Р Е Ш Е Н И Е
№160
гр. Велико Търново, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 406 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателката Г.Д.Т. ***, чрез
процесуалния си представител адв.Д. от ВТАК, е обжалвала като незаконосъобразна
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1275-00366 от 16.6.2021
на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с
която и е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Поддържа се издаването на заповедта при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при
неспазване на изискването за формата на оспорения акт, в разрез с целта на
закона и в нарушение на материалния закон.
В открито заседание, чрез процесуалния
си представител аргументира, че незаконосъобразно в заповедта е описана
обстановката, при която е констатирано нарушението, което е обосновало
прилагането на ПАМ, незаконосъобразно е прието,че е налице отказ да се даде
биологична проба за изследване на наркотични вещества, като не става въпрос за
невалидна проба, а за некачествена биологична проба. Счита, че закъснение от 10
минути при явяването за вземане на кръвна проба не е основание да се откаже да
се вземе тази проба за съответния анализ. С тези и други подробно изложени
аргументи и доводи моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът по делото, началникът на
група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново, не е взел
становище.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателката и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 21.06.2021 г. на оспорващата, а жалбата е
подадена в съда чрез пощенски оператора на
5.07.2021 година /видно от щемпела, намиращ се върху пощенският плик/, при
което е спазен 14 дневния решителен и преклузивен срок за подаването и. Оспорващата
е адресат на заповедта и последната е неблагоприятна за нея, поради което е
налице процесуална легитимация за обжалването и.
По същество съдът преценява жалбата като
неоснователна.
Доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:
Според
представения по делото АУАН серия GA, ***/лист 16 от делото/, на 15.06.2021 година в
присъствието на свидетеля С.С. е съставен този акт, против жалбоподателката за
това, че на километър 106+500 в посока към град Велико Търново е управлявала
собствения си лек автомобил „Мазда 3“ с регистрационен номер ВТ 8965 КР, като е
отказала за и бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози в сградата на РУ - Велико Търново с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест“, като е и издаден талон с бланков номер 088195 по описа на сектора в
ОДМВР – Велико Търново.
Видно от
съдържанието на този талон, в него е вписано, че жалбоподателката отказва проба
с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARH5-0011, като е разпоредено да се яви в Спешното отделение при МОБАЛ – Велико
Търново в срок до 45 минути от връчването на талона. От съдържанието му се
установява, че той е връчен в 14.15 минути на жалбоподателката. Съответно, Т. е
следвало да се яви в спешното отделение в 15.00 часа.
От журнала,
който се води в СО при МОБАЛ – Велико Търново се констатира, че
жалбоподателката е посетила това отделение в 15,10 минути на същата дата, като
е записана като посетител №57.
По инициатива
на жалбоподателката и с оглед оспорване на описаната в АУАН и процесната ПАМ
фактическа обстановка като недостоверна, съдът допусна до разпит като свидетел А.В.И., който е и актосъставител на вече
описания по горе АУАН. От показанията му, дадени под страх от наказателна
отговорност, на процесната дата е спрял описания в акта автомобил, който е бил
управляван от жалбоподателката, като целта е била проверка за алкохол в кръвта
и за употреба на наркотични вещества. Взета е проба за алкохол и е констатирано
от показания на съответния уред, че лицето не е употребявало алкохол.
Жалбоподателката е поканена да посети РУ – Велико Търново, като тя без
съпротива е посетила управлението и там и е направена проверка чрез съответното
техническо средство. Показано и е било как да се вземе пробата – чрез
натъркване на венците, на които се отделя най – много слюнка до напояване на
тампона. Този тампон следва да се сложи в уреда за анализ. Първият тест е бил
невалиден, тъй като водачът според свидетеля не е следвал точно инструкциите,
като и повторния тест е бил невалиден. При покана да направи трети тест,
жалбоподателката е отказала, като и е бил издаден талон за медицинско
изследване. Издаден и е бил вече описание по-горе АУАН. При даването на този
талон е било обяснено на водача, че трябва да спази указаното в него време за
явяване за вземане на проба за изследване, като се запише в т.н. „Координация“
в СО при МОБАЛ - Велико Търново. Свидетелят
излага, че след като съответното лице, на което е издаден талона за изследване,
се запише в този център, СО се свързва с дежурния в РУ и патрула отива на
място. Съответно, той е отишъл и е проверил в колко часа е била записана
жалбоподателката, като са констатирали, че тя е там и са и обяснили, че няма да
и бъде взета кръвна проба заради неспазване на срока за явяване. Според
свидетеля така е следвало да се процедира по инструкция – ако се отиде от
патрула и се констатира, че не е спазено времето за явяване за вземане на
кръвна проба на лицето, на същото се обяснява, че няма право в присъствие на
състава на патрула да се взима биологичен материал за изследване. В конкретният
случай според свидетеля не е дошло медицинско лице, но в тази стая
„Координация“ според него има медицинско лице. Жалбоподателката не е била
агресивна, нито е причинила спречквания с патрулните полицаи. Тя не е влизала
да и се взима кръв, нито е проявявала силно желания да даде кръв.
