№ 392
гр. Дупница, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Р. И. М., ЕГН ********** с адрес: с. ***, общ. ***, обл. Кюстендил, ул. *** обжалва
Наказателно постановление № 23-0348-000426/30.05.2023 г., издадено от Началник група в
ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което са му наложени следните административни
наказания:
1. На основание чл. 179 ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
2. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за отхвърлянето . Ако съдът не приеме изложените съображения и приеме жалбата за
основателна и в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат
над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за
прекомерност и за присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на
09.05.2023 г., длъжностно лице при санкционния орган – свидетелят С. Ш. на длъжност
,,младши автоконтрольор“ в присъствието на свидетеля И. Д., съставил на жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение № 599971 за това, че на 09.05.2023 г. в
03.21 часа на път 3-6204, км. 11+100 посока Дупница управлява личния си автомобил
,,Мицубиши Паджеро“ с рег. № КН3877КА, като вследствие на несъобразена скорост с
пътните условия губи контрол над МПС, излиза вдясно от пътното платно и се блъска в
дърво, реализирайки ПТП. Водачът отказал да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство ,,Алкотест дрегер 7510“ номер 0411, не представил СУМПС
и контролен талон към него.
На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 139155, но водачът е
отказал да го получи, удостоверено с подписа на един свидетел посочен с трите му имена.
Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано като административни
нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
АУАН е съставен и връчен на място на нарушителя срещу негов подпис.
Въз основа на този акт за нарушение, на 30.05.2023 г., Началник група в ОДМВР
Кюстендил, РУ Дупница е издал атакуваното НП №№ 23-0348-000426/30.05.2023 г., с което
на жалбоподателя Р. И. М. са наложени следните административни наказания: на основание
чл. 179 ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С наказателното постановление на водача са отнети 15 бр. контролни точки по
Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя срещу подпис на 05.06.2023 г.
При разпита на св. С. Ш. - актосъставител се установява, че бил извикан от колегата
Д. за съдействие за настъпило произшествие в района между с. *** и ***, при което най-
вероятно поради несъобразена скорост водачът излязъл вляво от пътното платно и се ударил
в крайпътно дърво. При отиването му на място видял паднало дърво на пътя, там бил
жалбоподателя, както и колегите му Д. и К. Впоследствие пристигнал синът на
жалбоподателя, който разчистил пътното платно от падналото дърво с моторна резачка.
Жалбоподателят казал, че не е управлявал той автомобила, а синът му, но изчакал на място
докато се върне синът му, който бил отишъл да вземе резачка, за да разчисти пътя.
Жалбоподателят отказал проверка за употреба на алкохол, с аргумента, че той не е
управлявал автомобила. Свидетелят заявява, че пътния участък в района на
местопроизшествието е опасен, тъй като има остър завой и преди време на същото място е
станало ПТП с два смъртни случая. Свидетелят И. Д. в показанията си сочи, че при обход
2
на община ***, между населените места *** и *** видели паднало дърво на пътя, а лек
автомобил се бил ударил в дървото. На място извън автомобила установили
жалбоподателят, който бил във видимо нетрезво състояние. След това пристигнал синът на
жалбоподателя, който започнал да разчиства пътното платно от падналото дърво с донесена
от него моторна резачка. Свидетелят изяснява, че са пристигнали на местопроизшествието
след настъпването му и затова не са възприели кое конкретно лице е управлявало
автомобила, но лицето което установили при идването им – жалбоподателят М. им казал, че
той не е управлявал автомобила.
Свидетелят И. К. в показанията си сочи, че с колегата му Д. при отиването им на
място видели катастрофиралия автомобил. Жалбоподателят стоял до джипа, като една част
от дървото вследствие на удара паднала на пътното платно, поради което свидетелят веднага
започнал да регулира движението и поради това не е разговарял с жалбоподателя.
Впоследствие разбрал от колегите си, че синът на жалбоподателя е управлявал автомобила.
В момента на съставяне на акта пристигнал и сина на М., който започнал да отстранява
дървото с помощта на моторна резачка, която донесъл.
Свидетелят И М. заявява, че на посочената в акта дата се връщали заедно с баща
му Р. М. от хижа ,,Маглище“ и докато управлявал автомобила на пътя между *** и с. ***
преди остър завой изскочил кон и за да избегне животното завил наляво и се ударил в дърво.
Клон от него паднал на пътното платно и за да разчисти пътя оставил баща си на мястото, а
той отишъл пеша до дома им, взел моторна резачка и с друг автомобил се върнал на мястото
на произшествието, където вече били пристигнали два полицейски автомобила. Свидетелят
казал на актосъставителя, че той е управлявал автомобила, но последния му отговорил, че
вече е съставил акта за нарушение на баща му, който отказал проба за алкохол.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като достоверни, тъй като са
последователни и логични, кореспондират помежду си, като изясняват релевантната
фактическа обстановка, както и факта, че нито един от полицейските служители, които са
взели отношение по случая не е възприел непосредствено, че жалбоподателят е управлявал
автомобила преди удара в крайпътното дърво. Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетеля И М., който изяснява хронологията на събитията и най-
същественото в случая, че не баща му, а той е шофирал автомобила, защото баща му бил
употребил алкохол. Именно този аргумент е изтъкнал жалбоподателя като причина да
откаже проверката за употреба на алкохол, което добросъвестно е съобщил на
пристигналите на място полицейски служители.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, се удостоверява
материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната
компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл. автоконтрольор.
При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП
незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административни нарушения по 20, ал.
2 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
3
Наказателното постановление е издадено при спазване на установената за това
законова процедура и от компетентен орган, спазен е срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото
съдържа и всички изискуеми се реквизити за такъв акт по чл. 57 на същият закон и е
надлежно връчено на дееца по ЗАНН, поради което постановлението е процесуално
законосъобразно.
От друга страна обаче с ангажираните по делото гласни доказателства, съдът счита,
че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вменените
му административни нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка, след разпита на свидетелите Ш., Д., К. се констатира, че
жалбоподателят М. не е възприет да управлява МПС на процесното място. С тези гласни
доказателства се установи също така, че жалбоподателят е отричал да е бил въобще водач на
МПС и именно това е посочил като аргумент за отказа да бъде тестван в хода на процесната
проверка за употреба на алкохол, като св. И М. е твърдял, че той е бил водач на процесния
автомобил.
След като не се доказа, че жалбоподателят е бил водач и управлявал процесното МПС
на посочените в акта дата и място, то той не е адресат на задълженията по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Като е направил обратният извод и издал обжалваното НП, санкционният орган е
издал акт, който е в нарушение на материалния закон /ЗДвП/ и тази материална
незаконосъобразност на обжалваното постановление мотивира неговата цялостна отмяна.
За съставомерността на разглежданите нарушения е необходимо деецът да управлява
МПС. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от
17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия
или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици. Изясни се от събраните гласни доказателства, че
жалбоподателят е установен извън автомобила, без да има каквито и да било
взаимодействия със механизмите и приборите на същия. Нито един от разпитаните по
делото свидетели няма възприятия жалбоподателят да е управлявал процесния автомобил.
Същите не съдържат противоречия относно главния факт на доказване, че единствено са
видели жалбоподателя в момент, когато същият се е намирал извън автомобила.
С оглед изложеното и възприето по-горе, съдът като съобрази, че не е доказано от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, прие за
оборена презумптивната доказателствена сила на отразените в тази връзка обстоятелства в
АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания биха се счели за верни до доказване на противното.
Ето защо, съдът намира вменените на жалбоподателя нарушения за недоказани, което по
същество представлява самостоятелно отменително основание и като правна последица
също води до отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0348-000426/30.05.2023 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Р. И. М., ЕГН ********** с
адрес: с. ***, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, ул. *** са наложени следните
административни наказания:
1. На основание чл. 179 ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
2. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5