Р Е Ш
Е Н И Е
№ 929
гр. Хасково, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като постави за разглеждане докладваното от съдия А. Митрушева
исково адм. д. № 855/2019г. по описа на
Административен съд – Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по искова
молба, подадена от Х.Д.В. ***, чрез адв. Н.Н. ***, против БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (БАБХ) гр.София.
В депозираната искова
молба ищецът сочи, че работил до 02.08.2016г. на длъжност „Главен инспектор“ в
отдел „Контрол на храните“ на Областна дирекция по безопасност на храните –
Хасково при БАБХ, с ранг пети старши, по ред от КДА: 265, длъжностно ниво по КДА:
9, наименование на длъжностното ниво: експертно ниво 5, код по НКПД: 24226043.
На 02.08.2016г. му били връчени Заповед № НК 12/25.07.2016г. и Заповед № ОСОС-57/25.07.2016г.
на изпълнителния директор на БАБХ. С първата от тях му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората - служебното му правоотношение
било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Срещу заповедите
била подадена жалба пред Административен съд -
Хасково, който с Решение № 817/29.11.2017г., постановено по адм. д. № 419/2016г.
ги отменил. Постановеният съдебен акт бил обжалван пред ВАС, който с Решение № 15577/13.12.2018г.
по адм. д. № 1114/2018г. оставил в сила решението на АдмС – Хасково.
Ищецът посочва, че през
шестмесечния период по чл.104, ал.1 от ЗДСл, след уволнението на 02.08.2016г.,
започнал работа по срочен трудов договор № 2/03.08.2016г., сключен с „ВИ ВИ АЙ
ГРУП“ ООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, с уговорено
месечно трудово възнаграждение от 580 лв. Трудовият му договор с дружеството
бил прекратен на 24.08.2016г. Уточнява, че извън периода от 03.08.2016г. до
24.08.2016г. не започнал работа на друга държавна служба, нито получавал
възнаграждение за друга работа по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Тези
обстоятелства пораждали правния му интерес от предявяването на исковата
претенция, предмет на разглеждане в производството, на основание чл. 104, ал. 1
от ЗДСл.
С оглед на така изложеното
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати за периода от 03.08.2016г. до 24.08.2016г. обезщетение за разликата
между основната му работна заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно, и реално полученото възнаграждение по срочния трудов
договор, в размер на 821.74 лева, ведно с лихва за забава, считано от
13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, и за периода от 25.08.2016г.
до 02.02.2017г. – обезщетение в размер на основната му работна заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, в размер на
6 272.72 лева, ведно с лихва за забава, считано от 13.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, по
искане на процесуалния представител на ищеца, е допуснато изменение на размера
на предявените искови претенции, както следва: по отношение на иска за
изплащане на обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения за периода от
03.08.2016г. до 24.08.2016г. - от 821.74 лв., на 456.52 лв. По отношение на
иска за заплащане на обезщетение в размер на основната работна заплата за
периода от 25.08.2016г. до 02.02.2017г., от 6 272.72 лева на 6 326.87 лв.
ОТВЕТНИКЪТ - БЪЛГАРСКА
АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ - гр.София, депозира по делото писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция. Счита я за неоснователна и
недоказана, както по основание, така и по размер. Сочи, че ищецът не представил
необходимите документи в БАБХ, за да бъде направено изчисление на дължимото
обезщетение. Навежда доводи за липса на причинно-следствена връзка между
оставането без работа и правото на парично обезщетение. Същата била прекъсната
със започването на работа на ищеца във „ВИ ВИ АЙ ГРУП“ ООД. В този случай БАБХ
не следвало да поема отговорност за прекратяването на трудовия договор с
дружеството, а само да заплати разликата във възнаграждението, получавано в
БАБХ и „ВИ ВИ АЙ ГРУП“ ООД. Предвид изложените аргументи, се счита, че
претенцията за периода от 25.08.2016г. до 02.02.2017г. е неоснователна. На
следващо място, се твърди, че за последния визиран период следва да бъде
приспаднато от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл получаваното от ищеца
обезщетение за безработица. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, като този факт се установява и
от представеното по делото копие на Служебна книжка № 571 от 18.09.2001г.,
серия А 06459, че ищецът Х.Д.В. е започнал работа в Българска агенция по
безопасност на храните – гр.София на 01.05.2001г., като до момента служебното
му правоотношение е било прекратявано два пъти. В този период, със Заповед № ОСПД
1394/20.05.2016г. на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл и чл. 12, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл. 5,
ал. 1, т. 2 и т. 10 и чл. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, ищецът Х.Д.В.
е бил определен за държавен служител на длъжност „Главен инспектор в отдел
„Контрол на храните“, с ранг IV-ти старши, считано от 01.04.2016г., с основна
месечна заплата в размер на 1 200 лева.
Последното прекратяване на служебното правоотношение на Х.В.
е станало със Заповед № ОСОС-57/25.07.2016г. на изпълнителния директор на БАБХ,
на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, поради наложено дисциплинарно
наказание. Последното е видно от Заповед № НК-12/25.07.2016г. на изпълнителния
директор на БАБХ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на Х.В. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е, че заповедите влизат
в сила, считано от датата на връчването им – 02.08.2016г.(отбелязването на датата
02.06.2016г. в Заповед № НК-12/25.07.2016г. по отношение на месеца съдът приема
за техническа грешка).
На 03.08.2016г. между „ВИ ВИ АЙ ГРУП“ ООД и Х.Д.В., на
основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, е сключен Трудов договор № 2/03.08.2016г.,
с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 580 лева. Със Заповед № 001/24.08.2016г.,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, трудовият договор е прекратен, считано
от 24.08.2016г.
Видно от Справка актуално състояние на действащи трудови
договори за периода от 02.08.2016г. до
15.02.2019г. на Х.Д.В., издадена от ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, Трудов
договор № 2/03.08.2016г. е бил регистриран в системата на НАП.
В представеното по делото Удостоверение изх.№ 45/16.09.2019г.,
издадено от „ВИ ВИ АЙ ГРУП“ ООД, се посочва, че Х.Д.В. е работил в дружеството в
периода от 03.08.2016г. до 24.08.2016г. по силата на срочен Трудов договор № 2/03.08.2016г.
Заповеди № НК-12/25.07.2016г. и № ОСОС-57/25.07.2016г. на
изпълнителния директор на БАБХ, са оспорени пред Административен съд – Хасково,
който с Решение № 817/29.11.2017г., постановено по адм. д. № 419/2016г. ги е
отменил. Съдебният акт на АдмС – Хасково е оставен в сила с Решение № 15577/13.12.2018г.
на ВАС, постановено по адм. д. № 1114/2018г.
С писмо изх.№ 1029-26-2346-1 от 08.10.2019г., директорът
на ТП на НОИ – Хасково уведомява съда, че след извършена справка в
информационната система на НОИ е установено, че на Х.Д.В. е било отпуснато
парично обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО за
периода от 24.08.2016г. до 23.07.2017г. в размер на 22.28 лв. дневно, или за
периода 24.08.2016г. – 05.02.2017г. общо в размер на 2 539.92 лв.
От писмо изх.№ ВхК-РС-53 Н1/11.10.2019г., представено от ТД на НАП – Пловдив, офис –
Хасково, се установява, че към 10.10.2019г. в програмния продукт на НАП няма
данни за подадена от Х.Д.В. годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2016г.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа
страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в
тази връзка заключение вещото лице посочва, че основното възнаграждение на Х.Д.В.
към момента на признаване на уволнението за незаконно – 13.12.2018г., е в
размер на 1 200 лева. Според експерта, разликата между основната заплата и
полученото възнаграждение от ищеца за периода от 03.08.2016г. до 24.08.2016г. е
в размер на 456.52 лева. Вещото лице посочва също, че размерът на обезщетението
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 25.08.2016г. до 02.02.2017г. е 6 326.87
лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Исковите претенции са предявени от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона срок, пред надлежен съд, като
същите са допустими. Разгледани по същество са основателни.
Съгласно чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде
отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право
на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече
от шест месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Тоест, за да бъдат уважени
предявените в настоящото производство искове, следва да се установи
осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически състав,
визиран в нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл: отмяна на прекратяването на
служебното правоотношение, оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение, вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение
за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско
възнаграждение, наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на
служебното правоотношение.
В случая и по двата предявени в настоящото производство иска
посочените предпоставки са налице.
С влязло в сила Решение 15577/13.12.2018г.,
постановено по адм. д. № 1114/2018г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 817/29.11.2017г., постановено по адм.д.№ 419/2016г. по описа на Административен съд –
Хасково, отменящо Заповеди № НК-12/25.07.2016г. и №
ОСОС-57/25.07.2016г. на изпълнителния директор на Българска агенция за
безопасност на храните, с
които на Х.Д.В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение като „Главен инспектор в отдел „Контрол
на храните“, считано от
02.08.2016г.
По отношение на първия
претендиран период - от 03.08.2016г. до
24.08.2016г., по делото бе установено, че ищецът е започнал друга работа по
трудово правоотношение във „ВИ
ВИ АЙ ГРУП“ ООД с основно месечно възнаграждение в
размер на 580 лева. В тази хипотеза дължимото обезщетение се явява
положителната разлика между месечното възнаграждение на държавния служител към момента на признаването на
уволнението му за незаконно и
действително полученото трудово възнаграждение през периода. В тази връзка и с
оглед изложеното в заключението на вещото лице следва да се приеме, че дължимото
обезщетение за този период възлиза на 456.52 лв. и исковата претенция в същия
размер се явява основателна.
По отношение на втория претендиран
период от 25.08.2016г. до 02.02.2017г. ответната страна
навежда възражение за липса на причинно-следствена връзка между оставането без
работа и правото на парично обезщетение, доколкото тази причинна връзка била
прекъсната със започването на работа на ищеца във „ВИ ВИ АЙ ГРУП“ ООД. В тази
връзка следва да бъдат разграничени две хипотези: когато лицето е започнало
работа на друго място при сключен срочен
договор и при сключен след уволнението договор за неопределено време. В първата
хипотеза, каквато е процесната, следва да се приеме, че първоначалният
работодател дължи обезщетение за периода преди и след времетраенето на срочния
трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско
платена - и обезщетение за разликата във възнагражденията. В тази хипотеза
причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от
оставането без работа не е прекъсната. Във втората хипотеза обезщетение ще се
дължи за периода от уволнението до сключването на новия договор и след това,
ако възнаграждението е по-ниско, до изтичането на шестмесечния срок, но не и в
случай, че новото трудово или служебно правоотношение на лицето е прекратено в шестмесечния
срок след незаконното уволнение, за периода след това ново прекратяване. Само в
този случай се приема, че оставането без работа след прекратяване на последващото
правоотношение не е в причинна връзка с незаконното уволнение от ответника. В
случая обаче, както вече бе посочено, сме изправени пред първата хипотеза,
поради което следва да се приеме, че и за този период обезщетение е дължимо,
като вредата се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за този период,
през който ищецът е останал незает по служебно или трудово правоотношение. Видно
от заключението на вещото лице е, че размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1
от ЗДСл за периода от 25.08.2016г. до 02.02.2017г. възлиза на 6 326.87 лева,
поради което предявеният иск в този размер следва да бъде уважен изцяло.
Ведно с главните искове за присъждане
на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ищецът предявява и искане за присъждане
на законната лихва, считано от 13.12.2018г. – датата на влизане в сила на
решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение.
Съдът намира това искане за основателно, съобразно задължителното тълкуване на
т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика на ВАС,
според която при незаконни административни актове началният момент на забавата
и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата за обезщетение за
вреди е влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният
административен акт. В случая решението, с което уволнението е признато за
незаконно, е влязло в сила на 13.12.2018г. и именно от тази дата следва се
присъди и законната лихва.
Възражението за приспадане на полученото обезщетение за
безработица от ищеца е неоснователно. В тази връзка следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица
се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт, по
предвидения в чл. 54е, ал. 3 ред. Разпоредбата не урежда хипотезата на
прихващане в производството по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, още повече, че не е налице
идентичност на страните по спора по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и по правоотношението
за получаване на обезщетение за безработица.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски, като в тази връзка следва да бъде
разгледано наведеното от ответната страна възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е: при интерес от 5 000 до 10 000
лв. – 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5 000 лв. В настоящия случай минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 669.17 лева, като уговореното такова е в
размер на 1 100 лева. В този смисъл и изхождайки от невисоката правна и
фактическа сложност на делото, обема и вида на ангажираните доказателства,
фактът, че делото е приключило в две
съдебни заседания, съдът намира, че възражението за прекомерност следва да бъде
уважено и присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено на 850 лева.
Не следва да бъдат присъждани претендираните
разноски за транспортни разходи, тъй като не се касае за разноски по
производството и разглеждане на делото. Такива могат да бъдат изплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса, изплатено възнаграждение за вещо
лице и всички останали разноски, които са свързани със събиране на
доказателствата и водене на делото.
В този смисъл на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 1 050 лева, от които 200 лева – депозит
за вещо лице и 850 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ, БУЛСТАТ: 176******, седалище и адрес на управление: гр.София бул.“П.
С.“ № 15-*, да заплати на Х.Д.В. с
ЕГН : ********** ***, обезщетение при отмяна на заповед за прекратяване на
служебно правоотношение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител, а именно: сумата в размер 456.52
лева(четиристотин петдесет и шест лева и 52 ст.) - обезщетение за периода от 03.08.2016г. до
24.08.2016г., представляващо разликата в месечните възнаграждения при получаване
на възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, и сумата в размер на 6 326.87 лева(шест хиляди триста
двадесет и шест лева и 87 ст.) - обезщетение
за периода, през който е останал без работа от 25.08.2016г. до 02.02.2017г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 13.12.2018г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ, БУЛСТАТ: 176******, седалище и адрес на управление: гр.София бул.“П.
С.“ № 1*-*, да заплати на Х.Д.В. с ЕГН : ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева.
Решението подлежи може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: