МОТИВИ към Присъда № 25/13.02.2018 г., постановена по НОХД № 46/2018 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против К.И.Г.
*** за престъпление по чл.198, ал.1 от НК
В с.з. участващия по делото прокурор подържа обвинението,
така както е предявено с обвинителния
акт, като счита същото за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. За извършеното престъпление по чл.198 ал.1 от НК, пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание под минималния размер, предвиден от
закона, а именно-една година лишаване от свобода при общ режим.
Подсъдимия Г. участва лично в съдебно
заседание и със служебно назначения му защитник. Признава се за виновен, като
заявява, че признават изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия
изразява становище, че наказанието на подзащитния му следва да бъде съобразено
с чл.55 от НК, като размера му бъде в минималния такъв.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие
за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора
в обвинителният акт:
Подсъдимият К.И. *** решил да извърши кражба на вещи от някоя жена, която срещне
на улицата, които впоследствие да продаде и по този начин да си набави парични
средства.
В изпълнение на така взетото решение на 23.06.2017г.,
около 17:20ч., в гр.Ямбол, подсъдимият видял свид.Ж.Г.С., която вървяла пеш по
мост на река „Тунджа" в посока от бул. „Крайречен" към ж.к. „Васил
Левски". Подс.Г. забелязал, че на врата на свидетелката има златен накит
-златен синджир със златна плочка и решил да го отнеме. Подсъдимият се
приближил бързо до свид.С., която в този момент говорила по мобилен телефон. С
ръка хванал златния синджир със златна плочка, с общо тегло Згр., който бил
закачен на врата й и го издърпал рязко. В резултат на упражнената сила златния
синджира със златната плочка, който бил собственост на свид.Ж.Г.С. се скъсал и
останал в ръката му. След това с отнетия златен накит подс.Г. побягнал по моста
в посока към бл.10 на ж.к. ***, а след това се скрил.
Няколко дни по-късно в гр.***, подс.Г. се срещнал със
свид.Й. М.С. и го помоли да му даде на заем сумата от 80лв., срещу която
предложил в залог отнетия златен синджир без златната плочка, като го убедил,
че е негов. Свид. С. се съгласил да му помогне.
Двамата се уговорил в случай, че подсъдимият не върнел заетата сума на
следващия ден, то свид.С. можел да се разпореди с вещта. Свид.С.
дал на обвиняемия сумата от 80лв., а той от своя страна му предал отнетия
златен синджир.
Подс.Г. се разпоредил със златната плочка по
неустановен по делото начин.
Тъй като подс.Г. не върнал заетата
сума в уговорения срок, на 01.07.2017г. свид.С. отнесъл златния синджир в
„Заложна къща -Голдънгруп АХ" ЕООД гр.Я., находяща се в гр.***, където го заложил за сумата от 95лв.
на управителя на фирмата свид.М. М. Н. от гр.Я.. За сделката бил изготвен
заложен билет № ***
На 06.07.2017г. свид.Н. предал
доброволно златния синджир, заложен от свид.С..
На 06.07.2017г. с разписка отнетата вещ била върната
на собственика й свид.С..
Видно от заключението на изготвената по делото
оценителна експертиза, отнетите вещи: 1бр. синджир със златна плочка, с общо
тегло 3 гр., предмет на гореописаното престъпление са на общата стойност 186
лева.
Подсъдимият К.И.Г. е роден на ***г*** обл.Ямбол, българин, бълг. гражданин, средно образование,
неженен, общ ***, осъждан, ЕГН **********.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава
27 от НПК. След съвкупен анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намери, че
направените самопризнания и изявления на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, се
подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства -
обясненията му, от показанията на свидетелите С., С.
и Н., заключението на вещото лице Д.,
както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички
доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието си подс. Г. е осъществил
както от обективна ,така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.198, ал.1 от НК, тъй като на 23.06.2017 г., около 17.20 ч., в гр.Я., на
мост на река „Тунджа" свързващ бул. „Крайречен“ и ж.к. *** отнел чужди
движими вещи: 1бр. златен синджир със златна плочка на него, с общо тегло 3гр., на обща стойност 186лв., от владението
на Ж.Г.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила - издърпал с ръка синджира от врата на С..
От обективна
страна подсъдимия е осъществил и
двата акта от изпълнителното деяние. Същият е употребил срещу пострадалата С.
сила, изразяваща в издърпване с ръка синджира от врата на С.. Извършен е и
втория акт от сложно съставното престъпление – отнемането на вече посочената
вещ, собственост на Ж.С., като пострадалата, въпреки несъгласието си, мотивирана
от осъществената спрямо нея физическа принуда
преди отнемането, се оставила подсъдимия да й вземе вещта. В следствие
на упражнената върху нея принуда, пострадалата обективно не е имала никаква
друга възможност и противно на волята си е оставила подсъдимия Г. да й отнеме златния
синджир с плочка.
От
субективна страна подсъдимия е
действал с пряк умисъл, като съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал настъпването на общественоопасните му
последици и ги е желаел. Съзнавал е, че Ж.С. не е била съгласна да й бъде отнет
златния синджир с плочката, разбирал е, че
употребява сила за тяхното отнемане спрямо пострадалата и чрез употребената
сила е целял да отнемането им.
Относно наложеното на подсъдимия наказание
За
извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.198 ал.1 от НК е предвидено наказание от три до десет
години лишаване от свобода.
Съдебното следствие
се проведе по правилата на глава
ХХVІІ от НПК.
При определяне размера и вида на
наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: от една страна
високата степен на обществена опасност на деянието, засягащо пряко
собствеността на гражданите, а от друга страна самопризнанията му, младата му възраст и ниската стойност на отнетите вещи и като
прецени, че и най-ниското наказание по размер, предвидено в закона би било
съразмерно тежко предвид изложеното, му определи наказание с приложението на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК от една година лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК, тъй като подсъдимия е
осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
Тъй като подсъдимия беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 52.90
лв. в приход на ДБ по сметката на ОД МВР Ямбол.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: