Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 122           

                      гр.Севлиево, 05. 07. 2017 г.

 

                           В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИ районен съд   в публичното заседание на    

Двадесет  и седми юни

през  две хиляди и  седемнадесета

                               в състав

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА

    

при секретаря  ИВЕЛИНА ЦОНЕВА  и в присъствието на прокурора            като разгледа докладваното от  съдия ДОЙЧЕВА  гр.д.№ 486 по описа за 2017    год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е  по чл. 26 СК вр. С чл.26       ЗЗД.. 

В исковата молба се твърди, че ищцата и първия ответник били съпрузи, чиито  брак е прекратен, с решение по гр.д. № 11300/16 г. СРС. Семейното им  жилище  представлявало апартамент ***,  собственост на ответника, придобито преди брака, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том ІІ, рег. № 2898, дело № 338/2004 г. от 31.05.2004 г. на ***гр. Севлиево. По време на брака, първият ответник дарил на втория, семейното им жилище, негова лична собственост. По съображения подробно изложени в исковата молба, ищцата  моли да бъде признато за недействително по отношение на нея – ищцата, дарение извършено с Нотариален акт № 74, том І, рег. № 1315, дело № 46/03.02.2017 г. на нотариус П. Д. ***, с което С.Д.М., първият ответник  е дарил на баща си Д.П.М.- вторият ответник,  описан подробно в същия недвижим имот, с административен адрес***,  както и да уважи иска със законните последици и присъди разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от двамата ответници, в който развиват съображения, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан. Молят съда да го отхвърли и присъди разноските. 

По делото се събраха писмени  и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното:

 Представени са  препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том ІІ, рег. № 2898, дело № 338/2004 г. от 31.05.2004 г. на ***гр. Севлиево, препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, том І, рег. № 1315, дело № 46/03.02.2017 г. на нотариус П. Д. ***, препис от удостоверение за сключен граждански брак от 19.09.2005 г., препис от удостоверение за раждане на Д. С. М. от 26.09.2006 г., препис от удостоверение за раждане на П. С. М. от 19.08.2011 г., препис от Определение № 61/23.01.2017 г. по Гр.д. № 1300/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево, препис от Определение № 63/23.01.2017 г. по Гр.д. № 1300/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево, препис от Решение № 48/17.03.2017 г. по Гр.д. № 1300/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево, схема № 15-195747/28.04.2017 г. от СГКК гр. Габрово, удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/02.05.2017 г. от Община Севлиево, както и представените с допълнително становище: препис от Заповед за незабавна защита № 10/21.11.2016 г. по Гр.д. № 1117/2016 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, препис от нареждане № 443477/487641/26.04.2017 г. на СВ – Севлиево, препис от документ за подадено искане за удостовереине за данъчно оценка заведено под вх. № **********/26.04.17 г., препис от приходна квитация № **********/26.04.17 г., препис от извлечение за периода 27.04.2017 – 27.04.2017 г. на П.Ц.С. и препис от дължима държавна такса за заявени услуги по заявление № 01-125047/27.04.2017 г., препис от Нотариално дело – акт № 74/03.02.2017 г., том І, рег. № 1315, дело № 46 на нотариус П. Д. ***, постъпило с писмо с изх. № 64/30.05.2017 г.

Не се спори, че бракът между ищцата и първия ответник е сключен на 17.09.2005 г.-видно и от мотивите към решение  № 48/17.03.2017 г. по Гр.д. № 1300/2016 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което бракът е прекратен.

Според твърденията в исковата молба, по време на брака й с първия ответник, семейното им  жилище е представлявало апартамент ***,  собственост на ответника, придобито преди брака, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том ІІ, рег. № 2898, дело № 338/2004 г. от 31.05.2004 г. на ***гр. Севлиево.  С нотариален акт за дарение извършено с Нотариален акт № 74, том І, рег. № 1315, дело № 46/03.02.2017 г. на нотариус П. Д. ***,   С.Д.М. е дарил на баща си Д.П.М. описаният  подробно в същия и в исковата молба недвижим имот, с административен адрес гр. Севлиево,***. Сделката била извършена в хода на бракоразводното дело между страните, в нарушение на чл. 26 СК –без съгласието на съпругата- ищец по настоящото дело.

 Ищцата моли да бъде признато за недействително по отношение на нея – ищцата, дарение извършено с Нотариален акт № 74, том І, рег. № 1315, дело № 46/03.02.2017 г. на нотариус П. Д. ***, с което С.Д.М. е дарил на баща си Д.П.М. описан подробно в същия недвижим имот, с административен адрес***.

Ответниците развиват съображения, че това жилище било  напуснато от ищцата  от около четири месеца, преди сделката, поради което няма характер на семейно и не е съществувало задължение за дарителя, да изисква съгласието й, по смисъла на чл. 26 СК.. Твърдят също, че ищцата има добри материални възможности, че жилищната нужда на нея и децата , е задоволена, тъй като живеят в жилището на майка й, въпроси, подробно обсъдени в мотивите към приложеното решение по бракоразводно дело, цитирано по-горе.

Съдът не възприема наведените от ответниците аргументи.

Обстоятелството, че това жилище , към датата на сделката, е било напуснато от ищцата не се спори и се установява и от показанията на св. П. Х.М. и Ц.Т.К..Но, както се установи по делото, ищцата е била принудена да го напусне, заедно с децата.

