Р Е
Ш Е Н
И Е
№341 04.08.2022г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 324 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. с чл.26б, ал.5 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците.
Образувано е по жалба на „МИВАВИС“ ЕООД /с предишно наименование
„ВИНОРАМА“/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: обл. Стара Загора,
община Чирпан, с. Могилово, представлявано от управителя Л.Т.Г., чрез
пълномощника адв. И., против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., издаден от Началник сектор
„Проверки“ – П.К.., при ТД на НАП Пловдив, Дирекция „Контрол“, ИРМ Стара
Загора, потвърден с Решение № 195/ 27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, с който са установени задължения на дружеството в размер
39 174.24 лв., представляващи неправомерно получени средства по схема за
подкрепа BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 „Подкрепа чрез оборотния капитал
за малки и средни предприятия засегнати от временните противоепидемични мерки“
по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“/ОПИК/ и
сумата от 4236.36 лв., представляваща общ размер на законната лихва.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва се като неправилен извода на решаващия орган, че право на
подпомагане по посочените схеми имат само лицата, на които дейността е била
прекратена, но не и ограничена, както е било по отношение на жалбоподателя.
Изтъква, че този извод е в противоречие с приложимите Условия за кандидатстване
по схемата, в които изрично е предвидено допустимост за кандидати, които са
преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на Министъра
на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки. Отделно
се сочи и процесуална незаконосъобразност на издадения АУПДВ, поради
неспазването на чл.146, ал.3 във вр. чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК, доколкото
разпоредителната част на акта била неясна и некореспондираща с изложените в
същия мотиви. По изложените в жалбата доводи се иска да бъде изцяло отменен
оспореният АУПДВ. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Проверки“ при ТД на
НАП-Пловдив, ИРМ-Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваният АУПДВ е правилен и законосъобразен, за което излага подробни
съображения в представеното писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
От „МИВАВИС“ ЕООД е било подадено проектно предложение с рег. №
BG16RFOP002-2.095-2831 от 04.01.2021г. по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки“ по ОПИК за два обекта, преустановили/ограничили
дейността си, за които се иска предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ/БФП/ в размер на 20%:
1. Класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ“, към хотел
„МИДАЛИДАРЕ ХОТЕЛ ЕНД СПА“, находящ се в с. Могилово, общ. Чирпан; КИД 56.10 -
Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване;
2. Ресторант „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“, в с. Могилово, общ. Чирпан ;
КИД 56.10 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване;
С проектно предложение с peг. №BG16RFOP002-2.097-0707 от
04.03.2021 г. „МИВАВИС“ ЕООД е заявило участие и във втората фаза, по схема за
подкрепа BG16RFOP002-2.097 „Предоставяне на допълнителна информация във връзка
с продължаване на подпомагането по процедура BG 16RFOP0Q2-2.095 „Подкрепа чрез
оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ за
същите два обекта.
След извършена оценка на проектното предложение, кандидатът е
одобрен за финансиране, като със Заповед № 3-ЦУ-109/22.01.2021г. на
изпълнителния директор на НАП/л.37-л.70, т.I от делото/ на дружеството е
предоставена безвъзмездна финансова помощ по първото заявление в размер на
25 839.30 лв., която е била изплатена на 27.01.2021г.
Със Заповед № З-ЦУ-741/30.03.2021г. на изпълнителния директор на
НАП/л.71-л.103, т.I/, на „МИВАВИС“ ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова
помощ и по второто заявление в размер на 24 077.79 лв., която е изплатена
на 31.03.2021г.
На 10.02.2022 г., на основание чл.26 от АПК, на дружеството е
изпратено уведомление за възложена проверка /л.340, т.I/, констатиращо
несъответствия и съдържащо искане за представяне на документи.
По повод горното уведомление, на 17.02.2022г. дружеството е
представило удостоверения за категоризация на обектите, за който е получено
подпомагане, справки за оборота през референтните периоди на първа и втора
фаза, както и другите, изискани му документи.
