№ 324
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000922 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т.5 и вр. с
чл. 369 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9268/02.09.2021 г. от адвокат
Р.М. – пълномощник на М. БЛ. М., представляван от своята майка и законен
представител Г. ЕН. АТ., против определение № 329 от 16.08.2021 г.,
постановено по т.д. № 378 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с
което съдът:
1. Постановява, че спорът по делото ще бъде разгледан по общия исков
ред.
2. Спира производството по делото до приключване на образуваната
пр. пр. № ***/2020 г. по описа на РП - П. и ДП № **/2020 г. на РУ - Р..
Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
необосновано, противоречащо със съдопроизводствените правила, закона и
практиката на ВКС, поради което моли същото да се отмени и делото се
върне на Пловдивския окръжния съд с указания за възобновяване на
съдопроизводствените действия, с оглед постановяване на краен съдебен акт
по делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответника по иска „З.Д. Е.“ АД, с който се изразява становище, че
обжалваното определение и в двете си части е правилно и следва да се
потвърди.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
1
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по т.д. № 378 по описа за 2021 г. на Пловдивския
окръжен съд е образувано по предявен от ищеца М. БЛ. М., представляван от
своята майка и законен представител Г. ЕН. АТ. против „З.Д. Е.“ АД иск, с
правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие от деликт, причинен от
трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Относно спиране на производството:
За да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК до приключване на образуваната прокурорска преписка № ***/2020 г. по
описа на РП - П. и ДП № **/2020 г. на РУ - Р., Пловдивският окръжен съд е
приел, че тъй като искът бил за обезвреда на детето М.М., вследствие
претърпяно от него пътно-транспортно произшествие, преди да продължи с
разглеждането на настоящото дело, следвало да изчака приключването на
досъдебното производство, което да даде отговор на въпросите за извършване
на деянието, авторството и вината, респ. това да се обхване от предмета на
разглеждане и произнасяне по настоящото дело.
Определението е неправилно.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, преди размяната на книжа, преди провеждането на съдебното дирене,
въз основа на справка от РУ на МВР – гр. Р. относно движението на ДП №
**/2020 г., с което съдът е уведомен, че същото е приключило; на справка от
Районна прокуратура – Пловдив за постъпила жалба от пострадалия М. БЛ.
М., представляван от своята майка и законен представител Г. ЕН. АТ. против
прекратяване на ДП, както и на определение от 30.06.2021 г. по чнд №
6783/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIV н.с., с което е отменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство и
материалите са върнати на РП – Пловдив за извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия.
Макар в описаните справки да се съдържат данни за деянието и за
пострадалия М.М., в същите липсват данни за престъпни обстоятелства,
свързани с процесното ПТП и участниците в него, поради което досъдебното
производство е било прекратено. Възобновяването му с описаното
определение също не е било обусловено от установяването на такива
обстоятелства, а е мотивирано с необходимостта от събиране на
допълнителни доказателства.
Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733
от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012
г. по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12
г. 1 ТО/, само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва
2
проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране
на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се
спре производството при условията на чл. 229, т. 5 ГПК е необходимо съдът,
разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор,
както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото
гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
какъвто е настоящият, следва да е налице съвпадение на основанието на
търсената защита, на противоправното деяние и на делинквента, с
противоправното деяние и деецът в образуваното наказателно производство.
Освен това, в този случай гражданският съд следва да посочи изрично
невъзможността да установи със средствата на ГПК конкретно релевантните
факти за установяване на деликтната отговорност на третото застраховано
лице, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, и наложителността от
постановяване на присъда, която да бъде задължителна за гражданския съд.
В случая не са налице установени от първоинстанционния съд
обстоятелства, въз основа на които да се извърши преценка: че има данни за
извършено престъпление, че е налице идентичност между противоправното
деяние и деецът в наказателното производство с противоправното поведение
и застрахования от ответното дружество делинквент в гражданското
производство; че елементите от фактическия състав на обуславящия
застрахователната отговорност на ответника деликт съставляват престъпно
обстоятелство, както и че установяването им в исковото гражданско
производство е невъзможно.
Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен
съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спирането на производството по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне
на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производството.
Относно процесуалния ред за разглеждане на делото:
За да постанови разглеждането на спора по общия ред, вместо по реда
на Глава тридесет и втора – Производство по търговски спорове от
Гражданския процесуален кодекс, Пловдивският окръжен съд е приел, че
ищецът бил „ползувател на застрахователна услуга и „потребител“ по смисъла
на § 13, т. 1 от ЗЗП“. Поради това, първоинстанционният съд е приел, че
съгласно дадените разрешения в т.6 от ТР 1/14 от 23.12.2015 г. на ОСТК на
ВКС и на основание изменението на чл. 113, изр. второ със ЗИД на ГПК,
обнародван в ДВ бр.100 от 20.12.2019 г., споровете с потребител се
разглеждали по общия гражданскоправен ред.
В тази част определението също е неправилно.
3
За разлика от предходния Кодекс за застраховането /отм. 01.01.2016 г./,
приложимият в конкретния случай действащ Кодекс за застраховането /Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ не съдържа легална
дефиниция на понятието „потребител на застрахователни услуги“. Вместо
това, същият кръг от лица, които разпоредбата на § 1, т. 1 КЗ /отм./
определяше като „потребител на застрахователни услуги“, в разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от действащия Кодекс за застраховането, са определени като
„ползуватели на застрахователни услуги“, като очевидно това понятие не
идентично с понятието „потребител“ по смисъла на ЗПП, съответно на
Директива 93/13/ЕИО. Този извод следва от съдържащото се в чл. 2, ал. 2 КЗ
in fine уточнение, според което, всяко от изброените в тази разпоредба лица е
„ползувател на застрахователни услуги“, „независимо дали е потребител по
смисъла на Закона за защита на потребителите“.
В конкретния случай, ищецът М.М., който е пострадал от процесното
ПТП, за което се твърди, че е причинено от застраховано в ответното
дружество лице, е трето пострадало и в същото време увредено лице по
смисъла на чл. 478 КЗ, което обаче не страна по договора за застраховка,
сключена между застрахователя и застрахования.
Доколкото няма спор, че ищецът е трето ползващо се физическо лице и по
смисъла горната разпоредба, е „ползувател на застрахователни услуги“,
преценката дали същият има качеството и на потребител по смисъла на чл.113
ГПК, следва да се извърши съобразно с критериите, съдържащи се в чл. 2, б.
"б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и в § 13, ал.1, т. 1 ПЗР
на ЗЗП.
Въпреки различието в редакцията на двете разпоредби, смисълът при
дефиниране на понятието "потребител", с оглед целите на Директивата и на
националния закон, е един и същ, тъй като това е и целта на транспонирането
на съответните разпоредби от правото на ЕС в националното
законодателство.
Разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО определя за
"потребител" всяко физическо лице, което в качеството си на страна по
договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност.
От изложеното следва, че тъй като не е страна по процесния
застрахователен договор, ищецът няма качеството на потребител по смисъла
на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО и на § 13, ал. 1, т. 1 ПЗРЗЗП, поради
което по отношение на образуваното по предявения от него иск дело не е
приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК.
От друга страна, тъй като предмет на предявения иск е право, породено от
търговска сделка, разглеждането на този иск следва да се извърши по реда на
Глава тридесет и втора ГПК.
4
Крайният извод е, че обжалваното определение следва да се отмени
изцяло, а делото - да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване
на производството по реда на Глава тридесет и втора ГПК.
Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 329 от 16.08.2021 г., постановено по т.д. №
378 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Връща делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на
производството по реда на Глава тридесет и втора ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5