РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Свиленград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200081 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Ш. И. Х. с ЕГН ********** от град
****************************************, със съдебен адрес: град
Кърджали, ул.„Тутракан” № 10, чрез адвокат М. Б., се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 6608209 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600
лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно, необосновано
и неправилно издаване на ЕФ – следвало да се издаде Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), а не ЕФ, описанието на нарушението
било неясно и била изтекла давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаването
на ЕФ. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Ш. И. Х., не се
1
явява и не се представлява. С Писмени бележки адвокат М. Б. иска от Съда да
отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. Наведено е
възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, което изхожда от лицето Димо Чобанов –
Началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 19.10.2021 година в 10.27 часа по автомагистрала (АМ) „Марица”,
при км. 110 + 100 на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в
посока от АМ „Тракия” към Република Турция, моторно превозно средство
(МПС) марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер
*******, със скорост 111 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 51 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
6608209 на името на жалбоподателя Х. в качеството й на собственик на
превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя Х.).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
2
Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ
съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв.; посочено е също
така, че МПС се движи в посока към АМ „Тракия”. Фишът е връчен на дата
17.01.2023 година (, видно от Известието за доставяне, надлежно оформено –
датирано и подписано с посочване, че е получено от И. Х. – съпруг на
адресата, приложено в преписката и Справка за нарушител/водач), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-М на
процесната дата - 19.10.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 19.10.2021 година, времето (10.00 часа до 19.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – АМ
„Марица”, при км. 110 + 100, община Свиленград, област Хасково, за
ограничението на скоростта - 140 км/ч разрешена скорост, посочена като
общо ограничение и ограничение, въведено с пътен знак В26 – 60 км/ч,
разстоянието до пътния знак, посоката на задействие – от АМ „Тракия” към
Република Турция, така и броя на установените нарушения, включително
номерата на първото и на последното статично изображения/видеозаписи – от
18442 до 18482 и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е
съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП,
въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя
3
снимки за конкретния клип № 18441, на които е виден автомобила. От същите
се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер
******* в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол,
при измерена скорост на движение 144 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 54 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 60 км.ч., въведена за извъннаселени места, като
превишението е 51 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 3-53-21/20.04.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Х. има наложени няколко административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП), за нарушения
на ЗДвП. Няма налагани принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
4
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по
делото и Декларация за потвърждаване на действията на процесуалния
представител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение – след изпращане на делото по
компетентност от Районен съд - Хасково) и родово (по аргумент от чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното
заплащането на намаления размер на Глобата по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
1. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен,
но е налице неяснота доколкото в случая веднъж е посочено, че важи общото
правило за подбор на скоростта при движение извън населено място – 140
км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и
такова, въведено с пътен знак, а именно: 60 км/ч. Следователно в Протокола
са посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак
ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта.
Т.е. налице е противоречие в данните, обективирани в Протокола за
използване на АТСС. Това води до невъзможност, както жалбоподателят, така
5
и Съдът да разбере как е поставено ограничението на тази скорост - дали това
е общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие в данните,
обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото
препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от
фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна
защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
2. Производството е от административнонаказателен характер, при което
е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в ЕФ лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има
предвид, че отразеното в ЕФ не се счита за доказано, т.е. за безспорно
установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в
6
административнонаказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето, посочено като
нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава,
че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от
НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че
от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и
задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на
обжалваното НП.
Настоящият Съдебен състав намира, че не е доказано извършването на
нарушението от страна на Ш. И. Х.. Налице е противоречие в данните по
делото – номерът на заснетия клип не съответства на тези, посочени в
Протокола за работата и използването на АТСС – номерът на клипа е 18441
като този номер не е измежду тези, посочени в Протокола, които започват от
номер 18442 и завършват с номер 18482. Съдът съобразява принципа, че
обвинението за извършване на административно нарушение в случая не може
да почива на предположения. Преценявайки представените по делото
доказателства, настоящият Съдебен състав по свое вътрешно убеждение,
намира че те не водят до изводи, които са единствено възможни, изключващи
всички останали.
Предвид изложеното дотук, Съдебният състав намира, че вмененото на
Ш. И. Х. нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в
съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до
единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ,
обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай Съдът приема, че с издаването на ЕФ АНО е нарушил разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН като е наложил санкция на Х. без да е установил по
безспорен начин извършеното нарушение.
7
Ето защо, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен поради недоказаност
на обвинението и на това самостоятелно основание (извън посоченото в т. 1
от настоящото изложение).
3. Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, МПС се е движело в
посока към АМ „Тракия”. Същевременно в Протокола за използване на АТСС
е посочено, че посоката на движение на контролираните МПС е от АМ
„Тракия” към Република Турция. В конкретния случай Съдът констатира
противоречия в отбелязванията в Протокола, приложен към
Административнонаказателната преписка (АНП) спрямо ЕФ, които се
отразяват върху обективните елементи от състава на нарушението – каква е
посоката на движение на процесното МПС и на къде е било насочено АТСС,
т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото
описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в
документите, приложени в АНП. Това несъответствие между описаното
нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и
правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е
достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Посоченото в т. 1 от настоящото изложение относно института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка се отнася и до
констатираното нарушение. Извеждането на описанието на нарушението от
други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би
се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите
на АНО.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и на това самостоятелно основание.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в общ размер на 1 000 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договори за правна защита и съдействие по настоящото дело и
8
по приетото и приобщеното АНД № 136/2023 година на Районен съд –
Хасково.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая са представени Договори за правна
защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1 000 лв., която сума, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена
ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя Х. с оглед изхода на делото.
Хонорарът не следва да бъде намален поради прекомерност тъй като искането
изхожда от лицето Димо Чобанов – Началник на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Хасково, което няма правомощия да представлява ОДМВР –
Хасково.
Жалбоподателят не може да иска изменение на Решението в частта за
разноските, тъй като не бе представен Списък на същите.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ш. Х. би
била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 642 (радар) на основание издаден
против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
9
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2, ал.
1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата на специалната норма на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият
Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
10
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева) (по тези съображения Съдът не би кредитира
наведеното в тази насока възражение в Жалбата). Обстоятелството, че ЕФ е
връчен на Х. на 17.01.2023 година не би съставлявало процесуално нарушение
от кръга на съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно
основание, тъй като това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото
на защита на наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя
Х. е бил връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало
да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата
Х. едва на 17.01.2023 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната й отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Съдът би приел, че мобилното средство за контрол е одобрен тип
съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното
Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения
Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общодостъпен на интернет - страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с
метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Фактът на
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 3-53-21 от 20.04.2021 година за негодно
11
доказателство. Т.е. Съдът би приел, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Х., тя не е посочила друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на
нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП. В този ред на мисли неоснователни биха били наведените в
Жалбата и в Писмените бележки възражения, касаещо неяснота относно
описанието на нарушението.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
12
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
Съдът би приел, че не води до различни правни изводи, тъй като този подход
не засяга правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в
ЕФ се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма
би съответствала на установеното нарушение – констатираното нарушение би
било достатъчно точно описано в ЕФ и не би била налице неяснота, която по
някакъв начин да е ограничила правото на защита на жалбоподателя Х.,
поради което не би се стигнало до неразбиране от страна на последната за
какво я санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин
правото й да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ. Отделно от това в ЕФ е посочено, че
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В26.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 642.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, а така също датата и точния час, регистрационния номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице би било и пълно
описание на нарушението. Иначе казано Съдът би приел, че мястото на
нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението. Съгласно
13
на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към
Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Действително в Протокола за използване на АТСС не е посочен номерът
и датата на Протокола от проверката на мобилната система за видеоконтрол.
Констатираното нарушение не би представлява съществено процесуално
такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила,
което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в
настоящия случай не би било налице. Отделно от това този Протокол е
приложен в АНП и е приет като доказателство по делото.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
14
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай, поради което
наведено в тази насока възражение в Жалбата би било неоснователно.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, т.е. жалбоподателят Ш. Х. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 51 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 6 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване над 50 км/ч - Глоба в размер на
600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч Глобата се
увеличава с 50 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 114 км/ч
до приетата за установена скорост от 111 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя Х., тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за нея от допусната грешка на измерване с техническото средство
15
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак авторство.
По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит
на доверие писмени доказателства биха били пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак.
По разноските:
При този изход на делото не биха се дължали разноски на
жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1
и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6608209 на ОДМВР - Хасково, с който на Ш. И.
Х. с ЕГН ********** от град ***********************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 600 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Ш. И. Х. с ЕГН
********** от град ***********************************, сумата от общо
1 000 лв. (хиляда лева), представляваща извършените от последната разноски
за адвокатско възнаграждение по АНД № 81/2023 година по описа на Районен
16
съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17