Във връзка с нови две искане на проверяващия орган от
22.02.2022г., съответно от 09.03.2022г., отново са представени счетоводни
справки - справка за плащани суми по банков път и отчет от фискалната
памет/съкратен/ за периода 28.11.2019г. - 21.12.2019г. за консумация в двата
обекта, получили подпомагане: Класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ “ и
Ресторант „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“; Банкови извлечения, аналитични и синтетични
оборотни ведомости за периода 28.11.2019г.-21.12.2019г. Аналитична оборотна ведомост за периода от 01.02.2021г. -
28.02.2021г. и за периода 28.11.2020г. - 31.01.2021г. на сметки 7021,7022 за
Ресторант „ МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“ и за Класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ
ВИНТИДЖ“. Представени са писмени обяснения/л.193 и л.220, т.I/, както и
декларация/л.192, т.I/, според която отчетения оборот за периода 22.12.2020 г.
- 31.01.2021 г., е реализиран на обект, който се намира на територията на места
за настаняване и съгласно т.10 от Заповед №РД-01-718/18.12.2020 на министъра на
здравеопазването, са обслужени гостите на хотела.
Проверката е приключила с Протокол за проверка за неправомерно
получени средства, недължимо платени, надплатени суми и отчитане разходването
на изплатената помощ по процедури № BG 16RFOP002-2.095 и K2BG16RFOPG02-2.097
/л.379-л.385, т.I/, в който е прието, че с т.10 от Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 22.12.2020г., е допуснато изключение от забраната по т.
11 на Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, по
отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат
да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на
50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и
22.00 часа. Въз основа на представените справки, счетоводни разпечатки и
писмени обяснения е прието, че ресторантите на територията на местата за
настаняване, каквито са били и въпросните обекти, са имали право да работят,
което се потвърждавало и от отчетените обороти, както следва: за Класически
ресторант „МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ“ в размер на 118374.53лв. и за ресторант
„МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“ - 5243.79лв. за периода от 28.11.2020г. до 28.02.2021г.
Направен е извод, че след като тези обекти са функционирали в периода на
ограничителните мерки, за същите не са налице условията на чл.26б, ал.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, тъй като не е налице преустановяване на дейността.
С оглед на това е посочен период на преустановяване на дейността
за подпомагане, обоснован съгласно заповед на M3 № РД-01-677/ 25.11.2020г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД-01- 718/18.12.2020г., който е от 23:30ч.
на 27.11.2020г. до 21.12.2020г. В тази връзка е прието, че референтният период
по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 за проверяваното дружество следва да
бъде от 23:30ч. на 27.11.2019г. до 21.12.2019г., като оборотът за периода, след
21.12.2019г., реализиран в двата обекта, не следва да се включва, като такъв за
подпомагане по програмата. Установено е, че за периода от 28.11.2019г. до
21.12.2019г. оборотът, въз основа на който ще се определи сумата за подпомагане
е в размер на 53714.25лв., респ. полагащият се размер на сумата за подпомагане
- 10 742.85. Констатирана е разлика в размер на 15 096.45 лева между
заявената и получена от дружеството сума в размер на 25 839.30 лева и
тази, която му се следва - 10 742.85лв., като е прието, че е налице
недължимо получена сума по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095.
В протокола от проверката се съдържат констатации и по отношение
на получената от „МИВАВИС“ ЕООД, БФП сума по схема за подкрепа
BG16RFOP002-2.097 „Предоставяне на допълнителна информация във връзка с
продължаване на подпомагането по процедура BG 16RFOP0Q2-2.095 „Подкрепа чрез
оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ за
същите два обекта за периода 01.02.2021г. – 31.03.2021г. в размер на
24 077.88 лева.
Посочено е, че за този период са действали две заповеди на
Министъра на здравеопазването. Със заповед № РД-01-52/26.01.2021г., в сила от
01.02.2021г. отново е допуснато изключение от забраната по т.11 на Заповед №РД-01-677/25.11.2020г., по отношение на
ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят
само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от
капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00
часа. С втората заповед № РД-01-132/26.02.2021г., в сила от 01.03.2021г., т.11
от Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. е изменена, като е разпоредено, че
„посещенията в заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от
Закона за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пиано-барове,
бар-вариете и нощни барове, се допускат при използване на не повече от 50% от
капацитета им, не повече от 6 човека на маса, носене на защитни маски за лице
от персонала и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 23.00
часа. От 1.04.2021г. се допускат и посещенията в дискотеки, бар-клубове,
пиано-барове, бар-вариете и нощни барове“.
