Р Е Ш Е Н И Е
№І-267 04.01.2021 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1823 по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на „СПОРТЕЛИТ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21, хотел България,
представлявано от Орлин Тодоров Тодоров, жалбата
предявена чрез адвокат Звезделина Неделчева., против Решение № 393/29.01.2020г.
на РС-Бургас,постановено по гр.д.№ 3799/2019г. по описа на БРС, с което е
прието за установено, че въззивникът –ответник дължи на Г.С.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1182/18.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2231/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 8 100 лева-главница, представляваща
възнаграждения на М. за работата в съвета на директорите на дружеството от по
900 лева месечно за периода 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със сумата от
302. 50 лева - обезщетение за забава
върху главницата за периода 01.07.2018 г. до 14.03.2019 г., и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2019 г.,
до изплащане на вземането; присъдени са разноски в полза на М. размер на 474 лв.,от които 168. 05 лв. по ч.гр.д. №
2231/2019 г. и 305. 95 лв. за гр.д. № 3799/2019 г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и необосновано. На първо място се сочи, че неправилно БРС
приел, че не са налице предпоставки за извършване на извънсъдебно прихващане,с
което подменил волята на страните, валидно изразена в нотариална покана от 18.04.2019г. на нотариус Гергана Недина.В
тази връзка се заявяват обстоятелства, крайният извод от които е – че М. получил по банковата си сметка
103 764,15 лева на основание
„възнаграждение от „Спортелит ЕАД-СД“ на „Поморие- Туринвест“ ЕАД.Изяснявайки
обстоятелствата по делото, въззивникът намира, че с връчване на валидно
отправено изявление за извънсъдебно прихващане бил настъпил правопогасителния
ефект на вземанията на М. за възнаграждение като член на съвета на директорите
на „Спортелит“ ЕАД, поради което към датата на образуване на гр.д.№ 3799/2019г.
на БРС, вземанията на М. не
съществували.Въззивникът проследява
фактите и извършените от районният съд процесуални действия по събиране на
доказателства по делото, като крайният извод на въззивника е за неправилност
изводите на БРС за липса на предпоставките на чл.103 и сл. От ЗЗД.Моли се
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска на М., претендира се
присъждане на разноските по делото.
Препис
от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на противната страна, която в
законоустановения срок не депозира такъв по делото.
Никоя от страните
не заявява доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание чл. 237, ал. 1 във връзка с чл.
221, т. 5 от ТЗ и чл. 286 от ЗЗД.
Бургаският
Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството по делото пред РС-Бургас е образувано по искова молба на
Г.С.М. против „СПОРТЕЛИТ“ АД, с която ищецът претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1182/18.03.2019 г.,издадена по ч.гр.д. №
2231/2019 г. по описа на Бургаския районен съд а именно: за сумата от общо 8 100 лева, представляваща
възнаграждения,дължими на М. от „СПОРТЕЛИТ“ АД , от по 900 лева нетно месечно за периода 01.06.2018 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със сумата от 302, 50 лева,представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.07.2018 г. до 14.03.2019 г., и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2019 г., до
изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответното дружество оспорва исковите
претенции.На първо място твърди, че „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД било избрано за член на
съвета на директорите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД. За осъществяване на
представителство на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД в Съвета на директорите на
„Поморие-Туринвест“ е ЕАД бил избран Г.М.
С решение на Общо събрание на акционерите
на „Поморие-Туринвест“ ЕАД било определено възнаграждение от 3000 лева месечно
на членовете на съвета на директорите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД-т.е. на
„СПОРТЕЛИТ“ ЕАД.
Това възнаграждение обаче било заплащано
лично и по банковата сметка на ищеца Г.М., който не отчитал тези средства в
„Спортелит“ ЕАД. След констатиране на това обстоятелство от НОИ, „Спортелит“ ЕАД
отправило нотариална покана до М., с
която било направено извънсъдебно
прихващане и Г.М. бил поканен да заплати на дружеството и сумата от 65 710,75 лева.Във въззивната
жалба се изтъква, че „Спортелит“ ЕАД има задължение към ищеца за заплащане на
дължимото му възнаграждение като член на съвета на директорите на „Спортелит“
ЕАД, но и ищеца има задължение към „Спортелит“ ЕАД за неправомерно полученото
лично от него възнаграждение,което следвало да се получава от „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД
като член на съвета на директорите на „Поморие-Туринвест“ ЕАД.С оглед на
изложеното и на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД се претендира наличие на
предпоставките за извършване на прихващане на между сочените по-горе задължения
и отхвърляне на иска.
