№ 1191
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501431 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. Татяна
Иванова от БАК, в качеството й на особен представител на М. Д. Д. с ЕГН-**********,
с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Княз Борис I № 6, вх.А, ет.1, офис А-2 против
Решение № 1526/14.07.2022г. по гр.д.№ 6721/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с
която е прието за установено спрямо въззивника М. Д., че съществува вземане на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* в размер на 498лв. - главница, ведно
с мораторна лихва върху нея в размер на 41,20лв., дължима за периода от 14.07.2020г.
до 10.05.2021г., както и законна лихва върху главницата от 498лв. от 14.05.2021г. до
окончателното изплащане, дължими въз основа на договор за издаване и ползване на
кредитна карта, сключен на 08.03.2016г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и
длъжника, вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор, съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и приложение №
1/02.04.2020г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1323/15.06.2021г. по ч.гр.д. № 3336/2021г. по описа на БРС, като са
възложени и сторените съдебни разноски, съобразно изхода по делото.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът
бъде изцяло отхвърлен. Счита, че в обжалваното решение неправилно е прието, че
между страните е налице валидно облигационно отношение, без да са изложени мотиви
в тази насока. Изразява несъгласие с извода на съда относно съществуването на
процесното вземане с аргумент, че липсват по делото доказателства, че въззивникът е
усвоил „суми от одобрения кредитен лимит“, като е заплатил чрез кредитната карта
конкретни услуги, закупил е стоки, респ. е осъществил други допустими за плащане
операции чрез картата. В този смисъл счита, че представените по делото извлечения от
ссметка по кредитната карта от банката не установяват това твърдение на насрещната
страна, тъй като не са подписани от въззивника. На следващо место възразява по
1
извода в обжалваното решение, че длъжникът е бил надлежно уведомен за цедирането
на вземането от банката на въззиваемото дружество по реда на чл.47, ал.5 и евентуално
чрез връчване на уведомлението по чл.99 ЗЗД с исковата молба на особения
представител, тъй като последният няма представителна власт да приема
волеизявления свързани с материалноправни волеизявления. Цитира съдебна практика.
Няма доказателствени искания. Моли, за определяне на възнаграждение.
За въззиваемото „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* е депозиран
от пълномощника юк.Радослев Михов писмен отговор, с който се моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че по делото е
безспорно установено чрез представените писмени доказателства и приетата по делото
СИЕ, че страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно отношение,
по силата на което РайфайзенБанк /България/ ЕАД е предоставила по сметката на
кредитната карта съответния кредитин лимит, от който М. Д. е усвоил сума от 498лв.,
от които 490лв. чрез теглене на АТМ, а 8лв. за заплащане чрез ПОС терминал.
Позовава се на съдебна практика досежно уведомяването на длъжника за извършената
цесия и с връчване на уведомлението с исковата молба, считайки това възражение за
неоснователно.
Моли, решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски за юк.възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, портив
подлежащ на обжалване съдебен акт, съдържа изискуемите реквизити по чл.260 ГПК,
поради което е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фа ктическа и правна страна следното:
Първоинстанзионното производство е образувано по искова молба от
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* против М. Д. Д. с ЕГН **********
за установяването дължимостта на сумата от 627,73лв., от която 500лв. - главница,
86,53лв. - договорна лихва, начислена за периода от 03.05.2016г. до 08.03.2019г. и
41,20лв. - мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г., ведно със
законна лихва върху главницата начиная от 14.05.2021г. до окончателното и
изплащане, дължими въз основа на договор за издаване и ползване на кредитна карта,
сключен на 08.03.2016г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и длъжника,
вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор за цесия 02.04.2020г., за което
длъжникът -ответник е надлежно уведомен, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1323/15.06.2021г. по ч.гр.д. №
3336/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД, вр.чл.99
ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че по силата на рамков договор
1602191688383625 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix / Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, сключен на 08.03.2016г.
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД и въззивника М. Д., банката е издала основна
безконтактна кредитна карта с чип RaiCARD Fix / Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA
Visa Classic на името на картодържателя, с персонален идентификационен номер,
2
известен само на него, за използване на кредитен лимит, одобрено съгласно
вътрешните правила на банката.
Картата е издадена възоснова на подписано искане за издаване на карта от
19.02.2016 г. по сметка с IBAN: BG12RZBB91551006814460. Представен е по делото
регистър на банкова карта, видно от който издадената карта Виза Класик с лимит от
500лв. е получена на 08.03.2016г. от клиента-картодържател, със съответния подпис на
лицето, удостоверяващ това обстоятелство, в което е посочен и номера на картата.
Уговорен съгласно чл. 33 от договора е годишен лихвен процент в размер на 18. 9 %.
Усвоеният кредитен лимит е следвало да бъде погасяван с минимална месечна вноска в
размер на 5 % от общата дължима сума - усвоен кредитен лимит, с добавени лихви,
такси и комисионни, плюс непогасени МПВ от предходен период, плюс сумата на
надвишението на кредитния лимит, плюс вноските за разсрочени операции - ако има
такива, но не по-малко от 10 лв. респективно 5 евро. Съгласно постигнатото съгласие с
чл. 48 от договора е предвидено, че при цялостно или частично неплащане на МПВ в
срок по чл. 44, който за Виза Класик е 17 дни след края на отчетния период - 4-то
число на следващия месец, за месеците с 31 дни, 5-то число на следващия месец, за
месеците от 30 дни, 7-мо число на следващия месец, за месеците с 29 дни и 6-то число
на следващия месец, за месеците с 28 дни, за втори пореден месец, банката блокира
картата. Съгласно чл. 50 срокът за ползване на кредитния лимит съвпада със срока на
действие на договора, но не по-късно от срока за валидност на картата.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г.
банката прехвърля свои вземания на ищцовото дружество, като съгласно приложение
№ 1/02.04.2020 г., озаглавено конкретен договора за цесия, свои вземания, сред които
това на ответника в общ размер от 586. 53 лв., включващо главница от 500 лв. и лихва
към 02.04.2020 г. в размер на 86,53 лв.. Съответно с издадени потвърждение и
пълномощно към него цедентът е упълномощил цесионера да го представлява в
отношенията му с длъжниците, в това число и да ги уведоми за цесия, съгласно
уведомление по образец, което е изпратено до длъжника на посочения адрес в
договора, но се е върнало с отбелязване, че е непотърсено.
В съответствие с отправено с исковата молба искане уведомителните писма са
връчени ведно с исковата молба и останалите приложения към нея на назначения в
исковото производство особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Видно от заключението на приетата по делото СИЕ кредитополучателя е усвоил
кредитен лимит от 498лв., както следва: 490лв са изтеглени от АТМ на 12.03.2016г. и е
извършено плащане на ПОС-устройство на сумата от 8лв. на същата дата, което
експертизата е установила от извлечението от сметката, открита за обслужване на
кредитната карта на въззивника.
Претенциите са частично уважени, като решенето в отхвърлителната част /за
горницата над уважения размер от 498лв. до претендирания такъв от 500лв. за
главницата и за сумата от 86,53лв.- договорна лихва, начислена за периода от
03.05.2016г. до 08.03.2019г./ не е обжалвано и е влязло в сила.
Против решението е постъпила въззивна жалба от въззивника-ответник, заявена
чрез назначения му особен пердставител против позитивната за въззиваемия ищец
част, с мотив, че ищецът не е ангажирал доказателства, че въззивникът
кредитополучател е усвоил суми от одобрения кредитен лимит и че цесията не е
породила действие по отношение ответника, тъй като няма доказателства да му е била
съобщена лично, а на особения представител, който няма такава представителна власт,
поради което и не е породила своето действие.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
Съгласно наведените във въззивната жалба възражения първият спорен въпрос
поставен за разглеждане пред настоящия съд е относно установяването на качеството
на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му от съда
процесуален представител е възразил по редовността на връчването на уведомлението
за цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на длъжника.
Действително от представеното по делото известие за доставяне на уведомителното
писмо за цесията не се установява, че то е било връчено лично на ответника. От друга
страна настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, че цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В този
смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Росица Божилова в което е посочено, че уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения
представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Районният съд
съобразно новата практика е приел, че уведомяването на особения представител за
цесията произвежда действие спрямо ответника. Настоящият съд споделя този извод.
Правото на защита на ответника в процеса при условията на чл.47, ал.6 от ГПК се
осъществява от назначения от съда особен представител в пълен обем. Особеният
представител осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез възможността
да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения
срещу претендираното от ищеца материално право. Ето защо, както не могат да бъдат
ограничени възможностите на особения представител на ответника да прави всякакви
правопогасяващи възражения на претендираното от ищеца материално право, така не
могат да бъдат ограничени и възможностите на ищеца да прави релевантни изявления
относно спорното материално право по отношение на особения представител. В
противен случай би се нарушил създадения от законодателя баланс по отношение на
правото на защита на страните, като едната страна би била поставена в по-
благоприятно положение от другата, което е в противоречие с принципа на
равнопоставеност на страните в процеса. В този смисъл следва да се посочи, че по
аналогичен случай на изявление на ищец относно спорното материалното право,
отправено спрямо ответник с назначен особен представител, в Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, е прието, че длъжникът е
надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи
кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата молба на особения
представител на длъжника. Ето защо настоящият съд намира, че връчването на
4
приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на
длъжника, при наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера за
уведомяването на длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо съдът намира за
установено по делото качеството на ищеца на кредитор на ответника.
Неоснователно е и второто възражение, че липсват доказателства въззивникът да
е усвоил сумата по кредитния лимит. Посредством назначената по делото СИЕ се
установяват както размерите на усвоените суми от картодържателя, датите, на които са
усвоени и начинът на усвояването им-теглене от АТМ и плащане чрез ПОС-
устройство, след проверка на записванията по сметката, разкрита за обслужване на
картата. Настоящият състав също кредитира приетото заключение като пълно, ясно,
обективно и безпристрастно. При порверката експертизата е установила, че след
усвояването на сумите от картата, картодържателят не е извършвал плащания за
погасяване на кредитните си задължения, като са извършени изчисления на дължимите
съгласно договора лихви.
Поради съвпадение на правните изводи на първоинстанционния и настоящия
съдебен състав, обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на делото в полза на въззиваемия са са дължими разноски
направени във въззивното производство, които на осн. чл.78, ал.8 от ГПК следва да
бъдат при определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.,
депозит за особен представител в размер на 300лв. или общо 400лв., която сума следва
да бъде присъдена в тежест на въззивника. На въззивника следва да бъде възложена и
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 75лв., която не е била
предварително събрана от администриращия съд, тъй като въззивната жалба е
подадена от назначения особен представител съобразно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5
ГПК.
Мотивиран от горното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1526/14.07.2022г. по гр.д.№ 6721/2021г. по описа
на Районен съд-Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН-********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД с ЕИК *********, разноските направени в настоящото производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на
400лв./четиристотин/лева.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас сумата от 75лв./седемдесет и пет/ лева, представляваща дължимата държавна
такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6