№ 218 / 27.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 27.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕНСЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 597 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от И.Я.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 000710 издадено на 26.03.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на по 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата си до съда санкционираното лице не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление, но счита че случаят е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят И.И., редовно призован, се явява лично. В пледоарията си пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство доказателства, приема за установено следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 05.02.2019г. в 22:10ч. в гр.Монтана, по ул.,,Свети Климент Охридски” жалбоподателят И.И. управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег.№ М xxxx АР. Водачът бил само ползвател на въпросното МПС. При извършена проверка от страна на служители в сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Монтана Валислав В. и П.П. било установено, че жалбоподателят управлява горепосоченото МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Непосредствено след приключване на проверката, лицето сключило въпроснат азастраховка с начало на действие 06.02.2019г. до 05.02.2020г. Вследствие на установеното нарушение бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражение, че случаят е маловажен. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за издадено при неправилно приложение на материалния закон.
Видно от изискната справка за наличие на предходни административни нарушения е, че извън настоящето, жалбоподателят няма наличие на други такива. В хода на цялостното административно производство, същият е имал безупречно процесуално поведение, признал е вината си, както и факта на извършеното противоправно деяние и незабавно след неговото установяване, го е отстранил. Също така от анализа и на двете застрахователни полици се доказва, че периода на изтичането на първата не е с достатъчна голяма продължителност, обуславяща наличие на висока степен на обществена опасност (изтекла е на 11.01.2019г., а нарушението е било констатирано на 05.02.2019г.). Деецът е действал и при по – леката форма на вина, а именно по непредпазливост.
Съвкупната преценка на тези смекчаващи по своя характер отговорността обстоятелства навеждат на единствения възможен правен извод, че както деянието, така и дееца, са в степен на обществена опасност, значително по ниска в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Ето защо основателно се явява и наведеното в жалбата оплакване, че случаят е маловажен.
Санкционирането на жалбоподателя със законорегламентираното наказание също не е съответно на извършеното административно нарушение, поради което би могло да бъде приложена привилегированата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 000710, издадено на 26.03.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на И.я.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: