О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр.Пловдив, 17.02.2020г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на 17 февруари.…през…две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Красимира Ванчева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….Въззивно частно търговско
дело №77 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274
от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ЕТ „А.“, с ЕИК ***срещу определение №2651/18.12.2019г., постановено по
т.д. №1110/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното
определение е върната, поради недопустимост на предявените искове, подадената
от ЕТ „А.“
против „Р.“ ЕАД искова молба, вх.№37864/17.12.2019г. Със същото определение е
оставено без уважение искането да се допусне обезпечение на предявените от ЕТ „А.“
против „Р.“ ЕАД искове.
От съдържанието на жалбата и заявеното искане – да се отмени
определението и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия, включително и произнасяне по искането за допускане на обезпечение по
реда на чл.389 от ГПК – явства, че частната жалба е срещу тази част от
определението, имаща прекратителен характер, с която е върната исковата молба, поради недопустимост на
предявените искове.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаканосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са
пространни съображения и доводи за допустимост на предявените искове.
Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд
намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите
реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана
по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
В исковата молба
ищецът ЕТ „А.“ е
изложил фактически обстоятелства относно: наличието на договорни отношения с
ответника „Р.“ ЕАД, произтичащи от три договора за банков кредит – от
31.03.2004г., от 11.09.2006г. и от 31.10.2007г., с конкретно посочени елементи
/вид на банковия кредит, размер, краен падеж и др./; снабдяване на
кредитодателя с изпълнителен лист за задълженията на кредитополучателя по трите
договора, с посочване на конкретни данни за развили се заповедни и искови
производства и посочване на размера на вземанията на кредитора. Посочено е, че
в резултат на така издадените изпълнителни листове банката е образувала изп.д. №**/2015г.
на ЧСИ П.И., по което са реализирани принудителни действия срещу имуществото на
длъжника, като същевременно са извършени и плащания за сметка на длъжника от
трети незадължени лица.
Исковата молба съдържа подробни данни относно развитието на
принудителното изпълнение по посоченото изп.дело, като относимите за спора обстоятелства,
са тези, на които ищецът е основал искова защита, чрез оспорване на
изпълнението, в качеството си на длъжник, при липса на изпълняемо право на
взискателя – чл.439 от ГПК.
Въз основа на обстоятелствата и считайки, че за взискателя липсва
изпълняемо право, формулираният петитум сочи на четири обективно кумулативно
съединени иска: 1. Да се установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по
изпълнителното дело №**/2015г. на ЧСИ П.И. сумата от 184 000лв., платени
от ответника по договор за кредит от 31.10.2007г., съгласно споразумение от
06.03.2017г., ведно с начислената законна лихва от датата на плащане –
06.03.2017г. до изготвяне на последното разпределение на ЧСИ – 27.09.2019г. в
размер на 47 839,99лв., за която лихва установителната претенция е
частична – за сумата от 4 783,99лв.; 2. Не се дължи по изпълнителното дело
сумата от 58 407,67лв., съставляваща неправомерно начислена от ЧСИ сума
върху дълга на длъжника, като разлика между посочената в разпределение от
27.03.2019г. главница на кредита от 2006г. от 449 527,51лв. и размерът на
тази главница, отразен в следващо разпределение от 09.04.2019г. от
507 935,15лв., от която сума претенцията е частична – 2 000лв.; 3. Не
се дължи по изпълнителното дело сумата от 42 209лв., съставляваща лихва по
чл.4 и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №6/30.05.2006г., начислена по специалната
сметка на ЧСИ върху общо постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на
2 110 497,70лв. за периода 22.03.2016г. – 27.09.2019г., за която
претенцията е частична – 3 000лв.; 4.Не се дължи по изпълнителното дело
сумата от 45 810лв., съставляваща размерът на един задатък, с която, на
основание чл.493 т.1 от ГПК следва да се намали вземането на взискателя, поради
невнасянето от негова страна на дължимата цена на недвижим имот, предмет на
публична продан, проведена от 28.09.2016г. до 28.10.2016г., от която сума
претенцията е частична – 2 000лв., както и сумата от 12 877,71лв.,
съставляваща законна лихва върху тази сума, начислена и събрана от ЧСИ за
периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г., от която сума претенцията е частична –
500лв.
Така заявената искова защита е приета за недопустима от
първоинстанционния съд, с аргумента, че изложените твърдения не обосновават
наличие на предпостанките по чл.439 от ГПК, а аргументите на ищеца за
недължимост на посочените суми са от кръга възражения, които може да направи
длъжникът в рамките на изпълнителното производство при обжалване на действията
на съдебния изпълнител, а не в отделен исков процес.
Обективираната в първия, горепосочен петитум, искова защита се основава
на следните обстоятелства: В рамките на изпълнителното производство, между
длъжника и взискателя, на 06.03.2017г. е подписано „Споразумение за временно
спиране на принудителното изпълнение“, като поетото от длъжника задължение е да
заплати сумата от 100 000евро, с които да се погасят част от присъдените
вземания на „Р.“ ЕАД. По повод така поетото от длъжника задължение, с платежно
нареждане от 06.03.2017г., трето за спора лице, е превело по сметка на „Р.“ ЕАД
сумата от 184 000лв. В платежния документ изрично е посочено, че сумата се
превежда за частично погасяване на главницата по договор за кредит от
31.10.2007г., която е с общ съдебно признат размер – 471 000лв. Изложени
са твърдения, че сумата от 184 000лв. не е отчетена като погасяване на част
от общото задължение в изпълнителното производство и с нея не е намален дългът
на длъжника, поради неуведомяване на съдебния изпълнител от страна на банката
за извършения превод, въпреки че в счетоводството на банката е закрита част от
главницата по договора за кредит от 31.10.2007г. /като остатъкът на съдебната
главница възлизал на 287 000лв. към 06.03.2017г./. Като последица от този
факт – частичното погасяване на главницата към дата 06.03.2017г., се твърди, че
липсва основание за начисляване на законна лихва върху сумата от
184 000лв. за периода от датата на извършеното плащане – 06.03.2017г., до
датата на извършеното последно разпределение от ЧСИ – 27.09.2019г. Посоченият
размер на законната лихва за визирания период е 47 839,99лв., като ищецът
счита, че с този размер следва да се намали общият му дълг като длъжник в
изпълнителното производство /за която
лихва отрицателната установителна искова претенция е частична – за сумата от
4 783,99лв./.
Предметът на допустимия иск по чл.439 от ГПК на длъжника, оспорващ
изпълнението, е сведен до отрицателен установителен иск за оспорване на
вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, което се изпълнява. Формата на защита на длъжника – ищец по този
иск, е чрез правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения,
основани на факти, неприклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Обстоятелствата, изложени в исковата молба сочат на
упражнена форма на защита чрез правопогасяващо възражение – за погасяване на
задължението /част от задължението/ чрез извършено плащане. Твърденият от ищеца
факт – за извършено след образуване на изпълнителното производство,
извънсъдебно плащане към кредитора, както и наведените обстоятелства за липса
на основание за начисляване на законната лихва върху вече погасено задължение,
е именно факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за спор за материално
право, който не може да бъде разрешен по пътя на обжалване на действията на
съдебния изпълнител, доколкото не е елемент от тези действия, както неправилно
е приел първоинстанционният съд. Спорът за материални права може да бъде
разрешен по съдебен ред, което обуславя допустимостта на отрицателния
установителен иск по чл.439 от ГПК.
Това се отнася и до исковата защита, обективирана в петитума: Да се
установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното дело №**/2015г.
сумата от 45 810лв., съставляваща размерът на един задатък, с която, на
основание чл.493 т.1 от ГПК следва да се намали вземането на взискателя, поради
невнасянето от негова страна на дължимата цена на недвижим имот, предмет на
публична продан, проведена от 28.09.2016г. до 28.10.2016г., от която сума
претенцията е частична – 2 000лв., както и сумата от 12 877,71лв.,
съставляваща законна лихва върху тази сума, начислена и събрана от ЧСИ за
периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г., от която сума претенцията е частична –
500лв. Обстоятелствата, на които се основава тази искова защита, се свеждат до
твърдения за проведена процедура по наддавателни предложения при изпълнение
върху недвижим имот, при която е упражнено правото на взискателя по чл.489
ал.1, изр. второ от ГПК /Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава
неговия размер/. По- нататък се твърди неизпълнение на задълженията на
взискателя – обявен за купувач – по чл.495 от ГПК, свързани с изплащане на
цената от взискателя. Ищецът се позовава на регламентираните от закона
последици при това бездействие на взискателя – чл.493 т.1 от ГПК – ако цената
не бъде внесена в указания от закона срок и когато наддавачът е взискател,
вземането му се намалява с размера на един задатък. В исковата молба са
наведени доводи, че с оглед действащата разпоредба на чл.493 т.1 от ГПК, от
размера на вземането на взискателя по изпълнителното дело, следва да бъде
приспаднат размерът на един задатък, в случая сумата от 45 810лв. и че
посочената сума не се дължи от длъжника по изпълнението, тъй като с нея следва
да се намали вземането на взискателя, независимо че същият не дължи задатък; не
се дължат и начислените от ЧСИ лихви върху тази сума, считано от обявяване на
публичната продан за нестанала – 20.12.2016г. – до датата на последното
разпределение – 27.09.2019г., в размер на 12 877,71лв. Касае се за обстоятелства
за факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, водещ до намаляване вземането на
взискателя или въпрос с материалноправен характер или за исково оспорване на
изпълняемото притезание. /А дали оспорването е основателно, е елемент от
съществото на спора и въпрос на тълкуване и прилагане на правната норма/. Този
материален въпрос не може да бъде разрешен в рамките на изпълнителното
производство. Защитата на длъжника срещу
незаконосъобразни действия на принудително изпълнение може да се осъществи чрез
обжалване действията на съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална
незаконосъобразност, но чрез оспорване по исков ред, когато се касае за
материалната незаконосъобразност.
Казаното не се отнася
следната формулирана претенция: Да се установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното
дело сумата от 42 209лв., съставляваща лихва по чл.4 и чл.6, ал.1, т.1 от
Наредба №6/30.05.2006г., начислена по специалната сметка на ЧСИ върху общо
постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 2 110 497,70лв.
за периода 22.03.2016г. – 27.09.2019г., за която претенцията е частична –
3 000лв. Тази претенция се основава на твърдения, че в изготвените
разпределения ЧСИ не е изчислил дължимата съгласно чл.4 от Наредба
№6/30.05.2006г., приета на основание чл.24 ал.5 от ЗЧСИ, лихва върху паричните
средства, постъпили по неговата специална сметка от извършени продажби на
имущество на длъжника и такива, платени доброволно от длъжника или трети лица. Чл.24
от ЗЧСИ регламентира изискването за специална сметка на ЧСИ за паричните средства, които се получават от
осребряването на имуществото на длъжниците. Съгласно чл.24 ал.5 от ЗЧСИ, начинът
на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалната
сметка се определя от Българската народна банка и министъра на правосъдието.
Съгласно чл.4 от Наредба №6/30.05.2006г.
за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по
специалните сметки на частните съдебни изпълнители, частният съдебен изпълнител
задължително изчислява размера на дължимите лихви по специалната сметка към
деня на всяко нареждане за плащане или към деня на предявяване на
разпределението. Съгласно чл.6 ал.1 от Наредбата, частният съдебен
изпълнител превежда лихвата на:1. взискателя, когато постъпилата сума заедно с
лихвата е недостатъчна за погасяване на задължението; 2. длъжника, когато
внесената сума заедно с лихвата превишава размера на задължението. Касае се за
процесуално действие в рамките на изпълнителното производство. Не може да се
приеме, че се касае за материалноправен спор, тъй като процедурата е изрично
разписана. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.5 от Наредбата, съгласно
която ЧСИ в съобщението до длъжника за прекратяване на изпълненителното дело го
уведомява и за размера на лихвата по специалната сметка, която му се дължи.
Натрупаните лихви по специалната сметка на ЧСИ не е постъпление по изпълнението
по смисъла на чл.455 ал.1 от ГПК и не е между изрично посочените в цитираната
разпоредба суми - постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено
лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите,
извършили проданта на движими вещи. От оспорването на изпълнението по реда на
чл.439 от ГПК се изключва установяване на незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител, които могат да се сведат до процесуална
незаконосъобразност, независимо дали са обжалваеми или необжалваеми. Ето защо,
претенцията, формулирана с посочения петитум, е недопустима, тъй като се
основава на обстоятелства, които не се препокриват с предпоставките по чл.439
от ГПК.
Недопустима е и претенцията, обективирана в петитума: Да се установи спрямо
ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното дело сумата от
58 407,67лв., съставляваща неправомерно начислена от ЧСИ сума върху дълга
на длъжника, като разлика между посочената в разпределение от 27.03.2019г.
главница на кредита от 2006г. от 449 527,51лв. и размерът на тази
главница, отразен в следващо разпределение от 09.04.2019г. от
507 935,15лв., от която сума претенцията е частична – 2 000лв. Самата
формулировка на петитума, а и обстоятелствата, на които се основава тази
претенция, сочат на релевирани възражения по законосъобразност на
разпределението. Обстоятелствата, на които се основава тази претенция, се
свеждат до твърдения, че при извършване на разпределенията по изпълнителното
дело, ЧСИ неправилно е отразявал извършените плащания и дължимите от длъжника
суми и неправилно е приложен редът за погасяване на вземанията, визиран в чл.76
ал.2 от ЗЗД. Изготвянето, съответно – предявяване на разпределението, е между
изрично предвидените от закона, подлежащи на обжалване действия на съдебния
изпълнител. Касае се за точно и
законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния
изпълнител. По исков ред не може да се установява
незаконосъобразност на изпълнително действие. Чрез иска по чл.439 от ГПК се
оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за
оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено
решението, което се изпълнява. Извършване на разпределението от съдебния
изпълнител няма и не може да притежава правните характеристики на обстоятелство
по смисъла на чл.439 от ГПК, поради което претенцията, формулирана с петитума по
т.2, също е недопустима.
Поради изложеното, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден
в частта, с която са приети и оставени без разглеждане, като недопустими,
исковете, с формулиран петитум: Да се установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не дължи
по изпълнителното дело сумата от 58 407,67лв., съставляваща неправомерно
начислена от ЧСИ сума върху дълга на длъжника, като разлика между посочената в
разпределение от 27.03.2019г. главница на кредита от 2006г. от
449 527,51лв. и размерът на тази главница, отразен в следващо
разпределение от 09.04.2019г. от 507 935,15лв., от която сума претенцията
е частична – 2 000лв.; Да се установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не
дължи по изпълнителното дело сумата от 42 209лв., съставляваща лихва по
чл.4 и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №6/30.05.2006г., начислена по специалната
сметка на ЧСИ върху общо постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на
2 110 497,70лв. за периода 22.03.2016г. – 27.09.2019г., за която
претенцията е частична – 3 000лв.
В частта, с която са приети за недопустими и оставени без разглеждане
исковете: Да се
установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното дело сумата от
184 000лв., платени от ответника по договор за кредит от 31.10.2007г.,
съгласно споразумение от 06.03.2017г., ведно с начислената законна лихва от
датата на плащане – 06.03.2017г. до изготвяне на последното разпределение на ЧСИ
– 27.09.2019г. в размер на 47 839,99лв., за която лихва установителната
претенция е частична – за сумата от 4 783,99лв.; Да се установи спрямо
ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното дело №**/2015г. сумата от
45 810лв., съставляваща размерът на един задатък, с която, на основание
чл.493 т.1 от ГПК следва да се намали вземането на взискателя, поради
невнасянето от негова страна на дължимата цена на недвижим имот, предмет на
публична продан, проведена от 28.09.2016г. до 28.10.2016г., от която сума
претенцията е частична – 2 000лв., както и сумата от 12 877,71лв.,
съставляваща законна лихва върху тази сума, начислена и събрана от ЧСИ за
периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г., от която сума претенцията е частична –
500лв. – обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Доколкото с необжалваната част от определението е оставено без уважение
искането да се допусне обезпечение на предявените от ЕТ „А.“ против „Р.“ ЕАД
искове, поради възприетата от първоинстанционния съд недопустимост на същите,
няма пречка, след връщане на делото първоинстанционният съд да се произнесе
повторно по това искане.
Водим от
изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2651/18.12.2019г.,
постановено по т.д. №1110/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта,
с която е прекратено производството по делото по исковете: Да се установи спрямо
ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното дело сумата от
58 407,67лв., съставляваща неправомерно начислена от ЧСИ сума върху дълга
на длъжника, като разлика между посочената в разпределение от 27.03.2019г.
главница на кредита от 2006г. от 449 527,51лв. и размерът на тази
главница, отразен в следващо разпределение от 09.04.2019г. от
507 935,15лв., от която сума претенцията е частична – 2 000лв.; Да се
установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не дължи по изпълнителното дело сумата от
42 209лв., съставляваща лихва по чл.4 и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба
№6/30.05.2006г., начислена по специалната сметка на ЧСИ върху общо постъпилата
по изпълнителното дело сума в размер на 2 110 497,70лв. за периода
22.03.2016г. – 27.09.2019г., за която претенцията е частична – 3 000лв.
ОТМЕНЯ определение №2651/18.12.2019г., постановено по
т.д. №1110/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е
прекратено производството по делото по исковете: Да се установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“
не дължи по изпълнителното дело сумата от 184 000лв., платени от ответника
по договор за кредит от 31.10.2007г., съгласно споразумение от 06.03.2017г.,
ведно с начислената законна лихва от датата на плащане – 06.03.2017г. до
изготвяне на последното разпределение на ЧСИ – 27.09.2019г. в размер на
47 839,99лв., за която лихва установителната претенция е частична – за
сумата от 4 783,99лв.; Да се установи спрямо ответника, че ЕТ „А.“ не
дължи по изпълнителното дело №**/2015г. сумата от 45 810лв., съставляваща
размерът на един задатък, с която, на основание чл.493 т.1 от ГПК следва да се
намали вземането на взискателя, поради невнасянето от негова страна на
дължимата цена на недвижим имот, предмет на публична продан, проведена от
28.09.2016г. до 28.10.2016г., от която сума претенцията е частична –
2 000лв., както и сумата от 12 877,71лв., съставляваща законна лихва
върху тази сума, начислена и събрана от ЧСИ за периода 20.12.2016г. –
27.09.2019г., от която сума претенцията е частична – 500лв.
Определението в частта, с която се потвърждава
първоинстанционното определение, подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част, не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: