Решение по дело №957/2020 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

     №                                          23.06.2021 г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 957 по описа за 2020 г. и като обсъди:

         

          Иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД. 

  Ищецът А.Д.Г.,  чрез пълномощника си адвокат А.М., моли  да се   постанови решение, с което да бъде осъден ответника Б.Р.Б. да му заплати суми за неплатени наеми по договор за наем от 30.08.2019 г., както следва: сумата от 394.30 лева, представляваща остатък за плащане от дължимия наем за месец февруари 2020 г.;  сумата от 550 лева, представляваща неплатен наем за месец март 2020 г.; сумата от 550 лева, представляваща неплатен наем за април 2020 г., сумата от 137.90 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 21.02.2020 г. до 01.05.2020 г.; сумата от 112.75 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 21.03.2020 г. до 01.05.2020 г. и сумата от 27.50 лева, представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 21.04.2020 г. до 01.05.2020 г.

Ищецът твърди, че на 30.08.2019 г. е сключил с ответника Договор за наем, по силата на който му е предоставил, срещу заплащане на месечен наем от 550 лева следния недвижим имот: апартамент, с площ 89 кв.м., находящ се в гр.Пловдив, ул.“Ильо войвода“ № 14-16, ет.4, ап.12. За предаването на имота страните са подписали приемо-предавателен протокол. Договорът бил сключен за една година, считано от 01.09.2019 г., като уговорката между страните е била месечния наем да се заплаща до 5-10 число на текущия месец, като е уговорено, че при забава в плащането на наема с повече от десет дни, наемателят се задължава да плаща неустойка в размер на 0,5% от дължимата за всеки просрочен ден.

На 01.05.2020 г. ищецът чрез трето лице е получил ключа от отдадения му под наем апартамент на ответника, като по този начин наемателя е преустановил едностранно и без предизвестие ползването на наетия от него апартамент, без да е изпълнил задължението си да върне апартамента, чрез подписване на приемо-предавателен протокол, както е описано като задължение в договора по чл.4, ал.9 от същия. Ищецът е приел това намерение на ответника да бъде прекратен сключения между тях договор за наем и след тази дата да се преустанови действието на договора за наем. Към тази дата – 01.05.2020 г. ответникът не е бил заплатил наемите за месеците: февруари, март и април 2020 година.

На 01.05.2020 г. ищецът, заедно с домоуправителя на сградата са посетили апартамента и са съставили протокол, с отразени в него показания на водомера и електромера на жилището.  При справка в „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ищецът е установил, че за отдадения под наем имот ответникът не е заплатил електроенергия за периода от 16.02.2020 г. до 01.05.2020 г., за което са издадени три фактури - едната на стойност 152.22 лева, втората на стойност 192.83 лева и третата на стойност 49.25 лева, като за последната фактура са взети показанията на електромера към 16.04.2020 г. Ищецът е заплатил сумите по трите фактури. На 27.05.2020 г. ищецът чрез куриерска фирма „Еконт“ е изпратил на ответника покана за заплащане на дължимите суми. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

   В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор от адвокат И.М. – особен представител на ответника Б.Р.Б., които оспорва иска като неоснователен и недоказан. По допустимостта на исковата молба предоставя на съда. Оспорва изцяло предявените обективно съединени искове по основание и по размер. Твърди, че няма връзка с доверителя си, но с оглед представените с исковата молба доказателства счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Оспорва изцяло дължимостта на претендираните наемни вноски. Намира претендираната неустойка за нищожна, поради противоречието й с морала и добрите нрави.  В случай, че не се уважи възражението за нищожност на неустойката, прави възражение за прекомерност на същата по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД и моли съдът да намали нейния размер. Не ангажира доказателства.

 След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на  30.08.2019 г. между тях е сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ: апартамент, с площ 89 кв.м., находящ се в гр.Пловдив, ул.“Ильо войвода“ № 14-16, ет.4, ап.12, както и че същият е прекратен на 01.05.2020 г. - когато имота е върнат на наемодателя. Между страните, с подписване на договора е била уговорена месечна наемна цена от 550 лева, със срок за заплащането й от 5-то до 10-то число на всеки календарен месец. При подписване на договора от наемателя е заплатен на наемодателя депозит в размер на 550 лв. (един наем), като е уговорено още че „наемодателят“ може да прихваща от депозита дължими суми след прекратяване на договора, ако наемателя е неизряден платен, а ако е изряден  „наемодателят“ ще му върне депозита. Съгл.чл.4 от договора, Наемателят е длъжен редовно да заплаща в определения срок такси/сметки за: вода, парно, телефон, стълбищни такси и всички други разходи, свързани с ползване на имота, включително и такива за поддържане на целия комплекс. Ищецът твърди, че на 01.05.2020 г. е получил от  трето лице предоставения на наемателя ключ, за отдадения му под наем апартамент, като по този начин ответника едностранно и без предизвестие е прекратил ползването на апартамента, като с това действие е прекратен едностранно сключения между страните договор.

На 01.05.2020 г. ищеца, заедно с домоуправителя Р.Б.е извършил проверка и съставил протокол за отчетени/изразходвани количества ел.енергия и вода, като е констатирано – дневна тарифа 23495.55 кw., нощна тарифа 7139.25 кw., показания на водомер абонатен № ********** – 556.152 м3.

От ищеца са представени:  1. фактура от ЕВН за отчетен период 16.02.2020  до 15.02.2020 г. за изразходена 747 квтч. на стойност 152.22 лв. с ДДС;  2. Фактура от ЕВН за отчетен период 16.03.2020  до 15.04.2020 г. за изразходена 959 квтч. на стойност 345.05 лв. с ДДС; 3. Фактура от ЕВН за отчетен период 16.04.2020  до 15.05.2020 г. за изразходена 311 квтч. на стойност 63.45 лв. с ДДС; 4. Фактура от ЕВН за отчетен период 16.04.2020  до 15.05.2020 г. за изразходена 313 квтч. на стойност 61.43 лв. с ДДС; 5. Платежно нареждане за заплатена сума 345.05 лв. от Д.Г.; Разписка за извършено плащане към ЕВН на сумата 62.66 лв.; Нотариална покана; Разписка за доставка на пратка от ЕКОНТ;  Справка за начислени неустойки по договор за наем от 30.08.2019 г.

Ищецът е изпратил на ответника нотариална покана за заплащане на претендираните суми, която е получена от същия на 02.06.2020 г.

           Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 4 от договора наемателят следва да заплаща ежемесечно наема, разходите свързани с използването на вещта, включително за електроенергия,  вода, парно и други. Поради това той дължи стойността на същите за исковия период. При прекратяване на договора е съставен протокол на 01.05.2020 г., от които е видно какви са били показателите на електромера в апартамента, за използвана дневна и нощна тарифа. Представени са и три броя фактури, от които е видно какви количества ел.енергия са използвани от ответника, както че стойността на същата е 345.05 лв. Представено е и платежно нареждане, от което се установява, че тези количества за заплатени от ищеца, както и разписка за заплащане на сумата 49.25 лв. на 01.06.2020 г.

           От ищеца се твърди, че ответника не е заплатил дължимия наем за месеците: февруари, март, април 2020 г. – 3 х 550 лева, общо 1650 лева. В договора между страните е постигнато съгласие за прихващане на насрещно задължение със сумата 550 лв., представляваща депозит при подписване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил произтичащото от договора задължение и е заплатил дължимия наем за претендирания  период, както и изразходените за периода суми за ел.енергия и вода.  След като не са събрани доказателства за погасяване на задължението и на основание чл. 232 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1494.30 лева наем за периода, от които: 394.30 лв. представляваща остатък за плащане от дължимия наем за месец февруари 2020 г., 550 лв. представляваща неплатен наем за м.март 2020 г., както и сумата 550 лв. представляваща неплатен наем за м.април 2020 г. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. 

  По претенцията за неустойка по чл.92 от ЗЗД. Направено е възражението за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението по договора, както и за прекомерност на същата. В чл. 4 от договора е предвидено, че при забава в плащането на наема с повече от десет дни, наемателят се задължава да заплаща неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Неустойката има за цел да обезщети вредите, които ще претърпи наемодателят от това, че не е спазен срокът на договора. Когато договорът за наем е с определен срок, наемното правоотношение  се прекратява с изтичане на срока. Допустимо е страните да уговорят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на срочен договор за наем, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ, срещу наемна цена, а наемателят да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. За да получи обезщетение при прекратяване на договора, трябва реално да се прецени какви негативни последици биха настъпили за наемателя и в какви парични отношения биха се изразили те. Когато наемателят прекрати договора преди изтичане на срока, наемодателят няма да получи наема за оставащия период на договора, но от друга страна може да отдаде веща за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната печалба.  В случая договарянето на неустойка в размер на 0.5 % от общата дължима сума за всеки просрочен ден и без да е уговорен краен предел на същата, излиза от обезпечителния и санкционен характер на неустойката. Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При така посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Същата е прекомерна, тъй като надвишава многократно трикратния размер на законната лихва. Допълнителен аргумент в тази насока е, че се касае за наем в малък размер, както че неизпълнението на това задължение не влече някакви предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези доводи обуславят извода, че клаузата за заплащане на неустойка не съответства на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди. Чрез нея наемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва и която е забранена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С това клаузата противоречи на добрите нрави и заобикаля закона, тъй като цели неоснователно да обогати наемодателя. Поради това съдът намира, че направеното възражение е основателно, уговорката за заплащане на неустойка е нищожна и този иск ще следва да се отхвърли.

           С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 650 лева, за заплатени: държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит на назначен ОП на ответника.

            Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСЪЖДА Б.Р.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на А.Д.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 1494.30 лева (хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет стотинки) представляваща неплатен наем за месеците: февруари, март и април 2020 г., както следва:  394.30 лева представляваща остатък за плащане от дължимия наем за месец февруари 2020 г.;  550 лева представляваща неплатен наем за месец март 2020 г., 550 лева представляваща неплатен наем за април 2020 г., за недвижим имот: апартамент, с площ 89 кв.м., находящ се в гр.Пловдив, ул.“Ильо войвода“ № 14-16, ет.4, ап.12, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на ИМ в съда – 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 650 лева (шестотин и петдесет) направени по производството разноски,

          като ОТХВЪЛЯ предявения иск за заплащане на неустойка в размер на 278.15 лева  (двеста седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки) за периода от 21.02.2010 г. до 01.05.2020 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: