Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 10.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на двадесет и трети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 858 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 134 от 31.08.2020 год. по гр. дело № 577/2019 год. Самоковският
районен съд е допуснал до делба между Л.Т.А. ***, Н.А. Г. ***, Д.Д.Г. *** и Е.Д.
*** на следните урегулирани недвижими имоти: 1. дворно място с урегулирана площ
от 515 кв.м., образуващо парцел XV-252 в кв. 15 по плана на с. К.,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда,
при посочени граници и съседи; 2. празно дворно място, образуващо парцел IV-252 в кв. 15 по плана на с. К. с
урегулирана площ от 412 кв.м., при посочени граници и съседи, при квоти: 3/6 ид.ч. за Л.А., 1/6 ид.ч. за Н.
Г.; 1/6 ид.ч. за Д.Г. и 1/6 ид.ч. за Е.Н., както и на следните недвижими имоти
със земеделско предназначение: 1. поземлен имот с площ 3499 кв.м., находящ се в
местността „Г.“ в землището на с. К. с идентификатор № 37527.15.24 по
кадастралната карта и кадастралните регистри с начин на трайно ползване – нива,
при посочени граници и съседи; 2. поземлен имот с площ 2 999 кв.м., находящ се
в местността „В. р.“ с идентификатор № 37527.17.5 с начин на трайно ползване –
нива, с посочени граници и съседи; 3. поземлен имот с площ 2000 кв.м., находящ
се в местността „Г. ч.“ с идентификатор 37527.26.12 по кадастралната карта с
начин на трайноползване – нива, с посочени граници и съседи; 4. поземлен имот с
площ 2000 кв.м., находящ се в местността „Г. ч.“ с идентификатор № 37527.26.1 с
начин на трайно ползване – нива; 5. поземлен имот с площ 2500 кв.м., находящ се
в местността „Д.“ с идентификатор 37527.34.8 с начин на трайно ползване – нива,
с посочени граници и съседи; 6. поземлен имот с площ 1000 кв.м. в местността „С.“
с идентификатор 37527.55.40, с посочени граници исъседи; 7. поземлен имот с
площ 2100 кв.м., находящ се в местността „Д.д.“ с идентификатор 37527.63.7 с
начин на трайно ползване – нива, с посочени граници и съседи; 8. поземлен имот
с площ 1000 кв.м. в местността „К.д.“ с идентификатор 37527.226.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистви с начин на трайно ползване – нива,
с посочени граници и съеди, както и 9. поземлен имот с площ 2500 кв.м., находящ
се в местността „Е..д.“ с идентификатор 37527.64.27 с начин на трайно ползване
– ливада, с посочени граници и съседи, при квоти на посочените по-горе имоти,
както следва: 6/9 ид.ч. за Л.А.; 1/9 ид.ч. за Н. Г.; 1/9 ид.. за Д.Г. и 1/9
ид.ч. за Е.Н., както и делба на ГАРАЖ, с площ 18 кв.м., построен в описания
по-горе допуснат до делба УПИ XV-252
в кв. 15 по плана на с. К., цялото с площ 515 кв.м. при квоти: 3/6 ид.ч. за Л.А.
и по 1/6 ид.ч. за Н. Г., Д.Г. и Е.Н.. С решението съдът е отхвърлил претенцията
на Н. Г., Д.Г. и Е.Н. срещу Л.А. с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК вр.
чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане от ищцата Л.А. на всяка от ответниците на месечно
обезщетение за ползавнето на процесните имоти, предмет на делбата, в общ размер
от 850 лева, от които: 300 лева за ползването на дворното място с къщата,
стопанската постройка и гаража; 100 лева за ползването на празното дворно
място, както и по 50 лева за ползването на всеки един от 9-те процесни
земеделски имота, считано от датата на депозиране на отговора на исковата молба
– 08.08.2019 год. до приключването на делбата, като неоснователна.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.Д.Г. *** и Е.Д.Н. в
частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за лишаването
им от ползване на процесните недвижими имоти. Молят съда да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да уважи предавения иск с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС.
Ответницата
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд в
обжалваната част.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Производството
е в първа фаза по допускане на съдебна делба по предявен иск от Л.Т.А. срещу Н.А.
Г., Д.Д.Г. и Е.Д.Н..
В
писмения отговор на исковата молба е направено искане от ответниците на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС ищцата да заплаща на всяка от тях месечно
обезщетение за ползването на всеки от делбените имоти в посочените по-горе
размери, считано от датата на подаване на отговора по чл. 131 от ГПК –
08.08.2019 год. до приключване на делбата. Твърди се, че единствено ищцата
ползва всички делбени имоти и не допуска ответниците до тях.
Ищцата
Л.А. оспорва претенцията за заплащане на обезщетение с възражението, че никога
не е ограничавала достъпа на ответниците до процесните имоти. Сочи, че същите
имат ключове от имотите, и достъп до кода на охранителната система СОТ.
Съсобствеността
върху процесните имоти е възникнала на основание давностно владение и
наследство от Т.С.Г., починал през 1980 год. и оставил като наследници по
закон: Д. Г. – съпруга /починала през 2019 год./, Л.А. и Д. Г. – низходящи /деца/,
като последният е починал през 2012 год. и е наследен от съделителите Н. Г. –
преживяла съпруга, Д.Г. – дъщеря и Е.Н. – дъщеря. След смъртта си през 2019
год. Д. Г. оставила като наследници по закон Л.А. – дъщеря, както и по право на
заместване – Д.Г. и Е.Н. – деца на починалия преди наследодателката син Д. Г..
Извършени са и транслативни сделки с част от имотите, както следва: с н.а. №
99/1997 год. Д. Г. е дарила на Д. Г. и Л.А. собствената си ½ ид.ч. от следните
делбени имоти: 1. дворно място с урегулирана площ от 515 кв.м., образуващо
парцел XV-252 в кв. 15 по плана на с. К.,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда,
и 2. празно дворно място, образуващо парцел IV-252 в кв. 15 по плана на с. К. с
урегулирана площ от 412 кв.м. С н.а. № 36/2017 год. Д. Г. е прехвърлила в полза
на Л.А. собствената си 1/3 ид.ч. от описаните по-горе земеделски земи.
Според
показанията на св. Танева – съседка на страните по делото, приживе на Д. Г. в
процесния застроен имот по-често идвали Д. Г. и съпругата му Н., а след смъртта
на Д. Г. съпругата и децата му почти не са посещавали имота. Не знае дали Л. е
дала ключове от имотите на децата си, но счита, че Д. е имал ключове и достъп
до тях, тъй като го е виждала да влиза в къщата. Приживе на Д. дъщеря й Л.
носела хранителни продукти. Преди няколко години още приживе на баба Д. бил
сключен договор за СОТ охрана. Свидетелката не знае кой владее земеделските
имоти. През зимата ищцата по делото гледала майка си в гр. С..
Съгласно
свидетелските показания на св. Д., който от около 2014 год. поддържа тревните
площи на дворното място с къщата в с. К., ключ от имота имала ищцата Л.А., а
свидетелят разполагал само с ключ от портата за дворното място/.
Свидетелят
Н. – съпруг на ответницата Е.Н., процесното застроено дворно място е оградено
от всички страни, а портата на двора се заключва. Вратите на къщата за първия и
втория етаж също се заключват. След смъртта на Д. имотът бил затворен от дъщеря
й Л.А.. Синът на баба Д. – Д., починал през 2012 год. Ответницата Е. се
опитвала да се свърже с Л., за да й осигури достъп до къщата, но безуспешно.
