РЕШЕНИЕ
Номер 260008 18.09. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен
съд І
търговски състав
На деветнадесети
август през 2020 Година
В открито заседание в
следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина
Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
гражданско дело
номер 336 по описа за 2020 година
намери за установено
следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 139 от 22.11.2019г., постановено по т.д. № 191 по описа за 2018г.
на Окръжен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените субективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ от К.Т.Д. ЕГН **********,
Г.Д.Д. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Т.Д.
ЕГН ********** за сумите от по 200 000 лв. за всеки от тях, от Г.П.Д. ЕГН
********** и С.Г.Д. ЕГН ********** за сумите от по 30 000 лв. за всеки от
тях, предявени като частични от пълния претендиран размер
от 150 000 лв. за всеки от тях, от П.Г.Д. ЕГН ********** и
Д.Б.Д. ЕГН ********** за сумите от по 100 000 за всеки от тях против ЗК
«Е.» АД, С., ЕИК ***, представляващи обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от настъпилата на 29.11.2013г. смърт на Д.Г.Д., вследствие ПТП,
станало на 29.11.2013г. между МПС автобус марка «М.», модел ***» с рег. № ***,
управляван от ДДД и микробус, марка «М.», модел «***» с рег. № ***, управляван
от Д.Г.Д..
Решението е обжалвано
изцяло от К.Т.Д. ЕГН **********, Г.Д.Д. ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител К.Т.Д. ЕГН **********, Г.П.Д. ЕГН **********,
С.Г.Д. EГН **********, П.Г.Д. ЕГН ********** и М.П.Б., всички с адрес *** чрез Адвокатско
дружество Д.и Д., чрез адв. Н.Д. и адв. С.Д.с твърдения за незаконосъобразност,
неправилност, необоснованост и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и в нарушение на съдопроизводствените правила, а искането,
отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и предявените искове
уважени.
Ответникът –
„З.„Е.“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представляван от
Й.Ц.и Е.И. – Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт
Й.С.счита жалбата за неоснователна, а оспорения съдебен акт като правилен и
законосъобразен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на
данните по делото, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по искове на К.Т.Д.
ЕГН **********, Г.Д.Д. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител К.Т.Д. ЕГН **********, Г.П.Д. ЕГН **********, С.Г.Д. ЕГН **********,
П.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Б.Д. ЕГН ********** против ЗК «Е.» АД с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./. Твърденията в исковата
молба се свеждат до следното: на 29.11.2013г. около 06.15 ч. на път **, кмв.***, Община Х.при управление на автобус марка „М.“ модел „***“ с рег.
№ ***, собственост на „Ю.“ООД, водъчът Д.Д.в нарушение на правилата
за движение - чл.28,чл.37 ал.3,чл.97 и чл.98 от ЗДвП е причинил по
непредпазливост смъртта на Д.Г.Д., водач на МПС микробус марка „М.“ модел „***“
с рег. №***, движещо се след автобуса. Ищците сочат, че за настъпилото ПТП е
съставен протокол № 47 от 29.11.2013г. и е образувано ДП №191/2014г. по описа
на ОД МВР Хасково, което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура
Хасково по прокурорска преписка №501/2014г.. Твърдят, че от изготвената
съдебномедицинска експертиза се установява, че смъртта на Д.Д. е настъпила в
резултат на ПТП. Ищците сочат, че автобусът управляван от виновния водач Д. е
застрахован в ответното дружество по застрахователна полица №***/27.07.2013г.,
валидна до 26.07.2014г.. Като сочат, че внезапната смърт на Д.Г.,
съпруг на К.Т.Д., баща на Г.Д.Д., син на Г.П.Д. и С.Г.Д., брат на П.Г.Д. и внук
на Д.Б.Д. се отразила изключително тежко на всички, както и че загубата му преобърнала
живота им и нанесла тежки психически травми и депресия, настояват съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетения
за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
депресивни състояния, загуба на сън и чувство на непълноценност, както следва:
на К.Т.Д. ЕГН **********
и Г. Д.Д. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
К.Т.Д. ЕГН ********** сумите от по 200 000 лв. за всеки от тях, на Г.П.Д.
ЕГН ********** и С.Г.Д. ЕГН ********** сумите от по 30 000 лв. за всеки от
тях, предявени като частични от пълния претендиран размер
от 150 000 лв. за всеки от тях и на П.Г.Д. ЕГН ********** и
Д.Б.Д. ЕГН ********** сумите от по 100 000 за всеки от тях. Претендират присъждане и на законна лихва върху сумите, считано от датата
на увреждането 12.12.2013г. до окончателното заплащане на сумите.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ЗК”Е.”АД-С., с който предявените искове са оспорени
като недопустими като е оспорена активната материално правна легитимация на
ищците, евентуално като неоснователни по основание и размер. Навежда възражение
за изтекла погасителна давност. Ответникът оспорва и сочения механизъм на
станалото ПТП като твърди, че няма данни за виновно и противоправно поведение
от страна на застрахования при дружеството ответник водач, както и че
единствено пострадалият е станал причина за ПТП, тъй като е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и се е врязъл в движещото се пред него МПС. Евентуално и в случай, че
съдът приеме, че причина за станалото ПТП е водачът, на МПС, чиято отговорност
е застрахована при ответника, оспорва иска по отношение на разширения кръг на
лица търсещи обезщетение и навежда възражение за съпричиняване, което според
него се изразява в обстоятелството, че починалия е управлявал МПС без да е
поставил предпазен колан. Ответникът оспорва и размера на предявените искове с
твърдения, че същия е завишен и несъобразен с практиката.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК
е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която се оспорват
възраженията на ответника за изключителен принос на пострадалия и съпричиняване
на вредоносния резултат от последния. Оспорва се и твърдението за липса на
материално правна легитимация на ищците и възражението за дължимост на
законната лихва.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е
постъпил допълнителен отговор от ответника, с който са оспорени възраженията на
ищците, изложени в допълнителната искова молба и се подържат доводите, изложени
в отговора на исковата молба.
След
преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция
намира за установено следното:
Постъпилата
жалба налага ПАС да
даде отговор първо досежно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт и едва след това да разгледа съображенията,
насочени към правилността му.
Съдебното решение е нищожно,
когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Нищожност е налице и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища. В конкретният случай решението предмет на
обжалване е постановено от лице имащо качество на съдия в съответния окръжен
съд и в предвидения в разпоредбите на ГПК състав. Спазена е писмената форма и е
подписано. Страни по производството не са и лица посочени в чл. 18 от ГПК. Изложеното до тук изключва възможността да се
направи извод за нищожност на това решение.
По отношение на недопустимостта е следва да се посочи, че от разпоредбата на чл. 270, ал.3 от ГПК
следва извод, че такава е налице, когато е съдът се е произнесъл, въпреки липсата на
право на иск или е налице произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички
случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че страните индивидуализират предявения иск и
произнасянето спрямо лица, които нямат това процесуално качество води до
недопустимост на обжалвания акт по смисъла на чл. 270, ал.3, изр.3-то ГПК.
В конкретният случай
ищцата Д.Б.Д. е починала на 26.08.2019г. т.е. в хода на производството, за
което първоинстанционния съд е надлежно уведомен и в проведеното на
07.10.2019г. открито съдебно заседание е конституирал наследниците на починалия
ищец, макар да не е постановил изрично определение за заличаване на починалата
ищца Д.Д.. Въпреки това в постановеното от него решение съдът е отхвърлил иска
на починалата в хода на производството Д.Б.Д., а конституираните като ищци
наследници на последната не са посочени нито в мотивите на постановения съдебен
акт, нито в неговия диспозитив. Констатираното налага обжалваният съдебен акт
да бъде обезсилен като недопустим, тъй като е постановен по отношение на
починала т.е. процесуално неправоспособна страна, а делото да се върне на
Окръжен съд Хасково за разглеждането му от друг съдебен
състав.
Мотивиран от изложеното,
съдът:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 139 от 22.11.2019г., постановено по т.д. № 191/2018г. по описа на Окръжен
съд Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Хасково.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: