Решение по дело №7824/2019 на Районен съд - Перник

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ …………. /13.05.2021 г., гр. Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 07824 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В.Н., срещу А.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 592,31 лв., представляваща месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.01.2017 г. – 04.03.2017 г. по фактура № **********/05.02.2017 г. и фактура **********/05.03.2017 г. на основание Договор за мобилни услуги от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.06.2019 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 2776/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 03822 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че на 03.02.2016 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897815171 за срок от 24 месеца по план НонСтоп 29,99 лв. с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. Тъй като ответникът не погасил задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид невъзможността длъжникът да бъде открит, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 28.04.2021 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по  чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Горното налага предявените искове да се уважат, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2019 г. до изплащане на вземането.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса, и 360,00 лв. за адвокатско възанграждение, т.е. общо 385,00 лв., а в исковото производство: 25,00 лв. – държавна такса, 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. общо 385,00 лв., които следва да му бъдат присъдени.

 

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 592,31 лв. /петстотин деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.01.2017 г. – 04.03.2017 г. по фактура № **********/05.02.2017 г. и фактура № **********/05.03.2017 г., на основание Договор за мобилни услуги от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.06.2019 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 2776/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 03822 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.

ОСЪЖДА А.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА А.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Изисканото ч.гр.д. № 03822 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.