Видно от приложения по делото препис от Заповед за незабавна защита № 10/21.11.2016 г. по Гр.д. № 1117/2016 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, срещу първия ответник, по молба на ищцата са наложени  следните мерки за защита: цитирам“ 1. ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, С.Д.М., …., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на : М.Х.М. …. Д. С. М. .. и   П. С. М., … 2. ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на С.Д.М.,  … да се приближава на по - малко от 10 метра от М.Х.М., с ЕГН **********, жилището на М.Х.М., с адрес *** или ***, както и от местоработата й, местата й за социални контакти и отдих, за срок от единадесет месеца от датата на постановяване на решението.3. ПРЕДУПРЕЖДАВА С.Д.М.,   че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.“

Датата на издаването на тази заповед, съвпада с периода, в който ищцата е напуснала семейното жилище-м. ноември 2016 г. Очевидно е, че напускането на семейното  жилище не е било по волята  на ищцата. Това жилище не е престанало да представлява семейното жилище на ищцата и първия ответник- въпрос, който е от  основно значение, при  решаването на казуса по делото.

              Съгласно разпоредбата на чл.26 от СК разпореждането със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг е валидно САМО ако е налице съгласие за това дадено от другия съпруг-несобственик, ако съпрузите нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях , а при липса на съгласие разпореждането може да стане с разрешение на районния съд,ако се установи,че не е във вреда на децата и семейството.

          За успешното провеждане на иска следваше ищцата да установи,  при условията на пълно и главно доказване, че имотът собственост на съпруга й , с който е извършено разпореждането е семейно жилище, а ответниците,  в защитата си срещу иска,  следваше да установят, че  това жилище не имало характер на семейно.

          Съдът приема, че ищцата доказа този факт,  че жилището към момента на разпореждането, е съставлявало семейно жилище, а ответниците-не установиха твърденията си за обратното. Ирелевантни са наведените възражения за наличие на задоволена жилищна нужда на ищцата, за добрите й  материални възможости и за приложението на чл. 56 ал. 4 СК, които е неотносим към спора.

            С оглед нормата на чл. 26 СК, съгласието на   съпруга -несобственик, доколкото не е елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка, не може да се разглежда като абсолютна предпоставка за нейната действителност , при липсата на която сделката е нищожна. Налице е относителна недействителност и при доказана липса на  съгласие , сделката се приравнява по последици на нищожната сделка, което е едно от основанията за нищожност предвидено в чл.26,ал.1 ЗЗД.

           В закона е предвидена възможност съгласието да бъде заместено с разрешение на съда , но в този случай не се  и твърди  да е искано такова. Както е посочено по-горе,  в  случая, следваше единствено да се установи дали е налице извършено разпореждане със семейното жилище в съответствие с изискванията за действителност на разпореждането предвидени в чл.26 СК , без  да се обсъжда въпросът, дали извършеното разпореждане е във вреда на децата и семейството .

                Доколкото в закона липсва точна дефиниция на понятието семейно жилище, съдържанието му може да се изведе от съдебната практика обективирана в постановление №12/28.12.1971 г. на Пленума на ВС. Въпреки, че посоченото постановление е издадено за нуждите на правилното прилагане на правилата за предоставяне на семейното жилище на някой от съпрузите след развода, от него може да се изведат основните характеристики определящи едно жилище като семейно.

            На първо място това е жилището , в което семейството живее преимуществено и в което е устроило домакинството си по начин да задоволява в най пълна степен битовите нужди на семейството. Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и битови помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство.

             Между страните не се спори, че  процесното жилище ,  описано и  в договора за дарение  е  било семейно жилище  до  постановяване на цитараната заповед за незабавна  защита- до м. 11 2016 г., когато ищцата е била принудена да го напусне. Т.е., налице е разпореждане със семейното жилище по смисъла на чл. 26 СК   при която съпругът –собственик се лишава от собствеността върху семейното жилище   и по този начин лишава или създава възможност за лишаване на семейството и децата си от подслон.

              С оглед изложеното съдът приема, че искът е основателен  и доказан, поради което следва да бъди уважен изцяло. .

При тези изводи на ищцата  следва да бъдат заплатени солидарно от ответниците 892. 33  лв.  направени по делото разноски.   ..

Водим от гореизложеното съдът

 

               Р             Е             Ш              И      :   

                                                            

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца М.Х.М. ***  ЕГН **********   договор за дарение   на недвижим имот  имот, обективиран в нотариален акт № 74 том І рег.№ 1315 дело № 46/2017 г. на нотариус  П..Д.,***, с който С.Д.М. *** ЕГН ********** е дарил на баща си  Д.П.М. ЕГН ********** *** ,  описан подробно в същия недвижим имот, с административен адрес***, а именно: АПАРТАМЕНТ с на едно ниво, с кадастрален идентификатор  65927.501.3515.1.39 по КК и КР на Севлиево,  с адм. Адрес ***, със ЗП 57.88 кв.м. ,, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизно помещение, входно антре и две тераси, при граници:  на същия етаж  65927.501.3515.1.61 и 65927.501.3515.1.38, по обекта- 65927.501.3515.1.36, над обекта-65927.501.3515.1.42, при граници изток С. Т. , запад- ап. От вх. В, север- двор, юг –двор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18 със ЗП 3.2 кв.м., ,  при съседи- запад избено помещение от вх. В, изток –коридор, ют С. Т., заедно с 0.859 % ид.ч. от общите части на сградата-сграда № 1 и от правото на строеж върху терена- държавна земя, ПИ 65927.501.3515, на осн. .  чл. 26 СК. вр. с чл.26,ал.2 от ЗЗД.

 ОСЪЖДА С.Д.М. *** ЕГН **********  и  Д.П.М. ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на   М.Х.М. ***  ЕГН **********     направените  по делото разноски от 892. 33 /осемстотин деветдесет и два лв. 33 ст./ лв

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните ,че е изготвено.          

       

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :