РЕШЕНИЕ
№ 18588
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110114698 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[***********] срещу [***********] за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че през м.септември 2019 г. ищцовото
дружество доставило на ответното училище плодове /подробно описани по вид и
количество в исковата молба/, за което били съставени приемо-предавателни
протоколи, подписани от представители и на двете страни. Поддържа се, че въз основа
на съставените и подписани приемо-предавателни протоколи, били издадени фактури,
както следва: фактура № **********/ 30.09.2019 г. на обща стойност 126,44 лева с
ДДС и фактура № **********/30.09.2019 г. на обща стойност 196,40 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че дружеството е одобрено за изпълнител на доставка на плодове в
[***********] по схема „Училищен плод“ от ДФ „Земеделие“ за три учебни години -
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., поради което между него и ответното
училище не е налице договорно правоотношение. С оглед предходното, поради
неодобряване за плащане от страна на ДФ „Земеделие“ на доставките, за които са
съставени гореописаните протоколи и фактури, ищецът поддържа, че за него е налице
правен интерес от предявения иск за неоснователно обогатяване от страна на ответника
с равностойността на доставените през м.септември 2019 г. плодове, като
1
същевременно последния е спестил и разходи. Ищецът поддържа, че подал заявление
по чл.410 ГПК, въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 57962/2022 г., но
тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника-настоящ ответник, получил
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 322,84 лева, с
която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените разноски в хода на заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за нередовност на исковата молба, за недопустимост на
предявения иск, а по същество за неговата неоснователност. Излагат се доводи, че е
налице противоречие в твърденията на ищеца относно основанието за извършените от
това дружество доставки. Сочи се, че програмата за предоставяне на плодове и
зеленчуци в учебните заведения е по схема „Училищен плод“, която се контролира от
ДФ „Земеделие“ и е нормативно уредена в Наредба за условията и реда за прилагане на
схеми за представяне на плодове и зеленчуци, и на мляко и млечни продукти в
учебните заведения. Сочи се още, че през периода 2019 и 2021 г. ищцовото дружество е
доставяло плодове на децата в [***********]и [***********] именно по реда на
горепосочената Наредба, поради което плащането за извършените доставки се
извършва само след ободрение на ДФ „Земеделие“. След като ищецът е получил отказ
за плащане на процесните доставки, то реда за това е било да обжалва отказа по АПК, а
не да предявява иск против ответника. По същество се поддържа становище, че в
случая плодовете са доставяне както на децата от ЧОУ, така и на тези от ЧСГ, но не
било ясно защо претенцията е насочена единствено към училището. Според
изложеното в отговора, ответното училище не се е обогатило, тъй като бенефициенти
по програмата са децата и учениците, на които са раздадени плодовете. Оспорва се
твърдението, че доставките за без основание, тъй като плодовете са доставени в
изпълнение на Схемата „Училищен плод“. Прави се и възражение за погасяване на
вземанията по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ищеца в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата в
2
общ размер на 322,84 лева, представляваща главница за неплатени задължения по
издадена фактура № ********** на стойност 126,44 лева и фактура № ********** на
стойност 196,40 лева - за доставка на плодове през месец септември 2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски за държавна такса.
С разпореждане от 20.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 57962/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложена фактура № **********/30.09.2019 г. с получател
ответника и доставчик ищеца, на стойност 126,44 лева с ДДС, с предмет – доставка на
плодове /подробно описани по вид и количество/. Видно още от същата е, че „сумата
по фактурата ще се плати до размера одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция“. Към фактурата е приложен и приемателно-предавателен протокол за
доставените плодове и датите на доставка.
По делото е приложена фактура № **********/30.09.2019 г. с получател
ответника и доставчик ищеца, на стойност 196,40 лева с ДДС, с предмет – доставка на
плодове /подробно описани по вид и количество/. Видно още от същата е, че „сумата
по фактурата ще се плати до размера одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция“. Към фактурата е приложен и приемателно-предавателен протокол за
доставените плодове и датите на доставка.
По делото е приложен договор за услуга, сключен на 25.11.2019 г. между
ответника, в качеството му на бенефициент, ищеца, в качеството му на възложител и
трето за делото физическо лице, в качеството на изпълнител, по силата на който
същите са „декларирали намерение“ за извършване на услуга „Раздаване на плодове и
зеленчуци за учениците от целевата група по „Училищен плод“ и „Раздаване на мляко
и млечни продукти за учениците от целевата група „по схема „Училищно мляко““.
Видно от чл.2 от договора е, че Млякото и млечните продукти, както и плодовете, и
зеленчуците, предмет на договора, са за сметка на възложителя – настоящ ищец.
От приложените по делото три броя актове за одобрение, издадени от ДФ
„Земеделие“ се установява, че за исковия период ищцовото дружество е било одобрено
за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци
в учебни заведения, сред които и процесното – настоящ ответник.
По делото е постъпило писмо от ДФ „Земеделие“, в което е отразено, че
ищцовото дружество не е подавало заявки за плащане пред фонда за м.септември 2019
г. по Схема „Училищен плод“, съответно не е издавано писмо за пълен или частичен
отказ от плащането за извършени доставки.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна
даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
По иска в правно основание чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване: настъпило обедняване в неговия патримониум;
2. настъпило обогатяване в патримониума на ответника; 3. общ юридически факт,
който причинява едновременно обедняването и обогатяването.
Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно и
главно доказване на предпоставките, обуславящи отговорността на ответника в
производството.
По делото безспорно се установи, че с Акт за одобрение № 01-
2600/5426/16.10.2018 г., издаден от ДФ „Земеделие“, ищцовото дружество е било
одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и
зеленчуци съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за прилагане на
схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в
учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", за срок от
три години. Видно от Приложение № 1 към акта е, че сред получателите на доставките
е и ответното учебно заведение.
Съгласно цитираната по-горе Наредба /чл.18, ал.1/ одобрените заявители по
схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" подават в областната дирекция на
Държавен фонд "Земеделие" по тяхното седалище заявки за плащане. Съгласно чл.19,
ал.1 и 2 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" извършва административна
проверка по заявката за плащане, въз основа на която одобрява или отхвърля, изцяло
или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното
писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. В тази насока са и
приложените към исковата молба фактури, в които е отразено, че „сумата по фактура
ще се плати да размера одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция“.
В конкретния случай, видно от приложеното по делото писмо от ДФ
„Земеделие“ е, че ищецът не е подавал заявки за плащане за м.септември 2019 г., като
4
не е издавано и писмо за пълен или частичен отказ.
Съдът не обсъжда изложените от ищеца в писмена защита /представена към
молба от 12.09.2023 г./ доводи за наличие на неформален договор за продажба,
обективиран в процесните фактури, тъй като същите са в противоречие на изложените
в исковата молба обстоятелствата и правната квалификация на предявения иск.
При така установеното се налага извод, че не е налице нито един от елементите
от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, поради което предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. В конкретния
случай ответникът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 400,00 лева, като видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие е, че същото е заплатено в брой, поради което договорът
служи за разписка.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство не са представени доказателства за сторени от длъжника – настоящ
ответник разноски, поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********] против [***********] със седалище и адрес на управление:
[***********] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 322,84 лева,
представляваща главница за неплатени задължения по фактура № ********** на
стойност 126,44 лева и фактура № ********** на стойност 196,40 лева - за доставка на
плодове през месец септември 2019 г., с които суми ответникът неоснователно да се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57962/2022 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********]да заплати на [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********]сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски
по производството.
5
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6