Видно от устав на “СПОРТЕЛИТ“ ЕАД / чл.
36 от делото на БРС/, възнаграждението на членовете на съвета на директорите се
определя с решение на едноличния собственик на капитала. От протокол от редовно
годишно общо събрание на акционерите на „Спортелит“ ЕАД от 16.09.2008г. е
видно, че за членове на съвета на директорите са били избрани 3 лица, един от
които е Г.М.;прието е било решение месечното възнаграждение на членовете на
Съвета на директорите да бъде определено в размер на 1000 лева.
От протокол от заседание на съвета на
директорите на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД от
07.12.2014г./ л.68 от делото на БРС/ е видно, че било прието решение: „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД да участва и да бъде избран
като член в съвета на директорите на „ПОМОРИЕ-ТУРИНВЕСТ“ ЕАД, за което Г.М. бил определен като представител на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД в Съвета
на директорите на „ПОМОРИЕ- ТУРИНВЕСТ“ ЕАД.Видно от протоколно решение на
едноличния собственик на капитала на „Поморие-Туринвест“ ЕАД от 23.12.2014г., за член на съвета на
директорите е избрано и „СПОРТЕЛИТ“ЕАД ,чрез Г.М. Съгласно протокол-допълнение
от заседание на общо събрание на акционерите на „Поморие-Туринвест“
ЕАД от 04.06.2015г., възнаграждението за
членовете на съвета на директорите на дружеството се определят в размер на 3000
лева месечно.
Изложената фактическа обстановка не е спорна
между страните и се установява от представените по делото и неоспорени писмени
доказателства.
Ответникът „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД твърди, че
възнаграждението от 3000 лева месечно, което е следвало „Поморие Туринвест“ ЕАД
да заплаща на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД като член
на съвета на директорите на „Поморие Туринвест“ ЕАД, е било привеждано и
получавано лично от ищеца Г.М., с оглед на което и с нотариална покана, връчена на ищеца М.и
представена по делото се заявява
възражение за прихващане между сумата от
общо 103 764,15 лева, с която М. се обогатил неоснователно,
получавайки за периода от юли 2015г. до септември 2018г. 3000 лева месечно възнаграждение от „Поморие
Туринвест „ЕАД/вместо то да се получава от „СПОРТ ЕЛИТ“ ЕАД/ , с насрещното
вземане на М. от „Спортелит“ ЕАД в размер на 38 053,40 лева, в която обща сума
е включена и претендираната сумата от 8100 лева,последната представляваща месечно възнаграждение за периода от 01.06.2018г.-28.02.2019г./ по
900 лева месечно/, 302,50 лева мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 01.07.2018г. до 14.03.2019г. и 168,05 лева разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1182/18.03.2019г. на БРС.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, извършена от вещото лице Паскалина Бангеева, която след извършване
проверка и анализ на приложените по делото документи, както и първични и
вторични счетоводни документи от счетоводството на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД и
„ПОМОРИЕ-ТУРИНВЕСТ“ ЕАД установява,
че „СПОРТЕЛИТ“ЕАД е начислило
възнаграждение на Г.М. за периода от 01март 2016г. до 31май 2018г. , което е в нетен размер от 24 300 лева/след
удържане на ДОД от 2 700 лева/;за периода от 01.06.2018г. до 28.02.2019г.
било отразено незаплатено възнаграждение на ищеца като член на съвета на директорите на
„СПОРТЕЛИТ“ ЕАД в размер на 8 100 лева/нетно възнаграждение/; отразено
било и прихващането по нотариалната покана, като в резултат на това в счетоводните записвания
на „СПОРТ ЕЛИТ“ ЕАД към настоящия момент
не били отразени задължения на „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД към М.. Вещото лице посочва
размера на мотаторната лихва върху всяко месечно нетно възнаграждение от 900
лева, изчислена за периода от 01.07.2018г. до 14.03.2019г. Вещото лице
установява, че „СПОРТЕЛИТ „ЕАД не е
получавало суми за изплащане на възнаграждение като член на съвета на
директорите на „Поморие-Туринвест“
ЕАД;тези суми били заплащани по банков път, по разплащателна сметка на Г.М.и в
брой отново на Г.М..
Районният съд е приел, че не са налице
основанията на чл.103 ЗЗД за извършване
на прихващане на насрещни парични задължения,като е счел, че в случая не били
налице насрещни вземания. Приел е, че „СПОРТ ЕЛИТ“ АД има вземане към „ПОМОРИЕ
ТУРИНВЕСТ“ ЕАД, а „ПОМОРИЕ ТУРИНВЕСТ“ ЕАД има вземане към М., но не и ответното дружество „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД към М..По тези съображения
БРС приел за установена дължимостта на паричните суми, за които е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2231/2019г. по описа на РС-Бургас.
При установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи:
В случаите, когато при предявен иск ответникът по него
направи възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое
вземане към ищеца, съдът ще трябва да разгледа това възражение и да се
произнесе по отношение на него. С това възражение ответникът твърди, че искът е
неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до размера на предявеното от ответника с възражението насрещно вземане,
е погасено чрез извършено прихващане. В ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4
от ГПК, не се съдържат специални правила по отношение на правото на прихващане
и упражняването му, поради което приложение намират тези, установени с
разпоредбите на чл.103-чл. 105 от ЗЗД. От нормите на чл.103-чл. 105 от ЗЗД е видно, че решаващо за прихващането е
изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, което
е насочено към насрещната страна в правоотношението. С направеното в исковото
производство възражение за прихващане това изявление не се променя от такова
насочено към насрещната страна, в такова, отправено до съда с искане последния
да извърши прихващане.По тази причина съдът извършва проверка за това: дали са
били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой
момент.В случай, че намери възражението за
неоснователно, ще уважи иска, а ако го намери за основателно- ще отхвърли иска
до размера на заявеното с възражението вземане.
Затова произнасянето
на съда се свежда до това: дали е налице прихващане и до обявяване на
последиците от същото.
Предпоставките
от фактическия състав на съдебното възражение за прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, са следните: 1/ наличие на
две действителни вземания, които са 2/насрещни и 3/ еднородни.
В настоящия
случай не са налице в тяхната кумулативност цитираните по-горе предпоставки на
чл.103 ЗЗД, по следните съображения:
Безспорно от
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищецът М. е носител на
претендираното в настоящето исково
производство парично вземане към ответното дружество.
Ответникът „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД твърди свое парично
вземане срещу трето на настоящето дело
юридическо лице-„ПОМОРИЕ ТУРИНВЕСТ“ ЕАД,което последно дружество, вместо на
„СПОРТЕЛИТ“ АД, изпълнило това свое парично задължение ненадлежно- на Г.М./ищеца
по настоящето дело/.
Безспорно е,че в този случай са налице вземания, които макар
и еднородни/парични/, не са насрещни, произтичащи от едно правоотношение със
страни-страните по настоящето дело.Вземането на ответника „СПОРТЕЛИТ“ АД, което
се заявява по делото като възражение за прихващане с вземането на ищеца М., е
към трето на спора лице- „ПОМОРИЕ ТУРИНВЕСТ“ ЕАД . В случая изобщо няма две
насрещни вземания между същите страни, които да могат да се прихванат, както
към момента на извършване на изявлението за това от „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД с
нотариална покана до ответника М., така и с последващото му
упражняване по делото. По тези съображения и с оглед установяване наличие на претендираните от М. срещу
„СПОРТЕЛИТ“ АД парични задължения , а
именно:
сумата от 8 100 лева-главница, представляваща възнаграждения на М. за работата
в съвета на директорите на „СПОРТЕЛИТ“ АД от по 900 лева месечно за периода 01.06.2018 г. до 28.02.2019
г., ведно със сумата от 302. 50 лева - обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.07.2018 г. до 14.03.2019 г.,за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1182/18.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2231/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.03.2019 г., до изплащане на вземането, до който правилен извод е стигнал и районния
съд,въззивната жалба се явява неоснователна.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да се
произнесе по въпроса за разноските, като с оглед резултата от спора въззивникът
няма право да му бъдат присъдени такива,а въззиваемият не претендира разноски
във въззивното производство.
По изложените
съображения първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено,поради което Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 393/29.01.2020г. на РС-Бургас,постановено по гр.д.№ 3799/2019г. по описа на
БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/ мл.с.