№ 10301
гр. ***, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110155604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищцата Е. В. Д. е предявила срещу ответника ***, ЕИК ****, обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да й заплати на основание чл. 128, т. 2 от КТ
във вр. с чл. 150, вр. чл. 262 и чл. 264 от КТ за сумата от 1941,84 лева за периода от
12.04.2019 г. до 31.05.2019 г., представляващи неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд в празнични и почивни дни, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2022 г., както и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 168,78 лева за периода от 01.06.2019 г. до
12.04.2022 г. върху дължимото трудово възнаграждение в размер на 580,32 лева за месец
април 2019 г. и 395,98 лева за периода от 01.07.2019 г. до 12.04.2022 г. върху дължимото
трудово възнаграждение в размер на 1361,52 лева за месец май 2019 г.
Ищцата чрез нейния адвокат твърди, че между нея и ответника е възникнало
трудовото правоотношение по силата на трудов договор от 12.04.2019 г., по който е
назначена на длъжност „***“ с месторабота – обект на *** ****, което било прекратено на
основание чл. 71, т. 1 от КТ със Заповед № 450 от 09.05.2019 г., която не е връчена, поради
което с покана от 17.06.2019 г. поканила ответното дружество да й заплати отработените
часове през април и май 2019 г., в това число възнаграждение за извънреден труд и работа в
празнични дни. Твърди, че изпратила сигнал за нарушение на трудовото законодателство до
**** с вх. № 19073422 от 18.06.2019 г., като получила отговор, че на проверяващите бил
представен и втори трудово договор № 4003 от 09.05.2019 г. за длъжността „***“ с
определено работно време 4 часа и основно месечно възнаграждение от 280 лева, сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 70 от К, който бил прекратен със Заповед №
494 от 03.06.2019 г. на основание чл. 71 КТ считано от 03.06.2019 г. Твърди, че за периода от
1
м. 04.2019 г. – м. май 2019 г. е работила при сумирано изчисляване на 1 месец на работното
време по график в два обекта вкл. и на празнични дни в повече от уговорените 4 часа, като е
полагала описания извънреден труд в размер на 64 часа за април 2019 г. и 136 часа за май
2019 г., поради което и на основание чл. 262 и чл. 264 от КТ сумата й се дължи. Тъй като
ответникът не изплатил дължимото възнаграждение в срок, същият изпаднал в забава
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави искане
ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника *** чрез адв. К., в който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва,
че с ищцата са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което същата е
заемала длъжността „***“ и „****“ с място на работа: ****, гр. ***, по трудов договор от
12.04.2019 г. и трудов договор № 4003 от 09.05.2019 г., но оспорва, че ищцата е полагала
извънреден труд. Оспорва представените от ищцата графици, като твърди, че това не са
графиците, по които е полаган труд. Излага подробно доводи, че дължимите на ищцата суми
са платени изцяло. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с парно основание чл. 128, т.
2 от КТ във вр. с чл. 150, вр. чл. 262 и чл. 264 от КТ и чл. 86 ЗЗД, по които в тежест на
ищцата при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК е да установи, че за
процесните периоди, за които претендира трудово възнаграждение за положен извънреден
труд и труд по време на официални празници между страните е съществувало трудово
правоотношение; през същия период е положила извънреден труд над уговорената между
страните продължителност на работното време, неговата продължителност и дните на
полагането му; че е положила труд по време на официални празници и дните на полагането
му.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на
търсеното обезщетение.
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за безспорно установени
от събраните по делото доказателства.
В настоящия случай между страните не е спорно, че същите са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 3953 от 12.04.2019 г. и
трудов договор № 4003 от 09.05.2019 г., по силата на които ищцата е била назначена на
2
длъжност „***“ съответно „***“ с месторабота – **** в гр. ***, като ищцата е постъпила на
работа. Според трудовите договори работното време на работника е 4 часа, отработвано на
смени при сумарно изчисляване (на 1 месец) по определен от работодателя график, с
основано възнаграждение от 280 лева, за отработено непълно работно време 4 часа платимо
до 30-то число на месеца за предходния (чл. 1, т. 9).
О представената и приета по делото Заповед за прекратяване на трудово договор № 450
от 09.05.2019 г., връчена срещу подпис, автентичността, на която не е оборена в процеса, се
установя, че трудовото правоотношение от трудов договор № 3953 от 12.04.2019 г. е
прекратено без предизвестие, считано от 10.05.2019 г. От представената и приета по делото
молба от 29.05.2019 г., се установява, че ищцата е направила изявление за прекратяване на
трудовото й правоотношение по трудов договор № 4003 от 09.05.2019 г. считано от
29.05.2019 г.
От представените и приети по делото като писмени доказателства графици за
дежурства на ****ите в обект ****, които са били представени пред държавен орган за
целите на проверката, извършена по жалба на ищцата от ИА „Главна инспекция по труда“,
както е посочено в писмото (лист 3, параграф 4) поради което не се доказва да са съставен
нарочно за целите на процеса, се установява, че в периода април 2019 г. май 2019 г. ищцата е
полагала труд на обекта на ответното дружество в гр. ***, ****.
Същевременно от представените и приети по делото писмени графици – Поименни
графици, изготвени за месец април и месец май 2019 г. от представител на ответното
дружество – свидетелят Г. А. М., както и от показанията на последния, на които съдът дава
вяра като последователни и логични, се установява, че на този обект се е полагал труд на две
12-часови смени: дневна от 07,00 часа до 19,00 часа и нощна от 19,00 часа до 07,00 часа, като
графиците, изготвени на три смени (л. 30-32), според които работата в обекта се е
осъществявала по документи на три смени: в периода от 7,00 часа до 19,00 часа, от 07,00
часа до 15,30 часа и от 15,00 часа до 19,00 часа, били в офиса на дружеството и се показвали
само за целите на проверки от ИА „Главна инспекция по труда“ или МВР „****на полиция“.
Обстоятелството, че на обекта е полаган труд на дневни и нощни смени се потвърждава и от
показаният на разпитаните по делото свидетели Р.Т.С. и тези на С.Д., които макар и
фрагментарни подкрепят в тази част показанията на свидетеля М. и С., които пряко
установяват работата на 12-часови смени по неформалните графици. Освен това от
показанията на свидетеля Г. Г.ев, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК –
свидетелят е служител на ответното дружество и управителят на дружеството му е зет, също
се установява, че на обект **** е полаган труд на 12 часови смени – дневна и нощна, като за
обекта съществувала и присъствена книга, която не е предоставена от ответното дружество.
От заключението на вещото лице Е. К. Й.-М., по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че при възприемане на данните от графиците,
представени от ищцата и приети по делото като писмени доказателства, на които съдът дава
вяра изцяло с оглед показанията на разпитаните свидетели, при сумирано отчитане на
работното време, ищцата е отработила реално 92 часа за месец април при норматив за 10
3
работни дни през април по 4 часа съгласно договореното в трудовия договор равен на 40
часа или 52 часа извънреден труд. За месец май 2019 г. съгласно графика ищцата е
отработила 17 броя дежурства по 11,50 часа от които 2 нощни по 12,5 часа след
преизчисления на нощния труд в дневен, съгласно методиката на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
което формира действително отработено време в размер на 197,5 часа при норматив от 68
часа или 129,5 часа извънреден труд. Според заключението на експерта, на ищцата не са
начислени и заплатени 16,5 часа отработени на официални празници, за които на
основание чл. 264 пот КТ се дължи сумата от 115,50 лева брутно или 89,62 лева нетно
възнаграждение, съответно за положен труд в празнични дни 06.05.2019 г. и 24.05.2019 г. За
двете нощни дежурства за 16 часа положен нощен труд на ищцата се дължи възнаграждение
за нощен труд в нетен размер от 3,10 лева. Според заключението при положен труд по
график в почивни дни както и при сумирано отчитане на работното време не се полага
увеличени на отработените дни по график, дори да са почивни. Ето защо предявеният иск
следва да се уважи до общия размер от 832,14 лева, от които трудово възнаграждение за 52
часа извънреден труд положен през месец април 2019 г., 129,5 часа извънреден труд за месец
май 2019 г. или общо 739,42 лева нетно за положения 181,5 часа извънреден труд според
заключението за периода 13.04.2019 г. до 31.05.2019 г. (л. 13), 89,62 лева нетно трудово
възнаграждение за 16,5 часа положен труд в празнични дни 06.05.2019 г. и 24.05.2019 г.,
както и 3,10 лева нетно трудово възнаграждение за 16 часа положен нощен труд през месец
май 2019 г., като за разликата над посочения сбор до пълния предявен размер от 1941,84 лева
за периода от 12.04.2019 г. до 31.05.2019 г., представляващи неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд в празнични и почивни дни, претенцията е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. В конкретния случай
както се установява от приетите по делото трудови договори, страните са постигнали
съгласие, обективирано в чл. 1, т. 9 от договорите, работодателят да заплаща месечното
трудово възнаграждение до 30-то число на съответния месец за предходния, поради което и
ответното дружество е изпаднало в забава за плащане на възнаграждението за месец април
2019 г. считано от 01.06.2019 г. на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, съответно
върху сумата за месец май 2019 г. считано от 01.07.2019 г. С оглед изложеното работодателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху
главницата за месец април 2019 г. за периода от 01.06.2019 г. до 11.04.2022 г. изчислено по
реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор в размер на 61,55 лева, а
върху главницата за месец май 2019 г. за периода от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г. в размер на
174,85 лева, като за разликата над посочения размер от 61,55 лева до пълния предявен
размер от 168,78 лева за април и над 174,85 лева до пълния предявен размер от 395,98 лева и
за 12.04.2022 г. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
4
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за възнаграждение за
труд, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По допускане на предварително изпълнение по чл. 242 ГПК:
Разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК предвижда задължително и служебно допускане на
предварително изпълнение, винаги когато се уважава претенция за присъждане на
обезщетение за работа. Последната хипотеза обхваща всички обезщетения, които се
присъждат във връзка с извършването на работа, вкл. заплащане на неизплатено от
работодателя дължимо трудово възнаграждение, каквото в настоящия случай следва да се
присъди по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 150, вр. чл. 262 и
чл. 264 от КТ. Предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията,
изброени в чл. 242, ал. 1 ГПК, е правна последица, която настъпва по силата на закона, като
съдът не може да разглежда въпроса дали следва да допусне предварително изпълнение -
той е длъжен да стори това.
Ето защо и доколкото не са налице ограничения по чл. 243, ал. 2 ГПК, съдът намира, че
са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение
по уважения иск за вземането за трудово възнаграждение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, има
ищцата. Същата е сторила разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 29.03.2023 г., който служи за разписка за
получаване на описаната сума в брой, съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от които, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК и съобразно уважената част от исковете, следва да й бъде присъдена сумата от
213,15 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ответникът е заявил претенция за присъждане на разноски, но по делото не са
представени доказателства, че такива са заплатени.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 491,86 лева, представляваща 4%
върху цената на уважените искове – 50 лв., както и 30 лева депозит за разпит на свидетел (л.
42) и 411,86 лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ (лист 86), платени от бюджета на
съда съгласно издадения РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ****, да
заплати на Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с
5
чл. 150, вр. чл. 262 и чл. 264 от КТ за сумата от 832,14 лева за периода от 12.04.2019 г. до
31.05.2019 г., представляващи неизплатено нетно възнаграждение за положен извънреден
труд в празнични и почивни дни (739,42 лева нетно за положения 181,5 часа извънреден
труд, 89,62 лева нетно трудово възнаграждение за 16,5 часа положен труд в празнични дни
06.05.2019 г. и 24.05.2019 г., както и 3,10 лева нетно трудово възнаграждение за 16 часа
положен нощен труд през месец май 2019 г.), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 61,55 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за месец април 2019 г. за периода от 01.06.2019 г. до 11.04.2022 г. и 174,85 лева
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
месец май 2019 г. за периода от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
128, т. 2 КТ за неизплатено нетно възнаграждение за разликата над 832,14 лева до пълния
предявен размер от 1941,84 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над посочения
размер от 61,55 лева до пълния предявен размер от 168,78 лева върху главницата за април
2019 г. и над 174,85 лева до пълния предявен размер от 395,98 лева върху главницата за май
2019 г. и за 12.04.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ****, да
заплати на Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 213,15 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ****, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
491,86 лева – разноски в производството.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото вземане за трудово възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Определението по чл. 242 ГПК може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6