Ищцата гледала майка си през последните години в гр. С.. Л. поставила СОТ и
ответниците не можели да влязат свободно в имота. Знае също, че ищцата е отдала
под аренда съсобствените земеделски земи. Смята, че ключовете от къщата, които
е имал Д., след смъртта му са останали у баба Д.. Ключове от имота има и Н. –
майка на съпругата на свидетеля.
Според
св. И. ответниците имат къща с двор в с. К., но нямат достъп до него, като свидетелят
знае това от св. К. Н. и съпругата му, които споделили, че нямат ключ от
вратата на дворното място, както и от
къщата. Счита, че преди това са имали ключове, но патроните били сменени
след смъртта на дядо Д.. К. и ответницата споделяли със свидетеля, че са
търсили ищцата, но тя не им давала достъп до имота.
Във
въззивното производство са събрани гласни доказателства:
Според
показанията на св. Г. – в родствени връзки с двете страни по делото, същият
извършвал ремонтни дейности по поддръжка на къщата в процесното дворно място в
с. К. преди около 8 години. Ответниците не са се свързвали с него за
осигуряване на достъп до къщата, тъй като не е в неговите правомощя да пуска
когото и да било в имота на страните. Свидетелят разполагал с ключове по време
на ремонта. Твърди, че през годините не са сменяни патроните на вратите. Сочи,
че има сключен договор с наследниците за отдаване под наем на поземлените имоти,
но не е плащал аренда или наем, а е предоставял продукция в натура, включително
на ответницата Д.Г.. За стопанската 2020-2021 год. ответниците отказали на
свидетеля да предоставят под наем земите, тъй като се води делото за делба. Е.
и Д. не са търсили свидетеля с искане да им заплаща аренда. Земите му били
дадени за обработване от баба Д. без сключен писмен договор. Синът й Д. Г. подписал
приживе договорите за наем, а след смъртта му ги подписвала ищцата Л..
Според
показанията на св. М. през лятото на 2020 год. в негово присъствие бил проведен
разговор между свидетеля Г. и ответницата Е.Н. по повод сключване на нови
договори за отдаване под аренда на наследствените земеделски земи в с. К.. Л.А.
помолила Г. да им се обади, за да ги попита дали искат да отдадат земите си. До
този момент само Л.А. подписвала договорите. Докато бил жив, братът на ищцата
се занимавал с отдаването на земите под аренда. Ответницата Е.Г. отказала да
сключи договор с мотива, че е незаинтересована от земите.
Видно
от удостоверение от 18.03.2022 год., издадено от ОбСЗ-гр. Самоков, в общинската
служба фигурира договор за наем, сключен на 14.07.2021 год. между Г.Г. –
наемател и Л.А. – наемодател за процесните делбени земеделски имоти, описани по
вид, площ и местоположение, за една стопанска година, а именно: 2021-2022 год.
В службата фигурират и договори за наем между същите лица и за същите имоти за
следните години: 2016/2017 год., 2018/2019 год., 2019/2020 год. и 2020/2021
год.
След
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство е починала
съделителката Н. Г., като производството по делото е продължило в лицето на
наследниците й по закон – останалите съделители-ответници /дъщери/ Д.Г. и Е.Н..
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на допуснатите до делба недвижими имоти за периода, докато трае
делбеният процес, е с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът
може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува
до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат
заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.
Съдебният акт, постановен по този ред има действие и значение само за делбеното производство и с
него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на
друг съделител суми срещу ползуването на имота от момента на влизане в сила на решението по допускане на
делбата или от влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт.
От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба,
но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително,
когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче
е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда н чл. 346 от ГПК -
във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска
за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане
за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти
и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за
ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция
по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК.
Ако обаче в делбеното производство се претендира от
съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите
съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се
приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване
на решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК,
така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа
тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални
норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си по
допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може
да бъде изменено от същия съд –
чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват
привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС -
най-рано с решението си по
чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК,
като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се
присъжда обезщетението (така и Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на IV
ГО на ВКС). С
оглед това и в случая претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК е допустима само за
периода от датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата –
13.10.2020 год. до датата на приключване на делбеното производство с влязъл в
сила съдебен акт /във втората фаза/. За периода от датата на искането
/направено с отговора на исковата молба/ - 08.08.2019 год. до датата на влизане
в сила на решението по допускане на делбата претенцията е недопустима. В тази
част обжалваното решение следва да бъде обезсилено. С решението по допускане на
делбата районният съд е следвало да се произнесе само по искането за
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а материалноправната претенция по
чл. 31, ал. 2 от ЗС на съделителите – ответници със заявен начален период от датата
на подаване на отговора на исковата молба до влизане в сила на решението по
допускане на делбата, първоинстанционният съд е следвало да разгледа и да се
произнесе по нея едва във втората фаза на делбата, по реда на чл. 346 от ГПК,
след даване на указания на ищците по тази претенция за уточняване на конкретния
период и размер на въпросното претендирано обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Налага
се извод, че е налице преждевременно произнасяне по иска с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС, поради което решението в обжалваната част, с която съдът е
отхвърлил исковата претенция за периода от 08.08.2019 год. до датата на влизане
в сила на решението по допускане на делбата се явява недопустимо и следва да се
обезсили.
Делото
следва да се върне на Районен съд – Самоков за разглеждането му във втората
фаза на производството по допуснатата съдебна делба, когато съдът по реда на
чл. 346 от ГПК следва да разгледа и да се произнесе по материалноправната
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за изминалия период от време, при поддържане
на исковата претенция и даване на указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за периода от 13.10.2020 год. – датата на влизане в
сила на решението по допускане на делбата до приключване на делбеното производство
/с решението по извършване на делбата във втората фаза/, с правно основание чл.
344, ал. 2 от ГПК, е допустима. Искането
за заплащане на обезщетението за лишаване от ползването, касаещо периода до
постановяване на решението по извършване на делбата представлява искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Разгледана по
същество, претенцията е частично основателна по следните съображения:
Според
разпоредбата
на чл.
344, ал. 2 от ГПК, във висящо
производство за делба, ако всички наследници не ползват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. От
представените по делото писмени доказателства – удостоверения, издадени от
ОбСЗ-Самоков и показанията на разпитания по делото свидетел Г. се установява,
че ищцата Л.А. е отдавала еднолично процесните девет броя земеделски земи за
безвъзмездно ползване на трето лице – свидетеля Г. през стопанските години 2016/2017 год., 2018/2019 год.,
2019/2020 год. и 2020/2021 год., както и през настоящата 2021/2022 год., поради
което е налице лично ползване на тези имоти от страна на ищцата. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.
2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията
за обезщетение е основателна, когато ползващият съсобственик или член на
неговото семейство пряко и непосредствено си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея; ползващият
съсобственик е допуснал трето за собствеността лице, което само или заедно с
него ползва общата вещ /ТР № 7/2012 г. на ОСГК/. В случая ищцата е
предоставила ползването на трето за съсобствеността лице, поради което следва
да се приеме, че останалите съделители не могат да ползват имотите съобразно
правата си. Това обуславя и извод за основателност на претенцията. Видно от
заключението на вещото лице Г. месечният наем за всички делбени земеделски
имоти възлиза общо на 74 лева. След смъртта на Н. Г. дяловете на ответниците от
допуснатите до делба земеделски имоти възлизат на по 3/18 ид.ч. за всяка от
тях, или обезщетението възлиза на 12,33 лева за всяка от съделителките месечно.
Неснователна е претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК
за заплащане на обезщетение от ищцата за ползавне на собствените на ответниците
идеални части от застроения УПИ в с. К.. Установи се по делото, че до м. януари
2019 год. имотът се е ползвал от Д. Г., а след нейната смърт Л.А. го е
заключила и независимо че не го е обитавала, само тя го е поддържала и е имала
достъп до него, като е инсталирала и охранителна система /СОТ/. Спорен е въпросът дали А. е препятствала достъпа на ответниците
до този имот, за да заплаща
обезщетение на неползващите съсобственици. В тази връзка
следва да се има предвид, че обезщетението по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК за лишаване от право на
съсобственик да ползва имота, произтича както от общия принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване, така и от чл. 31, ал.
