Р Е Ш Е Н И Е
№
..........
гр. София, 6.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
ПОЛИНА ХАДЖИМАРИНСКА
при
участието на секретаря Наташа Мерева, като разгледа докладваното от съдия
Хаджимаринска в.гр.д.№ 16285 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № I-120-75
от 4.06.2014г., постановено по гр.д.№
16080/2012г. по описа на СРС, 120 с-в, ответникът „П.Г.“ ООД е осъден да
заплати на ищците В.И.С. и В.Г.Т., по предявени активно субективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, разделно, поравно на
двамата, обща сума в размер на 4960,60 евро, представляваща платена на
отпаднало основание част от продажната цена по развален Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 26.04.2010г., ведно със законната лихва
считано от 17.02.2012г. до окончателното плащане. С решението са отхвърлени
останалите предявени от В.И.С. и В.Г.Т. срещу „П.Г.“ ООД искове с правно
основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане разделно, поравно на двамата, на обща
сума в размер на 9618,80 евро, представляваща задатък, дължим в двоен размер за
виновно неизпълнение на същия договор. На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ответника са възложени направени от ищците разноски в размер на 898,25 лв.
Срещу така постановеното
първоинстанционно решение са постъпили две въззивни жалби, подадени от всяка от
страните.
Жалбоподателите – ищци обжалват решението в частта, с
която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД,
като незаконосъобразно и необосновано. Поддържат, че съгласно чл. 2, ал. 2 от
процесния договор страните са постигнали съглашение платените 10% от продажната
цена да служат като задатък във всички случаи на виновно неизпълнение на
договорно задължение, а първоинстанционният съд неправилно е приел тази клауза
за приложима единствено по отношение на конкретни задължения, неизпълнението на
които е изрично обвързано с такава последица. Твърдят, че волята им в този
смисъл е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване при съобразяване
съдържанието и на други разпоредби от договора. Затова считат, че както
забавата на ответника за издаване на акт образец 15 за имота, предмет на
договора, така и учредяването на ипотека върху същия, като случаи на
неизпълнение на поети договорни задължения съставляват основание, пораждащо
правото им да се ползват от уговорката за задатък. С тези доводи
жалбоподателите – ищци молят въззивния съд да отмени като неправилно
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови
решение, с което да уважи предявените искове по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Претендират
да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „П.Г.“ ООД е подал отговор на въззивната жалба с изразено становище, че
същата е неоснователна. Поддържа, че като изправна страна по процесния договор
не дължи връщане на дадената в задатък сума. Отделно от това възразява, че дори
да се приеме наличието на твърдяното от ищците договорно неизпълнение от негова
страна, то не влече отговорността му по чл. 93, ал. 2 ЗЗД с оглед конкретно
уговорената в случая функция на задатъка. Поради това моли настоящата инстанция
за потвърждаване на атакувания съдебен акт в обжалваната му от ищците част.
Във въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Същият твърди, че в полза на ищците не е
възникнало правото да развалят процесния договор, доколкото остава недоказано
соченото от тях неизпълнение на задълженията му по договора. Поддържа също, че ищците
не са и упражнили надлежно правото си на разваляне на договора нито
извънсъдебно, нито с подаване на исковата молба на соченото основание по чл.
87, ал. 2 ЗЗД – отпаднал интерес от изпълнението, още повече, че към момента на
завеждане на делото договорът вече е бил развален от самия него с връченото им
на 5.02.2012г. писмо. С тези жалбоподателят – ответник доводи моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната от
него част като вместо него постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.
Софийски градски съд, като обсъди възраженията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства, формира следните
изводи от фактическа и правна страна:
Всяка от подадените въззивни
жалби като депозирана от легитимирана
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, която определя
пределите на въззивно обжалване, въззивният съд дължи служебна проверка за валидността
на първоинстанционното решение, както и за неговата допустимост – в обжалваната
част, а при преценката за правилността му е ограничен от въведените с
въззивната жалба основания.
В рамките на законоустановения обсег на дължим
инстанционен контрол настоящият съдебен състав намира първоинстанционното
решение, което е предмет на обжалване в цялост, за валидно, както и допустимо.
При проверка правилността на решението по наведените от страните възражения,
съдът приема, че същото е и правилно по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени в условията на активно субективно съединяване искове с правно
основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Не е спорно по делото и от представените писмени
доказателства се установява, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по предварителен
договор от 26.04.2010г. с предмет строителство и продажба на недвижим имот –
апартамент от жилищна сграда в процес на изграждане, който ответникът – продавач
се е задължил да прехвърли в собственост на ищците – купувачи срещу насрещно
задължение на последните да заплатят продажна цена в размер на 48094 евро.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора част от дължимата цена в размер на 10% е
предвидено да служи като задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Безспорно е също, че
при подписване на процесния договор ищците са платили на ответника сумата от
9770 евро, като остатъкът от цената в размер на 38324 евро съгласно Приложение
№ 1 към договора е уговорено да бъде платен в срок от 45 дни от подписване на
Констативен протокол за достигнат груб строеж и при сключване на окончателния
договор.
В чл. 10, ал. 1 от договора
е уговорено, че ответникът следва да изпълни поетите задължения в срок от 30
месеца – за грубия строеж, и 36 месеца – за приемане на сградата с Акт образец
15, считано от датата на откриване на строителна площадка. Видно от
представения по делото Акт образец 2, строителната площадка на обекта е била
открита на 20.08.2008г., с оглед на което съобразно договореното от страните
срокът за изпълнение на строителството в груб строеж е 20.02.2011г., а за
завършването му с Акт образец 15 – 20.08.2011г. От приетия Констативен протокол
от 5.10.2010г. се установява, че процесната сграда е била изградена в груб
строеж в рамките на предвидения за това срок. Акт образец 15 е бил съставен на
5.01.2012г., т.е. след изтичане на уговорения срок.
Спорът по делото, повдигнат
и пред настоящата инстанция с оглед оплакванията в подадените от страните
въззивни жалби, е концентриран на първо място върху това възникнало ли е в
полза на ищците право да развалят процесния договор, респ. упражнили ли са
същите надлежно това право, като основание на претенцията им за връщане на част
от платената продажна цена.
По така очертания спор настоящият
въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника на задължението му за завършване в
договорения срок на процесния обект с Акт образец 15. При доказателствена
тежест за ответника същият не доказва възраженията си, че забавата се дължи на
обстоятелства, които изключват отговорността му за договорно неизпълнение. Наличието
на неблагоприятни климатични условия, на което се позовава ответникът, съгласно
чл. 13, ал. 1 вр. ал. 2 от процесния договор следва да е възпрепятствало
извършването на конкретни довършителни работи на обекта, за да съставлява
основание за удължаване на уговорения срок за изпълнение. В представените по
делото справки от НИМХ при БАН се съдържа единствено метеорологична информация за
определени климатични условия в срока на действие на договора, за които обаче ответникът не е ангажирал
доказателства за изпълнението на какви конкретно СМР са попречили в процеса на
строителство и за какъв период от време. Затова и при извода за недоказаност на
изключващи договорната му отговорност обстоятелства следва да се приеме, че
забавата на ответника за съставяне на Акт
образец 15 в уговорения за това срок съставлява виновно неизпълнение на поетото
задължение, пораждащо в полза на ищците правото да развалят договора. Представено
по делото писмо до ответника, съдържащо волеизявление на ищците за разваляне на
договора, не е породило целения прекратителен ефект, доколкото при направеното
от ответника оспорване ищците не доказват редовното му връчване. Затова съдът
приема, че ищците са упражнили правото си да развалят договора с подаване на
исковата молба и връчването на препис от същата на ответника. Не могат да бъдат
споделени доводите на ответника, че към този момент договорът вече е бил развален
от него самия, тъй като към датата на подаване на исковата молба ищците не са
били неизправна страна, докато ответникът е бил в забава за изпълнение на
договорните си задължения.
С разваляне на процесния
договор се явява отпаднало основанието за извършеното по него плащане на част
от продажната цена в размер на 4960,60 евро, поради което на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за ищците възниква вземане за платената сума. При съвпадане
изводите на настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение в частта, с която искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
уважен, следва да се потвърди като правилно.
Основателността на
предявения от ищците иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД се предпоставя от
установяване на правопораждащ фактически състав, включващ следните кумулативно изискуеми елементи: валидно сключен между страните договор, в който е
уговорено, че се дължи задатък; плащане на сумата, определена като задатък;
неизпълнение на задълженията на ответника по договора; изявление на ищците за
отказ от договора.
Между страните не се спори и клаузата на чл. 2, ал. 2
от сключения предварителен договор сочи на постигнато съглашение 10% от
уговорената продажна цена, възлизащи на сумата от 4809,40 евро, да служи като
задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Не е спорен и фактът на извършено от ищците
плащане в полза на ответника на сума в посочения размер. Съдът прие за
установено също и релевантното обстоятелство на надлежно извършен от ищците
отказ от договора като последица от развалянето му по вина на ответника.
Спорен между страните е въпросът дали уговорката за
задатък в процесния договор разпростира действието си във всички случаи на
виновно неизпълнение на поето от ответника задължение по договора или само по
отношение на задълженията, чието неизпълнение е изрично обвързано с такава
последица.
Съобразно предоставената им свобода на договаряне по
чл. 9 ЗЗД страните могат да уговорят различни последици от
неизпълнението на отделни задължения по сключен между тях договор, включително като
предвидят право на изправната страна да задържи, респ. претендира връщане в
по-голям размер на платена като задатък сума. Автономията на волята на
договарящите е ограничена единствено от повелителните норми на закона и от
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна, поради което
със съглашението за задатък страните могат да договорят, че задатъкът ще служи
за обезпечаване изпълнението на всички или само на някои поети от тях
задължения.
В случая настоящият съдебен състав намира, че с оглед
клаузите на процесния договор уговореният задатък обезпечава изпълнението на
конкретни задължения по договора, отговорността за които страните са свързали
изрично с последиците по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. За да достигне до този извод, съдът
съобразява клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора, в която е обективирана
единствено съгласуваната воля на страните част от уговорената продажна цена да
служи като задатък. Във визираната разпоредба не е посочено, че престацията с
функция на задатък обезпечава
изпълнението на договора като цяло, съответно и на всяко поето от ответника
задължение по него, независимо дали е свързано със строителството на процесния
имот или с прехвърлянето му в собственост на ищците. Така формулирана, клаузата
сочи на волята на страните да определят каква част от дължимата по договора
сума ще съставлява задатък, като при липсата на конкретно посочен обхват на
обезпечителната му функция приложението й следва да се изведе при систематично
тълкуване на тази клауза с останалите договорни разпоредби. В чл. 15 от
договора са указани случаите на неизпълнение, при които в полза на изправната
страна възниква правото да задържи, респ. да претендира връщане на дадения
задатък в двоен размер. Изричното посочване на задълженията, чието неизпълнение
влече последиците по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, дава основание да се приеме, че
действието на уговорката за задатък е ограничено до определените от страните
хипотези. Аргумент за тълкуване на волята им в този смисъл е и обстоятелството,
че във всеки случай на виновно неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД кредиторът има
право да развали договора и без това да е изрично предвидено в него. В
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от договора обаче страните са уговорили, че при
забава на ищците – купувачи за плащане на продажната цена, продължила повече от
20 дни, ответникът може кумулативно да упражни и правата по чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
По отношение забавата на ответника за завършване на строежа в предвидените в
чл. 10, ал. 1 срокове е предвидено право на ищците да претендират мораторна
неустойка, но не и вземане за връщане на дадения задатък в двоен размер в
случай на разваляне на договора. Неизпълнението на задълженията на ответника да
се въздържа от извършването на правни или фактически действия, препятстващи
сключването на окончателния договор съгласно чл. 9, ал. 2, също не е обвързано
от страните с последиците по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Затова и с оглед изложените
съображения относно постигната от страните уговорка за функцията на задатъка
следва да се приеме, че същият не обезпечава изпълнението на задълженията на
ответника, за които ищците претендират ангажиране на отговорността му по чл.
93, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения претенцията на ищците за
връщане на платената като задатък част от продажната цена в двоен размер е
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Като е формирал същия извод
първоинстанционният съд е постановил правилно решение и в частта по исковете с
правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, което следва да се потвърди.
При извода за
неоснователност и на двете подадени въззивни жалби в тежест на всяка от
страните остават направените от нея деловодни разноски във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № I-120-75 от
4.06.2014г., постановено по гр.д.№
16080/2012г. по описа на СРС, 120 с-в.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.