№ 177
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20245000500317 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от О. Х. против решение № 140/11.04.2024
г., постановено по гр.д. № 560/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в
частта, в която тя е осъдена да заплати на М. З. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 823,98 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 19.11.2022 г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят твърди, че
не е доказано неизпълнение на негови задълженията по ограничаване и
контрол на безстопанствените кучета, като оспорва механизма на инцидента и
това, че травмата е настъпила при такъв с участие на безстопанствено куче,
като моли да бъде отменено решението в обжалваните части. Оспорва
подадената от М. З. насрещна въззивна жалба и моли съда да я отхвърли.
Претендира направените по делото разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. М. З. чрез процесуалния
му представител адвокат К. Г. против същото решение в частта, в която е
отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за
1
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер
от 26 000 лв., като се излагат съображения за неправилно приложение на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
дължимото обезщетение с оглед конкретните обстоятелства относно
действително претърпените неимуществени вреди и несъобразяването му с
конкретната икономическа конюнктура в страната. Въз основа на изложеното
жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и да
му се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 11 000
лв. Оспорва въззивната жалба на О. Х. като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение. Претендира направените пред двете инстанции разноски
и адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на адвокат Г..
Постъпила е частна жалба от О. Х. против определение №
422/17.05.2024 г., постановено по същото гражданско дело, с което е оставена
без уважение подадената от нея молба за изменение на решението в частта, с
която е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско
възнаграждение в размер на 2 100 лв. с включен ДДС. Жалбоподателят счита,
че ДДС върху адвокатското възнаграждение е недължим, както и че предвид
липсата на изключителна правна сложност на делото не се дължи адвокатско
възнаграждение в присъдения размер, поради което моли да бъде отменено
определението и бъде изменено постановеното решение в частта му за
разноските чрез отхвърляне на искането за присъждане на такива в полза на
адвокатското дружество, евентуално за присъждането им в размер по НЗПП,
без да се начислява ДДС.
Ответникът по частната жалба М. М. З. счита, че тя е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. М. З.
против О. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във
2
вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 19.11.2022 г.,
около 18,50-19,00 ч. в гр. Х. на пл. О.“ непосредствено пред заведението за
дюнери бил нападнат от бездомно куче, средно на ръст с черно-кафява козина,
на лявото ухо на което имало ушна марка с розов цвят, като преди нападението
той по никакъв начин не го провокирал и атаката от страна на кучето била
напълно неочаквана и ненадейна, то се засилило, скочило и го съборило на
земята, а единствено бързата намеса и виковете на намиращите се наоколо
хора попречили на животното да нахапе лицето и тялото на ищеца, от
падането на земята той получил травми, удряйки силно лявата си ръка и рамо.
След инцидента З. бил откаран от екип на спешна медицинска помощ,
прегледен в спешното отделение на „М. - Х.“АД и извършена рентгенография
на лява раменна става, която не показала контузионни промени и фрактури,
след което ръката му била обездвижена с мека превръзка и той бил освободен
за домашно лечение. Доколкото болките в ръката му не стихвали, на
24.11.2022 г. ищецът потърсил отново медицинска помощ, при извършения
преглед били констатирани болки, оток, ограничени и болезнени движения и
палпаторна болезненост и било препоръчано извършването на ЯМР
изследване, чрез което се установили данни за костно-мозъчен оток на
раменната кост в близост до инсерцията на тендона на м. супраспинатус и
синдром на ротаторния маншон на лявото рамо, няколко дни по-късно посетил
лекар травматолог, който му предписал медикаментозна терапия със
скъпоструваща вътреставна инжекция и други лекарства, а впоследствие
провел още няколко контролни прегледа и физиотерапевтична процедура.
Първия месец след злополуката З. изпитвал силни болки в областта на лявата
ръка, налагало се постоянно да приема обезболяващи и седативни
медикаменти, лявото му рамо било почти напълно неподвижно и сковано, това
му пречело да се обслужва сам и се налагало да ангажира близките си
денонощно за оказване на помощ при извършването на ежедневните битови и
хигиенни нужди, а общият лечебен процес продължил около 3-4 месеца, но и
към момента той все още изпитвал ограничени и болезнени движения в
областта на лявото рамо и не можел да вдига тежки предмети. Описаният
инцидент се отразил неблагоприятно на психиката и психо-емоционалното
равновесие на ищеца, той се чувствал безпричинно тревожен и потиснат,
изпитвал нарушения на съня и вниманието, спрял да контактува със своите
близки и приятели, бил консултиран от специалист-психиатър, който
3
установил липса на сън, кошмари, свързани със случката, избягване и
заобикаляне на мястото на ситуацията, потиснато настроение, тревожност,
емоционална лабилност, понижен апетит и напрежение, за което било
предписано медикаментозно лечение, по-късно посетил психиатър още два
пъти, който констатирал непълно отшумяване на травмата и продължил
терапията с лекарства. Доколкото бездомните кучета са под надзора и грижите
на общината, а тя не е изпълнила задълженията си, З. счита, че О. Х. следва да
отговаря за всички нанесени му вреди, поради което моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати 26 000 лв. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от инцидента от
нападението от бездомно куче, както и 823,98 лв. обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в средства за закупуване на лекарства,
прегледи и изследвания, подробно описани в исковата молба, във връзка с
лечението на причинената травма, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането - 19.11.2022 г. до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът О. Х. счита, че предявените искове са допустими, но са
неоснователни и недоказани по основание и по размер и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че не може да се ангажира отговорността на общината, тъй
като не е установено нейно противоправно поведение, доколкото кучето е
било с ушна марка, което означава, че общината е спазила разпоредбите на
Закона за защита на животните да кастрира, обезпаразити безстопанствените
кучета и да ги върне на същите места. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, несъобразен с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неотговарящ на действително причинената
вреда. Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдена О. Х. да заплати на М. М. З. 15 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 823,98 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди /направени разходи за
лечение/, в резултат на инцидент с нападение от бездомно куче, настъпил на
19.11.2022 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на непозволеното увреждане - 19.11.2022 г. до
окончателното им изплащане, като в останалата му част до пълния предявен
размер от 26 000 лв. искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен, О. Х. е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд -
4
Хасково в полза на бюджета на съдебната власт 1 400 лв., от които държавна
такса от 600 лв. и заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджетните
средства на съда от 800 лв., както и да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
М.“ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
2 100 лв. с включен ДДС, а М. М. З. е осъден да заплати на О. Х. разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 300 лв.
Решението е обжалвано от страните изцяло, поради което то е предмет
на въззивното производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са
причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа и за чиито действия отговаря, това действие да е
противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените
вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата
вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС №
4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.
По отношение на претърпените от ищеца вреди:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че М. З.
се оплаквал от болки в областта на ляво рамо, бил прегледан в КСБ/СО,
направена му била рентгенография на раменна става, при която не били
установени видимо позитивирани патологични изменения костни структури,
но при последващ преглед били констатирани болка, оток, ограничени и
болезнени движения – флексия, абдукция и ротация, палпаторна болезненост
в забавното място, било му изписано медикаментозно лечение и
5
физиотерапевтични процедури, извършена магнитно-резонансна томография
на ляво рамо с установени данни за синдром на ротаторния маншон, тено-
синовиит, денегеративни промени гленоидално и остеин на раменната кост, а в
същия период ищецът изпитвал и много негативни усещания, свързани с
психичното му състояние, квалифицирани като разстройство в адаптацията, за
които посетил специалист психиатър и му била препоръчана медикаментозна
терапия.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р
ХЕ, прието в първоинстанционното производство и което като компетентно
изготвено съдът възприема, е видно, че при падане на 19.11.2022 г. на терена
М. З. получил силни болки и затруднение в движението на лявата раменна
става, при проведено ЯМР изследване на ставата шест дни след инцидента
били установени дегенеративни и възпалителни промени в ставата с хроничен
характер, известни като т.нар. синдром на ротаторния маншон, които
представляват изменение в сухожилията, мастната торбичка и ставните
повърхности от дегенеративен характер поради хронично притискане на
капсулата на ротаторния маншон между главата на раменната кост и
клюновидния израстък на лопатката, този синдром на ротаторния маншон на
лявата раменна става не е възникнал и не е в резултат на травмата от падането
на твърд терен на 19.11.2022 г., травмата от падането се е развила на фона на
вече съществуващия синдром на ротаторния маншон и е провокирала
обостряне на състоянието с възникване на болка и затруднение на движенията
на ставата, при изследването с ЯМР не е установено нарушаване на целостта
на анатомичните структури на ротаторния маншон. Според вещото лице
оплакванията от болка и затруднени движения са продължили повече от 30
дни, продължават и в момента на прегледа на ищеца по негови твърдения, но
те се дължат на синдрома на ротаторния маншон, самата травма не е довела до
обективно установими морфологични промени на тъканите, а е изострила
симптомите на вече съществуващия синдром, като по този повод ищецът е
провеждал лечение с обезболяващи, противовъзпалитевни средства,
вътреставни инжекции и физиотерапевтични процедури, преустановени към
края на декември 2022 г. Оплакванията от болки и затруднени движения на
фона на синдрома на ротаторния маншон могат да възникнат при падане на
терена и подпиране на ръце при падането, независимо от какво е
предизвикано, а доколкото синдромът на ротаторния маншон е дегенеративно
6
възпалително заболяване на структурите на раменната става и има хронично
прогресивно развитие, а травмата от падането е изострила обичайните
оплаквания при този синдром, за която е провеждано активно лечение около
месец, не може да се определи доколко и в какъв срок оплакванията са пряко
свързани с травмата от падането и доколко се дължат на основното
заболяване, като в първите една-две седмици ищецът е изпитвал силни болки
и затруднения в движението на лявата раменна става, които постепенно са
отшумели и няма трайни последици за здравето на пострадалия, свързани с
травмата от падането на 19.11.2022 г., а основните оплаквания се дължат на
хроничния дегенеративно възпалителен процес на ставата, като представените
по делото фактури, установяващи направени разходи за прегледи и закупуване
на медицински консумативи във връзка с лечението на лявата раменна става в
общ размер на 753,98 лв., са били необходими и относими към състоянието на
ищеца.
При приемане на заключението в съдебно заседание на 29.01.2024 г.
експертът потвърждава, че е възможно уврежданията да са получени по
начина, описан в исковата молба, а синдромът на ротаторния маншон е
свързан с дегенерация на мекотъканни и сухожилни структури в ставата
вследствие на възрастта, при която намаляват функционалните им качества –
еластичност и устойчивост, поради травма могат да възникнат болка, оток в
тъканите и затруднение на движението на крайника, като те биха възникнали
и при липса на дегенеративни промени, няма травматично увреждане на меки
тъкани или кост от падането, възможно е човек да има дегенеративни
промени, без да изпитва болка и да не разбере, докато от допълнителна травма
не се наложи да отиде на лекар и да му бъдат направени изследвания, а с
течение на времето оплакванията от травмата отшумяват.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза с вещо лице
д-р Л.М., прието в първоинстанционното производство и което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че в резултат на процесния
инцидент в качеството му на стресогенно събитие у М. З. се е проявило
психично отклонение, уточнено като разстройство в адаптацията, протичащо
с депресивна реакция, повишена тревожност и избягващо поведение, след
проява на психични симптоми /потиснато настроение, безсъние, кошмари,
понижен апетит, ограничаване на социалните контакти/ ищецът е потърсил
психиатрична помощ, проведена е професионална оценка от специалист,
7
който е поставил посочената диагноза, а разстройството в адаптацията е
специфична стресова реакция. Според вещото лице „Есобел“ е антидепресант,
„Неуролакс“ и „Стрезам“ са лекарства с успокоително действие, „Валевит“ е
билков продукт, съдържащ екстракти от валериана и маточина с успокоително
действие, като всички те имат широко приложение при редица депресивни и
тревожни състояния, целта на приложението им е да облекчат симптомите на
страдащия и да подобрят психо-емоционалното му състояние, З. се намира в
процес на възстановяване по отношение на психичния му проблем, макар все
още да изпитва част от симптомите в по-лека форма и с по-рядка проява,
пълното възстановяване не би могло да бъде прогнозирано, но прогнозата е
благоприятна, а лицето трябва да продължи да приема назначената му терапия
до пълно възстановяване, като оставането на трайни психични последици е
възможен, макар и слабо вероятен изход, доколкото фобията от кучета, ако не
бъде преодоляна, е възможна трайна последица, тя обичайно не се асоциира
със значими функционални нарушения, но при възникване на нови
стресогенни събития репродукцията на същата или подобен тип реакция е
възможна.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства
за начина на възникване на инцидента и претърпените от ищеца вреди, като
съдът кредитира показанията на свидетелите Р. М. и М. Г. като
непротиворечиви и отразяващи техни преки и непосредствени впечатления.
Според свидетелката М. през ноември 2022 г. около 18,30 – 19,00 ч. до
заведението за дюнери, понастоящем кафе „Е. в гр. Х. тя чула кучешки лай и
човешки вик и видяла голямо куче, изправено на задните си лапи зад гърба на
човек, който то съборило, свидетелката се приближила и видяла, че това е М.
З., когото познавала отпреди, кучето било средно на ръст, черно на цвят, с
ушна марка на лявата страна на ухото, кучето било изправено на гърба на
ищеца, който се опитвал да направи нещо и да се отскубне, когато кучето се
изправило, З. паднал на земята на лявата си страна и извикал от силни болки,
свидетелката се притекла на помощ, отзовали се и други хора, те се развикали
и кучето избягало, а свидетелката не видяла по някакъв начин ищецът да
провокира кучето.
От показанията на свидетелката Г. се установява, че една вечер З. се
прибирал и бил нападнат от куче, след което й се обадил като на съсед,
8
медицинско лице и преподавател в Медицинския колеж в града, отишъл в
къщата й, бил доста изплашен, пожълтял и пребледнял, ръката му била леко
отпусната, а тъй като болката в нея продължавала, свидетелката извикала
„Бърза помощ“ и след това ходили на ортопед, а тя била през цялото време с
него, той бил прекалено изплашен и изпитваната болка била силна, в
следващите дни тя го питала как е, ищецът продължавал да е стресиран, не
бил на себе си, вече не бил разговорлив и контактен като преди, оплакванията
му продължили и се наложило да бъде направен ядрено-магнитен резонанс,
както и скъпо струващи вътреставни инжекции, което го потискало, налагало
се синът му да идва да го обгрижва, два-три месеца имал оплаквания, нямал
фрактура, само натъртване, оточност и болезненост, след инцидента се
променил, не бил сигурен, вървейки по улицата, се оглеждал да не му се случи
нещо, да не го нападне нещо и вече не бил предишният човек, не се усмихвал,
а посещавал психолог и психиатър.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че М. З. е претърпял неимуществени вреди вследствие падането
след събарянето му от куче, при което изпитвал в продължение на 2-3 месеца
силни болки и затруднение на движението на лявата раменна става, първите
две седмици болките били по-интензивни, а след това започнали да
отшумяват, неколкократно посещавал лекари специалисти, били му направени
рентгеново и ЯМР изследване, предписана медикаментозна терапия с
обезболяващи, противовъзпалителни средства, вътреставни инжекции и
физиотерапевтични процедури, като от травмата няма да има трайни
последици за здравето на пострадалия, а останалите оплаквания се дължат на
хроничния дегенеративно възпалителен процес на ставата, като в резултат на
инцидента като стресогенно събитие настъпили негативни изменения и в
психиката на ищеца с поява на психично отклонение - разстройство в
адаптацията с депресивна реакция, повишена тревожност и избягващо
поведение, психични симптоми, за което получил специализирана
психиатрична помощ и проведено лечение и той постепенно се възстановява
от психичния си проблем.
Имайки предвид медицинските документи и заключението на вещото
лице д-р Е., съдът намира, че посоченият синдром на ротаторния маншон,
открит при изследване на ставата шест дни след инцидента, е съществувал
преди падането, доколкото към този момент са установени дегенеративни и
9
възпалителни промени в ставата с хроничен характер, довели до изменение в
меките тъкани, които не могат да възникнат за по-малко от седмица, но
травмата от падането е провокирала обостряне на състоянието на вече
съществуващия синдром на ротаторния маншон и е допринесла за силната
болка и затрудненото движение на ставата за продължителен период от време,
както и за по-бавното възстановяване.
Основният спорен въпрос е дали инцидентът, при който е настъпила
вредата, е станал по вина на длъжностни лица от ответната община при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника, изразяваща се в
неизпълнение на задълженията им по Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.
От показанията на свидетелката Р. М. се установява, че кучето, което е
причинило инцидента, събаряйки ищеца на земята, е било с поставена ушна
мида на лявото си ухо, т.е. то е безстопанствено животно по смисъла на чл. 40
и сл. от ЗЗЖ.
При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, той не е
установил при условията на пълно доказване, че е изпълнявал всички свои
задължения по Националната програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България по смисъла
на чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ, за което на регионално ниво ОС Х е следвало да
приеме и изпълни програма за изпълнение на националната програма и план
за действие на съответната община, като е следвало да настани
безстопанствените животни в приюти, изградени от органите на местната
власт, за дейността на които отговарят кметовете на населените места /чл. 41,
ал. 1 – ал. 3 от ЗЗЖ/
В този момент е била в сила Наредба за дейността на приют за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на О. Х.
/публикувана в сайта на О. Х. на 23.05.2022 г./, съгласно която на територията
на общината се създава приют, в който се настаняват бездомни и скитащи
кучета /чл. 1, ал. 4/, които се преглеждат и при необходимост се извършват
лабораторни изследвания, оказва им се ветеринарномедицинска помощ /чл. 1,
ал. 5/, кучетата се обезпаразитяват външно и вътрешно, кастрират, ваксинират
против бяс и маркират с електронен чип или друга видима маркировка /чл. 9,
ал. 1/. осигурява им се достатъчно количество храна, вода, пространство за
движение и почивка по време на престоя /чл. 9, ал. 3/ и им се търсят стопани
10
/чл. 10/, като в наредбата няма предвиден минимален и максимален престой за
престой на кучетата в приюта.
Целта както на посочената наредба, така и на закона, в изпълнение на
който тя е приета, е да се гарантира безопасното съжителстване между
животните и хората в съответното населено място чрез вземане на съответните
адекватни мерки от страна на общината, което в случая не е направено по най-
подходящия начин, като съдът намира, че ответникът не е изпълнил в пълен
обем задълженията си по Закона за защита на животните, Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република България и Наредбата за дейността на приют за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на О. Х.,
в т.ч. тези по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ във вр. с чл. 41 от ЗЗЖ, чл. 47 ог ЗЗЖ и чл. 48
от ЗЗЖ да предотврати агресивното поведение на безстопанствените кучета
към хора или други животни чрез улавянето и настаняването им в приют за
необходимото време за оценяване на опасността, която създават, като
връщането им по места следва да се извърши едва след извършване на
разумна преценка на риска доколко те са безопасни, което от своя страна е
довело до възникване на процесния инцидент в центъра на града, в близост до
множество търговски обекти и събиране на много хора, т.е. там, където
опасността е не само потенциална, но и реална.
Доколкото установеното бездействие е в нарушение на нормативно
установени изисквания, то е противоправно, вината на съответните
длъжностни лица се предполага /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, която презумпция не е
била оборена от ответника, а фактът, че изпълнението на посочените
задължения е можело да предотврати инцидента мотивира извод за наличие на
пряка причинна връзка между бездействието и настъпилата вреда.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че на 19.11.2022 г., около 19 ч. в гр. Х. на пл. О.“ пред заведението
за дюнери М. З. бил нападнат от бездомно куче, за което О. Х. трябва да
осъществява надзор, но тя не е положила всички необходими грижи на добър
стопанин за осигуряване на спокойна и безопасна градска среда чрез
ограничаване популацията на безстопанствените кучета и тяхната
агресивност, а от падането след нападението на ищеца са нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се във силни физически и дълбоки
11
психически болки и страдания, в голяма степен отшумели към момента на
завеждане на делото, но оказали сериозно въздействие върху психиката му за
продължителен период от време, от което той не още не се е възстановил.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца
вследствие на инцидента, установени по вид, интензитет и продължителност,
вида на травматичното увреждане, проведеното медикаментозно и
физиотерапевтично лечение, изживеният силен психически стрес, довел до
разстройство в адаптацията, протичащо с депресивна реакция, възрастта на
ищцата, отразила се на продължителността на възстановителния процес,
промяната в характера му и начина му на живот, степента на възстановяване,
както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта и наложилото
се в обществото понятие за справедливост, съдът счита, че на З. се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
Имайки предвид събраните по делото писмени доказателства и
приетите съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза следва да
бъде уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди вследствие на инцидента в пълния претендиран размер от 823,98 лв.,
представляващи направени разходи за лечение.
Като акцесорен и предвид уважаване на главните искове следва да бъде
уважен и искът за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на деликта
/19.11.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите.
Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи,
решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на подадената от О. Х. частна жалба:
С определение № 422/17.05.2024 г. съдът е оставил без уважение
подадената от О. Х. молба за изменение на решението в частта за разноските в
частта, в която съдът е осъдил О. Х. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв. с включен ДДС
съобразно уважената част на исковата претенция.
В обжалваното определение окръжният съд е приел, че О. Х. дължи на
Адвокатско дружество „Г. и М.“ възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
за оказаната безплатно правна помощ на М. З. в размер на 1 750 лв., върху
който е начислен 20 % ДДС, доколкото дружеството е регистрирано по ЗДДС,
12
тъй като е била оказана безплатно правна помощ на ищеца, искането е
направено своевременно, исковете му са уважени частично /в общ размер на
15 823,98 лв./, а размерът на адвокатското възнаграждение е определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Имайки предвид подробно изложените в решение на СЕС по дело С-
438/2022 съображения, незадължителния характер на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в същото време
материалния интерес по двата иска, вида, фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалния представител на ищеца правни
действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е
приключило, и събраните по делото доказателства, съдът приема, че
определените за първоинстанционното производство на Адвокатско
дружество „Г. и М.“ разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК в размер на 1 750
лв. съответстват на извършените процесуални усилия и вложения
квалифициран адвокатски труд за защитата на З..
Съдът намира, че върху тази сума се дължи ДДС поради това, че
адвокатската помощ представлява възмездна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, след като съдът по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА определи възнаграждение на адвоката, предоставил услугата, и като
възмездна облагаема с ДДС доставка по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС при
осъществяването й на регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски
дружества се начислява ДДС.
Ето защо настоящият състав счита, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е определен правилно,
поради което искането за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските е било неоснователно и като такова е следвало да бъде
оставено без уважение, а подадената против определението на окръжния съд
частна жалба следва да бъде оставена без уважение и определението като
правилно следва да бъде потвърдено.
Правилно е решението на окръжния съд и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Хасково в полза на бюджета
на съдебната власт 1 400 лв., от които 600 лв. държавна такса и 800 лв.
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджетните средства на съда,
13
както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредба
за заплащане на правната помощ.
Предвид отхвърляне на жалбите не се дължат разноски на страните за
въззивното производство и такива не се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/11.04.2024 г., постановено по гр.д. №
560/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 422/17.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 560/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14