Р Е Ш Е Н И Е
№………… 11.12.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
осемнадесети ноември
две хиляди и двадесета
година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 828 по описа за 2020 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260273/07.10.2020 г., Пл.РС по гр. дело
№ 2052/2020 г. по описа на същия съд е осъдил на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 и ал.2 от ЗМВР ГД
„***“ МВР- София да заплати на И.Н.П.,
ЕГН********** сумата от 832,09лв.
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
01.04.2019-01.06.2020г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на ИМ-01.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е ГД“***“ в МВР-
София, да заплати на И.Н.П., ЕГН**********, на
основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 28,63лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатената главница за периода 01.07.2019-01.06.2020г.
Осъдил е ГД “***“ в МВР- София, да заплати на И.Н.П., ЕГН**********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 300лв., направените по делото
разноски.
Осъдил е ГД“***“ в МВР- София,да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пл.РС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „***“
МВР - София против горепосоченото решение на Пл.РС,чрез пълномощника ст.юрк.С.Х.,
като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
същото,неправилно прилагане на материалния закон,изразяващо се в субсидиарното
прилагане на НСОРЗ,приета с ПМС №4/17.01.2007г. и изменяна и допълвана впоследствие.Общата
уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора е неприложима. Въззивникът
твърди, че ищецът има качеството на
държавен служител в системата на МВР по см. на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР ,като нормата разграничава държавните
служители в т.1 и т.2,а също така в системата на МВР работят и лица по трудово
правоотношение-чл.142,ал.1,т.3 ЗМВР и статутът им се урежда по КТ.Следователно една и съща правна материя за трите групи служители
в МВР е регламентирана в три различни нормативни акта-ЗМВР,КТ и ЗДСл.,т.е. ЗМВР
съдържа специални правни норми,които са относими само към конкретни правни
субекти и правоотношенията с тях изключват приложението на общите норми, съдържащи
се в КТ.КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители
като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. Въззивникът счита,че с оглед качеството
на ищеца като държавен служител по см на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,съдържанието
на неговото правоотношение с работодателя-ответник се определя от нормите на ЗМВР.В жалбата се
излагат подробни доводи за незаконосъобразно субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата . На министъра на
вътрешните работи е възложена преценката и делегирана компетентност по издаване
на наредби по чл.187,ал.9 от ЗМВР,както и за въвеждането на коефициент за
превръщане на нощния труд в дневен,така и за отпадане на този коефициент,която
е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Отсъствието на норма,която
да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент,равен на
отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и
нормалната продължителност на работното време през нощта не означава,че е
налице празнота в правната уредба,тъй като не се урежда такъв коефициент в нито
една действаща за периода наредба,защото по ЗМВР нормалната продължителност на
работното време през деня и нощта е еднаква и този коефициент е 1.Също така
въззивникът счита,че РС не е мотивирал извода си,на който се основава и
решението му,че при преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен ,на
ищеца се дължи заплащане на извънреден труд.Моли Окръжния съд да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на Пл.РС, като неправилно
и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия И.Н.П.,чрез
пълномощника му адв.В.П. ***.В писмения отговор се излагат подробни доводи
относно неоснователността на подадената жалба.Въззиваемият моли окръжния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно.Претендира се адв.възнаграждение на
осн.чл.38,ал.2 вр.ал.1 от ЗА.
В съдебно заседание не се са явили страните и техните процесуални
представители.Представени са писмени становища.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
В
исковата молба се твърди,че за процесния
период 01.04.2019г.-01.06.2020г. ,ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00-06.00часа и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. На основание
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място,т.е.за процесния период за 800ч. нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 914,40ч. извънреден труд, което се
равнява на 915,20лв.
На основание чл.86 от ЗЗД ищецът е претендирал и лихва за забава в размер на 150лв.,
за периода от 01.07.2019год.до 01.06.2020г.
В съдебно заседание пред
Пл.РС,проведено на
06.10.2020г. ,е допуснато изменение на цената на предявените искове, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 832,09лв., а искът за
мораторна лихва, се счита предявен за сумата от 28,63лв.
Въззивната инстанция споделя правните
изводи на Пл.РС,относно приложимия закон,
уреждащ този вид обществени отношения. ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл. по
аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР .Съгласно представените по делото писмени доказателства ,с оглед характера на заеманата от И.П. длъжност през процесния
период ,същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до
06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение.Съгласно чл. 179,ал.2 от ЗМВР условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.Разпоредбата
на чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния период :
01.04.2019г.- 01,06.2020г. е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-36 /
07.01.2020г. ,в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните работи. В двете
цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 3-407 от
11.08.2014г. ,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/,а именно при сумарно отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №81213-592 от
25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена
с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г.
В
Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
чл.31 ал.2 от Наредба №81213-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд. Правилни са изводите на РС,че липсата на такава
норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи.
РС
е уважил предявените искове, съгласно представените писмени доказателства
и посочени изчисления от ответника /счетоводна
справка/,които са приети от ищеца ,като е претендирана сума в размер на
832,09лв. -главница и 28,63лв. –мораторна лихва.
Правилно и законосъобразно Пл.РС е приел, че
следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като разпоредбите на тази Наредба
следва да бъдат приложени по аналогия, тъй като липсата на изрична норма в сега
действащото законодателство не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен от
служителите в МВР и отчитането на заплащането му като дневен. Такава забрана би
била противоконституционна по отношение правото на труд и неговото заплащане,
без оглед на спецификите в правоотношението.
Въззивната инстанция споделя доводите, изложение от Пл.РС
досежно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и съответно, преизчисляването на
положения нощен труд от ищеца към дневен с прилагане на коефициент от 1,143.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е
предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е
предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично
определени случаи, а съгласно т.2 на чл.144 от КТ – полагането на извънреден
труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица /чл.187 ал.1 от ЗМВР/.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8,12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и
06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на
50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Както е посочено и в мотивите на РС за процесния
период са действали две наредби,в които липсва изрично правило, съгласно което
при сумарно отчитане на отработеното време следва да бъде умножен общия брой
часове положен нощен труд с определен коефициент и по този начин,
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143. При липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време
по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Предвид изложеното следва да бъде
потвърдено решението на Пл.РС като правилно.
При този изход на делото, следва да
бъде осъдена ГД „***“ МВР - София да заплати на адвокат В.П. от Пл.АК, пълномощник на ищеца и
въззиваем И.Н.П., ЕГН********** , осъществявала
безплатна адвокатска помощ за настоящата въззивна инстанция ,адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № 260273 от 07.10.2020 г. на Пл.РС,постановено
по гр. дело № 2052/2020 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА ГД „***“ МВР - София ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В.П. от Пл.АК, пълномощник на ищеца и
въззиваем И.Н.П., ЕГН**********, осъществявала безплатна адвокатска помощ за
настоящата въззивна инстанция
,адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: