Р А З
П О Р
Е Ж Д
А Н Е
№……………………….
2019 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав в закрито съдебно
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 2623 от
2019 г. по описа на АС Варна, намери следното:
Производството
е по реда на чл. 252 от АПК.
Инициирано
е по искане за прекратяване на
действия по чл. 250 от АПК на „ОВЪРСИЙЗ ХОРИЗОНТ“ АД (правоприемник на „ОВЪРСИЙЗ
ХОРИЗОНТ“ ЕООД) представлявано от Р.К.- изпълнителен директор.
Искането е насочено
срещу предприети от служители на звено “Общинска полиция“ при ОД на МВР
Варна и от кмета на
община Варна неправомерни фактически действия, изразяващи се в поставяне на пътен знак В2 на бул. „Княз Борис І“,
непосредствено в началото на улицата, водеща до комплекс „Хоризонт“
–собственост на дружеството, с който се въвежда забрана за влизането на ППС в
двете и посоки, а
търсената с него съдебна защита цели незабавното им
преустановяване.
Дружеството - ищец се легитимира
като собственик на недвижими имоти,
находящи се в м. „Салтанат“ – ПИ 10135.536.162 ведно с изградения в него
комплекс „Хоризонт“, състоящ се от две сгради
и ПИ 10135.536.493 ведно с изградена в него сграда, с НА № 85, вх.рег.№
15619:-7.06.2007 г. и НА №189, вх.рег. 15475/07.06.2007 г.
В искането се посочва, че на 10.09.2019 г. на бул.“Княз
Борис І“ в началото на улицата, водеща до комплекс „Хоризонт“ от органите на
реда е поставен пътен знак В2,
забраняващ влизането на ППС в двете посоки, като служители та звено „Общинска полиция“
заградили подхода и препятстват водачите на автомобили, желаещи да достигнат до
паркинга на комплекса.
Изтъква се, че за горните
действия административен акт не е издаден, като към момента на извършването
им се осъществява процедура по актуализация на „Генералният план за
организация на движението на територията на община Варна съгласно разпоредбите
на Наредба № 1/17.07.2001 г., която не е
финализирана. Същата е във фаза публикуване на уведомление за издаване на общ
административен акт. В подкрепа на горното ведно с искането са представени
разпечатки от сайта на община Варна на: Уведомление по чл. 66 от АПК, графична
и текстова част от ГПОД – проект за актуализация, проект на Заповед за неговото
одобряване.
Акцентира се, че от никъде в
публикуваните документи не се предвижда
поставяне на забранителни знаци,
а и предвид фазата на процедурата предварително изпълнение, което да
позволи поставянето на пътния знак не е предвидено.
Като основен аргумент, на който
обосновава правния си интерес от търсената срещу фактическото действие съдебна
защита изтъква, че с поставянето на пътен знак В2 незаконосъобразно и пряко се засяга правото
му на собственост,“ като същата не може
да бъде упражнена в пълен обем“. Практически се оказвал невъзможен достъпът на посетителите до собствения на дружеството
комплекс „Хоризонт“ с превозно средство.
Неправомерно поставеният пътен знак според дружеството – ищец пряко засяга възможността за достъп с МПС на
работещите в целогодишно функциониращия комплекс. Твърдят се и вреди от пряко засегната от
същите действия търговска дейност.
Въз основа на изложеното е
формирано искане съдът да постанови разпореждане, с което да задължи
служителите на звено „Общинска полиция“ както и кмета на община Варна да
прекратят незаконосъобразните действия, тъй като същите не са в изпълнение на
административен акт или на законово
предвидена мярка. Същите следва да се прекратят до окончателното приключване на
процедурата по актуализация на ГПОД.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и данните по делото намира
следното:
Съгласно чл. 250 от АПК всеки, който има правен
интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен
орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на
закона.