Изтъкнато е, че съгласно посочените заповеди на министъра на
здравеопазването, дейността на двата обекта - класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ
ВИНТИДЖ“ към хотел Мидалидаре Хотел енд Спа и ресторант и „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО
ПЪБ“ не е била преустановена. Поддържа се, че за периода
01.02.2021-31.03.2021г. е осъществявана дейност в тези обекти, което се
потвърждавало от данните от ФУ за реализираните обороти, както и от писмените
обяснения на дружеството, представени на 15.03.2022г./л.193, т.I/.
Обоснован е извод, че след като проверяваното дружество не е
преустановявало дейността си в периода 01.02.2021г. - 31.03.2021г., то не отговаря
на условията за безвъзмездна финансова помощ по схема за подкрепа
BG16RFOP002-2.097 и не е налице допустим оборот, по смисъла на т.9. от „УСЛОВИЯ
ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020“.
С оглед на това е прието, че изплатената сума по схема за подкрепа
BG16RFOP002-2.097 в размер на 24 077.79 лева е недължимо получена.
Предложено е издаването на АУПДВ за сума в общ размер на
39 174.24 лева, ведно с лихви в размер на 4236.36 лв., дължими към
30.03.2022г.
Въз основа на установеното в горния протокол е издаден и Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-2831/
30.03.2022г., предмет на настоящия спор, с който по отношение на
дружеството-жалбоподател е установено публично държавно вземане в размер на
39 174.24 лв., ведно с лихви в размер на 4 236.36 лв., представляващи
неправомерно получени средства по схема BG16RFOP002-2.095 и схема BG16RFOP002-2.097
"Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати
от временните противоепидемични мерки", Оперативна програма "Иновации
и конкурентоспособност 2014 - 2020". Възприети са изцяло констатациите на
проверяващия орган, като е прието че обектите, за които е било заявено
подпомагане са функционирали в периода на ограничителните мерки, въведени със
заповедите на министъра на здравеопазването, като са обслужвали гостите на
обектите за настаняване. Изтъкнато е, че дейността на тези два обекта е била
преустановена единствено за периода от 23.30 часа на 27.11.2020г. до
21.12.2020г., поради което референтния период е този от 23.30 часа на
27.11.2019г. до 21.12.2019г. и оборотът следва да се определи за периода от
28.11.2019г. до 21.12.2019г. Отбелязано е, че именно поради това общият размер
на декларирания от „МИВАВИС“ ЕООД оборот, не съответства на размера на оборота,
установен при проверката. Посочен е полагаем размер на помощта в размер на
10 742.85лв.
АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г. е връчен на „МИВАВИС“
ЕООД на 31.03.2022г. по електронен път.
В срока по чл.84, ал.1 от АПК, „МИВАВИС“ ЕООД е обжалвало
издадения АУПДВ по административен ред с подадена до Директора на ТД на НАП гр.
Пловдив на 13.04.2022г. жалба/л.28, т.I/, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, с
вх. №66-05-593/13.04.2022г./л.35 и л.36, т.I/.
С Решение № 159/ 27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в
производството по чл.97 ал.1 от АПК, е отхвърлена като неоснователна жалбата на
„МИВАВИС” ЕООД / предишно наименование „ВИНОРАМА“/ с ЕИК ********* срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-
2831/30.03.2022г., издаден от П.К.. на длъжност началник сектор в ГД на НАП
Пловдив.
След обсъждане на всички оплаквания на жалбоподателя за издаване
на АУПДВ в нарушение на процесуалния и на материалния закон, с решението на
Директора на ТД на НАП – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието
на основание да бъде установено публично държавно вземане в посочения размер.
Посочено е, че правилно с оспорения АУПДВ е прието, че не е налице условието на
чл.26б, ат. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г., за
преодоляване на последиците, а именно дейността да е преустановена в изпълнение
на заповед на министъра на здравеопазването. С оглед на това е споделен и
извода на органа по приходите, че оборотът, на базата на който се изчислява
размера на безвъзмездната финансова помощ касае референтен период 28.11.2019г.
