Р
Е Ш Е
Н И Е№ 260675
гр. Бургас, 05.05.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на се-демнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4126 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.92,
ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “Теленор България” ЕАД, гр.София, против Л.Н.И. ***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз
основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2645/2020г. на РС Бургас. По
него е била издадена такава за сумата 922.90 лв.,
представляваща сбор от цената на абонаментни такси, потребени мобилни услуги, лизингови
устройства – таблет и мобилен апарат, и договорни неустойки, по пет броя фактури, издадени в
периода от 05.07. до 05.11.2018г.,
на основание Договор за мобилни услуги от 23.05.2017г.,
Допълнително споразумение и Договор за
лизинг
от 18.12.2017г., и Допълнително
споразумение от 27.04. 2018г., ведно със законната лихва – от
03.06.2020г. до окончателното плащане, както и за
деловодните разноски. Сочи и че заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано да
предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на И., че му дължи горната
сума. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. А.Й., оспорва пре-тенциите и иска от
Съда да ги отхвърли.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за
установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И. за исковата
сума, по ч. гр. дело № 2645/2020г. на РС Бургас, прило-жено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявените установителни искове.
На 26.04.2017г. между “Теленор
България” ЕАД и Л.Н.И. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен № +359********* за абонаментен план Стандарт
9.99, със стандартна месечна абонаментна такса от 9.99 лв. + стойността на допълнителни-те услуги,
съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
На 23.05.2017г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
абонаментен план Интернет 20.99 с промоционална месечна абона-ментна такса от 18.99 лв. + стойността на допълнителните услуги,
съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца. На ответника е предоставено и мобилно
устройство – TABLET nJoy Arcas 7 3G
Black.
На 18.12.2017г. И. е сключил с дружеството Допълнително
споразумение към До-говор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
абонаментен план Тотал+ 20.99 Коледа 2017, със стандартна месечна абонаментна
такса от 20.99 лв. + стойността на допълнителните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца, както и Договор
за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold с обща лизин-гова
цена от 519.57 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски, всяка от по 22.59
лв.
На 19.12.2017г. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
абонаментен план Тотал 10.99, със стандартна месечна абонаментна такса от 10.99 лв. + стойността на допълнителните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
На 27.04.2018г. между страните е сключено Допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен № +359********* за абонаментен
план Тотал+ 20.99 с до-пълнителни 7 000 МВ, със стандартна месечна абонаментна
такса от 20.99 лв. + стойността на допълнителните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
Въз основа на така обсъдените писмени
доказателства, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали и
са съществували твърдените в исковата молба облига-ционни правоотношения,
основани на договорите за мобилни услуги от 26.04.2017г., 23.05. 2017г. и 19.12.2017г.
и допълнителните споразумения от 18.12.2017г. и 27.04.2018г., съот-ветно към
първия и третия от тях, включително за периода 05.06. – 04.09.2018г., както
и по договора за лизинг от 18.12.2017г.
С исковата молба са представени
данъчни фактури, както следва: № **********/05.07. 2018г. за отчетен период
05.06. – 04.07.2018г., на стойност 125.36 лв.; № **********/05.08. 2018г. за
отчетен период 05.07. – 04.08.2018г., на стойност 86.71 лв. и № **********/05.09.
2018г. за отчетен период 05.08. – 04.09.2018г., на стойност 83.55 лв., в които
са включени задълженията на ответника за абонаментните
такси и ползваните услуги по трите договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях,
както и съответните три броя вноски по договора за лизинг, а по данъчна фактура №
**********/05.10.2018г. е начислен неплатен остатък от лизингова вноска в
размер на 2.27 лв. Същите, няма спор между стра-ните, са надлежно
осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено /по та-зи
причина не беше допуснато извършването на ССЕ/, и съобразно разпоредбата на
чл.182 от ГПК следва да се ценят като доказателство, досежно отразените в тях
обстоятелства по предоставянето на услугите.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимите по тези четири
фактури суми, поради което предявеният уста-новителен иск за тях – общо 297.89
лв., е основателен и следва да бъде уважен.
По делото е представена и данъчна
фактура № **********/05.11.2018г. на обща стой-ност 625.01 лв., в това число: сумата
316.26 лв. – всички неизплатени вноски, дължими по договора за лизинг; сумата
52.47 лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от
26.04.2017г., изменен с допълнително споразумение от 18.12.2017г. към него; сумата
60.35 лв. – разликата между цената на мобилното устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017
Gold
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по Договора за лизинг от
18.12.2017г.; сумата 61.29 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на до-говора за мобилни услуги от 23.05.2017г.; сумата 82.17 лв. – разлика между цената на мо-билното
устройство TABLET nJoy Arcas 7 3G
Black
без абонамент и платената при предос-тавянето му с договора за мобили услуги от
23.05.2017г. такава, и сумата 52.47 лв. – неус-тойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги от 19.12.2017г., изме-нен с допълнително споразумение от 27.04.2018г. към него.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е пла-тил на ищеца дължимите вноски по договора
за лизинг, всички с настъпил падеж. Предяве-ният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.205 от ЗЗД, досежно същите – за сумата
316.26 лв. /13 х 22.59 лв. + 22.59 лв. по чл.1, ал.3 от договора за придобиване
правото на собственост върху мобилното устройство/, се
явява доказан по основание и размер, и като такъв следва да бъде уважен.
Безспорно се
установи в хода на настоящото производство, че ответникът не е платил на ищеца дължимите месечни
абонаментни такси за периода 05.06. – 04.09.2018г. по
всеки един от трите договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения
към тях, както в срока по чл.27 от Общите условия на ”Теленор
България“ ЕАД – указания във фактурите такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така и към датата на приключване на устните състезания по
делото, като с оглед виновното неизпълнение от страна на И. на тези договорни задължения,
дружеството надлежно, едностранно, е прекратило догово-рите между тях,
съобразно чл.75, вр. с чл.19б, б.”в” от същите ОУ, считано от 30.10.2018г.
Съгласно Раздел III, т.4 от допълнителното споразумение
от 27.04.2018г. към договора за мобилни услуги от 19.12.2017г., при предсрочното му прекратяване по
вина или инициа-тива на потребителя, последният дължи неустойка равна на сбора
от стандартните за съот-ветния план месечни абонаменти до края на срока, но не
повече от трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС,
т. е. в случая 52.47 лв. /3 х 17.49 лв./ За тази сума искът по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
В чл.11 от Договора
за мобилни услуги от 23.05.2017г. и в Радел IV, т.4 от Допълни-телното споразумение от 18.12.2017г. към Договора за мобилни услуги от
26.04.2017г.
оба-че е предвидено, че в случай на предсрочното им
прекратяване по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответ-ния план месечни абонаменти до
края на срока.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и слу-жи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. де-ло № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестност-та в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни
такси по договора, от датата на едностранното прекратяване от оператора до края
на срока му, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото
задължение и с възможни-те вреди при неизпълнението му от абоната. Същата има
подчертано санкционен характер и би довела до това – без да предоставя ползване
на услугата, доставчикът да получи иму-ществена облага от насрещната страна в
същия размер, като тази, която би реализирал, ако договорът не беше прекратен.
А подобен несправедлив правен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на търговеца и води до извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции още към момента на
уговарянето й.
Предвид горното, Съдът
намира, че обсъжданите клаузи за неустойки нарушават
доб-рите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД същите са нищожни.
На следващо място – уговорените по двата
договора неустойки са нищожни и поради противоречието им с разпоредбите на ЗЗП.
Ответникът притежава
качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП като
физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни
услуги от ищеца – мо-билен оператор.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е вся-ка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В т.5 от същата
разпоредба е предвидено, че такава е и тази, която задължава
потреби-теля, при
неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезще-тение
или неустойка.
В случая,
неустойките, начислени за
периода от датата на прекратяване на догoворите до
края на срока им,
са необосновано високи, съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, ос-вен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговоре-ни тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал въз-можност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи усло-вия. Тежестта за доказване, съобразно
ал.4, е за търговеца или доставчика, а ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че представените
по делото договори са бланкови и неустоечните клаузи не са били предмет на предварително
договаряне между мобилния оператор и абоната.
В крайна сметка, въз основа на
нищожните клаузи за неустойки за ответника не са въз-никнали валидни задължения да
заплати на ищеца такива, включително и в размер на пре-тендираните по три месечни абонаментни
такси. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД – за сумите
от 61.29
лв. и от 52.47 лв., е
неоснователен и следва да се отхвърли.
В договора за мобилни услуги от 23.05.2017г., с
който на ответника е предоставено
мо-билно устройство TABLET
nJoy Arcas 7 3G Black,
както и в допълнителното споразумение от 18.12.2018г. към договора за мобилни
услуги от 26.04.2017г.,
във връзка с което е склю-чен и договорът за лизинг от същата дата – за мобилното устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold, е предвидено и че в случай
на прекратяването им преди изтичане на уговорения срок по инициатива или вина
на потребителя, последният дължи разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора и платената
такава в брой при предоставянето му или общата лизингова цена.
При негова доказателствена тежест, ищецът не
е ангажирал надлежни доказателства за наличието на разлики в цените на
предоставените на ответника мобилни устройства в со-чения по-горе смисъл,
евентуално за техните размери, поради което исковете му по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, досежно сумите 82.17 лв. и 60.35
лв., претендирани на това основание, следва да се отхвърлят – като неоснователни.
Предвид горното,
Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът по не-съмнен начин
установи дължимостта на сумата от общо 666.62 лв. – главница, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника по ч. гр. дело № 2645/ 2020г. на РС Бургас. Претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК за същата следва да бъде уваже-на. За
разликата до пълния предявен размер от 922.90
лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се
дължи законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 03.06.2020г.,
до окончателно-то й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски, съразмерно с уважената част от
исковете: общо 250 лв. за държавни так-си, 216.69 лв. – възнаграждение за
особения представител и общо 476.72 лв. – платени ад-вокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Л.Н.И., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С, ЖК ”, Бизнес Парк С – сграда № 6, сумата от общо 666.62 лв., представля-ваща
сбор от: цената на абонаментните такси и
потребените мобилни услуги по договор
за мобилни услуги от 23.05.2017г., допълнително споразумение
от 18.12.2017г. и
допълнител-но
споразумение от 27.04.2018г., за периода от 05.06.
до 04.09.2018г.; неустойка по послед-ното
от тях, както и лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство от 18. 12.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2020г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2645/2020г. на РС Бургас, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 922.90
лв., т. е. за общо 256.28 лв. – неустойки по първите два
договора и цена на мобилни устройства, ОТ-ХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Л.Н.И. да заплати на “Теленор България” ЕАД направени-те в заповедното и в настоящото производства
разноски: общо 466.69 лв. за държавни так-си и възнаграждение
за особения представител, както и платени адвокатски възнагражде-ния в общ
размер от 476.72 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.