М О Т И В И
По н.ч.х.дело №
50/2016 година
по описа на Тският
районен съд.
Подадена
е частна тъжба от М.А.Р. с ЕГН **********
и Р.М.А. с ЕГН ********** , който са баща и си и двамата от с Г , ул. „Хр.
Смирненски ”№1 година, които са предявили следното обвинение от частен характер
, против подсъдимата Ф.М.А. с ЕГН ********** *** родена на ***г ,
българка гражданка, със средно
образование, не женена –живее на семейни начала , неосъждана, работи за това, че на 03.11.2014 в 11ч в сградата на
полицията в грТ., ул. „Х.Б.”№.. , стая
№** в присъствие на дъщеря си А ,както и полицай Н.С. подсъдимата е разпространила клеветническо и невярно
обстоятелство , по отношение на тъжителите М.А.Р.
с ЕГН ********** и Р.М.А. с ЕГН ********** опозоряващо ги като граждани , а именно ,че
двамата тъжители син и баща М.А.Р. и Р.М.А.
,
са извършили престъпление участие в побой в събота на 01.11.2014г, в тъжбата е допусната техническа грешка
като дата е 01.11.2014г /л. 47 от делото / в с. Г ,като са изказали думи уличаващи тях както и полицай С. в предлагане на пари ,които имали за
раздаване , все обстоятелства ,които не отговаряли на истината , като същите
обстоятелства се разпространявали из
селото- престъпление по чл.148 ал.2 ,във вр. с чл.148 ал.1 т.2 и чл.147
ал.1 НК.В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения
от М.А.Р. против подсъдимата граждански иск за сумата от 20000 лева и Р.М.А.
против подсъдимата граждански иск за
сумата от 20000 лева представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в следствие на престъпното деяние.
Тъжбата е
депозирана в съда на дата 13.11.2014г, образувано е Н.Ч.Х.№ 377 от 2014 на РС-Т
, с определение от 23.04.2015г съдията докладчик е прекратил производството по
делото на основание чл.287 ал.7 от НПК ,
тъй като е счел ,че се разкриват признаци на състава на престъпление по чл.286
ал.1 от НК и е изпратил делото на
прокуратурата .Образувано е ДП № 1.. от 2015г на РП-Т , което е прекратено с постановление от 16.11.2015г на РП-Т , в
сила от 25.11.2015г .
Повереникът на частните тъжители и граждански ищец – адвокат П.К. в
съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение във
този му вид след уточняването от стр. 47
от делото , а именно „да се чете
участие в побой в събота на 01.11.2014г в с. Г …”срещу подсъдимата , както и
предявеният граждански иск, като пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по така повдигнатото и обвинение, както и предявеният
граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Тъжителите и граждански ищци се явява в съдебно
заседание.
Подсъдимата
Ф.М.А. не се признава за виновна и моли съда да бъде оправдана, в последната си
дума заявява ,че не е обиждала тъжителите и не е казала ,че са давали подкупи. Защитата
на подсъдимата – адвокат С.С. от ЛАК ,
пледира за оправдателна присъда на подзащитната
му и моли съда да отхвърли
предявения граждански иск. Подробни съображения за това излагат в хода на
съдебните прения.Подсъдимата дава обяснения , твърди ,че е казвала ,че
тъжителите са давали подкупи , а това
което са и казали момчетата, как ги заплашват ,че да се откажели от
свидетелските показания.Имали пари оправяли се , не ги плаши никой, напуснала
собствената си къща преживяла филм на ужасите ,десет човека разбойници я
нападали и в това време и завеждали дело
,че ги е обидила.Казала на Н.С. ,че продължават да заплашват момчетата , гонели
ги от заведението , тя какво да направи .С. казала ,че на нея пари не са и
давали .
По
делото се събраха множество гласни и писмени доказателства.Като бяха разпитани
свидетели от страна на тъжителите така и от страна на подсъдимата. Съдът, след като взе
предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Частните
тъжители М.Р. и Р.А. в тъжбата си
твърдят , че от около година лицето Ф.М.А. при случайна среща с тях им
показвала неприличен жест .Подсъдимата е започнала да прави оплаквания против
тях от м.февруари 2014г , по повод на нейни оплаквания са образувани досъдебни
производства , правени са проверки и са разпитвани множество свидетели .Така по
преписка №495/2014г по сигнал от подсъдимата на тел.112 срещу М.Р. , е твърдяла
,че той като водач на товарен автомобил на 20.02.14г е имало опасност да я
прегази , сигналът бил проверен , лицето предупредено и преписката прекратена
.По оплакване на подсъдимата А. било образувано ДП №../14 на РП-Т , по което
били разпитани 40 свидетели и същото било предадено от разследващият полицай Н.С.
с мнение за прекратяване на
наблюдаващият прокурор.Оплакването също не отговаряло на истината тъй като
двамата тъжители на процесната дата не били в района на селото , а се намирали
на 01.02.2014г в хотел Ловеч.На дата 03.11.2014г в 11 ч . в сградата на полицията в стая ** където работела разследващ полицай Н.С.
, без да са искали разследващи действия
влезли Ф. и дъщеря и А.Подсъдимата Ф. , съобщила категорично ,че
тъжителите са участвали в побой в предходната събота и неделя.Лицето Р.А. било
казало на всеослушание ,че имал пари за раздаване , както и че е дал пари на Н.С.
,както и щял да даде на други хора за да не носи отговорност.Тези обстоятелства
не отговаряли на истината .Тези обстоятелства не отговаряли на истината .Тези
обстоятелства не отговаряли на истината ,защото тъжителите на първи ноември не
били в района на селото , М.А. е бил в района на „Свалщица” , а синът му във
Враца на състезание, където бил участвал като състезател брат му Севдалин.Не
отговаряло на истината ,че Р.А. е говорил подобни думи ,които уличавали полицай
С. в престъпление , а така също уличават тъжителите в престъпление , побоища и
нарушаване на общественият ред.Тези действия срещу лицето от което се тъжили
били от около година.
СЪДЪТ, след
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и ги прецени във връзка с твърденията в тъжбата, прие за
установено от фактическа страна следното: От
страна на тъжителите са разпитани свидетелите М. А.А.,И.Н.В.,Д.А.В., А.Р.А,Н.Д. С., Л.П.М.. От страна на подсъдимата са
разпитани свидетелите В.А.Р., А К.Р.,Р.А.А.,К.Б.М.и А.М.А..
От разпита на свидетелите от страна
на тъжителите се установява ,че на дата 03.11.2014г при свидетелката Н.С. ,
която работи като разследващ , дошли две жени , които били подсъдимата Ф. и
дъщеря . На площадката пред районното подсъдимата Ф. ,казала ,че при някакво
сбиване в бар в с. Г , тъжителят Р. се сбил с някакви момчета ,които били
свидетели по водено от нея дело и тогава
на всеослушание бил казал , че имал пари за раздаване , давал и ще дава
конкретно се споменавало и името и и ,че
на нея са и давани пари и едва ли не това е причината за прекратяване на делото
. Ф. и казала ,че Р.М. , като се бил със
свидетелите по делото е казано това
нещо.Тогава Ф. по адрес на М. не казала
нищо . Свидетелката е казала на подсъдимата
,че на нея пари не са и дадени нито по това нито по друго дело , но за
нейно успокоение щяла да им се обади да ги пита кога къде ,колко пари ,чрез
кого са и дадени.Дъщерята на Ф. нища не е казала.Свидетелката се обадила на
тъжителя М. и му казала на другия ден да
дойде със синът си .На другия ден М. и Р. се явили при св. С. попитала е Р. дали е вярно да се е бил в почивните дни и да е казал посочените
думи.Тъжителят Р. заявил на свидетелката ,че не се е бил с никого ,не е бил
заплашвал свидетели и на никого не е казвал на никого ,че на С. или на другиго
по това дело били давани пари.Заявили пред нея ,че ще съдят Ф. за клевета и за
обида. По този повод свидетелката е написала рапорт.От разпита на другите свидетели
посочени от тъжителите , то свидетеля М.
А.А.твърди в протокола от 06.06.2016г ,че миналата година /което ще рече 2015г/
,но не си спомня точно датата,като седял в заведението,което е срещу Ф. - няколко пъти чул на улицата на пътя пред тях на жени , но не помни на кои
жени подсъдимата е казвала ,че Р. и
неговия баща раздавали пари в грТ., както на полицията така и на следователите
.Бил я чувал по-вече пъти ,бил заедно с Р.
/тъжителя / минавали са с колата , като тя им показвала някакви нецензурни неща
, средни пръсти ,обиждали ги както Р. , така и него.Не е присъствал на случай
подсъдимата да е казвала на полицай ,че някой е давал и е вземал
пари.Свидетелката И.Н.В.,която работи като библиотекарка в с . К.Б.М. и е снаха на тъжителя и св. Диляна Василева ,било понеделник миналата
година /л.105 / , но не помни месеца
хладно било минавали по сергиите на пазара
и срещу заведението на Рашко чули
името „Мекицата” и Р. Симеонов ,че подкупвали полицаи и следователи.Отишла в
заведението на Аксиния,която съпруга на М. и и казала какво е чула, като последната
се засмяла и е казала ,че е време на Ф. да и се заведе дело. Свидетелката А.Р.В.,твърди
,че подсъдимата говорела из селото ,че М. и Р. /наричала ги мекицата/
подкупвали следователи и полицаи .Твърди ,че говорела за 2014г.Един два пъти
минавала с колата покрай дома на подсъдимата и тя и показвала среден пръст,
подсъдимата тичала пред колата , правела жестове с ръце ,че са луди.Един ден
при нея дошли Диляна и Ирена и втората и казала ,че Ф. стояла пред едно
заведение и говорела ,че „Мекицата ” и Р.
подкупвали полицаи и следователи и дали са минали и два дена и Н.С. призовала Р. и М., да идат при нея
,че Ф. била казала ,че явно са я подкупвали.Свидетелката Л.П.М., която работи
като барман от четири години в ЕТ ”РБГ-А.Г.”,
твърди ,че това заведение не се посещавало от тъжителите, идвали са много
отдавна . Работното и време било от 8 до 11 вечерта.Твърди ,че не е виждала
свидетелите на подсъдимата А. и В..Като твърди ,че помни кой влиза и излиза от
бара.
Подложени на задълбочен анализ
показанията на шестимата свидетели не са изцяло последователни и
непротиворечиви.Първата свидетелка Н.С. ясно е описала случая , и никой не
оспорва факта ,че подсъдимата на процесната дата е отишла в грТ.за да се срещне
с нея и да и предаде процесните думи, самата подсъдима го потвърждава .Що се отнася до другите свидетели свидетелят
М. Альошев заявява ,че става въпрос за миналата година , а деянието за което е
обвинена подсъдимата е от 2014г , но дори съдът да приеме ,че предвид факта ,че
делото е образувано през 2014г и е минало време и напълно е възможно свидетелят
да обърка годината , същия твърди ,че подсъдимата пред тях е говорела на жени
думите „…ами Р. и неговият баща раздават пари в Т както на полицията , така и
на следователите раздават им пари ” . Кой са тия жени свидетелят не е уточнил , кога са минавали с Р. с кола и
подсъдимата ги е обиждала също не е
уточнено , а и обвинението в тъжбата е само за престъплението от 03.11.2014г .
Свидетелят е и приятел на тъжителят Р. . Свидетелката
И.Н.В., също говори за миналата година /л.105 / ,тоест 2015г . За 2014г по делото/ на л.122 /има представена справка
от НЧ „И 1946” –с. К.Б.М. и е видно ,че тази свидетелка през 2014г не е
ползвала отпуск , но съдът счита ,че този факт не е от значение , тъй като едно лице и извън
отпуска със съгласието или не на работодателя може да се отлъчи от работното
място . Отново съдът приема ,че може свидетелката да се е объркала в годините ,
но същата като свидетелят Альошев свидетелката не е посочила кои са тия жени
пред които подсъдимата е казала думите.Същото важи и за св. Диляна Василева ,тоест
нито един от тях не посочи пред кои жени подсъдимата е казала процесните думи
Що се отнася до св. Аксиния Русинова/съпруга на тъжителя М. и майка на тъжителя Р./ тя не е пряк
свидетел , а преразказва думи на св.Диляна и на св. Ирена .Също така нито един
от тези 4-ма свидетели не е пряк свидетел на случилото се от дата 03.11.2014г
пред сградата на МВР-Т , където подсъдимата е разговаряла със разследващият
полицай, както и не са били в дискотеката където тъжителя Р. по думите на
подсъдимата бил казал процесните думи .Още по-вече тези четирима свидетели са близки /приятели/ и роднини
и са заинтересовани от изхода на делото , поради което съдът счита ,че
не следва да ги кредитира.Що се отнася до свидетелката Лидия Максимова същата
въпреки ,че твърди ,че помни какво се е случвало преди две години , за
процесната дата нищо не е казала .Това ,че помни клиентелата , по никакъв начин
не доказа ,че помни кой кога е влизал и казал в дискотеката, а и това няма
отношение към датата на инкриминираното деяние 03.11.2014г.
Според свидетелите посочени от страна на подсъдимата , св. А Кирилова
дъщеря на подсъдимата на 03.11.2014г , заедно с майка си към 11ч отишли до
полицията ,за да може майка и да каже на г-жа Н.С. ,че момчетата били заплашени
и да се предприемат някакви действия.Разговорът се състоял след като
разследващата излязла пред сградата.Майка и предала думите на двете момчета В.
Росенов и А.А. ,че в петък срещу събота на първи ноември Р.А. ги е за плашил
като им казал „Точно вие ли намерихте да
им станете свидетели ,ще ви бием и ние имаме пари за раздаване , Н.С. е наш човек и срещу нас дела няма да има…” ,
това било думите на момчетата , които
майка и преразказала .С. казала ,че ще се обади на Р. и на баща му.Разказва ,че
са в лоши отношения с тъжителите , много пъти били посягали на родителите и ,
на 01.02.2014 г. нападнали родителите и в къщата , пребили брат и в
дискотеката, на първи или втори март 2015г отново са били нападнати
родителите в дома им.От няколко години
имали влошени отношения.Присъствала е на разговора на А.А. и В. М. ,същите
разказали ,че „ строиха ни в бара ,вие ли се намерихте да им станете свидетели
, нищо не може да се образува срещу нас ,никой няма да ни образува срещу нас
,защото ние имаме пари за раздаване ,Н.С. е наш човек…”Разпитани са и двамата свидетели
, които са присъствали в дискотеката в с. Г на 01.11.2014г и които са предали
думите на подсъдимата ,а именно В. А.Р. и А.М.А. . Първият свидетел В. А.Р.
твърди ,че видял едно момче Здравко , което ударило шамар на А.А. , той стоял
вътре не е излизал.Както си стоял в дискотеката при него дошъл свидетелят Р.А.
и започнал да му говори ,защо бил станал свидетел на Ф. за едно досъдебно производство ,
образувано за побой над тях през същата 2014г .Казал му ,че бил много жалък ,
че него не го плаши никой ,че имал пари за раздаване ,че изобщо има големи
връзки , приятели полицаи ,прокурори , съдии. Казал му ,че като е давал
показания при полицай Н.С. тя ги извикала лично да подслушват на вратата ,
какви показания ще даде той .След това няколко пъти са го заплашвали чрез други
лица , пращали му други хора , които са негови братовчеди ,идвали и му казвали
,че Р. е казал да напусне заведението
или да изчезва от там , или ще му счупи главата .След случилото се на
01.11.2014г на следващия ден заедно със св. А.А. отишли при Ф. и и разказали
какво се е случило в петък през нощта срещу събота. Разпитан е и свидетелят А.А. , чиито
показания са прочетени по реда на чл.280 ал.1 т.2 от НПК , който потвърди ,че
това е което съдът е прочел. От тия показания се разбира ,че на 01.11.2014г бил
на заведение с Е.Ч.и В. , били в заведението „Рязко” тогава дошъл Здравко и го
ударил .След това тръгнал да си ходи , Р. му казал да се откаже от
свидетелските показания на Владимир Буров .Р. бил със Здравко Габровски ,бил
малко пиян и някои работи не ги помни , но В. на другия ден му бил казал ,че и Р.
го бил ударил.На др. ден вечерта отишъл у подсъдимата да и каже какво е станало
в заведението .Има и сигнал от него по случая . Разпитан е и свидетеля Р.А.А.,
който пък от своя страна твърди ,че на 28.06.2014г./сбора на селото/ при него
лично дошъл тъжителят Р.А. и му казал лично ,че дал 5000лв по дела и се е
оправил.Из селото се говорело много ,че са давани пари.Разпитан е и К.Б.М.,
лицето ,с което подсъдимата живее на семейни начала.Същия твърди ,че от юни до
декември 2014г Ф. е работела от понеделник до петък с преспиване в с. Рибарица
.Работата е била селскостопанска и касаела отглеждането на картофи.Твърди ,че
против тъжителите имало досъдебно производство за побой.Разказва ,че момчетата
дошли в тях и се оплакали ,че в бар Рязко Р. и още един Здравко Габровски са ги
заплашвали да не стават свидетели за нанесен побой , спомня си ,че едно от
момчетата било с фамилията А.. Свидетелят Алдин Радославов Авин също твърди ,че
през 2014г работел с подсъдимата в с. Рибарица , копаели картофи, карал ги с
кола от юни до юли месец .
Подложени на задълбочен анализ
показанията на петимата свидетели са изцяло последователни и непротиворечиви.
Показанията на св. А Кирилова дъщеря на
подсъдимата твърди ,че на 03.11.2014г , заедно с майка си към 11ч отишли до
полицията ,за да може майка и да каже на г-жа Н.С. ,че момчетата били заплашени
и да се предприемат някакви действия.Разговорът се състоял след като
разследващата излязла пред сградата.Майка и предала думите на двете момчета В.
Росенов и А.А..Тоест нейните показания се припокриват с тия на св. Разследващ
полицай н.С. . Свидетелите В. А.Р. и А.М.А. потвърждават ,че са разказали на
подсъдимата какво се е случило на 01.11.2014г в бара , а тя от своя страна е
отишла заедно със дъщеря си при разследващия полицай и е казала какво и е
предадено от тия двама свидетели.Свидетелят Буров , който живее на семейни
начала с подсъдимата също заяви ,че момчетата са идвали у тях по този повод.По
отношение на твърдените факти ,че подсъдимата от м. юни до м. декември била на
работа в с. Рибарица , същото е без значение в настоящият случай тъй като
обвинението в тъжбата е за деянието от 03.11.2014г. Показанията на тези свидетели, сочени от
подсъдимата се припокриват помежду си от една страна, а от друга се припокриват
и с обясненията на подсъдимата при съпоставянето им помежду им, поради тази
причина съдът ги кредитира.Защитата на тъжителите не обори техните твърдения.Що
се отнася до свидетеля Р.А.А.то фактите за които
свидетелства са от време , преди инкриминираното деяние от 03.11.2014г и не са
относими към настоящият случай .Допълнително
по делото е представена справка от системата на съда от която е видно ,че в РС-Т
е образувано НОХД № 438/2016г за престъпление по чл.131 във вр. с чл.131 ал.1
т.12 , във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2,чл.29 ал.1 б.а и б. от НК
като един от подсъдимите е Р.М.А. , където като пострадала е конституирана
подсъдимата Ф.А. , К.Б.М., В.К.Б.и НОХД №405/2016г с предмет чл.129 ал.1 от НК
с подсъдим Р.М.А. и пострадал В.К.Б..По делото е представено и ДП ../2014г на
РУП –Т , същото е прекратено с постановление на РП от 03.07.2015г .Тоест
писмените и гласните доказателства е видно ,че тъжителите и подсъдимата са във
влошени отношения .Съдът кредитира напълно показанията на тия свидетели .
В разглеждания случай нито едно от
доказателствата, само себе си, пряко или косвено, и преценено на базата на
другите не установява по несъмнен начин наличието на извършено престъпление от
субективна и обективна страна по посочената правна квалификация. Първо на
инкриминираната дата 03.11.2014г подсъдимата по никакъв начин не е обвинила в
каквото и да е първият тъжител М.А.Р. . Това се доказва по безспорен начин от
разпитаният като свидетел разследваш полицай Н.С. , както и от другите
разпитани по делото свидетели , факт който никой не оспори по делото . По
отношение на втория Тъжител Р.М.А. подсъдимата също не е извършила
инкриминираното деяние , тъй като безспорно по делото се доказва , ме
подсъдимата и тъжителите са във влошени отношения и същата е предала на
разследващия полицай думите на двамата свидетели А.А. и В. Росенов, които от своя страна потвърдиха
,че са отишли при подсъдимата и са и казали какво им бил казал в заведението
тъжителят Р.А.. Подсъдимата е била притеснена и е споделила със разследващият
полицай какво са и доверили двамата свидетели , при все че единия е подал и
сигнал по случая. Още по-вече двамата тъжители твърдят , че случилото се е
било в сградата на полицията на ул.
„Христо Ботев”№3 ,стая №** , а както се установи от разпита на основния
свидетел разследващ полицай Н.С. , това се е случило пред сградата на полицията
, като същите не оспориха този факт.
Съгласно правната теория и
съдебната практика клеветата се определя като умишлено разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено
от него престъпление. Непосредствен обект на престъплението „Клевета” са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека
в обществото, на положителната обществена оценка за личността. От обективна
страна пострадал от клеветата може да бъде само конкретно физическо лице.
Изпълнителното деяние на клеветата е в две основни форми – разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на
неизвършено от него престъпление. Приписването сформира в себе си, твърдение на
дееца пред трети лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което в действителност не е извършил. Престъплението винаги и без
изключение е деяние, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което
винаги характеризира отрицателна личността на извършителя. За да е осъществен
състава на клеветата е необходимо от обективна страна приписваното престъпление
да не е извършено, деецът с употребата му да цели да злепостави наклеветения и
съответно да орони доброто му име в обществото, както и да наруши положителната
оценка за личността на наклеветения. Не е ли налице тази цел, то не може да се
приеме, че е налице престъплението „Клевета”. Само по себе си клеветата е
резултатно престъпление. Тя се приема за довършена, когато поне едно трето лице
е узнало твърдението на дееца. От друга страна клеветата е престъпление, което
се извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се
отправят пред едно трето лице/трети лица. Субектът на престъплението „Клевета”
може да бъде всяко наказателно отговорно лице – ФЛ. От субективна страна
клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с
евентуален умисъл. Във всички случаи е налице умисъл, когато субектът съзнава
престъпния характер на приписваното деяние, но въпреки това, чрез разгласяването
му цели да накърни доброто име на пострадалия. В разглеждания случай
подсъдимата Ф.А. е предаден на съд за
това, че е приписала едно престъпление
на двамата частни тъжители М.Р. и Р.А. . чрез думите, конкретизирани в
обвинението: че на 03.11.2014 в 11ч в сградата на полицията в грТ.,
ул. „Х.Б.”№.. , стая
№** в присъствие на дъщеря си А ,както и полицай Н.С. . е разпространила клеветническо и невярно
обстоятелство , по отношение на тъжителите М.А.Р.
с ЕГН ********** и Р.М.А. с ЕГН ********** опозоряващо ги като граждани , а именно ,че
двамата тъжители син и баща М.А.Р. и Р.М.А.
,
са извършили престъпление участие в побой в събота на 01.11. 2014г. в с. Г ,като са изказали думи уличаващи тях както и полицай С. в предлагане на пари ,които имали за
раздаване , все обстоятелства ,които не отговаряли на истината , като същите
обстоятелства се разпространявали из
селото- престъпление по чл.148 ал.2 ,във вр. с чл.148 ал.1 т.2 и чл.147
ал.1 НК Съдът обаче намира, че по никакъв начин не може да се възприеме, че
посочените по-горе думи, формирани на база обвинението, налагат извода за
описание на каквито и да било престъпления, извършени от частния тъжител А. ,
тъй като по отношение на първия тъжител тя нищо не е казала на разследващ
полицай Н.С. , а по отношение на втория е подала сигнал като е предала думи на
двамата свидетели А.А. и В. Росинов , тъй като се доказа по безспорен начин ,че
тъжителите и подсъдимата са в обтегнати отношения .На база свидетелските
показания и възприетата от съда фактическа обстановка не може да се приеме, че
в случая предявеното обвинение е доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че с
поведението си и с действията си подсъдимата А. не е осъществила нито от обективна, нито от
субективна страна престъпния състав на клеветата. В случая не е налице нито интелектуалният,
нито волевият момент, той като с действията си подсъдимият не е целял да
припише престъпления, което да дискредитира тъжителите , действията и не са
били насочени към опозоряване на личността на тъжителите, а сигналът ,който е
подала устно пред разследващият полицай С. към разкриване на факти и обстоятелства,
които според нея се явяват нередни. Още по-вече оказва се ,че
сигналът е подаден пред сградата на полицията , а не в стая №** в сградата на
полицията.
В тази връзка е и Решение №
70/25.02.2009 год. на ВКС по к.н. д. № 36/2009 год., I н. о.
„Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение,
своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на
искания, от които произтичат определени правни последици. В тази случаи, деецът
упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например
правото му да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като
реализира предоставените му за тази цел правни възможности”. В разглеждания
случай с действията си подсъдимата А. е целяла да получи съдействие от органите на
полицията за преустановяване на притесняващото я поведение на частния тъжител
във връзка с думите на двамата свидетели В. Р. и А.А. .В т.с.решение по наказателно
дело № 93/2015 г., второ н.о по описа на
ВКС .Несъмнено извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът
подава сигнал , своя лична субективна оценка или извод, изразява становище или
упражнява право на искане, от които произтичат определени правни последици.
Съдът намира, че в случая подсъдимата е
упражнила едно свое право да подаде сигнал до компетентните органи , по думи на
други лица , които в съдебното
производство не отричат ,че са споделили тези думи на подсъдимата .Това право се гарантира и от чл.13 на
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Рим,
04.11.1950 година/-„ Βсеки, чиито права
и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни
правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и
нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни
функции.”Съдът в разглеждания случай намира, че не е налице злоупотреба от
страна на А. и превишаване на правото и
да подаде сигнал .Обобщено казано, на база изложеното дотук съдът приема, че
нито е налице приписано престъпление, нито е налице целта за приписване на това
престъпление. Подсъдимата А. просто
подала един сигнал , по думи на горе цитираните свидетели , предвид факта ,че
между нейното семейство и това на тъжителите има образувани дела от общ
характер .
Предвид гореизложеното и с оглед на
това, че съдът приема, че обвинението, описано в тъжбата, не съставлява
престъпление по смисъла на закона, призна подсъдимата е призната за невиновна за
това, че на 03.11.2014 в 11ч в сградата на полицията в грТ., ул. „Х.Б.”№3
, стая №** в присъствие на дъщеря си А ,както и полицай Н.С. . е разпространила клеветническо и неверно
обстоятелство , по отношение на тъжителите М.А.Р.
с ЕГН ********** и Р.М.А. с ЕГН ********** опозоряващо ги като граждани , а именно ,че
двамата тъжители син и баща М.А.Р. и Р.М.А.
,
са извършили престъпление участие в побой в събота на 01.11.2014г, в с. Г ,като са изказали думи уличаващи тях както и полицай С. в предлагане на пари ,които имали за
раздаване , все обстоятелства ,които не отговаряли на истината , като същите
обстоятелства се разпространявали из
селото- престъпление по чл.148 ал.2 ,във вр. с чл.148 ал.1 т.2 и чл.147 ал.1 НК.
По отношение на гражданския иск.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква
при кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение,
вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди. В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установи да е
налице първото и основно изискване за възникване на отговорност за заплащане на
обезщетение за настъпили вреди, а именно деликт. По изложените съображения
съдът намира, че така предявеният граждански иск е неоснователен и недоказан и
като такъв го отхвърля.
На
основание чл.190 от НПК съдът присъди в тежест на частните тъжители направените от подсъдимата по делото
разноски, възлизащи на 510 лева –
изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви, Тският районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: