Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260340
гр.Русе, 15.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 15-ти март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3402 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените от ищцата искове са за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от трудова
злополука - правно основание
чл.200 от КТ.
Претенциите на ищцата М.В.С., ЕГН:********** се основават на твърдения, че е била в трудово правоотношение
с ответното дружество като сервитьор
в обект на ответника в гр.Русе. На 20.05.2018 г. при повдигане на пластмасова
каса за безалкохолни напитки настъпил инцидент, при който паднала бутилка кока
кола, която се счупила и нанесла на ищцата тежка порезна рана в областта на
дясна глезенна става. Била приета по спешност в УМБАЛ Канев – Русе, където била
извършена операция и други процедури във връзка с получената контузна рана.
След това в продължение на повече от 12 месеца била в невъзможност да движи
десния си крак. Не била в състояние да върви сама, да работи, да се обслужва.
Провела рехабилитация, но и до момента при промяна на атмосферните условия
изпитвала болки. Инцидентът бил признат за трудова злополука след проведено
административно дело и постановено решение на Върховния административен съд. В
резултат на злополуката претърпяла имуществени и неимуществени вреди, като
имуществените вреди били на стойност 3500 лв., представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което би получила и изплатеното и обезщетение по
болнични листи, вкл. и след прекратяване на трудовото правоотношение до пълното
и възстановяване. Неимуществени вреди били в размер на 10 500 лева. Претендира
за осъждане на ответника да и заплати горепосочените суми, представляващи
имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.
Ответникът „ШЕНГЕН-РУСЕ“ЕООД-гр.Русе с ЕИК ********* оспорва предявения иск. Счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ. Счита че увреждането не е с
такъв интензитет както се твърди в исковата молба и претендираното обезщетение
за неимуществени вреди е завишено. Същото не съответствало на степента на увреждането и характера на претърпените болки и
страдания от ищцата. Прави възражение за проявена груба небрежност от ищцата при изпълнение на трудовите и задължения,
като твърди, че тя не е спазила разпоредбите на чл. 126 от КТ и чл. 33 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, както и
задълженията си по длъжностна характеристика.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука се основават на разпоредбата на чл.200 от КТ. Съгласно цитираната законова разпоредба:
(1)
За вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от
непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя,
както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми
по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Следователно, за да се уважат исковете
следва да е налице трудова злополука, която да е довела до временна
неработоспособност или трайно намалена работоспособност над 50 %, както и да се
докаже претърпяването на посочените вреди от ищцата при съобразяване на
правилото на ал.3 и ал.4. Размерът на неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост/в този смисъл е константната съдебна
практика - виж решенията на
ВКС по по гр. д. № 1134/92 г., IV г. о., докладчик
председателят на отделение Благовест Пунев, по гр.д. № 1729/2006 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Цачева, по гр.д. № 1575/2003 г., III гр. о., докладчик председателят Таня Митова/.
В настоящият случай се признава и не се
спори, че страните са били в трудово правоотношение, че по време на действие на
същото /на 20.05.2018 г./ е настъпил инцидент при който ищцата е получила
телесно увреждане – порезна рана на десния крак, както и че впоследствие е проведено лечение на увреждането. С влязлото
в сила решение по приложеното адм. дело №***/18 г. по описа на Адм.Съд Русе е потвърдено
Разпореждане № 122/16.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО
при ТП на НОИ-Русе, с което злополуката, станала с ищцата на 20.05.2018 г. е
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, с оглед на което и в съответствие с
разпоредбата на чл.302 от ГПК – „Влязлото
в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно
това дали административният акт е валиден и законосъобразен“, съдът приема
за доказано по категоричен начин наличието на трудово злополука, настъпила по
времето на трудовото правоотношение между страните. От материалите по приложеното
адм. дело №***/18 г. по описа на Адм.Съд Русе и приетите по настоящото дело
писмени доказателства, в т. ч. и медицинска документация е видно че жалбоподателката
е била транспортирана до спешно отделение на МБАЛ „Канев“-Русе от своя близка. Съгласно
представения препис от епикриза е проведено болнично лечение и ищцата е била
изписана на 23.05.2018 г. Не са представени доказателства за настъпването на
трайно намалена работоспособност на ищцата. Трудовото и правоотношение с
ответника е прекратено на 07.08.2018 г. по взаимно съгласие/заповед в препис на
л.15 от делото/.
От представената медицинска документация, от заключението
на приетата по делото СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че ищцата е получила следните увреждания: Рана в областта на дясна
глезенна става. Частична лезия на сухожилието на задния мускул тибиалис на
дясна подбедрица. Леко намален обем на движенията в дясна глезенна става. Предвид
данните по делото за механизма на получаване на уврежданията, а именно от парче
стъкло, много вероятно се касае за порезна рана с порезно увреждане на
подлежащото сухожилие. От приложената в делото медицинска документация е видно,
че при С.аа основният възстановителен период от получените увреждания е
продължил общо 79 дни (20.05.2018 г. -06.08.2018 г.), от които 4 дни при
болничен режим, останалите 75 дни при домашно-амбулаторен режим. От данните по
делото има данни за проведени два курса, всеки по 7 дни, рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури за периода 27.06.2018 г. - 16.07.2018 г. В
амбулаторен лист № 1576/13.10.2020 г. е отразена необходимостта от провеждане
на процедури - лечебна физкултура, като до момента на изготвяне на заключението
на вещото лице няма данни същите да са проведени. Вещото лице установява, че през
периода на възстановяване е било затруднено движението на десен долен крайник
на ищцата, както и всички дейности свързани с неговата функция (двигателна). При
такива увреждания, като получените от ищцата, обичайно болките са най-силни
след получаване на уврежданията до имобилизация на крайника, в конкретния
случай - до поставяне на анестезия във връзка с оперативната интервенция. След
оперативната интервенция е обичайно да се изпитват болки с по-голям интензитет,
които постепенно отшумяват и изчезват с приключване на възстановителния период.
Възможно е да се изпитват болки при промяна в атмосферните условия или при по-голямо
физическо натоварване, в зависимост от индивидуалните особености. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че в амбулаторен лист № 949/05.10.2020 г. е
отразен болков синдром, във връзка с който е назначена обезболяваща терапия. Към
момента на изготвяне на заключението на вещото лице по медицинската експертиза
при ищцата е настъпило почти пълно възстановяване от травматичните увреждания,
получени на 20.05.2018 г. с данни за леко ограничено движение в дясната
глезенна става. Вещото лице установява, че е възможно при провеждане на
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури да се постигне пълно
възстановяване, като необходимият срок за настъпването му е в зависимост от
индивидуалните особености и проведената физиотерапия. От представената медицинска
документация по делото е видно, че във връзка с болков синдром, отразен в
амбулаторен лист № 949/05.10.2020 г., е назначена терапия с болкоуспокояващи,
не е посочен конкретен лекарствен продукт. С показанията на св.Русева и
св.Колева се установява, че след проведеното оперативно лечение ищцата
първоначално не е могла да става и е лежала. След като е била изписана се оплаквала
от болки. Емоционалното и състояния непосредствено след инцидента било много лошо.
Била е обгрижвана от майка си, която и помагала за да ходи до тоалетна, носела и
яденето до леглото, помагала и да става, абсолютно за всичко. Трябвало в банята
да и се постави стол, за да може да се изкъпе. Изобщо била затруднена в
покриването на ежедневните си нужди, които не можела да извършва сама. Трябвало
винаги да има човек до нея. Ходила на рехабилитация, но въпреки това изпитвала
болка. Приемала болкоуспокоителни лекарства.
Сутрин при раздвижване изпитвала силни болки. Трябвало на ново да
прохожда като първоначално ползвала проходилка. При качване на стълбите
трябвало някой да я носи, защото не можела да ги изкачи сама. Преди инцидента
била издръжлива, а сега се уморявала бързо и имало голяма разлика в състоянието
и преди и след инцидента. Дори към момента при натоварване на крака и при
работа изпитвала болка.
Всичко изложено сочи че са налице предпоставките за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от трудова злополука. Същото, съгласно чл.52
от ЗЗД, следва да се определи по справедливост от съда. Понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на
обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера на
обезщетение са вида и характера на увреждането, които се установяват от
свидетелските показания и приетата медицинска експертиза, а именно средна телесна
повреда, изразяваща се в затруднение в движението за повече от 30 дни, рана в
областта на дясна глезенна става; частична лезия на сухожилието на задния
мускул тибиалис на дясна подбедрица; леко намален обем на движенията в дясна
глезенна става като е налице и увреждане на подлежащото сухожилие на засегнатия
крак и болков синдром, проведеното болнично оперативно лечение и свързаният с
него престой в болнично заведение – около 3 дни, продължителното време,
необходимо за възстановяване – около 80 дни, липсата на пълно възстановяване
към настоящия момент, проведените рехабилитационни процедури и необходимостта
от лечебна физкултура, затрудненията във връзка с невъзможността ищцата да се
обслужва сама и необходимостта да бъде подпомагана от друго лице, негативните
психически и емоционални изживявания. Съобразно гореизложените обстоятелства,
съдът приема, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е в размер на 10
500 лв.
По отношение иска в частта за претендираните имуществени
вреди съдът счита че същият е неоснователен. Съгласно чл.200, ал.3 от КТ работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. От заключението на вещото лице Й. М. по приетата
икономическа е-за обаче е видно че обезщетението за временна нетрудоспособност
надвишава по месечен размер трудовото възнаграждение на ищцата при ответника.
Поради това искът за имуществени вреди се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
На основание чл.78 от ГПК разноските по
делото следва да се разпределят между страните по компенсация съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ШЕНГЕН-РУСЕ“ЕООД-гр.Русе с ЕИК ********* да заплати на М.В.С., ЕГН:********** сумата в размер на 10 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 550 лв. – разноски по компенсация по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата М.В.С., ЕГН:********** против ответника ШЕНГЕН-РУСЕ“ЕООД-гр.Русе с
ЕИК ********* иск за заплащане на 3 500 лв. - обезщетение за имуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на 20.05.2018 г., представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала при ответника до
пълното си възстановяване и обезщетението за временна неработоспособност по
болнични листи след злополуката.
ОСЪЖДА „ШЕНГЕН-РУСЕ“ЕООД-гр.Русе да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 342,36 лв. – разноски за експертизи по делото.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН:********** да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 114,12 лв. – разноски за експертизи по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен съдия: