Решение по дело №3576/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1042

 

Гр. Пловдив, 19.06.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р. ,

 като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3576 по описа за 2019 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

 

Образувано  е по жалба на Ж.Х.М. ,ЕГН ********** *** чрез адвокат А.Б. ***, офис 5 против Заповед № 19Ю-РОА599/17.10.2019г., издадена от зам. кмет на район “Южен“, Община Пловдив съгласно Заповед №19Ю-РОА-542/20.09.2019 год., с която е наредено да се премахнат канализационните тръби, чрез които се осъществява включването на санитарни прибори (кухненския умивалник и пералната машина) във водосточната тръба в апартамент с идентификатор 56784.531.4682.2.13 с административен адрес: гр. ***от извършителя Ж. Х.М. с постоянен и настоящ адрес:***.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Поддържа се,че не се изисква разрешение за строеж за вътрешни преустройства,с които не се изменя или не се засяга конструкцията на сградата,вътрешното й разпределение,предназначението на помещенията и натоварванията в тях,когато не се извършват дейности  като премахване,преместване на съществуващи зидове и  направа на отвори в тях,когато засягат конструкцията на сградата,както и за други текущи ремонти на сгради,съоръжения и части от тях.Твърди се,че извършеното строителство попада в хипотезата на чл.147,ал.1,т.2 от ЗУТ,тъй като се касае за дейности ,изразяващи се във включване на отходните води към водосточната тръба в собственото жилище на М.,поради което не е необходимо изготвяне на инвестиционен проекти или становище за изпълнението му.

Поддържа се още,че в случая се касае до хипотезата на търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или на §127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Според жалбоподателя при издаване на оспорения административен акт е допуснато нарушение на чл.35 и  чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на строежа като незаконен,не са събрани и всички относими доказателства за това. От съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът по жалбата -  Кмет на Район „Южен“,Община Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание , оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.   

Претендират се разноски по делото.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:

І.По допустимостта .

Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от лице има­що правен интерес от зая­веното оспорване /Ж.М. е адресат на заповед­та/ и против подлежащ на съде­бен контрол индивидуален административен акт, поради което се явява допусти­ма.

II.Разгледани по същество жалбата е  неоснователна.

От фактическа страна се установява следното.

От представените по делото Протокол за избор на жилище от 09.11.1974г./л.37-38/,Договор за покупко-продажба на жилище от 12.01.1976г./л.35 и сл./,удостоверение за наследници на Х.Д. М./баща на жалбоподателя/л.32/,се установява,че Ж.Х.М. е съсобственик с майка си С.М. на апартамент с идентификатор 56784.531.4682.2.13 и с административен адрес: гр.Пловдив,ул.“Димитър Талев“№73,ет.5,ап.40 .Жилищната сграда е разположена в ПИ с идентификатор 56784.531.4682.

В административната преписка са налични жалби от обитатели и живущи на посочения адрес със сигнали за осъществено незаконно строителство от жалбоподателя ,изразяващо се в извършен ремонт/преустройство на апартамента,в който живее,като е направена кухня в дневната и обратните води от кухненската мивка и пералня са включени във водосточната тръба .

Във връзка с така постъпилите жалби Ж.М. със заявление до кмета на район „Южен“/л.18/ е посочил,че всички води в процесния апартамент са включени във вертикалните щрангове на блока.

На 07.11.2018г. работна група от служители по строителството в район „Южен“,Община Пловдив са извършили проверка на събраната документация ,относима към „Преустройство /промяна на предназначение/ на отводнителна система в жилищно помещение с променено предназначение-част от апартамент с идентификатор 56784.531.4682.2.13 и с административен адрес: гр.Пловдив,ул.“Димитър Талев“ №73, ет.5,ап.40“Констатирано е,че е извършен ремонт в описания апартамент,който представлява строеж-преустройство /промяна предназначението/на отводнителна система в жилището,част от помещенията,на което са с променено предназначение.Приобщена е западната лоджия към всекидневната.При това присъединяване е премахната подпрозоречната стена,вратата между готварната и лоджията  също е премахната ,като отворът й е затворен посредством плътна стена.Готварната е превърната в стая/спалня/,а във всекидневната /столовата/,по стената отделяща я от бившата готварна е оформен кът за готвене.Прекарана е  й права вода,захранваща умивалник и перална машина.Последната е разположена в приобщената лоджия.Обратните води от умивалника, пералната машина  са включени в обща отвесна водосточна тръба с диаметър Ф 50,която е единствено предназначена да отвежда водите от лоджията-попаднали при дъжд или при измиването й.

Строежът е  описан подробно в КА,приложена е и окомерна скица.Установено е,че С.М. и сина й Ж.М. са собственици на апартамента,същите са посочени като възложители на строежа и строители .От М. не са представени одобрени строителни книжа и документи във връзка с осъщественото преустройство в това число одобрен проект и разрешение за стоеж,като не е спорно,че такива не са били налични и не са били издавани.

Констатациите на проверяващите са,че извършеният ремонт представлява строеж-вътрешно преустройство на сграда от първа до четвърта категория,с което не е засегната конструкцията на сградата.Съгласно чл.137,ал.1,т.4 от ЗУТ извършеното преустройство е определено като строеж ­IV  категория.Строежите от тази категория,за да отговарят на изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ ,е необходимо да са изпълнени при влязло в сила разрешение за строеж,което да е издадено въз основа на одобрена проектна документация.Такава,както вече се каза,няма.Изводът,който е направен е,че е извършено неправомерно включване на битовите отходни води/получени от умивалника и от пералната машина/ във водосточната тръба,предназначена единствено за отводняване на лоджиите.Констатирано е нарушение на чл.142,ал.1 от ЗУТ:“Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж“-липсват одобрени инвестиционни проекти;чл.161,ал.1 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. За проектиране ,изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации:“Водосточните тръби се преоктират самостоятелно и при възможност отвесно,като в тях не се допуска включване на канализационни тръби от санитарлни прибори и приемници на битови и промишлени отпадъчни води“-тъй като е налице включване на кухненския умивалник и пералната машина във водосточната тръба;чл.148,ал.1 от ЗУТ:“Строежи могат да се извършват само ,ако са разрешени съгласно този закон“-липсва в настоящия случай Разрешение за строеж.Проверяващите служители са посочили в КА ,че описаният строеж не е търпим такъв и  не попада в хипотезите на §16,ал.1 ПР на ЗУТ и §.127,ал.1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ.

Констативния акт е съставен в отсъствието на собственика и възложителя на строежа. Няма данни да е налице редовно връчване  на това лице.

По КА не са постъпили възражения С.М. и Ж.М..

Последвало е издаването на оспорената Заповед №19Ю-РОА-599/17.10.2019г на зам. Кмета на район „Южен“,Община Пловдив,изпълняващ функциите на кмета съгласно Заповед №  19Ю-РОА-542/20.09.2019г.,с която на основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ във вр. чл.223,ал.1,т.8 от ЗУТ, е разпоредено да се премахнат канализационни тръби ,чрез които се осъществява включването на санитарни прибори (кухненския умивалник и пералната машина) във водосточната тръба в апартамент с идентификатор 56784.531.4682.2.13 с административен адрес: гр. ***от извършителя Ж. Х.М. с постоянен и настоящ адрес:***.

От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 9/07.11.2018г.. наличие на изпълнен незаконен строеж, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ ,чл.142,ал.1 от ЗУТ и чл.161,ал.1 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. За проектиране ,изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.

В Заповедта е посочено ,че извършеното строителство не попада в хипотезата на §16,ал.2,ал.3 от ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ.

Относно годината на построяването процесуалният представител на жалбоподателя-адвокат Б. в съдебно заседание на 20.01.2020г. заявява,че строежът е изпълнен през 1997г. от покойният баща на жалбоподателя.

В съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза ,която съдът кредитира като компетентно,обективно изготвена и неоспорена от страните.От същата се установява,че процесният строеж представлява: „Канализационни тръби, чрез които се осъществява включването на санитарни прибори /кухненски умивалник и перална машина/ във водосточната тръба в апартамент с идентификатор 56784.531.4682.2.13, с административен адрес: гр.Пловдив, ул."Димитър Талев" №73, ет.5, ап.40.

Вещото лице установява,че приложеният по делото Констативен акт №9/07.11.2018г., описва подробно извършено преустройство в ап.40, при което е променено предназначението на част от помещенията - готварната е преустроена в спалня и в дневната е оформен кът за готвене. Приобщена е западната лоджия към дневната, премахната е подпрозоречната стена, премахната е вратата между готварната и лоджията, където е иззидана стена. Прекарана е права вода, захранваща умивалник и перална машина. Обратните води от умивалника и пералната машина са включени в обща вертикална водосточна тръба с диаметър Ф50, която е предназначена единствено за отвеждане на водите от лоджията, попаднали при дъжд или измиване. Извършеният ремонт е описан като вътрешно преустройство. Към констативния акт са налични две приложения. Разпореденият за премахване строеж не включва изцяло описаните извършени преустройства, а само канализационните тръби, включени към дъждовната канализация.

Описанието на извършеното преустройство в акта отговаря на съществуващото на място състояние на помещенията, установено от експертизата при огледа. Измерванията на място на експертизата отговарят на дадените в приложението към констативния акт размери /отклонения от 5-10см. са несъществени/.

Експертът посочва,че включването на битови отпадни води във вертикален клон за дъждовна вода от терасите представлява преустройство на обща инсталация в сградата и е строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ. Съгласно чл.1, ал.6 от "Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации" за такава реконструкция на съществуващата канализационна инсталация се спазват разпоредбите на чл.185, ал.1, т.4 и 5 и чл.186, ал.1 от ЗУТ.

Вещото лице дава заключение,че жилищната сграда е високо застрояване и е строеж от Трета категория. Извършеното в процесния апартамент преустройство не засяга носещи конструктивни елементи от сградата, а само промяна в обща инсталация. Съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква "д", преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от Четвърта категория.

Експертът установява,че жилищната сграда е построена в периода 1972г- 1974г. С проектирането и строителството й са проектирани и изпълнени вътрешните инсталации и присъединяването на сградата към общите мрежи на населеното място, включително и сградната канализационна инсталация с нейните елементи.

Настоящото преустройство е извършено преди около 10 години,според обясненията на вещото лице Я.Р.,дадени в съдебно заседание ,проведено на 21.05.2020г. и констатациите направени в заключението.

Съгласно "Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации" (Обн.: ДВ, бр.53/2005 г.; попр. бр.56/2005 г.) вертикалните канализационни клонове и вертикалните клонове за дъждовни води са отделни елементи на сградната канализационна инсталация. Съгласно чл.161 на наредбата, не се допуска включване на канализационни тръби от санитарни прибори във вертикалните клонове за дъждовни води.

Вещото лице посочва,че както по сега действащата "Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации", така и в предишни години при действието на "Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради", утвърдени със заповед № РД-02-14-35/25.06.1986 г. на председателя на КТСУ (обн., ДВ, бр. 69/1986г.) и ПИПСМР - раздел "Вътрешни водопроводни и канализационни инсталации" от 1968 г. /отм./ е допустимо да се изграждат смесени /обединени/ канализационни инсталации, при които съвместно се отвеждат отпадните води от всички санитарни прибори /битови води/ и дъждовните води от терасите - чл.113 от "Наредба №4". Съгласно чл.115, ал.2 и ал.4 на "Наредба №4" се допуска свързване на дъждовната канализационна инсталация с битовата само в главните хоризонтални клонове в сутерена на сградата и за промиване на проводите се допуска свързване на една от водосточните тръби с началото на главния хоризонтален канализационен клон за битови отпадъчни води. По проект и изпълнение в конкретната сграда, вертикалният клон на дъждовната вода при мястото, където сега в процесния апартамент се намира разпореденото за премахване включване е отведен до нивото терена и подземно е включен с ревизионна шахта в общо помещение на първия етаж. Огледът на това общо помещение показа, че сравнително скоро, преди до 10 години и много след първоначалното изграждане на инсталациите на сградата е извършено преустройство на вертикалния клон на дъждовната вода. Достигащата отгоре надолу тръба е прекъсната при тавана на общото помещение и с нова хоризонтална тръба в близост до тавана е включена във вертикалния канализационен клон до асансьора. Двата вида вода - отпадна от бани и тоалетни от всички етажи на този клон се смесва с дъждовните води от вертикалата на тези води на ниво около 50см. под тавана на първия етаж. Така е извършена промяна на този общ канализационен клон.

По делото като свидетелка е разпитана съпругата на жалбоподателя-Г.М..,която установява,че преустройството в апартамента е извършено през 1986г. от родителите на мъжа й,с които са живели заедно и до сега -вече  40 години в процесното жилище.Всъщност ремонта е извършен основно от свекъра  и съпруга й,като последният бил слагал мебелите.Относно това дали другите съседи са дали съгласие за свързването на мивката в новата кухня с щранга ,по който се отича водата от терасата към водосточната тръба,свидетелката не знае за това .Независимо от твърдението на свидетелката ,че ремонтът е осъществен от нейния свекър,при разпита и в съдебно заседание прави впечатление,че същата казва:“направихме кухнята на стая за живеене,.. в кухнята направихме мебели“  .Горното обстоятелство,фактът,че същата е съпруга на жалбоподателя,както и установяването на друга година на извършване на преустройството-1986г.,а не както твърди процесуалния представител на жалбоподателя-1997г.,силно разколебава достоверността на показанията й.

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Заповед № 19Ю-РОА-599/17.10.2019г.  издадена от зам.кмет на район “Южен” при Община Пловдив,с която е разпоредено премахване на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж, определен като такъв от четвърта категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган .

            Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения админи­ст­ративен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях”. 

Представена е Заповед № 13ОА557 от 05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив, видно от която е че органът по чл.225а ал.1 от ЗУТ при нормативно предвидена за това възможност е делегирал тези си правомощия на Кмета на Район “Южен” /така изричната т.17, а и т.12.8/, които следва да бъдат упраж­нявани на цялата територия на Район “Южен” при Община Пловдив л.47 и сл/.

       Представена е по делото и Заповед №19Ю-РОА-542/20.09.2019 год. на кмета на район „Южен“,Община Пловдив,от която е видно ,че зам кметът постановил оспорената заповед го е замествал към момента на издаването й и разпологал с правомощията по чл.225а ал.1 от ЗУТ. 

За преценката досежно валидността и законосъобразността на акта реле­ван­­т­на е и прав­на­та квалификация на изграденото на място, което според тази ин­­с­­тан­ция на съ­да безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗР на ЗУТ.

В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпоредените за пре­мах­ване “канализационни тръби ,чрез които се осъществява включването на санитарни прибори/кухненски умивалник и перална машина/ във водосточната тръба на процесния апартамент“ представляват строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени строителни и монтажни ра­бо­ти по сми­съ­ла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ. Включването на битови отпадни води във вертикален клон за дъждовна вода от терасите представлява преустройство на обща инсталация в сградата и е строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ,в какъвто смисъл е заключението на вещото лице.

В случая в КА и в заповедта на ответника е посочена категорията на стро­ежа – четвърта категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на регионалното развитие е благоустрой­ството /МРРБ/ и чл.137 от ЗУТ.

Категорично се установява по делото, че процесното включване на битови отходни води към водосточната тръба би следвало да се определи, като строеж от четвърта категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4,б“д“от  ЗУТ.Така определаната категория на строежа се потвърждава  и от констатациите на вещото лице,поради което доводите в тази насока от жалбоподателя са неоснователни.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Доколко описаните в заповедта и в обуславящия нейното издаване Констативен акт № 9/07.11.2018г. вид, местонахождение, характер и параметри на осъщественото строителство отговарят на действителните такива, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената  заповед.

За удоволетворяване на изискванията за форма е без значение какво наименование е използвано от административния орган за незаконния  строеж, след като е дадено подробно описание с технически параметри, което позволява еднозначното му идентифициране и изключва възможността да възникне грешка при премахването му.

Тези констатации са илюстрирани в графичен вид, посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота

Констативен акт №9/07.11.2018г. , на който се основава Заповед № 19Ю-РОА-599/17.10.2019г. е съставен от компетентни лица. Видно от длъжностите на подписалите го служители по контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл. 223, ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи.

         Относно наведените доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,респективно нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, съдът приема същите  за неоснователни.

В случая се касае до административно производство във връзка с премах­ване на незаконен строеж, което се развива изцяло по правилата на ЗУТ, кой­то закон е специален спрямо АПК, като единствено за неуредените в него случаи се прилагат правилата на АПК, като общ акт кодифициращ материята по издава­нето на административните актове.

      Не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК – в хода на производство са събрани служебно доказателства и са установе­ни всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Правилността на изградените изводи е въп­рос по материалната законосъобразност на акта.

Разгледани в аспекта на достоверността на отразените в КА факти и об­стоятелства във връзка с констатирания незаконен строеж, т.е. при възможност да е на лице фактическа обстановка, различна от възприетата от административ­ния орган, тези възражения също са неоснователни, докол­кото каза се по-горе в рамките на развилия се съдебен процес на страната е га­рантирано правото да обори тези констатации, въз основа на които фактически установявания съдът да изгради и правните си изводи по съще­ството на спора.

         При така изложеното съдът в настоящия си състав констатира,че  не са налице нарушения на административнопроиз­водствените правила.

Спорът се концентрира основно върху приложението на материалния закон.

Както бе посочено вече, разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ предвижда пре­­махването на незаконни строежи или части от тях, а според чл.225, ал.2 /към която норма препраща тази на чл.225а ал.1 от ЗУТ/ от за­кона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), без одобрени инвестиционни проекти и/или без разреше­ние за строеж; при съществени отклонения от одоб­ре­ния инвестиционен проект по чл. 154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни про­дукти, несъответст­ващи на съществените изисквания към строежите, или в на­ру­шение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако то­ва се отразява на кон­структивната сигурност и безопасното ползване на строе­жа и е невъзможно при­веждането на строежа в съответствие с изискванията на то­зи закон; или без съг­ласуване с Националния институт за опазване на недви­жи­ми­те културни ценности при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за нед­вижими културни цен­ности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. 

Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е дос­татъчно безспорното установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одоб­ре­ни инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се из­вър­шват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ). 

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ /в приложимата редакция до изм. с ДВ бр.101 от 2015г./, не се изисква одобряване на инвестиционни проек­ти за издаване на разрешение за строеж /измежду които не е процесният такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпъл­не­ние на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона, измежду ко­и­то не е спорният строеж.

Не се доказва твърдението на жалбоподателят,че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл147,ал.1,т.2 от ЗУТ-„Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж -за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор"

В случая, съдът намира, че с Констативен акт № 9/07.11.2018г. е ус­та­но­вена липсата на строителни документи – одобрен инвестиционен проект,издадено разрешение за строеж,при положение ,че изграденото от жалбоподателя включване на битови отходни води /от кухненски умивалник и перална машина/ към водосточната тръба,чието предназначение е единствено да отводнява лоджията, е в нарушение на чл.161,ал.1 от "Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации".

Съгласно чл.1, ал.6 от същата наредба за такава реконструкция на съществуващата канализационна инсталация се спазват разпоредбите на чл.185, ал.1, т.4 и 5 и чл.186, ал.1 от ЗУТ.

Тези обстоятелства сами по себе си са дос­та­тъчно основание, за да бъде квалифи­ци­ран като незаконен стро­ежа.

Аналогични на тези раз­поредби са и те­зи на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Така чл.55 от ЗТСУ /отм./ гласи, че “Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съг­лас­но този закон и разпоредбите по неговото приложение”, във вр. с чл.225 ал.1 от ППЗТСУ, доколкото се установи по делото, че годината на изграждането е към 1997гс оглед посоченото от вещото лице,че преустройството е отпреди близо 10 години и по твърдения на процесуалния представител на жалбоподателя.

Посочените констатации не са обо­­рени в рам­ките на административното про­­­изводство, нито пък в рамките на съдебното производство, при гарантирано и от за­ко­на и осигурено от съда право на защита на тази страна и участие в съдебния процес.

Ето защо, при безспорно установена липса на издадено разрешение за из­г­раждането му и липса на одобрени инвестиционни проекти, процесният строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ, вкл. такъв е бил и при действието на ЗТСУ /отм./ и като е пос­тановил премахването му, адми­ни­­стративният орган е приложил материалния за­кон правилно.

На следващо място правилно е определен адресатът на заповедта – Ж.М.,който е съсобственик на имота,заедно със своята майка.Съдът приема,че същият е и възложител на строежа,тъй като от показанията на свидетелката Г.М..,негова съпруга,се установява,че двамата живеят от 40 години в процесния апартамент. Според § 2 ПЗР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресат на заповедта е извършителят, собственикът на терена или притежател на ограничено вещно право.Може да се приеме,че Ж.М. е и извършител на строежа,доколкото от показанията на съпругата му се установява,че последният заедно с баща си е извършвал ремонта и то в жилището,в което живее от дълги години.Показанията на свидетелката са донякъде противоречиви,но те насочват именно към такъв извод.

Относно търпимостта на строежа.

Противно на твърдението на жалбоподателя, административният орган е изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж –на основание § 16 ПР ЗУТ,който е приложим с оглед твърдяната година на построяване 1997г. и на основание  §127 ,ал.1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ.Съответно, преценено е в КА, че процесният строеж не отговаря на кумулативните изисквания за търпимост, защото не отговаря нито на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, нито по сега действащите.

