Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 04.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4248 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Н.И.Г., ЕГН **********
с адрес *** срещу „С.и.7.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***«Васил Левски» № 360 за осъждане ответникът да заплати
сумата от 1670,19лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
подпухване мазилката на тавана и стените в кухня, коридор, детска стая и
увреждане на паркет в детската стая, в собствения на ищеца апартамент № 19, находящ се на адрес гр. Варна, ул. Страхил войвода № 14,
ет. 7, настъпили в резултат на действията на ответното дружество по повод
възложен от ЕС за извършване ремонт на покрива на жилищната сграда с договор от
28.04.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 04.05.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата и
уточняващите я молби, ищецът излага твърдения, че е собственик на жилище- апартамент № 19, ет. 7 в жилищна сграда в гр. Варна,
ул. Страхил войвода № 14. На 28.04.2017г. ищецът като представляващ ЕС на адм. адрес гр. Варна, ул. „Страхил войвода” № 14, сключил с
ответното дружество договор за възлагане извършване ремонт на покрива на сграда
в изпълнение решение на ОС от 25.04.2017г. В изпълнение на договора, от
ответното дружество била премахната старата замазка и хидроизолация на покрива.
Последните вместо да бъдат изнесени от покрива, са оставени там, като с част от
тези отпадъци са били запушени отводнителните тръби на сградата. Вследствие на
това и след дъждове се появили течове в подпокривното
пространство, а оттам и в жилището на ищеца- апартамент № 19 на етаж 7. В
резултат, били причинени увреждания по апартамента на ищеца- подпухнала мазилката
на тавана и стените в кухнята, коридора и детската стая. Увреден бил и паркетът
в детската стая, което налага неговата подмяна в увредения участък от 3,30кв.м.
Посочва, че с анекс към договора от 09.05.2017г. ответното дружество е поело
задължение да извърши неизпълнените ремонтни работи по покрива, както и да
отстрани причинените щети по апартамента на ищеца. До настоящия момент,
ответникът не бил отстранил доброволно щетите по жилището, въпреки провежданите
разговори за това, което обосновава и заявяване правото на ищеца да получи
обезщетение за тава причинените увреждания по имота му в резултат действията на
ответното дружество, изразяващи се в неизпълнение на задълженията му за
качествено извършване ремонта на покрива. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че соченият от
ищеца Анекс е бил подписан от него в лично качество, а не като представляващ
ЕС, поради което и счита, че между страните са налични договорни отношения
свързани с поправка на детайлно описани вреди вследствие на протекъл покрив,
което изключва ангажиране на деликтната му
отговорност. Оспорва настъпилите вреди да са резултат на негови действия,
твърдейки, че съществува вероятност те да са били налични още преди сключване
на договора от 28.04.2017г. Оспорва изобщо да е започнал изпълнение на поетите
задължения за ремонт на покрива, доколкото ЕС не е изпълнила задължението си за
авансово плащане на сумата от 5хил.лева. Подписването на анекса е било
продиктувано от уверението на ищеца, че 2-3 дни по- късно авансът ще бъде
платен, което не се е случило и до настоящия момент. И тъй като оспорва да е
започвал изобщо изпълнение на поетото задължение за ремонт на покрива, то няма
как задължението му да е изпълнено лошо, респ. в причинна връзка с поведение на
негови работници да са настъпили уврежданията. Молбата е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуален
представител. Ответното дружество редовно уведомено не е било представлявано.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
За да бъде уважена
исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията
на кумулативност всички
елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправността му,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя.
Доказването им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината, доколкото отговорността
на лицето, възложител на работата е обективна и безвиновна.
Пренесено на плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че е собственик на увредената вещ; наличието на противоправно
деяние от страна на ответника- лошо изпълнение /в качествено и количествено
отношение/ на поето от ответника задължение за ремонт на покрива на сградата в
режим на ЕС; увреждане на собствената му вещ изразяващо се в подпухване
мазилката на тавана и стените в кухня, коридор, детска стая и увреждане на
паркет в детската стая; наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и вредоносния резултат; че вредите са причинени при
или по повод възложена от ответника работа; размер на претенцията. В тежест
на ответника е доказване твърденията му, обосноваващи освобождаване на гражданската му
отговорност и в частност, че се явява изправна страна по
договора за ремонт на покрива на сградата сключен с ЕС.
Предмет на
претенцията са имуществени вреди.
По делото са приети
като писмени доказателства, ангажираните от ищеца писмени документи, от които
се установява следното: Ищецът е собственик на апартамент № 19 на адрес гр.
Варна, ул. Страхил войвода № 14, ет. 7. На 25.04.2017г. ОС на ЕС с
административен адрес жк. Здравец 2, ул. Страхил
Войвода № 14 е взело решение за сключване договор за ремонт на покрива със „Стеф- инвест 72“ ЕООД. Ищецът е
бил упълномощен да сключи договора и да представлява ЕС при приемане на ремонта.
В изпълнение на това решение, на 28.04.2017г. Н.Г. в качеството му на
упълномощен представител на ЕС сключил с ответника договор за ремонт на
покрива. Уговореното възнаграждение на изпълнителя е в размер на 8хил.лева, от
което 3хил.лева платими авансово в тридневен срок от сключване на договора и
5хил.лева при приемане на работата. На 09.05.2017г. между ищеца и ответника бил
сключен анекс към договора за извършване на ремонт на покрива, с който
ответникът като изпълнител се задължава да поеме ремонта в апартамента на
ищеца, доколкото вследствие на недовършена замазка апартаментът на сем. Ганеви
протекъл- детска стая, коридор, кухня с напукване на тавана и теч върху
кухненските шкафове.
За установяване
твърденията за причинените вреди, техния размер и причината за възникването им,
по делото бе изслушано заключение по изготвена съдебно- техническа експертиза,
което като неоспорено, обосновано и изчерпателно изготвено от в.л. с нужната
компетентност бива кредитирано в цялост от съда. От заключението на в.лице инж.
А., вкл. с разясненията дадени при изслушването му се установи, че ремонтът на
покрива е бил започнат с предхождащо го почистване на изронената хидроизолация
и други елементи, които са били складирани на няколко места на покрива,
включително до асансьорната клетка, при което са били
запушени сифоните отвеждащи водите от покрива. В резултат на това запушване е
текла вода от покрива, най- видимо по стълбището на блока. Такива боклуци като
налични в.л. е установило и понастоящем при огледа на място. В жилището на
ищеца се установявали видими следи от теч с подпухнали шпакловки. Понастоящем
течове нямало. В детската стая, граничеща със стълбището имало олющена и
паднала шпакловка, виждали се следи от течове по стените, колоната в детската
стая. Налични били петна от течове в коридора и кухнята на апартамента. По
външен оглед не можело да се каже каква е давността на тези увреждания, но
според в.л. основната причина за това са били запушените сифони. По повод
ремонта на покрива е била премахната съществуващата хидроизолация, обшивката с
ламарина по бордовете и изравнителната циментова замазка. Положена
хидроизолация на покрива в.л. не е установило. Възстановяването на установените
от в.л. увреждания в апартамента изисквали извършване ремонт в детската стая,
коридора и дневната с кухненски бокс, вкл. премахване на всички обрушени и увредени части от гипсовата шпакловка,
изкъртването й, подмяна гърба на
кухненските шкафове, боядисване с латекс и ремонт на част от естествения
паркет. Нужната стойност за това според в.л. възлиза в размер на сумата от
1670,19лева.
За доказване на правнорелевантните по делото факти, бе разпитан и воденият
от ищеца свидетел Виолетка Драгнева А., без дела и родство със страните. От показанията
й се установява следното: С ищците са приятели от години. Техният апартамент
бил на седмия етаж. През 2017г. било взето решение за извършване ремонт на
покрива на сградата за поставяне на хидроизолация. Впоследствие, ремонтът не
бил довършен, а в апартамента започнали да се появяват течове. Преди това
такива течове свидетелката сочи, че не е виждала. Когато започнали дъждовете, протекло
над кухнята, коридора, хола и детската стая. Таванът подпухнал. В детската стая
половината паркет бил подпухнал. И в момента уврежданията не били отстранени,
тъй като Ганеви търсили майстора, който обещал, че ще поправи щетите, когато си
довърши работата по покрива, което обаче така и не се случило. От ищеца знаела,
че били запушени улуците на покрива, което вероятно е станало причина и за
теча.
Определящо за вида и
правната квалификация на заявеното за защита право от ищеца е изложението на
фактическите твърдения, въз основа на които той основава исковата си претенция
и формулирания във връзка с тях петутим. В рамките на
така заявеното, съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК. Възраженията на
ответника за наличие на договорни отношения с ищеца, възникнали с подписването
на анекса от 09.05.2017г., съдът приема за неоснователни. Основанието на иска
се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяване на които правният
субект твърди да е търпял вреда. И ако увреждането е в пряка причинна връзка с
неизпълнение на задължения по договор, то и отговорността, и обезщетението за
изправната страна са следствие на договорно правоотношение. Ако обаче
увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по съществуващо
облигационно правоотношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички
към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, то отговорността
за вреди е деликтна. При всички положения обаче
увреденият не може да избира сам основанието си, защото то се определя от
материалния закон, който се съотнася към конкретни юридически факти. В случая,
ищецът не е твърдял да се е намирал в договорно правоотношение с ответника.
Такова е било налично между ЕС и ответника. Този извод не може да бъде променен
и от факта, че на 09.05.2017г. между ищеца и ответника е бил сключен Анекс, по
силата на който ответникът се е съгласил да поеме ремонта на уврежданията
настъпили в апартамента на ищеца, след започване ремонта на покрива и в
резултат на атмосферни влияния и незавършена замазка. Така посочения анекс, дефакто може да се разглежда единствено като признание от
страна на ответника, че в апартамента на ищеца са налични увреждания в резултат
на започнала и недовършена работа по ремонт на покрива, предмет на договор за
СМР от 28.04.2017г., отстраняването на които се е съгласил да поеме той.
Анексът е сключен към договора за СМР, страни по него са, както се посочи ЕС и
ответника, и сключването му не представлява новация-
обективна или субективна. В него липсва и изявена воля от страна на ищеца за
възлагане извършването на ремонта от ответника. Така че обезщетяването на
вредите би могло да се търси единствено по правилата на извъндоговорната
отговорност.
Както е разяснено в
ППВС № 7/1958г.,
№ 9/1966г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква
за възложителя на работа, тя е обективна, с обезпечително-гаранционна функция и
е за чужди виновни противоправни действия. Тази
отговорност произтича от вината на лицето- изпълнител на възложената работа.
Затова, за да се освободи от отговорност възложителят на работата, следва по
делото да е установено или че лицето, на което е възложена работата не е
причинило никаква вреда, или че неговите действия не са виновни и противоправни, респ. вредата не е причинена при или по повод
на възложената му работа.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на ответника. Безспорно е установено, че ответното дружество
е било натоварено от ЕС с извършване ремонт на покрива на сградата. Както от
експертното заключение, така и от гласните доказателства, противно на
твърдяното от ответника, се установи, че дружеството е започнало работа по
покрива с подготвителни действия по премахване на съществувалата на място
замазка, хидроизолация и прочие елементи. Възложената работа обаче е останала
недовършена, като по повод ангажиране деликтната
отговорност, без значение са причините за това. Възраженията на ответника, че
това е било по повод неплащане на уговорения аванс са ирелевантни.
На негово разположение са били възможностите по прекратяване на облигационното
правоотношение с Етажната собственост, търсене реално изпълнение на
задължението на възложителя и прочие. Т.е соченото обстоятелство не може да го
освободи от носенето на гражданска деликтна
отговорност по повод неправомерното му поведение и причиняване вреди на трети
лица в резултат на това. А последните се явяват доказани. Събраните
доказателства обосновават извод, че действително в жилището на ищеца, намиращо
се на последен жилищен етаж и след започване на ремонтните дейности по покрива,
са се появи течове в кухнята, коридора и детската стая, резултат от изхвърляне
и складиране на строителни отпадъци върху отводнителните съоръжения на покрива,
препятстващо изтичане на водата при валежи и създаващо условия за събирането и проникването
й през тавана в жилището на ищеца. Извършвайки дейност по занятие, ответникът е
следвало да има знанието, че складирането на строителни отпадъци от неговите
работници върху отводнителните съоръжения на покрива на сградата, бидейки той
плосък такъв, би създало предпоставки от течове и увреждане апартаментите
непосредствено под покрива. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията
на ответника, че тези увреждания не са резултат на негови действия и е възможно
да са били налични и преди ремонта. Те се явяват опровергани, както от
показанията на свидетеля, който посочва, че преди това течове в апартамента е
нямало, така и от признанието на ответника в анекса от 09.07.2017г. Затова,
доказана се явява и причинно- следствената връзка между действията на ответника
и причинени увреждания в апартамента. В заключение исковата претенция се явява
доказана в своето основание. По отношение на размерът й, съизмерим с нужната
стойност за отстраняване на уврежданията, съдът взе предвид експертното
заключение, съобразно което тя възлиза в размер на сумата от 1670,19лева. Претенцията
следва да бъде уважената в целия й заявен размер и както е поискано, сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 04.05.2020г.
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни. Съобразно изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК, т.е за платено адв. възнаграждение от 400лева по договор за правна защита
и съдействие, 400лева депозит за вещо лице и 66,81лева дължимо платена държавна
такса /съобразно изменения размер на исковата претенция чрез неговото
намаляване/, за което е представен съответно списък по чл. 80 ГПК. Така общо в
полза на ищеца следва да се определят разноски от 866,81лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.и.7.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***«Васил Левски» № 360 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1670,19лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в подпухване мазилката на тавана
и стените в кухня, коридор, детска стая и увреждане на паркет в детската стая,
в собствения на ищеца апартамент № 19, находящ се на
адрес гр. Варна, ул. Страхил войвода № 14, ет. 7, настъпили в резултат на
действията на ответното дружество по повод възложен от ЕС за извършване ремонт
на покрива на жилищната сграда с договор от 28.04.2017г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 04.05.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.и.7.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***«Васил Левски» № 360 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Г., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 866,81лева, представляваща сторени в производството през настоящата
инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: