Р
Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Пловдив, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 622 по описа за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.Д.Т. ЕГН ********** от гр.
С.З., кв. „Ж*“, ул. „П* З*“ №20, ет.1, ап.3 против решение №323/29.06.2018г.,
постановено по търг.д. № 337/2017г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е
осъден Т.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З.“Л.И.” АД ***, ЕИК ** сумата от общо 415 939.30 лв.
/четиристотин и петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лв. и тридесет
ст./, включваща платени от З.“Л.И.” АД застрахователни обезщетения на законните
наследници на М. И*Н. - Р. Ц* Д. и И* П* Н., починал при пътно-транспортно
произшествие, осъществено на **.**.****г., на път № **, км.26 между гр.Г* и с.К*,
причинено виновно от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № ***, Т.Д.Т. ЕГН **********, управлявал лекия
си автомобил „О* К*“, с рег.№ *****, с концентрация на алкохол над допустимата
по закон, законни лихви върху обезщетенията и съдебни разноски, от която сума:
-
60 000
лв главница и 16 382.03 лв законна лихва към момента на плащането, платени по
ИД №20128680400517 при ЧСИ Р. М.,
във връзка с вземането на И* П* Н.,
-
90000 лв
главница и 29841.72 лв законна лихва към момента на плащането, платени по ИД № 20128680400257 при ЧСИ Р. М., във
връзка с вземането на И* П* Н.,
-
2700 лв съдебни разноски, платени по ИД № 20138680400423 при ЧСИ Р. М.;
-
20800 лв съдебни
разноски, платени по ИД №
20137830400301 при ЧСИ И* Ч*
-
60000 лв. главница и 16382.03 лв законна лихва
към момента на плащането, платени по ИД № 20127830400461 при ЧСИ И* Ч*, във връзка с вземането на Р. Ц* Д.,
-
90000 лв главница и 29833.52 лв законна лихва
към момента на плащането, платени по ИД № 20137830400207 при ЧСИ И*Ч*, във връзка с вземането на Р. Ц* Д.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2017г. до окончателното
изплащане. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за
нарушение на материалния закон като се посочва, че осъдителната присъда не съдържа като
квалифициращ белег на деянието, за което е признат за виновен, употребата на
алкохол. Посочва също, че намира наказателното постановление, на което се е
позовал съда, за негодно доказателство и за неотносимо към правния спор, тъй
като счита същото за нищожен административен акт. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна З. „Л.и.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл.274,ал.1, т.1, предл. първо от
Кодекса за застраховането /отм./.
Касае се за регресна претенция на застрахователя против
прекия причинител на ПТП, извършено след употреба на алкохол.
Ищецът З. „Л.и.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
твърди, че на **.**.****г., на път № ***, км.26 между гр.Г* и с.К*, ответникът Т.Д.Т. е управлявал лек автомобил
О* „К*“ с рег.№ ***, негова собственост, след употреба на алкохол като
алкохолното съдържание в кръвта му е било 1.28 на хиляда и същото е установено
с протокол за химическа експертиза № 161/15.03.2010г. Твърди, че в това
състояние и при движение с несъобразена скорост и неспазване на правилата за
движение по пътищата същият е загубил управлението на автомобила и е причинил
ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на М. И* Н., а Ц* И* Ц* е получил средни
телесни повреди. Твърди, че срещу ответника било повдигнато обвинение за
деяние, довело до смърт на едно лице и средни телесни повреди за друго. Твърди,
че образуваното НОХД № 443/2010г. по описа на Старозагорски окръжен съд е
приключило със споразумение, съгласно което ищецът се признава за виновен за деянието,
в което е обвинен. Твърди, че виновният водач е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ****, валидна от 03.01.2010г.
до 02.01.2011г. именно при ищеца З.“Л.И.“АД.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр.дело
№1873/2011г. на СГС, в производството по което като трето лице – помагач е
участвал и ответника, З. „Л.и.“ Ад е осъдено да заплати на законните наследници
на починалия М. И*Н. - Р. Ц* Д. и И* П* Н. - негови родители, по 150 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците.
Твърди, че въз основа на влязлото в сила решение са били
образувани изпълнителни дела за събиране на присъдените на наследниците на
починалия суми, както следва:
- ИД №20128680400517 при ЧСИ Р. М. във връзка с вземането
на И* П* Н.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи 85
071.67 лв.
- ИД № 20128680400257 при ЧСИ Р. М. във връзка с
вземането на И* Н.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи
130 236.70 сумата лв.
- ИД № 20138680400423 при ЧСИ Р. М. - разноски по
гражданското дело Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи
сумата 3421.84 лв.
- ИД № 20137830400301 при ЧСИ И* Ч* - разноски по гражданското дело Съгласно
поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи сумата 24670.40 лв.
- ИД № 20127830400461 при ЧСИ И* Ч* № във връзка с
вземането на Р. Д.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи
87 878.37 лв.
Образувано е ИД № 20137830400207 при ЧСИ И* Ч* във връзка
с вземането на Р. Д.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД
дължи сумата 133 813.52 лв.
Твърди, че общо по всички изпълнителни дела на ЧСИ Р. М**
от страна на ищеца са преведени 219 346.84 лв. като от тях той претендира частично
само сумата 198 923.75 лв. Твърди, че общо по образуваните изпълнителни дела
при ЧСИ И* Ч* от страна на З. „Л.и.“ АД са преведени 246 362.29 лв. като от преведената
сума ищецът претендира частично само 217 015.55 лв.
Твърди се, че общо по всички изпълнителни дела, ищецът е
заплатил сумата 465 709.13 лв., от която по настоящото дело се претендират 415
939.30 лв, която сума е сбор от следните суми:
·
По ИД №20128680400517 при ЧСИ Р. М., във
връзка с вземането на И* П* Н., ищцовото дружество е превело сума от общо
85071.67 лв, от която претендира по делото сума в размер на 76382.03 лв, която включва:
-
60 000.00
лв.присъдена главница.
-
16 382.03
лв. присъдена законна лихва към момента на плащането.
·
По ИД № 20128680400257 при ЧСИ Р. М., във
връзка с вземането на И* Н., ищцовото дружество е превело сумата от общо
130577.89 лв, от която претендира по делото сума в размер на 119841,72 лв, която включва:
-
90000 лв
присъдена главница.
-
29841.72
лв присъдена законна лихва към момента на плащането.
·
По ИД № 20138680400423 при ЧСИ Р. М. за
разноски по гражданското дело, ищцовото дружество е превело сумата от 3421.84
лв., от която претендира по делото 2700
лв съдебни разноски.
·
По ИД № 20137830400301 при ЧСИ И* Ч* за
разноски по гражданското дело, ищцовото дружество е превело сумата 24670.40 лв,
от която претендира по делото 20800 лв
присъдени разноски.
·
По ИД № 20127830400461 при ЧСИ И* Ч*, във
връзка с вземането на Р. Ц* Д., ищцовото дружество е превело сумата 87878.37
лв., от която претендира по делото сумата 76382.03 лв, която включва:
-
60000 лв.
присъдена главница.
-
16382.03
лв.присъдена законна лихва към момента на плащането.
·
По ИД № 20137830400207 при ЧСИ И* Ч*, във
връзка с вземането на Р. Д., ищцовото дружество е превело сумата 133813.52 лв.,
от която претендира по делото 119833.52
лв., която включва:
-
90000 лв - присъдена
главница.
-
29833.52
лв - присъдена законна лихва към момента на плащането.
Посочва, че за него възниква правото да търси регресната
отговорност на прекия причинител на ПТП, поради обстоятелството, че същият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона. В
горния смисъл претендира осъждане на Т.Д.Т. да му заплати сумата 415 939.30
лв., включваща платени от З.“Л.И.” АД застрахователни обезщетения на законните
наследници на М. И* Н. - Р. Ц* Д. и И* П*Н., починал при пътно-транспортно
произшествие, осъществено на **.**.****г., на път № ***, км.26 между гр.Г*и с.К*,
причинено виновно от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № ***, Т.Д.Т. ЕГН **********, управлявал лекия
си автомобил „О* К*“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол над допустимата по
закон, законни лихви върху обезщетенията и съдебни разноски, както и направените
по делото разноски.
От страна на ответника Т.Д.Т. е депозиран в срок отговор
на исковата молба, с който той оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва
твърдението, че е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с
посоченото алкохолно съдържание в кръвта - 1.28 на хиляда. Твърди, че със споразумението че в наказателното производство е признат за виновен и осъден за деяние,
осъществено в резултат на нарушение на правила на движение по пътищата,
визирани в чл.20 ал.1 и чл21 ал.1 от ЗДвП, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал.З, предл.Ш, б."б", вр. с чл.343
ал.1 б "б" и б."в", вр. с чл.342 ал.1. Счита, че с
посоченото споразумение той не се е признал за виновен, че е извършил деянието
след употреба на алкохол.
Първоинстанционният съд е намерил за основателни и
доказани твърденията на ищеца и е уважил регресната претенция.
Видно от представеното заверено копие на Протокол №219 от
05.08.2010г. по НОХД №443/2010 г. на ОС – С.З. ответникът Т.Д.Т. е признат за виновен
в това, че на **.**.****г., около 03,45 ч., по път **, км 26, между гр.Г* и с.К**,
община Г**, при управление на МПС – лек автомобил О* К**, с рег.№ ***, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и
с деянието си по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – М. И*** Н., ЕГН:**********
и средна телесна повреда на друго лице – Ц** Ц** Ц**, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр. с
ал.3, предл.III, б."б", вр. с чл.343 ал.1, б. "б" и
б."в", вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Споразумението има действието на влязла в сила присъда.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая
задължително за съда се явява споразумението относно обстоятелството, че именно
ответникът Т.Д.Т. е причинил смърт на едно лице – М. И** Н., ЕГН:********** и
средна телесна повреда на друго лице – Ц** Ц***Ц***, което е извършено виновно
– по непредпазливост и противоправно -
поради нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 и чл. 21
ал.1 от ЗДвП. С това споразумение няма никакво произнасяне по въпроса дали
ответникът е осъществил деянието и при употреба на алкохол над допустимото
количество. Действително не е било повдигнато обвинение за извършване на
деянието и при наличие на този квалифициращ признак. Липсата на такова
обвинение обаче не означава, че ответникът не е извършил същото и след употреба
на алкохол над допустимото по закон количество. Защо – ако са били налице данни
за извършване на деянието и при подобен квалифициращ признак – не му е
повдигнато обвинение и по тази хипотеза на чл.343 ал.3 предл. 1-во от НК е въпрос
от компетентността на Прокуратурата. Тъй като обвинение за осъществяване на
деянието и при употреба на алкохол над допустимото по закон количество няма, споразумението
няма как да обхване произнасяне по този въпрос, което да е задължително за
гражданския съд. Само при наличие на обвинение по този въпрос и евентуалното му
оправдаване за извършване на деянието в пияно състояние, присъдата би била
задължителна за гражданския съд. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите,
че липсата на обвинение и съответно присъда по този квалифициращ белег,
означавало че престъплението не е извършено в пияно състояние след употреба на
алкохол над допустимото количество. Представеното с писмената защита на
ответника съдебно решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, касае
хипотеза, при която в хода на наказателното производство е допуснато изменение
на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение за
извършване на деянието в пияно състояние. В настоящия случай на ответника не е
повдигано обвинение за това, а е реализирана административно – наказателната му
отговорност. В тази връзка за установяване на обстоятелството извършено ли е
деянието и след употреба на алкохол над допустимото количество, съдът следва да
обсъди събраните по делото писмени доказателства.
Видно от представения протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№161/15.03.2010г., извършена по взета проба от ответника Т.Д.Т. чрез
газохроматографски метод, в специализирана химическа лаборатория към ОД на
МВР-гр.С.З., в кръвната проба, взета от ответника е установено наличие на
етилов алкохол в количество 1,28 промила. С оглед на тези данни с Наказателно
постановление №1330/10/08.04.2010г., влязло в сила 06.05.2010г., на ответника е
било наложено административно наказание глоба. Актът за установяване на
нарушението е подписан без възражение от Т.. От него се установява извършено от
него нарушение, а именно, че като водач на лек автомобил О** К**, с рег.№ ***, на
**.**.****г. около 3.50 часа на път 3 клас 5007, км.26 изток – запад е
управлявал превозното средство под въздействието на алкохол и с несъобразена
скорост на движение, поради което е изгубил контрол над МПС, навлиза в лентата
за насрещно движение и се обръща в крайпътна канавка в дясно по посоката на
движението си. В Акт №1330/**.**.****г. за установяване на административното
нарушение е посочено, че на водача Т. е взета алкохолна проба с техническо
средство – алкомер 931 с №0251629. С него е установено, че същият е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в количеството издишан въздух 1,34 промила. Химическата
експертиза от следващия ден, извършена по газохроматографски метод, в
специализирана лаборатория на взета от ответника кръвна проба, също приключва
със заключение за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на ответника от
1,28 промила. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки на
Т. е било временно отнето свидетелството за правоуправление на МПС. Тази
заповед е издадена пак във връзка с нарушението да се управлява МПС след
употреба на алкохол. Моментът и мястото на нарушението съвпадат изцяло с
обстоятелствата, описани в споразумението, имащо значение на влязла в сила
присъда. Следователно за деянието причинена по непредпазливост смърт на едно
лице и средни телесни повреди на друго, поради нарушение на правилата за
движение по пътищата на ответника е потърсена наказателна отговорност и му е
наложено наказание лишаване от свобода за три години, изтърпяването на което е
отложено за изпитателен срок от пет години. За управлението на МПС в пияно
състояние след употреба на алкохол при същите обстоятелства за време и място на
нарушението му е наложено административна наказание – глоба. Тъй като
управлението на МПС след употреба нае алкохол над допустимото по закон
количество не е сред фактите, обхванати от присъдата, отделно от тава е
ангажирана и административната му отговорност. Ето защо доводите, че за същото
деяние вече му е потърсена наказателна отговорност, са неоснователни.
Видно от представената комбинирана застрахователна
полица № ***,
сключена между З. „Л.и.“ АД и
ответника като собственик
на лекия автомобил О* К***, с
рег.№ ***, същата е с предмет задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и е със срок на
действие от 03.01.2010г.
до 02.01.2011 г.
С оглед на така представеното писмено доказателство следва
да се сподели извода на първоинстанционния съд и да се приеме наличие на валидна
застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите ***, издадена от З. „Л.и. ” АД със срок на действие от 03.01.2010г.
– 02.01.2011г. Ето защо причинителят на увреждането – водачът на посочения лек
автомобил Т. се явява застрахован при ищеца по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на
застраховката /на **.**.****г./ е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие.
Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.226 ал.1 от
Кодекса за застраховането /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Това право е
упражнено от наследниците на починалото вследствие уврежданията, получени при
ПТП лице.
Видно от представените по делото съдебни решения –
Решение №4997/07.07.2012г. по гр.д. №1873/2011г. на СГС и Решение №777 от
22.04.2013г. по в.гр.д. №3893/2012г. на САС, З. „Л.и.“ АД е осъден да заплати
на наследниците на починалия при ПТП М. И** Н. - Р. Ц** Д. и И*П**Н. - негови
родители, по 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от
двамата родители. В производството по предявените искове ответникът е участвал
като трето лице – помагач, поради което се явява обвързан от цитираните
решения.
От представените по делото изпълнителни листове и покани
за доброволно изпълнение се установява образуване на следните изпълнителни производства
за събиране на присъдените на наследниците на починалия суми:
- ИД №20128680400517 при ЧСИ Р. М. във връзка с вземането
на И* П*Н.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи 85
071.67 лв.
- ИД № 20128680400257 при ЧСИ Р. М. във връзка с
вземането на И* Н.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи
130 236.70 сумата лв.
- ИД № 20138680400423 при ЧСИ Р. М. - разноски по
гражданското дело Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи
сумата 3421.84 лв.
- ИД № 20137830400301 при ЧСИ И* Ч* - разноски по гражданското дело Съгласно
поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи сумата 24670.40 лв.
- ИД № 20127830400461 при ЧСИ И* Ч* № във връзка с
вземане на Р. Д.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи
87 878.37 лв.
ИД № 20137830400207 при ЧСИ И*Ч* във връзка с вземането
на Р. Д.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение З.“Л.И.“АД дължи сумата
133 813.52 лв.
Не се спори, че общо по всички изпълнителни дела на ЧСИ Р.
М** са преведени 219 346.84 лв. От преведената сума, по настоящия регресен иск ищецът
претендира по делото само сумата 198 923.75 лв.
Не се спори и относно обстоятелството, че по образуваните
изпълнителни дела при ЧСИ И* Ч** от страна на З. „Л.и.“ АД са преведени общо
246 362.29 лв., от които по регресния иск ищецът претендира по делото само 217
015.55 лв.
Общо по всички изпълнителни дела, ищецът е заплатил
сумата от 465 709.13 лв., от която по настоящото дело се претендират 415 939.30
лв.
Установява се от представените и обсъдени по-горе
доказателства, че извършителят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона, поради което са налице предпоставките по чл.
274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на
причинителя на ПТП за заплащане на сумата, представляваща обезщетението, което
застрахователят е заплатил на увреденото лице /наследниците на починалия М. И* Н.
- Р. Ц*Д. и И*П* Н. - негови родители /.
Правото на застрахователя, изплатил обезщетението на
правоимащото лице по силата на застрахователното правоотношение с причинителя,
да иска от третото лице, причинило увредата, това, което е платил, е регресно
право. Основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят
предявява, не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на
сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона
право на регрес - чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и чл.227 ал.3 от КЗ /отм./.
Ето защо предявеният регресен иск от застрахователя
против прекия причинител се явява основателен за сумата 415 939.30 лева, включваща
платени от З.“Л.И.” АД застрахователни обезщетения на законните наследници на М.
И* Н. - Р. Ц* Д. и И* П* Н., починал при пътно-транспортно произшествие,
осъществено на **.**.****г., на път № **, км.26 между гр.Г* и с.К*, причинено
виновно от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с полица № ***, Т.Д.Т. ЕГН **********, управлявал лекия си автомобил
„О* К*“, с рег.№ **, с концентрация на алкохол над допустимата по закон,
законни лихви върху обезщетенията и съдебни разноски.
До същия правен извод е достигнал и първоинстанционншия съд, поради което
решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК на въззиваемата страна З. „Л.и.“ АД следва
да се присъди сумата 400 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството
пред въззивния съд.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№323/29.06.2018г., постановено по търг.д. № 337/2017г. по описа на Окръжен съд
– С.З., с което е осъден Т.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З.“Л.И.”
АД ***, ЕИК *** сумата от общо 415
939.30 лв. /четиристотин и петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лв. и
тридесет ст./, включваща платени от З.“Л.И.” АД застрахователни обезщетения на
законните наследници на М. И** Н. - Р. Ц*Д. и И* П* Н., починал при
пътно-транспортно произшествие, осъществено на **.**.****г., на път № **, км.26
между гр.Г* и с.К*, причинено виновно от застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № ***, Т.Д.Т. ЕГН **********,
управлявал лекия си автомобил „О* К*“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол
над допустимата по закон, законни лихви върху обезщетенията и съдебни разноски,
от която сума:
-
60 000
лв главница и 16 382.03 лв законна лихва към момента на плащането, платени по
ИД №20128680400517 при ЧСИ Р. М.,
във връзка с вземането на И* П* Н.,
-
90000 лв
главница и 29841.72 лв законна лихва към момента на плащането, платени по ИД № 20128680400257 при ЧСИ Р. М., във
връзка с вземането на И* П* Н.,
-
2700 лв съдебни разноски, платени по ИД № 20138680400423 при ЧСИ Р. М.;
-
20800 лв съдебни
разноски, платени по ИД №
20137830400301 при ЧСИ И* Ч*
-
60000 лв. главница и 16382.03 лв законна лихва
към момента на плащането, платени по ИД № 20127830400461 при ЧСИ И* Ч*, във връзка с вземането на Р. Ц* Д.,
-
90000 лв главница и 29833.52 лв законна лихва
към момента на плащането, платени по ИД № 20137830400207 при ЧСИ И* Ч*, във връзка с вземането на Р. Ц* Д.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. ЕГН ********** от гр. С.З., кв. „Ж*“, ул.
„П* З*“ №20, ет.1, ап.3 да заплати на З.“Л.И.” АД ***, ЕИК *** сумата 400 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: