Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.04.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.03

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

6

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, против Решение № 21/23.11.2021 г., постановено по АНД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-002641 от 05.08.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на А.Ф.И. от ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Счита решението на Районен съд – Крумовград за неправилно и необосновано.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че между А.Ф.И. и Ф.И.Х. не е съществувало трудово правоотношение, а договорно такова, което се уреждало по ЗЗД.

Твърди, че от представените по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се доказало наличието на нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че на 13.04.2021 г. в полза и за сметка на А.Ф.И. бил престиран труд от наетото от него лице Ф. И. Х., без преди това да е сключен писмен трудов договор между тях. В тази връзка сочи, че били налице всички елементи на съществуващо трудово правоотношение между А.Ф.И., като работодател, и Ф. И. Х., като работник, като същите се установявали и от попълнената от работника писмена декларация.

Излага съображения, че А.Ф.И., в качеството му на работодател, вместо да сключи трудов договор с Ф. И. Х., е сключил граждански такъв, с което е заобиколил трудовото законодателство. В тази връзка счита, че представения граждански договор от 07.04.2021 г., от една страна, не кореспондирал с данните в писмената декларация от работника Ф. Х., а от друга, с него се прикривало съществуващо трудово правоотношение между А.И. и Ф. Х., тъй като съдържал елементите характерни за това правоотношение.

В заключение счита, че извършеното от А.Ф.И. административно нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като същия в качеството си на работодател, не е сключил трудов с работника, осъществявал трудова дейност в негова полза. Сочи, че е направена и връзка с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, относно времевия момент, в който следвало да бъде сключен трудовия договор, с цел по-пълно описание на извършеното нарушение и разбиране съдържанието и смисъла на нарушената разпоредбата от страна на нарушителя.

Предвид това моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 21/23.11.2021 г., постановено по АНД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 09-002641 от 05.08.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на А.Ф.И., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт Н. К., който поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея доводи.  В писмена защита излага подробни съображения за неправилност на оспореното решението, респ. за законосъобразност на  издаденото НП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди и отмени обжалваното първоинстанционно решение, след което да потвърди процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – А.Ф.И. от ***, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв. М. е постъпило писмено становище, в което оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд, въз основа на събраните доказателства, е направил обоснован извод,  че А.Ф.И. е нямал качеството на работодател спрямо лицето Ф. И. Х., поради което не е извършил процесното административно нарушение. Излага съображения за наличието на облигационни отношения между посочените лица, респ. за липсата на трудови правоотношение между същите.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Крумовград.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Крумовград е отменил Наказателно постановление № 09-002641 от 05.08.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на А.Ф.И., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 2 във вр. с  61, ал. 1 от КТ.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало по безспорен и несъмнен начин, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Посочил е, че е установено обстоятелството, че Ф. Х. действително се намирал на проверявания обект, където извършвал ремонтни дейности на сградата, но недоказано останало твърдението, че изпълнявал трудови функции в полза и за сметка на лицето А.Ф.И. По отношение на последното, е приел за неустановено по делото, че същото има качество на работодател, строител и възложител, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. Изложил е мотиви какви са разликите между трудовия и гражданския договор, като направил извод, че в случая не се касаело за трудови правоотношения между А.И. и Ф. Х., а за облигационни такива. В съдебния акт са въведени доводи, че подписаната от Ф. Х. декларация не била достатъчна, за да се приеме, че било налице трудово правоотношение, още повече, че на лицето му било указвано от проверяващите какво да попълни в декларацията. Фактът, че Ф. Х. извършвал конкретна дейност на проверявания обект, също не било достатъчно да обоснове извод, че той се явявал работник на А.И., както и че е извършвал дейност, характеризираща се с елементите на трудово правоотоношение – работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост работодател-работник. Предвид това е отменил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, с които е прието, че процесното нарушение не е установено по несъмнен начин, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

Касационният съд счита, че единственото безспорно обстоятелство в производството пред районния съд е, че при извършената проверка от служители на ДИТ на обект, находящ се в *** (***) е било констатирано, че на обекта се намирали три лица, сред които и Ф. И. Х., които извършвали дейности по саниране на сградата. Безспорен е и фактът, че Ф. И. Х. е попълнил декларация по чл. по чл. 402 от КТ, в която е посочил, че работи за А.Ф.И. на длъжност „***“ с работно време от 09.00 ч. до 17.00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв., с почивен ден неделя. Правилно и независимо от съдържанието на декларацията,  първоинстанционният съд, разглеждащ жалбата против НП, с което е наложена глоба на физическото лице-работодател по чл. 414, ал. 3 от КТ, е извършил преценка за законосъобразността на наложената глоба, респ. дали в действителност е налице трудово правоотношение между А.И. и Ф. Х., за което не е съставен писмено трудов договор, т.е. установено ли е извършеното административно нарушение, за което е санкционирано ФЛ, в качеството му на работодател. Още повече, че в производството пред районния съд са били въведени надлежно доводи от пълномощника на жалбоподателя за липсата на осъществено нарушение на трудовото законодателство, подкрепени с конкретни доказателства.

Настоящият касационен състав счита, че представените в производството пред районния съд доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин осъществяването на процесното административно нарушение. Налице са противоречиви, както гласни, така и писмени доказателства, преценката на които не обоснова по безспорен и несъмнен начин извода, че А.Ф.И., в качеството си на работодател, е извършил административното деяние, за което е наложена глоба, както правилно е приел и съставът на Районен съд – Крумовград. Съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ е индикация за наличието на трудово правоотношение, но същото подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства в административнонаказателното производство, за всеки конкретен случай. В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда. В настоящия случай, от страна на АНО не са представени неоспорими и безспорни доказателства, които да установят наличие на трудово правоотношение. В този смисъл, видно от показанията на актосъставителя Ч., дадени в производството пред районния съд, при посещението на строителния обект констатирали, че три лица, в т.ч. и Ф. Х., санирали сградата, като в проведения разговор с тях, същите заявили, че работят за А.Ф.И. В показанията си св. Ч. пояснява, че към момента на проверката не били установили чия собственост е сградата, обект на процесната проверка. Сочи, че установил работодателя по данни на тримата работници, като едва на по-късен етап се срещнал с А.Ф., който представил граждански договор от 07.04.2021 г. Не бил приел гражданския договор за меродавен, тъй като в него не се съдържали задължения за възложителя. Заявява, че освен него при проверката присъствала и Е. М., но същата не била вписана в АУАН като свидетел. Според приложения по делото протокол за извършена проверка № ПР2112641 / 12.05.2021 г., контролните органи на ДИТ са приели, че А.Ф.И. е възложител и строител на СМР на обект – склад „***“, *** сграда на ***, намираща се в ***, изпълняван чрез наети от него лица. От една страна, по делото липсват каквито и да са данни А.И. да е строител по смисъла на ЗУТ, както и че за последния са били издавани строителни книжа. От друга страна, в хода на първоинстанционното съдебно производство са въведени доводи от страна на представителя на наказаното лице, че въпросният обект не е бил негова собственост към момента на извършване на проверката, за което обстоятелство по делото е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т. **, рег. № **, дело **/*** г. на нотариус с рег. № ** на НК. С оглед така наличните доказателства, по никакъв начин не става ясно, как контролните органи на ДИТ са установили, че А.Ф.И. е възложител и строител на СМР, изпълняван от наети от него лица, в т.ч. и Ф. Х., поради което е имал и качеството на работодател спрямо тези лица.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/ 22.03.2004 г., „строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба, „възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционния проект и има качество на възложител по смисъла на ЗУТ. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че наемането на работници за изпълнение на СМР са извършва от строителя, а не от възложителя, а както се посочи по-горе, твърдението на органите на ДИТ, че А.Ф.И. е строител, не се установява от наличните по делото доказателства.

Всичко това взето в съвкупност с показанията на св. Ф. Х., дадени в производството пред районния съд, в които са изложени твърдения за наличие на значителна настойчивост от страна на контролните органи при попълването на декларацията по чл. 402 от КТ, с конкретни данни за това, внася значително съмнение относно достоверността на съдържанието на същата, респ. е аргумент в подкрепа на извода за недоказаност на въведените в АУАН и НП констатации, че на релевантните дата и място – 13.04.2021 г. в обект, извършващ се СМР, Ф. Х. е престирал труд в полза на А.Ф.И. Следва да се отбележи и допълнително вписания в декларацията текст „от 07.04.2021 г. всеки ден идвам на работа от 9 ч. до 17 ч., с почивен ден неделя“, което е аргумент в подкрепа на твърденията, че освен под натиск, декларацията е попълнена и под диктовката на проверяващите.

Предвид горното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че възприетото от контролните органи наличие на трудово правоотношение между Ф. Х. и А.И. не е доказано. В случая не се установяват характеристиките на трудовото правоотношение между страните, с характерните за това работно време, работно място, месечно възнаграждение, конкретна трудова дейност и почивки. Безспорно декларацията по чл. 402 от КТ, съдържа в някаква степен данни за горното, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата не отразява отношения между описаното като работодател физическо лице и издателя й, които да могат да бъдат определени като трудови правоотношения.

По изложените съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира депозираната касационна жалба от пълномощника на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, доколкото не е въведено надлежно искане за присъждане на разноски от пълномощника на ответника по касация и предвид липсата на представени доказателства за направени такива, съдът не следва да възлага разноски в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/23.11.2021 г., постановено по НАД № 70/2021 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                               

 

2.