Защитата по реда на чл. 250 от АПК е защита срещу неоснователни
действия и бездействия на администрацията. Действията са неоснователни когато
не се основават на административен акт или на закон. По принцип
административните органи следва да действат само в рамките на правомощията си,
установени от закона - те могат да извършват само такива действия, които са им
възложени пряко от закона или от
административен акт т. е. те не могат да извършват фактически действия,
които не са основани на административен акт или на закон и които увреждат или
застрашават права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
Относно характера на действието, срещу което е насочена
търсената в настоящото производство съдебна защита, съдът като прецени неговото
съдържание и правен ефект, съдът прие следното:
Поставянето на пътен знак В2,
въвеждащ забрана за движение на превозни средства в конкретно определен
съобразно зоната му на действие участък от „Приморски парк“, съставлява фактическо действие, което
безспорно въвежда конкретно задължение за поведение и съответно ограничава
конкретно право – това на свободно преминаване
по процесния участък на превозни средства. Това действие е различно от
чисто техническото (физическото)
действие по монтиране, което разбира се е приключило преди сезирането на
съда с настоящото искане. Ефектът на
това фактическо действие -
забрана за свободно преминаване на превозни средства по конкретния участък - се
проявява след приключване на техническото монтиране на пътния знак. Завършеният монтаж на пътния знак не
обективира вече осъществено, т.е, приключило
фактическо действие съобразно критериите на чл. 250 от АПК, защото то не
е такова, както вече се каза.
Това точно фактическо действие е
предмет на съдебен контрол съобразно критериите на АПК, въведени в чл. 250 от
същия кодекс.
Съдът, с оглед правомощията,
предоставени му с чл. 252, ал.2 задължи
от административния орган, да представи
всички данни, на които се основава осъществяваното от него фактическо действие.
С молба с.д.№ 13817/13.09.2019 г.
процесуалният представител на ответника е представил по делото предходно издадени
индивидуални административни актове – Заповед№ 4170 и Заповед № 4171 и двете от
11.11.2013 г. Относима към настоящия казус е Заповед № 4170/11.11.2013 г., - т.2, която обаче е отменена с Решение на
Адм. съд Варна, постановено по адм. д. № 3940/2013 г., потвърдено с
решение № 240/11.01.2016 г. на ВАС.
Предвид горното този административен акт не може да обоснове извършването на
фактическото действие – предмет на съдебен контрол. А и административният орган
не се позовава на него.
С последващи разпореждания № 12443 и № 12487
от16.09.2019 г. съдът изиска от кмета на община Варна да представи действащите
към 10.09.2019 г. схема на алейната
мрежа и извадка от ГПОД за процесния участък.
С молба с.д.№13901/17.09.2019 г.,
видно от приложенията към нея от процесуалния
представител на ответника са представени: текстова и графична част на Генерален план –
актуализация 2019 г; ГПОД , одобрен със
Заповед № 1424/17.04.2018 г. – текстова и графична част. Съдържанието на
последната не може да обоснове извод за предвиден
за поставяне пътен знак В2 на процесния
участък – нещо повече, категоричното му
идентифициране върху графиката не е възможно. Отделно от това АО не се позовава
на този ГПОД, одобрен с негова Заповед № 1424/17.04.2018 г. при
осъществяваните фактически действия.
Горните констатации изключват хипотеза, в която фактическото действие
–предмет на съдебен контрол , да се обосновава на административен акт.
Обстоятелството, че е предприета процедура по актуализация на ГПОД , одобрен
със Заповед № 1424/17.04.2018 г. не променя този извод, предвид липсата на постановен финализиращ производството общ
административен акт.
Изследвайки казуса и по следващия
критерий – осъществявано от АО
фактическо действие, произтичащо пряко от закона, съдът,
съобразявайки относимата за случай разпоредба на чл. 15, ал.7 от ЗДвП,
която забранява преминаването
и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
населените места извън обозначените за това места, счита, че това конкретно осъществяваното фактическо
действие не основава и на цитираната законова норма. Въведената с
нея законова забрана е обща, неспазването и влече административнонаказателна
отговорност за нарушителите. От нея не
може да произтече пряко възложено от
закона право на АО извършването на фактическо действие по поставяне на пътен знак – в случая В2, което
действие да цели постигане на ефект на регулиране или „превенция“ на
нарушенията по този закон.
Предвид изложеното подложеното на съдебен контрол продължаващо фактическо действие – поставяне и
държане на пътен знак В2 на конкретния участък от „Приморски парк“ от страна на
административния орган се явява напълно неоснователно.
Констатациите на разпоредената по
реда на чл. 252, ал.3 от АПК проверка
пък установиха, че фактическото действие не е прекъснато – факт, който съдът
констатира и при проведения по реда на чл. 204, ал.2 от ГПК оглед на място.
Видно от данните, изхождащи от
„Елит пътна сигнализация“ ООД -
поставянето на пътния знак е извършено технически от служители на
дружеството, по силата на възлагателно писмо от 20.08.2019 г., което според
неговото съдържание се основава на решение, взето с протокол № 25/02.07.2019 г.
на ЕСУТ, с което се възлага
изработването на ПУП с цел установяване на траен статут на алейната мрежа на
територията на Приморски парк и на актуализация на ГПОД за същата територия.
Съдържанието на коментираното
писмо е изцяло в подкрепа на взетите по-горе изводи за отсъствието на основание
за осъществяваното фактическо действие.
Относно наличието на правно защитим интерес у дружеството
– ищец и неговото пряко засягане от осъществяваното фактическо дествие:
Активната
процесуална легитимация на дружеството за инцииране на настоящото
производство произтича от притежаваните от него вещни права
върху два недвижими имота, описани подробно в цитираните по-горе нотариални актове.
Разпоредбата на чл. 250 АПК
дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и
интереси са засегнати от фактически
действия, извършвани от името на административния орган. За да е допустимо
искането по чл. 250 АПК
е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице
правен интерес от търсената защита.
Производството по този ред е с цел защита
срещу всякакви, извършвани в момента фактически действия, които не са предприети
в изпълнение на административни актове или не произтичат пряко от закона като съдържанието на защитата се състои в незабавно
и безусловно прекратяване на действията - чл. 253, ал.2 от АПК.
Административният акт или действие
"засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато
нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Т. е.
"засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни
последици от решаването на спора, в
чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт или действие. В този смисъл неблагоприятно
засягане е всяка правна последица от акта или действието, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване
на субективни права.
Налице е първата процесуална предпоставка
за допустимост на искането - твърдяното фактическо действие е налично, т. е.
искането не е лишено от предмет. Липсва обаче другата процесуална предпоставка
за допустимост на искането – за дружеството ищец да
е налице правен интерес от търсената защита. Фактическото действие по поставяне и държане на пътен знак В2,въведената с въведената с него забрана за
преминаване и действия на служителите на
„Общинска полиция“ при община Варна видно от констатациите , при огледа отразени в
съставения протокол не засягат правото
на собственика на преминаване с МПС по процесния участък, т.е. не се засягат субективни права и законни
интереси на дружеството, представлявано от изпълнителния му
директор Р.К., а именно – не се ограничава свободата му на
преминаване през контролирания участък.
Искането не съдържа подобно
твърдение.
В хода на
проведения по реда на чл. 204, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 252, ал.2 от АПК
оглед на място съдът установи продължаване на осъществяването на фактическото
действие, като от страна на звено “Общинска полиция“ се осъществява по график
24-часово присъствие на екип с маркиран автомобил. На огледа присъстваха
началникът на звено “Общинска полиция“ –ст.инспектор В.Начев, както и
Бл. Коцев – представител на дружеството – ищец.
При
поставените въпроси на лицата, направили изявления като свидетели по смисъла на
чл. 204, ал.1 от ГПК дадените от тях отговори са еднозначни и еднопосочни.
Съществено за случая е изявлението на Бл.Коцев,
според което за времето от
депозиране на искането до момента не е имало ситуация, при която след
легитимирането им, в това число и
на изпълнителния директор на дружеството
Р.К. пред служителите на „Общинска полиция“ достъпът им до притежаваната от тях
собственост - комплекс „Хоризонт“, с
превозно средство да е бил препятстван.
И при липса на легитимиране до такъв резултат не е достигано.
Изявлението на началника на „Общинска полиция“ е изцяло в полза на дружеството,
т.е. че и за бъдеще време препятстване на достъпа до собствеността на ищеца
няма да се осъществява.
Горното води до извода, че
въведената с осъществяваното фактическо действие „поставяне на пътен знак В2“
забрана (макар и неосноваващо се на административен акт и непроизтичащо пряко от
закона) не засяга по никакъв начин нито ограничава законното право на
собственика на свободен достъп до собствеността му с превозно средство
Наличието на правен интерес се преценява от
съда в производството по чл. 250 АПК от една страна, въз основа
на твърденията, изложени в искането, които могат да бъдат установени, и от
друга, с оглед характера на фактическите действия, чието преустановяване се
претендира. Във всеки случай, в който евентуалното уважаване на искането би
довело до настъпването на благоприятни последици за търсещия защита, свързани
със защитата на негови права и законни интереси, такъв ще е налице.
За да бъде допустимо такова
искане е необходим правен интерес , което в случая
би означавало, че при неговото
уважаване в правната сфера на ищеца
пряко и непосредствено ще настъпят благоприятни правни последици (така в определение № 11308 от 27.09.2017 г. по адм. д. № 10397/2017). В случая
обаче дружеството-ищец не се нуждае от такава последица, тъй като не е налице
негативно засягане на правната му сфера в качеството на собственик на недвижими
имоти, чийто достъп до тях с превозно средство да е препятстван от конкретното
фактическо действие.
Горното
обосновава извод за липса на правен интерес от постигане на правния ефект на
защитата по реда на чл. 250-253 от АПК.
Относно
изтъкнатия от ищеца аргумент –че с
осъществяваното действие се оказвало невъзможно посетителите на комплекс
„Хоризонт“ да достигнат до него с превозно средство съдът счита, че той не
засяга по никакъв начин упражняването на личните субективни права на ищеца. Касае
се за чужди субективни права, срещу
засягането на които ищецът не разполага
с процесуален способ на защита. Никой не може да упражни от свое име, чрез
собствено предприети процесуални действия чужди права.
Предвид направения коментар съдът
намира, че искането с което е сезиран,
предявено макар и от лице с налична активна правна легитимация, за лишено
от правен интерес.
Горното го квалифицира като
недопустимо, препятства съда да се
произнесе по същество и да постанови съдебен акт, с който да разпореди
незабавно и безусловно преустановяване на фактическото действие.
Мотивиран от изложеното съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество искане за
прекратяване на действия по чл. 250 от АПК на „ОВЪРСИЙЗ ХОРИЗОНТ“ АД
(правоприемник на „ОВЪРСИЙЗ ХОРИЗОНТ“ ЕООД) представлявано от Р.К.- изпълнителен
директор, насочено срещу предприети от
служители на звено “Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна и от кмета на
община Варна неправомерни фактически действия, изразяващи се в поставяне на пътен знак В2 на бул. „Княз Борис І“,
непосредствено в началото на улицата, водеща до комплекс „Хоризонт“
–собственост на дружеството, с който се въвежда забрана за влизането на ППС в
двете и посоки, а
търсената с него съдебна защита цели незабавното им
преустановяване.
ПРЕКРАТЯВА
производството по частно административно дело № 2623_2019 г. по описа на
Административен съд Варна.
Разпореждането подлежи на
обжалване с частна жалба в 3 дневен срок от съобщаването му на страните пред
ВАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА