№ 79
гр. Ямбол, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20242300100346 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Д. А. С. от
гр.******, действащ чрез адв.Р.Г. от АК-*******, с която против Н. Т. Н. от с.*******,
Обл.****** и „Моба“ЕООД гр.София са предявени при условията на обективно и
субективно съединяване искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и
чл.53 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000
лв. - частичен иск от общата сума 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на огнестрелно нараняване – деяние, извършено на
19.02.2022г. от ответника Н.Н. при и по повод изпълнение на служебните му задължения,
възложени му от ответника „Моба“ЕООД, за което деяние, съставляващо престъпление,
ответникът Н. е признат за виновен със споразумение по АНД №349/2024г. по описа на ЯРС.
Ищецът Д. С. е изложил в исковата молба при каква фактическа обстановка е
било извършено престъплението от ответника Н. Н. – произведения изстрел и причинената
на ищеца средна телесна повреда, изразила се в счупване на раменния израстък на дясната
лопатка в раменната област, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник. Ищецът сочи, че извършителят на престъплението Н.Н. е работел като охранител -
невъоръжена охрана при втория ответник „Моба“ЕООД, в изпълнение на трудов договор №
283/23.09.202г., като охраняваният обект е в град *******, в района на „Освободен войскови
район-1415“, находящ се на територията на бившия Щаб на 7-ма Мотострелкова дивизия, в
който обект на 19.02.2022г. ответникът Н. е бил на работа нощна смяна за времето от 19,00ч.
на 18.02. до 07.00ч. на следващия ден. Твърденията на ищеца са, че след инцидента на
19.02.2022г. той като пострадал е отишъл в Бърза помощ в МБАЛ „Св.Пантелеймон"АД
гр.****** там му е била оказана първа помощ, бил е приет в Отделение по ортопедия и
травматология, направена му е първична хирургична обработка на огнестрелната рана,
снимки и изследвания. При установеното открито счупване на дясната лопатка с проектил
на дъното на раневия канал проектилът не е бил отстранен хирургически и тъй като ищецът
не е бил здравно осигурен и не е имал възможност да плати за престоя в болницата, е бил
изписан в следобеда на 19.02.2022г. След изписването му от болницата, на 01.03.2022г.
ищецът е бил прегледан от специалист - съдебен лекар, на 25.02.2022г. му е бил извършен
преглед и рентгенография в МБАЛ-Сливен-ВМА София, на 07.03.2022г. е бил прегледан в
Стара Загора, където отново му е направена рентгенография на дясна раменна става-лицева
и профилна проекция. Ищецът е поддържал, че в резултат на нанесеното му увреждане от
виновното поведение на първия ответник, той е търпял дълго време силни болки и
1
страдания, както физически, така и психически и все още не е възстановен, а проектилите се
намират още в тялото му и не са отстранени. Посочил е‚ че вследствие на травмите дълго
време е спазвал режим на покой, трябвало е да не се натоварва, имал е ограничени движения
и оплаквания от болки, за известен период от време е разчитал на жена си и на майка си за
задоволяване на елементарните жизнени потребности в ежедневието, не е могъл да спи
вечер, стряскал се е насън, преживявайки отново ужаса от прострелването с пистолет, бил е
лишен от обичайния си начин на живот и динамика, от възможността да изкарва прехраната
на семейството си. Посочил е, че дълго време се е чувствал подтиснат от чувството за
малоценност и неспособност за справяне с отговорностите към семейството му; че
възстановяването продължава и към настоящия момент; че не се чувства добре физически и
емоционално, наред с болките е изживял и силен стрес, който ще остане в съзнанието му за
цял живот; че всеки път има притеснения и неудобство, когато се налага да минава през
метал-детектор в сгради и места под специализиран контрол и носи в себе си медицински
документи, удостоверяващи, че в рамото му има сачми от прострелване. В обобщение е
поддържал, че страданията му и усещането за дискомфорт в резултат на извършеното от
първия ответник престъпление са белязали необратимо живота му, едва ли ще може да ги
преодолее, при което счита, че справедливият размер на дължимото от ответниците -
солидарни длъжници обезщетение за причинените му неимуществени вреди е сумата
60 000лв., от която обща сума 30 000лв. е размерът на частичния иск, като върху сумата
30 000лв. претендира законната лихва, считано от 19.02.2022г. - датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ответникът Н. Н. е оспорил предявения против него иск изцяло по основание и
размер. Възразил е, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава и са налице предпоставките на чл.46, ал.1 от ЗЗД за освобождаването
му от отговорност, тъй като е действал при условията на неизбежна отбрана. Посочил е, че
на въпросната дата 19.02.2022г. при изпълнение на възложените му трудови задължения е
носил законно притежаваното от него лично огнестрелно оръжие марка „Макаров-Арсенал“,
чул е в тъмната част на денонощието кучешки лай, излязъл е от помещението на
охранителите, за да обходи обекта, видял е непознато лице, до което е имало и каруца с
впрегнат кон, извадил е пистолета, страхувайки се да не го нападнат и е стрелял във въздуха,
като пистолетът е бил зареден със стоп патрони. След като извикал на лицето „лягай бързо
на земята“ видял, че то взема от земята брадва и за да го принуди да пусне брадвата,
държейки пистолета в ръката си, Н. е ударил с него нарушителя в областта на рамото, но
неволно е произвел изстрел и така е ранил ищеца в областта на рамото. Като неверни
ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че в охранявания обект се е намирала каруцата
на ищеца и на неговия баща, че ищецът е легнал на земята и е изпълнявал давани му от него
команди, че ответникът е отказал да окаже първа помощ на ищеца и му се е развикал.
Според ответника той е бил под стрес, виждайки в тъмната част на денонощието в
охранявания от него обект лице с каруца и с впрегнат в каруцата кон, което лице държи в
ръцете си брадва и счита, че не е налице причинно-следствена връзка между неговото
поведение и настъпилия вредоносен резултат, че не е налице негово противоправно
поведение и наличие на вина, че е действал при условията на неизбежна отбрана, за да
защити живота си и охраняваното от него имущество, които са били обект на посегателство
от страна на ищеца. Намира, че ищецът е този, който на 19.02.2022г. е извършил
неправомерни действия, като е влязъл с каруца и брадва в чужд охраняван обект, поради
което в случай на уважаване на предявения иск ответникът е заявил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Вторият ответник „Моба“ЕООД е оспорил допустимостта на предявения против
него иск по чл.49 ЗЗД с възражението, че ответникът Н.Н. е извършил установеното
престъпно деяние в разрез с възложената му от работодателя „МОБА“ ЕООД дейност, тъй
като служителят е носил и употребил личното си бойно оръжие и липсва връзка между
вредоносното действие и изпълнението на възложената работа, както и че извършените от
служителя действия и причиненото увреждане на пострадалия са резултат единствено от
възникналите между тях лични отношения в процесната нощ и неспазването от служителя
на установените в ЗОБВВПП правила за носене и боравене с оръжие не е в причинна връзка
са възложената му работа. Алтернативно работодателят е оспорил иска и като
неоснователен с възраженията, че не е установена твърдяната в исковата молба фактическа
2
обстановка и същата не съответства на действителните факти. Поддържал е, че
разположението на охранявания обект, в който е работел ответникът Н. е в непосредствена
близост до местния ромски квартал и често в обекта е бил осъществяван нерегламентиран
достъп, включително от няколко лица едновременно, какъвто е и настоящият случай. За
събитията на процесната дата работодателят бил известен от други негови служители,
ответникът Н. отказал да предостави каквато и да е писмена информация, при което за
изясняването на обективната истина дружеството „Моба“ЕООД счита, че следва да послужи
наказателното производство. Сочи, че ищецът при издаването на съдебномедицинското
удостовеР.е е признал, че е бил „вътре в казармата“, както и че е бил в явно/видимо пияно
състояние, което обосновава поведението му, изразило се в отказ да напусне обекта и
действията по хващане на предмет, приличащ на брадва. Работодателят е оспорил като
недоказани всички посочени от ищеца претърпени от него неимуществени вреди,
включително наведените негативни последици за физическото му здраве, като е възразил, че
ищецът не е предприел активни действия за възстановяване ла своето здраве, не е провел
оперативна интервенция за отстраняване на проектилите и така съзнателно е отказал да
прояви необходимата адекватна грижа за собственото си здравословно състояние, въпреки
изричните указания на медицинските специалисти. С оглед на това дружеството-
работодател също е заявило възражение за съпричиняване на 100% на вредоносния резултат.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника адв. Г., която поддържа
ищцовите претенции и в представена подробна писмена защита излага доводи за
уважаването им, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по чл.38 от ЗА.
Ответникът Н.Н., чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа писмения
отговор и настоява за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските по делото, като
съображения също излага в писмена защита.
Ответникът „Моба“ ЕООД, представляван от адв.П., оспорва отговорността си на
работодател по съображенията в писмения отговор, като също представя подробна писмена
защита с искане за отхвърляне претенциите на ищеца или при уважаването им, съдът да
признае по-високия принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, с присъждане
на разноските по делото.
ЯОС, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
на основание чл. 235 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното АНД№3349/2024г. по описа на ЯРС ( ведно с досъдебното
производство) и от представения от ищеца Протокол №110/13.05.2024г. от проведено
открито съдебно заседание на 13.05.2024г. по АНД № 349/2024г. по описа на ЯРС, че с
влязлото в сила на 13.03.2024г. протоколно определение на ЯРС е одобрено сключеното
между прокуратурата и ответника Н. Н. споразумение по чл.375а от НПК, с което
обвиняемият Н. Т. Н. е признат за виновен в това, че на 19.02.2022г., около 00:10 часа в
гр.****** в района на „Освободен войскови район 14-15“, находящ се на територията на
бившия Щаб на седма Мотострелкова девизия – гр.****** до гаражна клетка №7, поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – носене и употреба на оръжие и боеприпаси, е нарушил и не е спазил
правила и норми по носене и боравене с оръжие – чл. 59, ал.1 чл. 60 ал.1 т.3а, б.“а“ от
ЗОБВВПИ, като при употреба на собственото си огнестрелно оръжие пистолет марка
„Макаров–Арсенал“ с фабричен номер ********, калибър 9мм и боеприпаси за него, не е
взел мерки за недопускане на злополуки или наранявания, стрелял е и чрез огнестрелно
нараняване е причинил на Д. А. С. от гр.****** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на раменния израстък (акромион) на дясната лопатка в раменната област, довела
до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник – престъпление по чл.134,
ал.1, т.2, вр. с чл. 129, ал.2 НК, като на основание чл.78а от НК Н.Н. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на
1000лв.
Не е спорно между страните по делото и е установено по делото от представения
месечен график за дежурствата през м.февруари 2022г. в „Моба“ЕООД, че на изследваната
дата – 18-19.02.2022г. ответникът Н. Н. е работил на нощно дежурство при ответника
3
„Моба“ЕООД. Установено е от приетото като доказателство ЛТД на ответника Н. Н. при
„Моба“ЕООД, че между ответниците е възникнало трудово правоотношение на основание
трудов договор №283/23.09.2020г., с който Н.Н. е назначен на длъжността „Охранител
невъоръжена охрана“ с работно място: Сливен, регион Сливен, ОВИ 1415 гр. Ямбол и
обектите в региона. Трудовият договор на ответника Н. е сключен като срочен, при
условията на чл. 68,ал.1, т.3 от КТ – до завършване на замествания работник Д.В., като с
допълнително споразумение от 05.10.2020г. страните по трудовото правоотношение са се
съгласили срочният трудов договор на Н. да се промени в договор за неопределено време.
Установено е и не е налице спор, че в изпълнение на Договор за охрана от 03.09.2019г.,
сключен с Министерството на отбраната ответникът „Моба“ ЕООД е приел да извършва
охранителна услуга в полза на възложителя – МО, включваща дейността по осигуряване на
невъоръжена физическа охрана на освободени войскови имоти в управление на
Министерството на отбраната по Приложение №1 и Приложение №2 – неразделна част от
договора, като видно от Списък – Приложение №1 един от охраняваните имоти е именно
този в гр.****** на ул.******№*, казармени район 1 и 3, които обекти дружеството
„Моба“ЕООД е охранявало чрез наетите по трудово правоотношение охранители,
включително до 30.11.2022г. на основание допълнително споразумение към основния
договор с Министерството на отбраната, с което доп.споразумение срокът на действие на
договора е до 30.11.2022г.
Съгласно връчената на ответника Н.Н. длъжностна характеристика за
изпълняваната от него длъжност „Охранител невъоръжена охрана“, предвидената за
длъжността трудова функция е за физическа невъоръжена охрана, включваща защита на
имуществото от противоправни посегателства и осигуряването на пропускателен режим в
охранявания обект. Основни задължения към изпълняващия длъжността са: да охранява и
защитава обекта от противоправни посегателства; да гарантира сигурността и безопасността
на обекта; да изисква спазването на установения в обекта пропускателен режим при влизане
и излизане от него; да извършва проверка на документите за самоличност и личния багаж и
товар на външни лица; да носи фирмено униформено облекло и отличителни знаци; да
задържа лица в района на охранявания обект, когато са извършили престъпление в района на
охранявания обект или с действията си са създали или създават опасност за живота и
здравето на лица в охранявания обект или са увредили, или увреждат имуществото на
лицата или това на обекта; да използва физическа сила и помощни средства, като пази
живота и здравето на лицата, срещу които са насочени; да преустанови незабавно
използването на физическа сила и помощни средства след постигането на целта на
приложената мярка и др.
Установено е, че след извършеното на ответника Н. деяние на процесната дата
19.02.2022г. – причиненото огнестрелно нараняване на ищеца Д.С., считано от 11.03.2022г.
трудовото му правоотношение с втория ответник е прекратено на основание чл. 325, ал.1 от
КТ – по взаимно съгласие на страните.
Видно е от представената Епикриза от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.******
след огнестрелното му нараняване ищецът Д.С. е бил приет за болнично лечение в
Отделението по ортопедия и травматология на болницата, където е била установена открита
рана на раменния му пояс, била е направена първична хирургична обработка на
огнестрелната рана и е започнато антибиотично лечение. В епикризата е отбелязано, че
пациентът е употребил алкохол и е във видимо пияно състояние, отразено е също в
епикризата, че пациентът е напуснал самоволно отделението.
На следващия ден – 20.02.2022г. ищецът е посетил ЦСМП-гр.****** като от
съставения Фиш за спешна медицинска помощ е видно, че същият е бил прегледан, била е
установена рана от стрелба с пушка и болка в дясната ръка от стрелбата, като му е назначено
медикаментозно лечение. На 25.02.2022г. ищецът е посетил лекар – специалист хирург д-р
Янчев, който при водещата диагноза „Изстрел от ръчно огнестрелно оръжие“ е извършил
преглед на ищеца, осъществил е промивка на реневия канал и смяна на превръзката. На
25.02.2022г. на ищеца е било извършено и образно изследване в МБАЛ – Сливен- ВМА
София, при което даденото заключение е, че има данни за фрактура на акромион и три
проектила в съседство, при което на 28.02.2022г. лекар – специалист хирург – д-р С. е
извършил личен преглед на ищеца и го е насочил към друго лечебно заведение за изваждане
4
на чуждото тяло. На 01.03.2022г. ищецът е бил освидетелстван и от съдебен лекар (СМУ №
72/2022 г.), който е дал заключение, че при възникналия инцидент на 19.02.2022г. Д.С. е
получил огнестрелна рана в областта на дясната акромиоклавиколарна става с открито
счупване на дясната лопатка, с проектил на дъното на раневия канал с диаметър около 2 см,
с болезнени и ограничени по обем движения на десния горен крайник и оплакване от болки
в областта на травмите, които установени увреждания са причинили на лицето „трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник“.
По делото в качеството на свидетели са разпитани З. С. – майка на ищеца и Й. Х. –
жената, с която ищецът живее на съпружески начала, които са дали показания,
установяващи, че на въпросната дата през 2022г. ищецът е отишъл за дърва с каруца и кон, в
имот, който е бил отворен и не е бил заграден. Отправяйки се да събира дървата, според
свидетелите ищецът не е носел брадва в себе си, като е тръгнал само с каруцата и коня. По-
късно С. и Х. разбрали, че ищецът е бил прострелян, че е бил за кратко в болница, но е
напуснал болничното заведение, тъй като не е имал здравни осигуровки. На следващия ден
семейството на ищеца взело пари на заем, заплатило нужните осигуровки и ищецът посетил
други здравни заведения, където бил предупреден от лекарите, че е налице риск да остане
осакатен при изваждане на сачмите от тялото му, като ищецът закупил предписаните му
обезболяващи медикаменти. Двете свидетелки са поддържали показания, според които в
продължение на шест месеца ищецът е изпитвал болки, не можел да се самообслужва и е
бил изцяло подпомаган за тези дейности от членовете на семейството си, в този период от
шест месеца до една година той не можел да работи работата, която извършвал преди това -
извършване на шпакловки и мазилки, изпитвал и се оплаквал от болки, като и понастоящем
ищецът не бил напълно възстановен. Разпитаните са дали показания, че след травмата за
определен период от време ищецът заминал да работи в Англия, но се върнал в България
заради болките в ръката, а при преминаване на граничния контрол на летищата имал
особени затруднения, тъй като сачмите в тялото му се визуализирали на скенер и ищецът
бил принуден да носи документ от лекар за наличните сачми, за да може да премине
граничния контрол.
По делото е изслушано заключението на вещото лице д-р Ч., извършило
назначената съдебно-медицинска експертиза, според което при възникналия инцидент през
нощта на 19.02.2022г. пострадалият ищец Д. С. е получил огнестрелна рана в областта на
горната повърхност на дясното рамо, по средата, с диаметър около 2 см, с наличие на чужди
тела със сферична и неправилна форма, а в областта на раменната става със счупване на
лопатката и увреждания на голямата върга (акромион) на дясната раменна кост. Вещото
лице въз основа на историята на заболяването на ищеца и всички медицински документи по
делото е установил, че ищецът самоволно е напуснал Отделението по ортопедия и
травматология в МБАЛ – Ямбол, тъй като не е бил осигурен и е следвало да заплати
разходите за престоя и лечението, след което са му били извършени неколкократни
рентгенови и компютърно-томографски изследвания, с които са установени данните за
счупване на лопатката на мястото на нараняването и множеството малки, ситни, окръглени
чужди тела в областта на дясната раменна става, както и плътно блокирани такива тела в
областта на меките тъкани в областта на дясното рамо. Вещото лице е посочило, че при
обичайно протичане на оздравителните процеси при такива увреждания срокът за
възстановяване на функциите на увредения крайник е около 5-6 месеца, при такива
увреждания 100% възстановяване на първоначалното възстановяване на крайника е
невъзможно, но при ищеца получените по време на инцидента увреждания понастоящем
практически са напълно възстановени. При извършения личен преглед на ищеца вещото
лице е констатирало, че раната е заздравяла добре, движенията на десния горен крайник в
областта на раменната става са възстановени добре, основните функции на крайника в
наранената област са възстановени, като е налице белег в областта на рамото, който е за цял
живот. Относно чуждите тела в областта на раменната става даденото заключение е, че ако
не се премахнат чрез оперативна интервенция, те ще останат по местата, но не създават
практически опасност от настъпване на някаква усложнения, тъй като са капсуловани и
изолирани от околните структури, практически не представляват опасност за функциите на
горния десен крайник и тяхното присъствие на посоченото място не се отбелязва. Вещото
лице е разяснило, че по решение на ищеца е възможно в специализирано здравно заведение
да бъдат премахнати чуждите тела, като при благоприятно протичане на оздравителните
5
процеси функциите на раменната става и десния горен крайник ще се възстановят за срок от
около два-три месеца, но не е налице реална опасност за живота на пострадалия при
оперативното премахване на чуждите тела.
При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице отново е обяснило, че
при извършения от него личен преглед на ищеца е установило, че функцията на крайника на
ищеца е възстановена на 100%, той движи ръката си във всички посоки в пълен обем,
нараняванията са напълно възстановени, а наличният белег не е голям естетически проблем,
тъй като не е на видно място и понастоящем ищецът е в състояние да използва и двата си
горни крайника, да извършва всякаква трудова дейност и че няма причина ищецът да се
чувства изморен или задъхан, тъй като при огнестрелното му нараняване не са били
засегнати органи на сърдечната и дихателната му система. Вещото лице е изяснило, че
изпитваните от ищеца значителни болки и страдания са продължили в период от около пет-
шест месеца след увреждането, в който е имал оплаквания в битовото самообслужване, но
след този период за всички хигиенни процедури като къпане, събличане, хранене и др.
ищецът не е имал никакви затруднения. Вещото лице е изяснило също така, че евентуалните
усложнения при ищеца е могло да бъдат по-леки, ако при лечението му след прострелването
чуждите тела са били премахнати, в който случай са били налице условия за по-бързо и по-
пълноценно възстановяване на неговото увреждане. Но понастоящем, според експерта,
ползата от премахването на чуждите тела и вредата от оставането им е еднаква, тъй като
тези сачми не създават никаква опасност за ищеца, организмът ги е изолирал, капсуловал и
направил инертни. Категорично вещото лице е опровергало твърдението на свидетелите, че
е имало риск при отстраняване на чуждите тела от рамото на ищеца той да бъде осакатен
или инвалидизиран, разяснявайки, че се касае за уведомяване на ищеца за риск при всяка
оперативна интервенция – от поставяне на упойка, алергична реакция и др., но не и от
инвалидизация.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Както съдът прие и посочи, предявените искове се квалифицират по чл.45, чл.49,
вр. чл. 53 от ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца исковата
сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от двамата
ответници.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, предявен срещу
ответника Н.Н. следва да бъдат установени предпоставките за възникване на деликтната
отговорност, а именно - наличие на виновно противоправно поведение, причиняване на
вреди, наличие на причинна връзка между поведението на деликвента и причинената вреда,
като вината се предполага до доказване на противното.
По иска с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД срещу ответника „Моба“ЕООД
следва да се посочи, че принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл.
49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според посоченият текст
възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане,
носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не
произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС №
7/58 г. отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за
по - лесното обезщетяване на пострадалите. За фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и да е налице причинно - следствена връзка между поведението
на деликвента и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В Постановление № 9 от 28.XII.1966 г. на Пленума на ВС е прието, че отговорност
по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата; б/ когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него, като в този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на
възложената работа. Прието е ,че отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато
6
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за
извършване на възложената работа. Съгласно ППВС № 9 от 28.XII.1966г. отговорност по чл.
49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя
и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод
изпълнението на възложената работа.
С оглед горните разяснения за необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на деликвента - ответника Н.Н., съдът приема, че в случая в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти за тази отговорност. Налице е
одобрено от наказателния съд споразумение, което съгласно чл. 383, ал. 1 НПК има
значението на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С одобреното споразумение по АНД №349/2024г.
на ЯРС по делото са установени със задължителна сила противоправното поведение на
ответника Н.Н. – престъплението по чл.134, ал.1, т.2 НК немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, неговата вина и съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението - причинената средна телесна повреда на ищеца Д. С., описана в
споразумението (счупване на ременния израстък /акромион/ на дясната лопатка в раменнта
област, довела до трайно затрудняване на десния горен крайник, както и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на дееца Н. и вредоносния резултат.
Неоснователни са твърденията на ответника Н., според които ищецът е носел
брадва с намеР.е да я употреби срещу него, с които твърдения този ответник обосновава
отпадане на отговорността си при условията на чл.46 ЗЗД поради неизбежна отбрана. На
първо място, по досъдебното производство не са събрани данни за носене от ищеца на
брадва и от показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели – майката и жената
на ищеца, които съдът кредитира, тези твърдения на ответника са опровергани. Данните по
досъдебното производство са, че след като е бил принуден от ответника да легне на земята,
ищецът е понечил да се изправи и в този момент ответникът Н. е ударил ищеца в областта
на рамото, като неволно е произвел изстрел. Посочените действия на ищеца обаче по
естеството си не представляват риск за личността и живота на ответника Н., нито
съставляват непосредствено нападение на държавен или обществен интерес, затова не могат
да се квалифицира като неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 НК, срещу което
нападнатият-ответникът има право на защитни действия. Наред с това важно е да се посочи,
че деянието, което е извършено при неизбежна отбрана е правомерно деяние, то не е
общественоопасно, не е престъпно и деецът не носи наказателна отговорност на основание
чл. 12 НК, както и не носи гражданска отговорност съгласно чл. 46 ЗЗД. При извършено
деяние при неизбежна отбрана резултатът е оправдаване на подсъдимия, но в случая
ответникът Н.Н. не е оправдан, а е осъден за деянието и влязлото в сила споразумение,
одобрено от наказателния съд има силата на влязла в сила присъда, което изключва
неизбежната отбрана и приложението на чл.46 ЗЗД, според която норма при неизбежна
отбрана няма отговорност за вреди.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
изслушано заключението на вещото лице по медицинската експертиза, което съдът приема
като обективно и компетентно дадено, както и показанията на свидетелите С. и Х.. Вещото
лице е установило същата телесна повреда, която е посочена в споразумението, одобрено от
наказателния съд - огнестрелна рана в областта на горната повърхност на дясното рамо, в
областта на раменната става, причинила счупване на лопатката и увреждания на голямата
върга (акромион) на дясната раменна кост. Експертът е посочил какъв е периода на
обичайното протичане на оздравителните процеси при такива увреждания - около 5-6
месеца, като и свидетелските показания са, че в период от 6 месеца до една година след
увреждането ищецът е изпитвал болки, приемал е медикаменти, срещал е трудности
самостоятелно да се обслужва и се е нуждаел от чужда помощ, като не е могъл да работи.
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.45, ал.1 ЗЗД за отговорността на ответника Н.Н. – от
споразумението пред наказателния съд се установява противоправното му поведение,
причинената на ищеца телесна повреда и наличието на причинно-следствена връзка, а от
медицинската експертиза и показанията на свидетелите се установяват здравословното
7
състояние на ищеца и претърпените от него неимуществени вреди.
В хода на производството се доказаха и всички правопораждащи факти за
отговорността на втория ответник – дружеството „Моба“ЕООД. Установи се по безспорен
начин от сключения от ответника „Моба“ЕООД с МО договор за охрана на военни обекти в
гр.****** от сключения с ответника Н. трудов договор, от месечен график за дежурствата и
от одобреното от наказателния съд споразумение, че като служител на ответното дружество,
при изпълнение на възложената му работа по охрана на обект на МО, Н.Н. е причинил
вредите на ищеца, което е установено със споразумението, одобрено от наказателния съд,
задължителна за настоящия граждански съд на основание чл.300 от ГПК. В тази връзка
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан
по отношение на втория ответник.
Неоснователно и недоказано е заявеното от ответника „Моба“ЕООД
правоизключващо за отговорността му възражение, че извършените от служителя Н.
действия и причиненото на ищеца увреждане са резултат единствено от възникналите между
тях лични отношения, тъй като доказателства за познанство и установени лични отношения
между ищеца и ответника Н. по делото не са събрани.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество, че в разрез с
възложената му от работодателя дейност служителят Н. е носил и употребил личното си
бойно оръжие, което изключва гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя.
Безспорно ответникът Н. е бил назначен от ответника „Моба“ЕООД на длъжност
„Охранител-невъоръжена охрана“, но независимо, че трудовата функция на служителя е
била за осъществяване на невъоръжена охрана, в Закона за частната охранителна дейност е
налице уредба за случаите, при които охранителният състав на едноличен търговец или
юридическото лице (каквото е дружеството „Моба“ЕООД) има право на употреба на
физическа сила (чл. 59 от ЗЧОД), на помощни средства (чл. 60 от ЗЧОД) и на огнестрелно
оръжие (чл. 62 от ЗЧОД). Разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЧОД урежда използването на
огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на неизбежна отбрана и крайна
необходимост по смисъла на Наказателния кодекс. Същевременно, ответникът „Моба“ЕООД
като лице, извършващо дейност по чл. 5 от ЗЧОД и организиращо охранителната дейност по
чл. 51, ал. 1 ЗЧОД, на основание чл.52, ал.1, т.4 ЗЧОД и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з
—611/11.06.2018 г. на МВР има задължението да предприеме необходимите действия по
извършване на инструктаж на персонала и създаване на организация по съхраняване в
обекта на препис на документ: действия на изпълнителите и/или ръководителя на
охранителната дейност при осъществяване на правомощията по чл. 59, 60 и 62 от ЗЧОД.
Следователно, независимо че в случая няма данни ответникът Н. да е употребил личното си
оръжие в условия на неизбежна отбрана или крайна необходимост, не е налице забрана за
носене на лично оръжие, а ответникът- работодател също не е доказал изпълнението на
задълженията си по чл.52 от ЗЧОД и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з—611/11.06.2018 г.
на МВР, и както се посочи по-горе, съгласно задължителната практика на ВКС
работодателят носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата и чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него, както и когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.
При така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал
всички факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че на
основание чл.53 ЗЗД е възникнала солидарната отговорност за ответниците да заплатят на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесния
деликт.
Съдът следва да определи обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди”
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на ПВС понятието
8
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
С оглед тази преценка за определяне дължимото на ищеца обезщетение, съдът
съобрази, че към датата на непозволеното увреждане ищецът е бил на 32г. След деликта той
е бил хоспитализиран за кратко, претърпял е хирургична обработка на огнестрелната рана, в
резултат на причинената му средна телесна повреда е изпитвал болки и нужда от чужда
помощ в продължение на около 5-6 месеца, приемал е обезболяващи медикаменти. През
това време ищецът е имал затруднения при самообслужването. През възстановителния
период, който нормално продължава около 6 месеца, ищецът е изпитвал болки и страдания, с
по-голям интензитет непосредствено след увреждането – в този смисъл са дадените
свидетелски показания, които съдът кредитира, както и заключението на вещото лице. От
свидетелските показания става ясно също, че през посочения период от 6 месеца и до една
година, поради изпитваните болки и трудност при движение на дясната ръка ищецът е бил
възпрепятстван да работи, а останалите в тялото на ищеца метални проектили (сачми)
продължават да са източник на неудобства при осъществяван задължителен пропускателен
контрол. Установено е от вещото лице, че понастоящем функцията на увредения горен
крайник на ищеца е възстановена на 100%, той движи ръката си във всички посоки и в
пълен обем, че нараняванията са напълно възстановени и ищецът е в състояние да използва
и двата си горни крайника, за да извършва безпроблемно всякаква трудова дейност, а
останалите чуждите тела в областта на раменната става са капсуловани и изолирани, и не
създават опасност от настъпване на каквито и да е усложнения. По делото липсват
доказателства за понесени от ищеца тежки и трайни психически последици, които ще го
съпътстват до края на живота, нарушения на съня и др. Преценката на всичко установено
във връзка с критериите в ППВС №4/68г. – причинената средна телесна повреда, начинът на
извършването на противоправното деяние – огнестрелното нараняване на ищеца (виновно
осъществено деяние), неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, двигателните
затруднения и неудобства в рамките на оздравителния процес след травмата, претърпяните
болки през възстановителния период, ноторно известния факт за изпитания страх и стрес
при стрелба и огнестрелно нараняване, както и конюнктурата в страната към момента на
увреждането, дава основание на съда да приеме, че за репариране на търпените болки и
страдания от увреждането, на ищеца се следва справедливо обезщетение в размер на 25
000лв., което следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането –
19.02.2022г. Искът за разликата до предявения размер от 30 000 лв. – частичен иск от
60 000лв., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е
създал предпоставки за възникване на вредите.
В случая не е установено поведение на ищеца, което да е причина за вредоносния
резултат. Липсват данни за негови действия, които да са застрашили живота и здравето на
деликвента- отв.Н. или охраняваното от него имущество – не е установена кражба на вещи
от охранявания имот или дори опит за кражба, като данните съобразно показанията на
9
разпитаните свидетели са, че охраняваният обект не е бил ограден или обозначен за частен
имот, за да се съди за умисъл у ищеца за присвояване на вещи от чужд имот, а само
навлизането в чужд имот не е престъпление по материалното българско право. При тези
данни, в каузалитета на причиняването на вредите на ищеца стоят действията на деликвента
Н.Н., а не присъствието на ищеца в охранявания обект, нито фактът, че е употребил алкохол,
като непосредствената близост на ромския квартал до охранявания обект също е без правно
значение.
По делото ответното дружество се е позовало на т.нар. последваща вина на
пострадалия за съпричиняване на вредите, тъй като ищецът не е положил дължимата грижа
за ограничаване или отстраняване на вредите и съдът дължи произнасяне по това
възражение.
На съдебния състав е известна практика на ВКС, в която се приема, че
непроявявайки необходимата грижа за здравето си пострадалият допринася за увеличаване
на вредните последици и по-конкретно за претърпените болки и страдания, което обуславя
съпричиняване при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД, респ. намаляване на определеното
обезщетение с определения процент на съпричиняване. (напр. Решение № 48 от 9.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2142/2020 г., III г. о., ГК и др.). В тази светлина съдът съобрази
епикризата от МБАЛ-Ямбол и заключението на вещото лице по съдебно-медицинска
експертиза, както и становището на вещото лице, дадено в проведеното открито съдебно
заседание, че ищецът е напуснал самоволно болничното заведение, тъй като не е бил
здравно осигурен и не е могъл да заплати разходите по лечението за отстраняване на
металните проектили, при което евентуалните усложнения при ищеца е могло да бъдат по-
леки, а възстановяването по-бързо и по-пълноценно, ако при лечението му след
прострелването чуждите тела са били премахнати. Наред с тези данни, по делото е
установено, че след напускане на болничното заведение ищецът е намерил средства за
внасяне на здравните си осигуровки, а от фиша за спешна медицинска помощ е установено,
че на следващия ден след нараняването ищецът е потърсил спешна медицинска помощ, като
св.Х. е закупила предписаните му медикаменти. В следващите дни ищецът е предприел
действия за продължаване на лечението си – посетил е лекари, които са му оказали
специализирана извънболнична помощ и са го насочили към образни изследвания (които
ищецът е извършил) и за продължаване на лечението. При тези установени факти, според
съда не се установява по безспорен начин последваща вина на пострадалия за настъпване на
вредите и изводът е за неоснователност на възражението за съпричиняване, поради
непредпиети необходими и достъпни за ищеца мерки за лекуването му, за да намали или
ограничи вредните последици.
При този изход на делото и частичното уважаване на иска, на основание чл.78, ал.1
ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, а ответниците
имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска (чл.78, ал.3 ГПК).
Ищецът е освободен от ДТ и разноски, при което ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на пълномощника му адв.Г. възнаграждение при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ, съгласие за която е постигнато в
представения по делото договор за правна защита и съдействие. На адв. Г. следва да бъде
определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа, с
оглед неприложимостта на Наредба №1/2004г. на ВАдвС за възнаграждения за адвокатска
работа, поради противоречието на наредбата с чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС и
служеща само като ориентир за определяне на възнаграждението (съгласно Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 и практиката на ВКС, формирана
след постановяване решението на СЕС), Настоящият състав на ЯОС определя
възнаграждението в размер на 3 000 за предявения иск с оглед цената му, а съразмерно с
уважената част на иска на адв. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 2 500лв., при съобразяване вида на спора, невисоката фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката висок обем адвокатска работа, изразила се в изготвянето
и подаването на подробна и аргументирана искова молба, следене хода на делото, явяване и
участие в едно открито съдебно заседание, писмено становище в следващо открито съдебно
заседание и изготвена писмена защита.
10
На ответника Н.Н. следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 250 лв., съобразно представените по делото доказателства за заплатено в
брой адв.възнграждение на адв.Х. в размер на 1 500лв.
Ответникът „Моба“ЕООД не е представил доказателства за стоР. разноски и
разноски не му се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
ДТ в размер на 1 000лв. върху уважения размер на иска, както и разноски направени от ЯОС
в размер на сумата 678, 60лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. Н. от с.*******, Община******, Област******, ул.*****№*, с
ЕГН ********** И „МОБА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1220, р-н „Надежда“, ж.к.“Толстой“, бл.36, вх.1, ап.1, представлявано от Н. Н.
Н., да заплатят солидарно на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, чл.49 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД, вр.
с чл.52 ЗЗД на Д. А. С. от гр.******, ул.******, с ЕГН **********, сумата от 25 000лв.
(двадесет и пет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на огнестрелно нараняване, деяние, извършено на 19.02.2022г. от Н. Н. при и по повод
изпълнение на служебните му задължения, възложени му от „Моба“ЕООД, за което деяние,
съставляващо престъпление Н. Н. е признат за виновен със споразумение по АНД
№349/2024г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.02.2022г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 25 000лв.
до предявения размер от 30 000 лв. – частичен иск от общата сума 60 000лв., ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Т. Н. от с.*******, Община******, Област******, ул.*****№*, с
ЕГН ********** И „МОБА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1220, р-н „Надежда“, ж.к.“Толстой“ ,бл.36,вх.1, ап.1, представлявано от Н. Н.
Н., да заплатят на адвокат Р. Г. от АК-*******, с адрес гр.******, ул.*****№**, офис**, на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв.
ОСЪЖДА Д. А. С. от гр.******, ул.******, с ЕГН **********, да заплати на Н.
Т. Н. от с.*******, Община******, Област******, ул.*****№*, с ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото пред първата инстанция в размер на 250лв.
ОСЪЖДА Н. Т. Н. от с.*******, Община******, Област******, ул.*****№*, с
ЕГН ********** И „МОБА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1220, р-н „Надежда“, ж.к.“Толстой“ ,бл.36,вх.1, ап.1, представлявано от Н. Н.
Н., да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната
власт, ДТ в размер на 1 000лв., както и разноски направени от ЯОС в размер на сумата
678, 60лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11