2 ЗС. На практика искането по чл.
344, ал. 2 ГПК представлява
привременна мярка, приложима само в производството по съдебна делба, която по
фактически състав се припокрива с иска по чл. 31, ал.
2 ЗС. В такъв смисъл е напр. Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 803/2008 г., II г. о., ГК. Поради тази причина
настоящият съдебен състав счита, че всички постановки в съдебната практика
(вкл. и задължителните такива), свързани с материалните предпоставки за
основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка с
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г., постановено
по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС ще е основателна и когато нито ответник, нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но имайки
достъп до нея не предоставят такъв на друг съсобственик.
Ползването
на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2
ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който
да препятства достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно
възможността му да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността.
Подобно препятстване би било налице, ако само единия от съсобствениците разполага с ключ,
а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от
възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползване, дори част
от имотите да са свободни и да не се ползват от никого. От
събраните по делото доказателства се
установява, че Л.А. ***, но
държи ключове за процесния застроен имот, грижи се за него и го поддържа. По
делото не се установиха твърденията на ответниците в отговора на исковата
молба, че ищцата А. не ги допуска до процесния имот. Видно от показанията на
св. Танева, след смъртта на баща им Д. през 2012 год. ответниците престанали да
посещават този имот, а охранителна система СОТ била поставена още приживе на Д.
Г., за да има охрана през зимните месеци, когато ищцата гледала възрастната
жена в дома си в гр. С.. Според показанията на св. Н. ключове от имота имала и
майката на ответниците - Н. Г.. Според св. И. ответниците нямали достъп до
къщата, тъй като там бил инсталиран СОТ. В първото о.с.з. на 29.10.2019 год. по
делото ищцата чрез адв. С. е предоставила на ответниците кода за достъп на СОТ
системата. В случай, че ключовете от имота са били изгубени от ответниците,
липсват данни същите да са уведомили за това ищцата и да са поискари снабдяване
с такива ключове. Според св. Г. бравите и патроните на вратите на процесния
имот не са сменяни през годините. Поради това следва да се приеме, че по делото
не е установено Л.А. да е въпрепятствала или ограничавала останалите
съсобственици да ползват имота. Обстоятелството, че при инцидентни техни
посещения в имота същите не са могли да влязат в него /св. Н./ по никакъв начин
не обуславя извод, че това е резултат от неправомерно поведение на ищцата,
която, както се установи по безспорен начин по делото, не пребивава постоянно в
имота, а само се грижи за поддръжката му, т.е. физически не е възможно да
предостави по всяко време достъп на ответниците. Не се доказа и същата да е
била поканена изрично да предостави ключ от имота на ответниците, които са
притежавали такъв и същият се е намирал у тяхната майка. С оглед това искането
за налагане на привременни мерки чрез присъждане на обезщетение за лишаването
от ползване на ответниците от процесния застроен имот в с. К. по чл. 344, ал. 2
от ГПК е неоснователно.
Неоснователна е и претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ответниците
идеални части от другия допуснат до делба имот - празно дворно място,
образуващо парцел IV-252
в кв. 15 по плана на с. К., тъй като по делото не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства за това кой осъществява ползването на имота, респ. не се
доказа съделителките Д.Г. и Е.Н. да са възпрепятствани да го ползват съобразно
правата си в съсобствеността от страна на ищцата в делбеното производство Л.А..
Поради това и в тази част отхвърлителното решение на районния съд следва да
бъде потвърдено.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите за заплащане на месечно обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК на всяка от ответниците в делбеното производство за периода от датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата до приключване на делото за процесните земеделски земи в землището на с. К. и вместо него следва да постанови друго, с което да уважи исканията за налагане на привременни мерки чрез присъждане на обезщетение в размер на 12,33 лева месечно в полза на всяка от съделителките Д.Г. и Е.Н.. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По
правилата на чл. 78 от ГПК съдебно-деловодните разноски се заплащат от страните
в зависимост от уважаване/отхвърляне на исковата претенция, а с оглед
обезсилване на решението в частта относно разгледаната материалноправна
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС в първата, вместо във втората фаза на делбата,
липсва основание за възлагането им за процесуално представителство за този иск.
Произнасяне в този смисъл би било преждевременно. При разглеждане на делото във
втората фаза на делбата първоинстанционният съд следва да съобрази и
направените от страните разноски пред въззивната инстанция относно исковата
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съгласно
приетото с т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивното определение, с което
въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на
първоинстанционен съд по чл. 282, ал. 2 ГПК от 1952 г. (отм.) по привременните мерки в делбата /идентичен с чл. 344, ал. 2 ГПК/ не подлежи на касационно обжалване. Определенията по чл. 344, ал. 2 ГПК /настоящото решение е с характер на определение
по привременните мерки/, подлежат на двуинстанционно разглеждане, като този ред е изчерпан с
постановяването на настоящия съдебен
акт, който е окончателен.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 134 от 31.08.2020 год.
по гр. дело № 577/2019 год. на Самоковския районен съд в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Н.
Г., Д.Г. и Е.Н. срещу Л.А. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на всяка от тях на месечно обезщетение за лишаване от възможността да
ползват съсобствените делбени имоти в общ размер на 850 лева, от които 300 лева
за ползването на дворно място с урегулирана площ от 515 кв.м., образуващо
парцел XV-252 в кв. 15 по плана на с. К.,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и
гараж; 100 лева за ползването на празно дворно място, образуващо парцел IV-252 в кв. 15 по плана на с. К. с
урегулирана площ от 412 кв.м., както и по 50 лева за ползването на всеки един
от деветте броя процесни земеделски имота, за периода от 08.08.2019 год. до
13.10.2020 год., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ
решението в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н.А. Г. /починала в хода напроцеса и
заместена от наследниците си по закон Д.Г. и Е.Н./, Д.Д.Г. и Е.Д.Н. срещу Л.Т.А.
иск с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на всяка от тях на обезщетение за лишаване от възможността да ползват
съсобствените 9 броя поземлени имоти със земеделско предназначение в землището
на с. К. през периода от 13.10.2020 год. до датата на влизане в сила на
решението по извършване на делбата във втората фаза, до размера по 12,33 лева месечно
на всяка съделителка, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.Т.А. ЕГН ********** да заплаща на Д.Д.Г. ЕГН ********** сумата по 12,33 лева месечно, която е част от общо претендираните 450 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на собствената на Д.Г. 3/18 идеална част от делбените имоти: 9 броя поземлени имоти с трайно предназначение земеделски земи в землището на с. К., за периода от 13.10.2020 год. до датата на влизане в сила на решението по извършване на делбата във втората фаза, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Т.А. ЕГН ********** да заплаща на Е.Д.Н. ЕГН ********** сумата по 12,33 лева месечно, която е част от общо претендираните 450 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на собствената на Е.Н. 3/18 идеална част от делбените имоти: 9 броя поземлени имоти с трайно предназначение земеделски земи в землището на с. К., за периода от 13.10.2020 год. до датата на влизане в сила на решението по извършване на делбата във втората фаза, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в
останалата обжалвана част.
ВРЪЩА
делото на
Районен съд – Самоков за разглеждането на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на делбените имоти за периода от 08.08.2019
год. до 13.10.2020 год. по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на
производството по извършване на съдебната делба, при поддържане на исковата
претенция и съобразяване на указанията, дадени с мотивите към настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.