ПРОТОКОЛ
№ 317
гр. Пловдив, 19.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско
дело № 20245001000254 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За жалбоподателя-ищец Б.Д. АД редовно призован, не се явява законен
представител. Явява се процесуалният представител юрк. Л. А.-П. с
упълномощаване от днес.
Жалбоподателят-ответник Т. С. С. редовно призована, не се явява и не
се представлява.
От същата е постъпила молба, с която не възразява по хода на делото.
Изразява становище по същество на спора и прилага списък по чл. 80 ГПК.
Юрк. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което и в отсъствие на редовно призованата страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
С решение № 39/07.02.2024 г., постановено по търг.д. № 215/2023г. по
описа на окръжен съд Стара Загора, е признато за установено по отношение
на Т. С. С., ЕГН ********** съществуването на вземания на „Б.Д.” АД, ЕИК
1
********* за сумата от 19 039,04 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 4 343,67 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 27.02.2020г. до 27.02.2023г. по Договор за кредит за текущо
потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от
09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и
Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. № 879/2023г. по описа на
Районен съд- Стара Загора. ОТХВЪРЛЕН е искът на „Б.Д.” АД, ЕИК
*********, за признаване за установено по отношение на ответника Т. С. С.,
ЕГН ********** съществуването на вземания на „Б.Д.” АД, ЕИК *********,
дължимостта на сумата над 4 343,67лв. до претендирания 26 519,92лв. за
периода от 07.01.2016г. до 27.02.2020г., представляваща възнаградителна
лихва и сумата от 6 022,71лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.07.2016г. до 07.02.2023г. по Договор за кредит за текущо
потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от
09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена 1
Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и
Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на
Районен съд- Стара Загора. Т. С. С. ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Б.Д.“ АД сумата от 739,64лв. разноски по делото, съразмерно уважената част
от исковете. Т. С. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.Д.“ АД, с
ЕИК********* сумата от 535,65лв. разноски по ч.гр.д. №879/2023г. по описа
на РС - Стара Загора , съразмерно уважената част от исковете. „Б.Д.“ АД, с
ЕИК********* е осъдена да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** сумата от 2
775,27лв. разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете.
Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – „Б.Д.“ АД. Въззивната жалба е срещу
тази част от решението, с която е отхвърлен установителният иск над сумата
4 343,67 лв. до претендирания 26 519,92лв. за периода от 07.01.2016г. до
27.02.2020г., представляваща възнаградителна лихва и за сумата от 6
022,71лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2016г.
до 07.02.2023г. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, по съображения – подробно изложени във
въззивната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и като
2
последица от уважаване на установителния иск – отмяна на решението и в
частта, с която в тежест на страната са присъдени разноски в размер на 2
775,27лв. В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – Т. С. С., се оспорва подадената от „Б.Д.“ АД въззивна жалба.
Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство
– Т. С. С.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която
установителният иск е уважен за сумата от 19 039,04лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 4
343,67лв. - възнаградителна лихва за периода от 27.02.2020г. до 27.02.2023г.
Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната част е необосновано,
немотивирано, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон
и съдопроизводствените правила, както и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Изложени са подробно съображения и доводи,
свеждащи се основно към приложението на чл.147 от ЗЗД. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
установителният иск да бъде отхвърлен. Като последица от желания краен
изход на спора се иска отмяна на решението и в частта, с която в тежест на
страната са присъдени сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– „Б.Д.“ АД, с който подадената от Т. С. С. въззивна жалба се оспорва изцяло.
С въззивните жалби и постъпилите отговори не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Преди да се пристъпи към разрешаване на спора, въззивният съд
намира, че за изясняване релевантните факти, като се има предвид и че се
касае за потребителски спор, е необхоД. да се дадат указания на ищеца да
конкретизира твърденията си относно претенциите за главница,
въазнаградителна лихва и санкционна лихва. Ето защо и на основание чл.273
във вр. с чл.145 ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищеца да конкретизира и поясни:
3
- Значението на клаузата на чл.1.4 от допълнително споразумение от
09.15.2015г. и по какъв начин тази клауза се отразява на претенцията за
главница и лихва /Налице ли е капитализация на остатъка от 50% от
възнаградителната лихва към главницата и ако – да – дали тази част от
възнаградителната лихва е включена в претенцията за главница за посочения
в исковата молба период/.
- Да поясни претенцията си за обезщетение за забава за периода от
07.07.2016г. – 07.02.2023г.: как е формирана и на коя клауза от договора;
допълнителното споразумение или общите условия се основава.
Юрк. А.: Моля да ми се даде възможност и срок с писмена молба да
изпълня указанията Ви.
Съдът намира, че следва да се уважи искането на жалбоподателя-ищец
да направи пояснение по реда на чл. 145 ГПК в писмен вид в двуседмичен
срок с препис за другата страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
жалбоподателя-ищец да подаде писмена молба с изпълнение на указанията на
съда.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА да 18.09.2024 г. от 14.15 часа , за
която дата жалбоподателя-ищец уведомен, а жалбоподателят-ответник при
условията на чл. 56, ал. 2 ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4