Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31.07.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.07. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1209 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 312/11.03.2019г., постановено по
гр.д. № 868/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от „А.” ЕАД, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на Т.Д.Д., че същата дължи на А.” ЕАД,
сумите: 1 312.48 лв. – главница; 633.52 лв. – договорна лихва за периода
19.07.2014г.-14.02.2015г.; 309.05 лв. – обезщетение за забава за периода
20.07.2014г.-22.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2016г. до изплащане на вземането,
което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит CASH-10694061/17.04.2014г., сключен между „Б.” ЕАД и Т.Д., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3788/23.12.2016г. по ч. гр.д. № 6054/2016г. по
описа на СтРС.
Във въззивната жалба въззивникът „А.” ЕАД излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение.
Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови
друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендират се разноските пред
двете инстанции.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез особеният представител,
с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „А.” ЕАД, чрез пълномощника си, твърди в исковата
си молба, че на 17.04.2014 г. между „Б.” ЕАД, като Кредитор, и Т.Д.Д., като
Кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит с № CASH-10694061,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит,
Кредиторът се задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 1500,00 лв., представляваща главница и чиста стойност
на кредита отбелязана в Договора в поле „размер на заема/кредита”. Редът и
условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя са уредени
от Договора и Общите условия за предоставяне на кредити, които са неразделна
част от Договора. С полагането на подписа си на Договора за потребителски
кредит, Кредитополучателят, удостоверява, че е получил сумата на заема в брой
от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле
„размер на кредита/заема” сума съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните
вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил фиксиран за
срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 2570,00 лв. Така, договорната лихва по кредита
била уговорена от страните в размер на 1070,00 лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 14.02.2015
г., на 10 броя равни месечна погасителни вноски, всяка от които по 257,00 лв.,
при първа погасителна вноска 20.05.2014 г., съгласно погасителен план
неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 14.02.2015 г. с
последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно Общите условия към договора за потребителски
кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 20.07.2014 г. (датата на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 309,05 лева, като съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на
624,00лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:436,48 лв.,
главница: 187,52лв.
Сочи също, че междувременно на 21.07.2014г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Б.” ЕАД, ЕИК *** и „И.” АД, ЕИК ***, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № CASH-10694061 от дата
17.04.2014 г. между „Б." ЕАД и Т.Д.Д. е прехвърлено в полза на „И.” АД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На 1.04.2016 г. било
подписано Приложение № 1 към Допълнително споразумение от дата 01.10.2015г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. сключен
между „И.” АД и „А.” ООД /правоприемник на който е „А.” АД, ЕИК *********/,
съгласно който „И.” АД прехвърлил в полза на „А.” АД, ЕИК *********
/понастоящем „А.” ЕАД/ вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № CASH- 10694061 от дата 17.04.2014 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
Твърди, че ответницата Т.Д.Д. е уведомена по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Б.” ЕАД и
съответно от страна на „И.” АД по втората цесия с Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№ ЛД-П-БНП/СASH-10694061 от
11.04.2016 г.. Уведомителното писмо е изпратено с известие за доставяне /обратна
разписка/, чрез „Български пощи” ЕАД.
В случай, че ответникът оспори действията по извършеното
уведомяване, ищецът моли ответникът да се счита за уведомен за извършената
цесия с приложеното към настоящата Искова молба, Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№ ЛД-П-БНП/CASH-10694061 от
11.04.2016 г. Уведомителното писмо било изпратено от „И.” АД, чрез „А.” ЕАД.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде
игнорирано - така и съгласно практиката на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК - Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.,ТК.
Също така на 21.08.2015 г. в Търговския регистър при
Агенция по вписвания било вписано преобразуване, чрез промяна на правната
форма, по силата на което, „А.” АД /сега „А.” ЕАД/, с ЕИК:*********, поема при
условията на универсално правоприемство всички активи и пасиви (права и
задължения) на преобразуващото се дружество, а именно „А.” ООД, с ЕИК:***, като
същото се прекратява без ликвидация, а на 16.06.2016 г. е вписано ново
преобразуване, чрез промяна на правната форма, по силата на което, „А.” АД се
преобразува в „А." ЕАД, с ЕИК: *********.
В тази връзка, за „А." ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 6054/2016 г. по описа на
Районен съд - С.З. е издадена Заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна
обуславяло подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли, след като съдът се запознае с всички
доказателства по делото, да постанови съдебен акт, по силата на който да
признае за установено по отношение на ответника Т.Д.Д., ЕГН **********, в
качеството й кредитололучател по Договор за потребителски кредит №
CASH-10694061, сключен на 17.04.2014 г., че същата му дължи сумите от 1312,48
лева - главница, договорна лихва в
размер на 633,52 лева за периода от 19.07.2014 г. до 14.02.2015 г. /падеж на
последна погасителна вноска/, обезщетение за забава в размер на 309,05 лева,
считано от 20.07.2014 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд,
представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № CASH-
10694061/17.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, или обща сума в размер на 2255.05 лева. Претендира за присъждане
на направените разноски за заплатена
държавна такса в размер на 45.10 лева /четиридесет и пет лева и 10 стотинки/,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева (триста и
петдесет лева).
Назначеният на ответницата Т.Д. Духлева, особен
представител, в законоопределения срок е депозирала писмен отговор на исковата
молба. Изразява становище относно допустимостта и основателността на предявения
установителен иск, като го счита за допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения относно
съществуването на претендиранато вземане. Оспорва обстоятелствата, че
ответникът Т.Д.Д. дължи на „А.” ЕАД сумите от 1312,48 лв. - главница, договорна
лихва в размер на 633,52 лв., обезщетение за забава в размер на 309,05 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК или обща сума в размер на 2255,05 лв. Оспорва всички
твърдения на ищцовото дружество „А.” ЕАД, касаещи дължимостта на претендираното
вземане. Счита, че длъжникът не е бил надлежно уведомен по двете последователни
цесии от първоначалния кредитор - цедент или от негово име.
Дружеството-кредитор, в случая „И.” АД - цесионер по първата цесия, от името на
цедента -„Б.” ЕАД не е уведомило длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, не е упражнило
правата си за събиране на вземането. Моли съдът да отхвърли претенцията, като
неоснователна и недоказана.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6054/2016 г., по описа на СтРС, съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 3788/23.12.2016 г., с която е
разпоредено длъжникът Т.Д.Д. да заплати на кредитора „А.” АД гр. С., сумата
1312.48 лв. - главница, 633.52 лв. - договорна лихва за периода 19.07.2014г. до
14.02.2015г., 309.05 лв.- обезщетение за забава за периода 20.07.2014г. –
22.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2016г. до изплащане на вземането, което вземане произтича от неизпълнено
задължение по договор за кредит CASH-10694061/17.04.2014г. сключен между „Б.”
ЕАД и Т.Д..
На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, съобщението до длъжника за
издадената заповед за изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя е
указано че може в едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви
иск за установяване на вземането си. При спазване на законовия срок, заявителят
предявява настоящия установителен иск.
Видно от
представения по делото Договор за потребителски заем
CASH-10694061/17.04.2014г., „Б.” ЕАД, в качеството на заемодател, е
предоставила на Т.Д., в качеството на заемател, кредит, в размер на 1500 лв.
Видно от погасителен план, плащането следва да стане на 10 падежни дати, с
размер на всяка погасителна вноска от 257 лв. Крайната дата на плащане е
20.02.2015г. Общата стойност на плащанията възлиза на 2 570 лв., като в
сумата се включва годишен лихвен процент, процент на разходите, застраховка.
С договор за
цесия, сключен на 21.07.2014г. между „Б.” ЕАД и „И.” АД в полза на последното
дружество е прехвърлено вземането по процесния договор, заедно с всички
привелигии, обезпечения и принадлежности. На 01.04.2016г. е подписано
Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.10.2015г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „И.”
АД и “А.” АД, по силата на което „И.” АД
прехвърля в полза на ищеца вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски
кредит.
С пълномощно от 22.07.2014 г. “Б.” ЕАД е упълномощило “И.”
АД да извърши уведомяване на всички длъжници по всички вземания на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 21.07.2014г.
С пълномощно от
09.09.2015г. “И.” АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши уведомяване
на всички длъжници по цедираното вземане.
С пълномощно от 01.10.2015г. “И.” АД като пълномощник на
“Б.” ЕАД е преупълномощило “А.” АД да уведоми от името на първоначалния
кредитор всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно
договора от 21.07.2014г.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия от
21.07.2014г., в списъка на длъжниците фигурира вземането на ответника по
настоящото дело с остатък за плащане 2 313 лв.
До длъжника
с известие за доставяне е било изпратено уведомление за цесията –
уведомително писмо изх. № ЛД – П – БНП/CASH – 10694061/11.04.2016г., като
обратната разписка е върната от „Български пощи“ ЕАД, с посочване, че пратката
не е потърсена, с дата от 05.05.2016г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че по
процесния договор ответницата е извършила няколко плащания, в общ размер на 624
лв., като последното плащане е на 20.03.2015г. Размерът на неизплатените суми
по кредита възлиза: 1 312.48 лв. – главница; 633.52 лв. – договорна лихва;
309.05 лв. – лихва просрочие за периода 01.04.2016г. – 01.12.2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика
е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78
от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о. и др.
В
случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово
име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. С оглед на обстоятелството,
че са извършени две цесии, налице е и преупълномощаване на втория цесионер
/ищеца/ от страна на първия цесионер с правата да ее уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания. Цесионерът - ищец е изпратил съобщение за
извършената цесия. Писмото е върнато в цялост, като в обратната разписка е
отбелязано, че “пратката е непотърсена”
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез
връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен
представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за
прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради
това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма
действие по отношение на Т.Д.Д., тъй като за
извършеното прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не
е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо „А.” ЕАД няма качеството на кредитор
на ответника Т.Д.Д..
Предвид гореизложеното въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 312/11.03.2019г., постановено по
гр.д. № 868/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.