Съдът
констатира, че показанията на свидетеля досежно вземането на проби за наличие
на наркотични вещества в сградата на РУ – велико Търново се потвърждават и от
представените писмени доказателства на листове от 64 до 69 от делото. Според
резултата от теста, приключил на 15.06.2021 година в 13,17, 43 часа, за шест
наркотични вещества е налице грешка в теста, но за амфетамини резултатът е
отрицателен. Според теста, приключил на същата дата, но в 13, 43, 07 часа, за
шест от наркотичните вещества теста е грешен, но за едно вещество тестът е
отново отрицателен. Двете проби са съответно №11 и 12, като според
съпроводителното писмо, те са извършени с „Дрегер Дръг Тест 5000“.
Извън
показанията на този свидетел, съдът изслуша и показанията на свидетелката я.н..
Същата сочи, че на процесната дата Г. и е звъннала, за да отиде до полицията и
да прибере колата и. Свидетелката е отишла, като Г. я е помолила да отидат до
Бърза помощ, за да даде кръв. Отишли са, но докторите са се обадили в
управлението, за да кажат, че Г. е закъсняла. Казали са, че не може да даде
кръв и са си тръгнали, като свидетелката е разбрала, че времето, през което е
можело да се свезем кръв, е минало.
Какви са
изводите на съда?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-659/26.02.2021 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 18 от делото/, началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново могат да издават заповеди за
ПАМ по чл.171, т.1, буква 2а, буква „б“ от ЗДвП за територията, обслужвана от тази
областна дирекция. Посоченото правомощие за това възниква от заповед №8121з-1524
от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е
служебно известно на съда.
При това положение заповедта за
прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт, като той е
издаден от компетентен по степен, материя и територия административен
/полицейски/ орган.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на
чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП, което съставлява причината да се приложи мярката, формата на
административния акт е спазена. Както се отбеляза, фактическо основание е
посочено следното обстоятелство, а именно: отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като това е станало в хода на проверката, описана в обстоятелствената
част на заповедта за прилагането на мярката.
Основното изискване на разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП е тази заповед /за прилагането на ПАМ/ да е мотивирана. В
процесният случай, макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства,
квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената.
В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на
посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който според ответника се вписва в
една от алтернативните хипотези на нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като
това изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт.
В процесният случай са спазени съществените
административно-производствени правила при издаването на заповедта.
Както се констатира вече, след два
опита да направи валиден тест за проверка за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, актосъставителят е
издал талон за медицинско изследване, тъй като жалбоподателката е отказала да
направи трети тест за наличието на такива вещества, въпреки, че е била поканена
за това, като и е обяснено как процедира при тестването.
Правилно е било съобразено от този
орган, че независимо от това кога е направен отказа от лицето, следва да се
приложи презумпцията по чл.2, ал.2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата за
лаконичност/. Съответно при такъв отказ в хода на проверката се прилага
изискването на чл.3а, т.1 от Наредбата, като установяването на употребата на
наркотични вещества се извършва чрез медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, което следва да е извършено по правилата, предвидени в
този нормативен акт.
След като е
издаден талона по чл.3, ал.2 от Наредбата /с оглед приложимостта на §25 /, то
за жалбоподателката е приложимо изискването на чл.6, ал.9 от Наредбата,
респективно изискванията на чл.15, ал.6 от този нормативен акт, която
разпорежда като последица приемането на резултатите от теста, направен при
проверката на лицето. В случая обаче, тъй като липсва качествена проба при
тестването на жалбоподателката в районното управление за наличие на всички
наркотични вещества, които попадат в обхвата на проверката, и е налице
отказ на лицето да бъде тествано за трети път, то приложение намират
последиците, разписани в чл.2, ал.2 във връзка с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Трябва да се
посочи, че нормите на Наредбата, които уреждат тези процесуални правила при
установяването на употребата на наркотични вещества имат императивен характер и
не могат да се тълкуват поправително, стеснително или разширително, а само
стриктно. При това спазването им от страна както на органите, които водят
производството, така и от адресата им, е гаранция за достоверността на
резултатите от съответното изследване, както и за правата на лицето, което е
подложено на такова изследване.
Заповедта съответства и на материалния
закон.
Според нормата на чл.171, т.1, буква „б“
от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Анализът на
нормата сочи, че тя предвижда няколко алтернативни хипотези, реализирането на
които се свързва с предвидените последици, като една от тези хипотези е и
установен отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед установеното по преписката и от
съда, е налице поведение на оспорващата, което се вписва във алтернативната
хипотеза на разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Следва
жалбата да се отхвърли.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Т. ***, ЕГН *********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1275-00366
от 16.6.2021 на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :