№ 80568
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110131784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Постъпила е искова молба с вх.№ 180450/03.06.2024г., от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, срещу П. Б. К., ЕГН **********.
След служебна проверка в Национална база данни „Население“ се
установява, че ответникът е починал на 05.08.2020г.
При изложеното, липсва положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните - процесуална правосубектност на ответника П.
Б. К., кояйто е починал преди датата на предявяване на иска - 29.08.2022 г., в
който случай не могат да настъпят последиците на чл. 227 ГПК.
Процесуалната правоспособност обуславя възникването на правото на
иск и е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за
наличието на които съдът следи служебно. При проверката на тези
предпоставки съдът изхожда не от твърденията на страните за тяхното
наличие, а от обективното им съществуване като правни качества на страните.
Само ако те са налице, съдът може да разгледа делото и да постанови
решение. В случая към момента на подаване на исковата молба е липсвала
процесуална правоспособност на ответника - неговата смърт предхожда
подаването на исковата молба. Недопустимо е провеждане на исково
производство при първоначална липса на правен субект, ако ответникът е
починал преди подаване на исковата молба. Липсата на процесуална
правоспособност към посочения по-горе момент обуславя невъзможността да
възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия ответник,
поради което не съществува и правна възможност неговите наследници да
1
бъдат конституирани на мястото му като ответници. Единствено в хипотезата,
когато смъртта настъпи в течение на висящ процес, тя дава повод за
правоприемство в процеса (чл. 227 ГПК).
Така приема в практиката си и ВКС, че когато ответникът е починал
преди завеждане на делото, е недопустимо неговите наследници да се
конституират като страна на основание чл. 227 ГПК, тъй като
правоприемството в процеса е възможно само ако е възникнало валидно
процесуално правоотношение. Не се касае и за нередовност на исковата
молба, която може да бъде отстранена по пътя на чл. 129 ГПК, а за липса на
процесуална правоспособност, която е абсолютна положителна предпоставка
за предявяване на иск и за възникване на процесуално правоотношение (напр.
определение № 576 от 12.10.2010 г. по ч. гр. д. № 458/2010 г. на ВКС, IV г. о.
и др.).
В същият смисъл е постановено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1
ОТ 09.07.2019 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2017 Г., ОСГТК НА ВКС, според което
Исковият процес е двустранно производство - условие за допустимостта му е
наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като
ищец и ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по гражданските дела са
лицата от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право
на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса,
поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното
материално правоотношение.
Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез
разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи
задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да
разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко
субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето,
от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.
Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия
(процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални
пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи
служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството
до приключването му със съдебен акт.
2
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална
легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като
нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно
от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя
по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ.
правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона
абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални
правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е
този, който е правоспособен по материалното право.
Нормата на чл. 1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента
на раждането си придобива способността да бъде носител на права и
задължения. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите,
при които правоспособността се фингира, макар в действителност
самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на
наследството - чл. 2 ЗН; работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или
срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения,
страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност,
но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален
закон.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен
субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността
по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната
правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския
процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект,
няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални
правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице,
което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на
валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до
3
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК,
която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и
задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до
липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.
Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК
в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде "продължено" при
условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на
ищеца, че посоченият от него ответник е починал. 3аконодателят не е уредил
правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за
целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с
несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството
продължава с участието на неговите правоприемници.
Ето защо производството подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 180450/03.06.2024г., от ЗД „БУЛ ИНС“
АД, срещу П. Б. К., ЕГН **********, по която е образувано гр.д. №
31784/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4