РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501978 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №1645/17.05.2022г. на Пловдивския районен съд ХІІІ гр.
с. постановено по гр. д. № 9314/2021г., с което се признава за установено по отношение
на З. Г. Н. ЕГН **********, от ***, чрез адв. М. Ч., че „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт С. П., има
вземане спрямо него в размер на: 597,84 (петстотин деветдесет и седем лева и 84 ст.)
лева главница представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. - 31.10.2020 г., 90,48(деветдесет лева и 48
ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 597,84 лева за
периода 03.05.2018 г. - 12.04.2021 г., както и законна лихва върху главницата от 597,84
лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№6093/2021 г. на ПРС - 13.04.2021 г., до окончателното издължаване.
Жалбоподателят З. Г. Н. ЕГН **********, чрез адв. М. Ч. моли съда да отмени
обжалваното решение по съображения, подробно изложени в жалбата и постанови
друго, с което отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли, като остави в сила обжалваното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД представя препис – извлечение от сметка, в
което е отразено, че за процесния период консумираната топлинна енергия за жилище,
намиращо се в ***. 597.84лв. и лихви за забава в размер на 90.48лв. Страните не
спорят, а и от представените преписи от нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот от 20.09.2017г., съдебно решение № 1344/09.04.2019г. по гр. д. №
1
19052/17г. на ПдРС и удостоверение за наследници изх. № 96/27.03.19г. се установява,
че стойността на топлинната енергия е начислена за апартамент, който е бил
собственост на наследодателя на въззивника, който е починал на 27.09.17г. и е
оставил двама наследника – син и дъщеря. С посоченото съдебно решение процесния
апартамент е допуснат до делба при равни квоти между двамата сънаследници.
Следователно притежавания от жалбоподателя обем от вещни права върху
апартамента е ½ ид. ч.
Възраженията на З. Г. Н. са, че липсва облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия, липса на съгласие за започване на продажба на
топлинна енергия, че не е едноличен собственик на топлоснабдения обект, не е
поискана доставка на стока по смисъла на чл. 62 от ЗЗП и без изричното съгласие на
потребителя не възниква договорно отношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие,
които са одобрени от към момента на приемането от ДКЕВР. Следователно, за
възникването на договорни отношения не се изисква нито писмена форма на договора,
нито изрично изразена воля от страна на потребителя, който притежава това качество,
тъй като е собственик на топлоснабдения обект.
Изложеното дотук налага извода, че искът е доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът съобрази заключенията на счетоводната
и техническата експертизи, от които се установява, че за процесния период са
консумирани 4.019140 МWh на стойност 597.84лв. след съответно приспадане на
платени суми, а лихвата за забава възлиза на 90.48лв.
За определяне размера на дължимата от въззивника сума съдът съобрази, че
процесните суми всъщност представляват част от наследството, оставено от Г.З.Н. и
според нормата на чл. 60, ал.1 от ЗНасл. наследникът, който е приел наследството
отговаря за задълженията, с които то е обременено, съобразно дела, който получава. В
разглеждания казус З. Н. е приел наследството оставено от своя баща и наследодател,
тъй като на 21.04.21г. е извършил доброволна делба на наследството оставено от Г.З.
Н., включително и процесния апартамент, за което е съставен нотариален акт от същата
дата. Този договор обаче е относим към спора само като доказателство за приемането
на наследството, но няма отношение към правото на собственост през процесния
период, защото е съставен след срока, за който се претендират сумите по делото.
Ето защо, исковете следва да се уважат съразмерно на дела от наследството, а
именно до ½ ид.ч., което прави 298.92лв. за главницата и 45.24 за лихвата.
Изложеното налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени
до посочените размери и вместо това се постанови друго, с което се отхвърлят
исковете, а в останала част решението ще се потвърди.
С оглед изхода на делото възизваемото дружество следва да заплати на
жалбоподателя разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
1 525лв., а жалбоподателят дължи разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете в общ размер на 365лв., което означава, че обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е осъдено да заплати на
Н. разноски над размера от 365лв. до пълния присъден размер.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ решение №1645/17.05.2022г. на Пловдивския районен съд ХІІІ гр. с.
постановено по гр. д. № 9314/2021г. в частта, с която се признава за установено по
отношение на З. Г. Н. ЕГН **********, от ***, чрез адв. М. Ч., че „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, чрез
юрисконсулт С.П., има вземане спрямо него в размер на 298.92 (двеста деветдесет и
осем лева и 92 стотинки) лева главница представляващи стойността на консумираната
от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.03.2018 г. - 31.10.2020 г. и
45.24 (четиридесет и пет лева и 24 стотинки) представляваща законна мораторна лихва
върху главницата 298.24 лева за периода 03.05.2018 г. - 12.04.2021г., както и в частта, с
която се осъжда З. Г. Н. ЕГН **********, от *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** разноски за
разликата от 365 (триста шестдесет и пет лева до пълните присъдени размери и вместо
това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** против З. Г. Н.
ЕГН **********, от ***, чрез адв. М. Ч. за установяване на вземане в размер на 298.92
(двеста деветдесет и осем лева и 92 стотинки) лева главница представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода
01.03.2018 г. - 31.10.2020 г. и 45.24 (четиридесет и пет лева и 24 стотинки)
представляваща законна мораторна лихва върху главницата 298.24 лева за периода
03.05.2018 г. - 12.04.2021 г. представляваща стойност на топлинна енергия за обект
апартамент в ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: *** да заплати на З. Г. Н. ЕГН **********, от *** сумата 1 525 (хиляда
петстотин двадесет и пет) лева разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3