№ 30598
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110168601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца „М******“ АД с искане за изменение на решението в частта за
разноските, като се възразява срещу определеното на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение. Обосновава се недължимост на адвокатско възнаграждение за заповедното
производство с доводи, че по закон възражението по чл.414 ГПК не изисква обосновка, подава се
по утвърден образец, като подаването му е само формална предпоставка за развитие на
производството в исково такова. Иска се намаляване на размера на адв. възнаграждение за
исковото производство при съобразяване на задължително решение на СЕС по дела С – 427/2016 и
С – 428/2016г. и решение на СЕС по дело C – 438/2022г.
Процесуалният представител на отв. И. Д., представлявана безплатно, е подал отговор, с който
оспорва искането. Възразява, че при определяне на адв. възнаграждение следва да се вземе
предвид долната граница на възнаграждението съгласно НМРАВ въпреки решението на СЕС по
дело C – 438/2022г. Определеният размер на адв. възнаграждение следвало да е справедлив и
съобразен с правната и фактическа сложност на делото, с естеството на казуса, както и с обема на
положения от адвоката труд.
Софийски районен съд, след като взе предвид искането по чл.248, ал.1 ГПК, отговора на
ответната страна и доказателствата по делото, намира следното:
Искането е процесуално допустимо – подадено в законоустановения срок от легитимирана
страна и по същество – частично основателно.
Съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията,
определени в НМРАВ (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“),
не са обвързващи за съда. Те могат да служат само за ориентир при определяне на справедлив и
обоснован размер на адв. възнаграждение. При определяне на размера на адв. възнаграждение
съдът се ръководи от цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и
обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото – в такъв смисъл е определение № 3539 от 9.07.2024 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2420/2024 г., II г. о., ГК, определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 1908/2022 г., I т. о., ТК.
1
Съдът не споделя довода на ищеца, че за заповедното производство въобще не се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение. Не могат да се приемат изложените съображения, че се
касае за двойно остойностяване на един и същи труд, след като е последвало исково производство.
Двете производства – заповедно и исково, са самостоятелни. Следва да се посочи, че и ищецът
претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за всяко едно от производствата
поотделно. В същото време при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение за заповедното производство следва да се съобрази, че възражението срещу
заповедта за изпълнение се подава по образец, връчван на длъжника заедно със заповедта за
изпълнение, и за него не се изисква обосновка. Отделно от това следва, че се посочи, че
възражението по чл.414 ГПК единствено препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение,
като длъжникът не е задължен да изчерпи възраженията си срещу предявените права, а разполага с
възможност да разгърне правото си на защита в исковото производство при подаване на отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В случая подаденото възражение по чл.414 ГПК не е
мотивирано. По тези съображения съдът определя размер на адв. възнаграждение за заповедното
производство от 50 лева.
Неоснователно е искането за намаляване на размера на адв. възнаграждение за исковото
производство. Същото е определено в размера, посочен в чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ (предишно
наименование „Наредба за възнаграждение за адвокатска работа). Делото не е с ниска правна и
фактическа сложност. Обемът на предоставената правна помощ се състои в подаване на отговор на
исковата молба, в която са развити подробно доводи в защита срещу иска, представено е писмено
становище, с което отново се излагат пространни съображения по съществото на делото.
Намаляването на адв. възнаграждение под размера, посочен в наредбата, не би кореспондирало и с
цената на адвокатската услуга, която по естеството си е високо квалифицирана.
С оглед горното на основание чл.248 ГПК решението следва да се измени в частта за
разноските, като размерът на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение за
заповедното производство следва да се намали до 50 лева. В останалата част искането следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА по реда на чл.248 ГПК изменение на решение от 18.03.2025г. по гр.д. № 68601
по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав, II ГО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, В КОЯТО ЧАСТ
съдът ОСЪЖДА „М******“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление : гр.
С*********** да плати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността : гр.
С*********** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОТМЕНЯ решението в посочената по – горе част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М******“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление : гр.
С*********** да плати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, адрес на упражняване на дейността : гр.
С*********** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 50 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК на ищеца „М******“ АД в останалата част.
2
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3