В този смисъл абсолютно ирелевантен за настоящия спор е фактът през коя година е извършено строителството на процесното преустройство, защото то не е допустимо нито съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ,нито по ЗУТ

Освен това съгласно "Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации" (Обн.: ДВ, бр.53/2005 г.; попр. бр.56/2005 г.) вертикалните канализационни клонове и вертикалните клонове за дъждовни води са отделни елементи на сградната канализационна инсталация. Съгласно чл.161 на наредбата, не се допуска включване на канализационни тръби от санитарни прибори във вертикалните клонове за дъждовни води.

Както по сега действащата Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации", така и в предишни години при действието на "Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради", утвърдени със заповед № РД-02-14-35/25.06.1986 г. на председателя на КТСУ (обн., ДВ, бр. 69/1986г.) и ПИПСМР - раздел "Вътрешни водопроводни и канализационни инсталации" от 1968 г. /отм./ е допустимо да се изграждат смесени /обединени/ канализационни инсталации, при които съвместно се отвеждат отпадните води от всички санитарни прибори /битови води/ и дъждовните води от терасите - чл.113 от "Наредба №4". Съгласно чл.115, ал.2 и ал.4 на "Наредба №4" се допуска свързване на дъждовната канализационна инсталация с битовата само в главните хоризонтални клонове в сутерена на сградата и за промиване на проводите се допуска свързване на една от водосточните тръби с началото на главния хоризонтален канализационен клон за битови отпадъчни води. Вещото лице по делото установява,че по проект и изпълнение в конкретната сграда, вертикалният клон на дъждовната вода при мястото, където сега в процесния апартамент се намира разпореденото за премахване включване е отведен до нивото терена и подземно е включен с ревизионна шахта в общо помещение на първия етаж. Огледът на това общо помещение показа, че сравнително скоро, преди до 10 години и много след първоначалното изграждане на инсталациите на сградата е извършено преустройство на вертикалния клон на дъждовната вода. Достигащата отгоре надолу тръба е прекъсната при тавана на общото помещение и с нова хоризонтална тръба в близост до тавана е включена във вертикалния канализационен клон до асансьора. Двата вида вода - отпадна от бани и тоалетни от всички етажи на този клон се смесва с дъждовните води от вертикалата на тези води на ниво около 50см. под тавана на първия етаж. Така е извършена промяна на този общ канализационен клон.

Търпимостта не следва да се разглежда съгласно § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11. 2012г. ,тъй като същата касае и е приложима относно строежи, завършени в периода след 01.02.2001г. до 31.03.2001г.

Следователно, като изпълнена при липсата на одобрен инвестиционен проект, при липсата на издадено разрешение за строеж, както и в нарушение на чл.161,ал.1 от Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации",, разпоредените за премахване канализационни тръби,чрез които се осъществява включване на санитарни прибори към водосточната тръба,представляват незаконен строеж по смисъла на закона, който строеж и не е търпим по смисъла на ЗУТ, и като издава заповед за премахването на този строеж, кметът на Район “Южен” ,Община Пловдив  е приложил материалния закон правилно. Респективно, оспорената в настоящето производство заповед е издадена без противоречие с материалноправни разпоредби.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.

Ето защо, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с  материалноправниразпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство индивидуален административен акт е законосъобразен, а жалбата против същия е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тъл­кува­телно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върхо­вния ад­министра­тивен съд, при своевременно на­правено искане за присъж­дане на раз­носки и осъ­ществено процесуално пред­ста­вителство за ответника, жалбоподателите след­ва да бъдат осъдени да заплатят на Община Пловдив, Район „Южен“ раз­носки по делото, под фо­рмата на дължимото се юрисконсулско възнагражде­ние, определено по прави­лото на чл.24 от Наредбата за заплащане на прав­на помощ във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.

Съобразно обема на осъществената про­цесуална защита по конкретния ка­зус съдът приема че дължимото юрисконсултско възнаг­раждение, определено по цитираното правило, е в размер на 100 лева, които оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив.

Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Х.М. ,ЕГН ********** *** чрез адвокат А.Б. ***, офис 5 против Заповед № 19Ю-РОА599/17.10.2019г., издадена от зам. кмет на район “Южен“, Община Пловдив съгласно Заповед №19Ю-РОА-542/20.09.2019 год.

ОСЪЖДА Ж.Х.М. ,ЕГН ********** *** чрез адвокат А.Б. ***, офис 5  , да за­плати на Община Пловдив, сумата от 100 /сто / лева, юрискон­султско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                            СЪДИЯ: