РЕШЕНИЕ
№ 12138
гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20241110160975
по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. М. за заплащане на ........... от
стойността на ползвана топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот – ......................., като сумите,
претендирани от посочения длъжник, са както следва: сумата от ......................
лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот – ......................., през периода от ....................... г., ведно със законна
лихва от ......................... до изплащане на вземането, сумата от ............... лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от ....................... г., сумата от .................. лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение през периода от ....................... г.,
ведно със законна лихва от ......................... до изплащане на вземането и
сумата от ..................... лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от ..................... г. След постъпило
възражение от длъжника С. Н. М. по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
1
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – С. Н. М., е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва единствено исковете за мораторни
лихви върху главниците. Счита клаузите от общите условия на ищеца от
..................., в които е регламентиран падеж за изпълнение на задължението за
плащане на стойността на топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване
на интернет страницата на продавача на месечните фактури респ.
изравнителни сметки, за нищожни като неравноправни. По отношение на
претенцията за лихви върху главницата за дялово разпределение счита, че
длъжникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди и няма
доказателства да е отправена преди подаване на заявлението. Заявява искане
по чл. 241 ГПК за разсрочване на изпълнението. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ........................ не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед изявленията и твърденията на страните, с доклада по делото, приет
за окончателен без възражения на страните, горните обстоятелства са обявени
за безспорни между страните, а с това и ненуждаещи се от доказване, като
същите се подкрепят от приетите като писмени доказателства по делото,
неоспорени от страните, документи. Предвид изложеното съдът намира, че са
установени в производството, всички факти и обстоятелства от фактическия
състав на спорното право, в това число, че през процесния период между
ищеца и ответника са съществували договорни отношения, с предмет доставка
на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през
заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия период е
реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че ищецът е
носител на вземане за възнаграждение за предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което и за ответника е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници,
поради което исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ като основателни, следва да бъдат
уважени изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
2
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
....................... не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на
вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
3
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По искането по чл. 241 ГПК:
Ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението на решението.
Искането е процесуално допустимо. Макар че исковете са предявени при
условията на чл. 422 ГПК, т.е. същите са установителни, въз основа на
решението по тях в случай на уважаване на исковете ще бъде издаден
изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото
вземане.
От представените по делото доказателства е видно, че месечният доход на
ответника е в размер на 1800 лв., както и че страда от сериозно заболяване,
което налага лечение със значителни разходи. При определяне размера на
сумата, която ответникът следва да изплаща месечно, съдът съобрази
упоменатите по-горе обстоятелства и изхождайки от възрастта на ответника и
здравословното му състояние, намира че задължението следва да бъде
разсрочено, като ответникът следва да заплаща месечно сумата от ....................
лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от ................... лв.,
представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Дължимите разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 19037/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, са в
размер на ...................... лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван в
настоящото производство от адв. М. З., която е осъществявал безплатна
правна помощ по делото. Адвокат З. претендира възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същата има право на възнаграждение, което
съдът определя в минимален размер от .......... лв., като съобразно отхвърлената
част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА на адвокат З. следва да бъде присъдена сума в размер .................. лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, че С. Н. М., ЕГН **********
дължи на ......................., ЕИК ...................., сумата от ...................... лв.,
4
представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот –
......................., през периода от ....................... г., ведно със законната лихва
от ......................... до окончателното плащане, и сумата от .................. лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през
периода от ....................... г., ведно със законната лихва от ......................... до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 19037/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................., ЕИК .................... срещу С. Н.
М., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че С. Н. М., ЕГН
********** дължи на ......................., ЕИК .................... на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от ............... лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от ....................... г. и
сумата от ..................... лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от ..................... г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19037/2024 г. по описа на СРС,
119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. М., ЕГН ********** да
заплати на ......................., ЕИК ...................., сумата от ...................... лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 19037/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от
................... лв., представляваща разноски в исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за топлинна енергия, дялово
разпределение и разноски, като ПОСТАНОВЯВА С. Н. М., ЕГН **********
да заплаща на ......................., ЕИК ...................., сумата от .................... лв.
месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА ...................., ЕИК .................... да заплати на адвокат М. Ц. З., САК
сумата от .................. лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ........................ като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5