- 21.12.2019г., тъй като от приложените заповеди на министъра на
здравеопазването било видно, че след 21.12.2020г. дейността в процесните обекти
не е била преустановена. Пояснено е, че действително в някаква степен обемът на дейността е бил променен, но не
и до степен на невъзможност да бъде упражнявана.
В заключение, са изложени и доводи, че декларираният от „МИВАВИС“
ЕООД оборот в „Е-декларации“ на заявление с peг. № BG16RFOP002-2.095-2831 от
04.01.2021г. и в „Е-декларации“ на заявление peг. № BGI6RFOP002-2.097-0707 от
04.03.2021г. не се потвърждава от събраните в хода на проверката доказателства. В
тази връзка се сочи, че с нарочни декларации във формуляра за кандидатстване,
кандидатът изрично е декларирал, че е запознат с условията за кандидатстване и
условията за изпълнение, като същият се е съгласил, че в случай, че при
извършена проверка се установи, че за да получи безвъзмездна финансова помощ е
предоставил декларация, чието съдържание не се потвърждава от съответните
подкрепящи документи, получената безвъзмездна финансова помощ подлежи на
възстановяване от крайния ползвател, включително начислената законна лихва. С оглед изложеното е направен извод, че с обжалвания АУПДВ
правилно е прието, че от „МИВАВИС“ ЕООД /предишно наименование „ВИНОРАМА“/
неправомерно са получени средства в размер на 39 174.24 лв. и същите
следва да бъдат възстановени, ведно с дължимата законна лихва.
Решение № 159/ 27.04.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив
е връчено „МИВАВИС“ ЕООД по електронен път на 03.05.2022г. /л.21, т.I от
делото/.
По делото са представени и приети като доказателства документите,
съдържащи се административната преписка по издаването и обжалването по
административен ред на АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., в т.ч. и
доказателства във връзка с компетентността на органа, издал оспорения акт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от
правна страна:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес
– адресат на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане №
BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. Изрично в чл.26б, ал.5 от ЗМДВИП е посочено, че вземанията за
възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени и
надплатени суми са публични държавни вземания.
В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон.
Съответният закон в случая е ЗМДВИП, в който в
чл.26б, ал.5, изр. 2 е предвидено, че актовете по чл.166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. По делото е приложена Заповед № З-ЦУ-3473/01.12.2021г. на
изпълнителния директор на НАП /л. 104-110, т.I/, с която правомощията по за
издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания по чл.26б,
ал.5 от ЗМДВИП са възложени на органите по приходите, посочени в Приложение 1
към заповедта. В случая процесния АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г.
е издаден от Пенка Пеева Кънева на длъжност Началник сектор „Проверки“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, като издателят на акта е посочен в
Приложение 1 към Заповед № З-ЦУ-3473/01.12.2021г. на Изпълнителния директор на
НАП, като орган оправомощен да издаде АУПДВ по отношение на МИВАВИС“ ЕООД /с
предишно наименование „ВИНОРАМА“/, ЕИК *********. Следователно обжалваният акт
е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на
надлежно делегираните му със заповед № З-ЦУ-3473/01.12.2021г на Изпълнителния
директор на НАП правомощия за издаване на АУПДВ.
Обжалваният АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г. е
постановен в изискуемата от закона писмена форма, като са посочени както
правните основания за неговото издаване - относимите нормативни разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото административно
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и
фактическите основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично
субективно право. Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения за
допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК,
обосновано с твърдения, че разпоредителна част на оспорения административен акт
е неясна и не кореспондира с изложените в него мотиви. В обстоятелствена част
подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е
установен размера на публичното вземане, представляващо неправомерно получени
суми по две схеми за подпомагане. Издателят на акта е изложил мотиви за всяка
една от сумите, подлежащи на възстановяване, с посочване на конкретни и
подробни съображения защо същите следва да бъдат възстановени и в какъв размер.
В този смисъл не може да се приеме, че е налице претендираната от жалбоподателя
неяснота относно установеното с акта публично вземане, неговия размер,
съответно и размера дължимите лихви. Актът съдържа ясни и разбираеми мотиви и
съответен на тях диспозитив.
Не се установяват и допуснати в хода на административното
производство нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените. Жалбоподателят
е уведомен за образуваното административно производство по реда на чл.26 от АПК, разяснено му е било и, че в резултат на извършената проверка част от
изплатената БФП подлежи на възстановяване.
Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон:
Съгласно чл.26б, ал.1 от ЗМДВИП, на микро, малки и средни
предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при
извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември
2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им
без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29
февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за
преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са
започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на
министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент
от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена
дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от
месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността,
като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на
дните от месеца.
В разпоредбата на чл.26б, ал.2 от ЗМДВИП е предвидено, средствата
по ал. 1 да се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на
критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра
на икономиката. В процедура чрез подбор на проектни предложения може да
участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица,
които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с
влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени,
разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията
по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.
С Решение № 947 от 18.12.2020г. на Министерски съвет на РБългария,
на основание чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, е дадено съгласие Министерството на икономиката
със средства по ОПИК да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен
бенефициент - Националната агенция за приходите, като е определено че
Националната агенция за приходите е администратор на помощта по мярка
"Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки". Посочено е, че целта на процедурата на директно
предоставяне е да се осигурят средства за обезпечаване на плащанията към
крайните ползватели по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП,
засегнати от временните противоепидемични мерки". С решението са одобрени
критерии и ред, подробно описани в Приложение към т.3 от цитираното решение, по
които НАП предоставя на микро-, малки и средните предприятия помощта. Според
така одобрените критерии, като допустими са определени кандидатите, които са
юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон
или Закона за кооперациите или юридически лица, регистрирани съгласно Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, не по-късно от 01.10.2020г., отговарящи на
изискванията за микро-, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките
и средни предприятия и Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно
определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г.,
стр. 36) и които са преустановили или
ограничили дейността си в резултат
на Заповеди № РД-01-655/ 13.11.2020г. и № РД-01-677/ 25.11.2020г. на Министъра
на здравеопазването. Предвидено е подборът на предприятията да се основава на
принципа на финансиране, основано на нуждите – съответствие с основните
предизвикателства пред бизнеса/ икономиката, като за финансиране ще бъдат
предложени заявленията, които съответстват на критериите, по реда на тяхното
постъпване, до изчерпване на финансовия ресурс по схемата. Посочено е, че
подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на
заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Изпълнението на
решението е възложено на Министъра на икономиката и на Изпълнителния директор
на НАП.
В тази връзка, изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за
кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014-2020, Схема за набиране на заявления за
подкрепа BG16 RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП,
засегнати от временните противоепидемични мерки"/л.128-л.144, т.I/,
съдържащи подробни критерии и ред за предоставяне на помощта.
Според Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК, Схема за набиране на
заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал
за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", целта на
процедурата е осигуряване на оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки, за преодоляване на икономическите последствия.
Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по
чл.26, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.), са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и
за органа, който ръководи административното производство. Това следва и от
разпоредбата на чл.26б, ал.2 ЗМДВИП, в която е налице препращане към критериите
и реда за предоставяне на помощта. Следва да се отбележи, че в разглежданата
процедура, основните критерии и ред са одобрени с т.3 от цитираното по-горе
решение на МС, като в последните е налице препращане към подробните критерии и
ред, по които се предоставят средствата, заложени в схемата за набиране на
заявления, а такива подробни критерии са именно Условията за кандидатстване,
утвърдени от изпълнителния директор на НАП. Относно съдържащите се в тях
критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях
дружеството-жалбоподател е било предварително и надлежно запознато, като това
се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително
изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия
са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа,
който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен
да ги приложи, а съдът – да извърши проверка дали административният орган е
спазил тези условия при постановяване на процесния АУПДВ.
В т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване са въведени
като критерий за допустимост две изисквания: 1) кандидатите да са преустановили
или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с № №
РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г.,
РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и
РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти,
по отношение на които се заявява подкрепа, и 2) да развиват основна или допълнителна икономическа дейност /съгласно
данни за 2019г./ в един посочените кодове/сектори съгласно КИД – 2008, които са
допустими за финансиране.
Следователно за да получат подпомагане кандидатите следва да
отговарят на предварително зададените материалноправни предпоставки, в това
число и на критериите за допустимост по т. 11.1.4 от Условията - да са
преустановили или ограничили дейността си, както и да развиват основна или
допълнителна икономическа дейност (по данни за 2019 година) по някой от изрично
описаните кодове.
Безспорно е, че жалбоподателят през относимия период е извършвал
дейност с код 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“,
която е в обхвата на КИД, посочени в Условията за кандидатстване, и съответно
развиваната от дружеството дейност е допустима за финансиране. Конкретно
дейността, за която е било заявено подпомагане е осъществявана в два обекта - в
Класически ресторант „МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ“ и в Ресторант „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО
ПЪБ“, находящи се в с. Могилово, общ. Чирпан. Не е спорно, че тези два обекта, са прилежащи към места за настаняване, по смисъла на чл.124,
ал.2, т.1 от Закона за туризма, което се установява и от приложената по делото
нарочна декларация/л.192, т.I/.
Не се спори, че сумите заявени за подпомагане са били одобрени и
изплатени на дружеството, както следва: със Заповед № 3-ЦУ-109/22.01.2021г. на
изпълнителния директор на НАП/л.37-л.70, т.I от делото/ за периода от
28.11.2020г. до 31.01.2021г., на дружеството е предоставена безвъзмездна
финансова помощ по първата фаза от програмата в размер на 25 839.30 лв.,
която е била изплатена на 27.01.2021г., а със Заповед № З-ЦУ-741/30.03.2021г.
на изпълнителния директор на НАП/л.71-л.103, т.I/, за периода 01.02.2021г.-
31.03.2021г. на „МИВАВИС“ ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ и за
втората фаза от програмата в размер на 24 077.79 лв., която е изплатена на
31.03.2021г.
Според приетото в оспорения АУПДВ, задължението за частично
възстановяване на вече предоставена БФП е по причина, че за периода след
21.12.2020 г., дейността на обектите на дружеството - Класически ресторант
„МИДАЛИДАРЕ ВИНТИДЖ“ и Ресторант „МИДАЛИДАРЕ ГАСТРО ПЪБ“, намиращи се на
територията на места за настаняване, не е била преустановена, предвид на
обстоятелството, че въпросните обекти, са имали право да работят, съгласно заповедите
на министъра на здравеопазването и са реализирали обороти.
Действително в чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП, на който се позовава
административният орган, е предвидено, че безвъзмездна финансова помощ се
предоставя на предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на
здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили
дейността си след 1 ноември 2020 г., за срок до отпадането на съответното
основание за преустановяване на дейността.
Но както беше посочено по-горе, въведените с т. 11.1, подточка 4
от влезлите в сила и задължителни за кандидатите и органа Условия за
кандидатстване, критерии за допустимост, изискват кандидатите да са
преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра
на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява
подкрепа.
В Условията за кандидатстване не е дадено разяснение какво органът
има предвид под „ограничаване на
дейността“, поради което следва да се търси смисълът на посочения израз
чрез общоупотребимия български език. Съгласно Тълковния речник на българския
език, думата „ограничавам“ означава намалявам количеството на нещо което имам,
вземам, с което разполагам до определен размер, обикновено по някаква
необходимост или за някаква цел; намалявам размерите, обхвата или времетраенето
на някаква дейност, проява; стеснявам.
В оспорения акт административният орган единствено е констатирал
липса на преустановяване на дейността на дружеството за конкретен период от
време. За този период действително не е налице преустановяване на дейността, а
ограничаването й, в резултат на посочените в т. 11.1, подточка 4 от Условията
за кандидатстване заповеди. В случая дружеството не твърди преустановяване на
дейността, а ограничаването й, в каквато насока административният орган не е
изложил мотиви в обжалвания административен акт.
С цитираните по-горе заповеди на министъра на здравеопазването
несъмнено е дадена възможност на търговски обекти от вида на процесните -
ресторанти на територията на местата за настаняване, считано от 22.12.2020г. да
работят. Но безспорно тяхната дейност е била засегната от въведените
противоепидемични мерки, тъй като е била ограничена по отношение на възможния
за използване капацитет, кръга на потенциални клиенти и работното време за
периода от 22.12.2020г. до 31.03.2021г. Съдът счита, че засягане е налице във всички случаи, в които има
неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресатите от въведените
противоепидемични мерки. В случая посочените ограничителните мерки са намерили
отражение и в реализираните през този период обороти от дружеството. Така напр.
общият оборот и на двата ресторанта в периода 28.11.2020 г. - 31.01.2021 г., е
бил размер на 70 138.51 лв./л.193, т.I/, или много по-нисък от
реализирания оборот за същия период на предходната година, а именно
129 196.52 лева. Този спад в оборота е закономерен, защото двата обекта са
в невъзможност да работят в пълния си капацитет.
С оглед на изложеното съдът намира, че периодът от 22.12.2020г. до
31.03.2021г., в който е била ограничена дейността на дружеството, е следвало да
бъде взет предвид при определяне на референтните периоди за предоставяне на
исканата помощ и реализираните през същите периоди обороти, като допустими по
смисъла
на т.9 от Условията за кандидатстване, е следвало да
намерят отражение при определяне размера на дължимата безвъзмездна финансова
помощ. Следователно, като е посочил в подадените заявления референтни периоди
обхващащи и спорния по делото период, жалбоподателят е подал коректно
необходимите данни, въз основа на които е изчислена и изплатена съответната
безвъзмездна финансова помощ, част от която с оспорения акт се иска да бъде
възстановена. Като е достигнал до противоположния извод при издаване на
оспорения АУПДВ, административният орган незаконосъобразно е приел, че
изплатената за периода на ограничаване на дейността от 22.12.2020 г. - до
31.03.2021г. финансова помощ по двете фази на проекта, се явява недължимо
получена.
Само за пълнота на изложението и съобразно казаното до тук, съдът
счита, че не е налице и заявеното от ответника, в представеното писмено
становище, противоречие между Критериите, одобрени от МС, съответно Условията
за кандидатстване, и разпоредбата на чл.26б, ал.1 от ЗМДВИП. Както бе посочено
самата разпоредба на чл.26б, ал.2 от ЗМДВИП предоставя компетентност на
Министерския съвет да одобри критериите и реда за предоставяне на средствата. В
случая законът не е уредил изрично нито материалноправните предпоставки за
предоставянето на помощта, нито нейния размер. Не е дефинирал и понятието
„преустановяване на дейност“. След като законодателят е дал такава широка по
обем делегация, то обосновано може да се приеме, че именно критериите, одобрени
от Министерския съвет запълват съдържанието на понятието „преустановяване на
дейност“. В този смисъл не е налице противоречие между приетите критерии,
съответно Условията за кандидатстване и нормативен акт от по-висока степен,
нито излизане извън рамките на предоставената на органа делегация за
регламентиране условията и начина за предоставяне на БФП, която да обоснове
отказ на съда да приложи нормите на тези административни актове, действали през
процесния период.
По изложените съображения оспореният АУПДВ се явява
незаконосъобразен, като издаден при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена за заплати
на „МИВАВИС“ ЕООД сумата от 1 800
лева, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение
е в рамките на минималния размер по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът
констатира, че оспорващият не е внесъл дължимата държавна такса за образуване
на съдебното производство, поради което „МИВАВИС“
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Административен съд
– Стара Загора държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „МИВАВИС“ ЕООД /с предишно наименование „ВИНОРАМА“/,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: обл. Стара Загора, община
Чирпан, с. Могилово, представлявано от управителя Л.Т.Г., Акт за установяване
на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-2831/ 30.03.2022г., издаден от
П.К.. на длъжност Началник сектор „Проверки“ в Дирекция „Контрол“, при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 195/
27.04.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с който по отношение на
жалбоподателя е установено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер 39 174.24 лв., представляващо неправомерно получени
средства по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 „Подкрепа
чрез оборотния капитал за малки и средни предприятия засегнати от временните
противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност 2014–2020“ и сумата от 4 236.36 лв., представляваща
общ размер на законната лихва.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София, да заплати на „МИВАВИС“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: обл. Стара Загора, община
Чирпан, с. Могилово, сумата от 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
ОСЪЖДА „МИВАВИС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
обл. Стара Загора, община Чирпан, с. Могилово, да заплати по
сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса за разглеждането на
жалбата в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: