Р Е Ш Е Н И Е
06.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд
– Дупница състав
20.02. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
АН 26 2020
дело №
по описа за
година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Същото е второ по ред въззивно такова
след отмяна на Решение № 169/14.05.2019 г., по АНД № 1494/2018 г., на
РС-Кюстендил с Решение № 277/28.10.2019 г., по КНАД № 198/2019 г., на
АС-Кюстендил. С определение № 3/10.01.2020 г., по КЧД №1143/2019 г, на ВКС, II Н.О., поради отвод на всички съдии от РС-Кюстендил
делото е изпратено за разглеждане от настоящия съдебен състав.
Производството е
по жалба на нотариус Л.М.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, задължено лице по чл. 3, ал.2, т.11 от ЗМИП /отм./ и
по чл. 4, ал. 14 от ЗМИП, срещу наказателно постановление № 38-120/20.08.2018 г.,
издадено от Председателя на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС),
с което на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1, т. 1
от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2 от ЗМИМ /отм./.
Жалбата на
санкционираното лице е подадена в срок. В нея се прави искане за отмяна на така
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Твърди се, че е направено всичко възможно за индивидуализиране на действителния
собственик на дружеството „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД„, чрез
установяване на физическото лице – действителен собственик. Установено е при
проверката на дружеството, чрез справка в ТР към АВ и други представени
документи, че едноличен собственик на капитала е чуждестранното юридическо лице
- „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, което е учредено
в Кипър и притежава изцяло капитала на посоченото еднолично акционерно
дружество. Твърди се, че служителите на административнонаказващия орган също на
свой ред не са установили такова физическо лице действителен собственик на
посоченото чуждестранно дружество, тъй като такова няма, а напротив е
установено, че капитала на чуждестранното юридическо лице е собственост на
гръцката държава, чрез „Гръцки фонд за финансова стабилност“, съгласно
представената декларация. Иска НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител адв. Т.. Последният поддържа изцяло подадената жалба и
аргументите в същата. Иска отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата
страна оспорва жалбата, чрез своя процесуален представител Ивайло Стефанов –
служител на ДАНС с юридическо образование и правоспособност. В дадения ход по
същество пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна, тъй като фактическата обстановка в АУАН и НП е
правилно установена и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Представя списък и писмени доказателства за сторени в хода на производството
разноски, които претендира.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата
на издаване на обжалваното наказателно постановление /20.08.2018 г./, датата на
връчване на същото срещу разписка /23.08.2018 г./ и датата на депозиране на
жалбата срещу него /29.08.2018 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в
законния 7-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява следното:
На 21.02.2018 г.
служителите на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС – Р.Т. и А.К. извършили
проверка на нотариус Л.Х. ***. При проверката проверили регистъра на
изповяданите от нотариуса сделки през периода 01.01.2017 г. – 31.05.2017
г. и изискали няколко от нотариалните
дела за проверка на съдържащите се в тях документи. Сред изисканите дела било и
нотариално дело за покупко-продажба на недвижим имот обективирана в нотариален
акт № 29 от 14.02.2017 г., според който продавач на имота било търговско
дружество „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, представлявано при сделката от
пълномощник – Владислав Владимиров. Изискани са всички книжа съставени и
съхранявани във връзка със сделката, с цел установяване, дали е била извършена
от нотариуса проверката по установяване на действителните собственици –
физически лица на посоченото дружеството.
При преглед на документацията е установено, че на
14.02.2017 г., в гр. Кюстендил е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, между продавача „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД,
представлявано при сделката от пълномощник – Владислав Владимиров и купувач
физическо лице. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
№ 29 от 14.02.2017 г., удостоверен от нотариус Л.Х.. Във връзка с
идентификацията на страните, конкретно за търговското дружество била извършена
и приложена по нотариалното делото справка от ТР при АВ на „ИМО ПРОПЪРТИ
ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, от която е установено, че едноличен собственик на
капитала на дружеството е чуждестранно юридическо лице - „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС
ЛИМИТЕД“, което е
учредено в Кипър. За това чуждестранно юридическо лице били допълнително приложени
по нотариалното дело: 1. пълномощно от 29.07.2014 г. на „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС
ЛИМИТЕД“, на български и английски език; 2. Удостоверение на „НЕУ ПРОПЪРТИ
ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“ на български и английски език; 3. Договор за покупко-продажба
на акции между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС
ЛИМИТЕД“; 4. Решение на ЕС на капитала на „Юробанк И Еф Джи България“ АД и 5.
Удостоверение за учредяване издадено на „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, с
апостил от 12.06.2013 г., на български и английски език. Направена била и
справка в НБД на името на пълномощника
на продавача „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД - Владислав Владимиров.
От посочените документи не била установена самоличността
на собственик/ци физически лица на дружеството „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“
ЕАД, чрез установяване собственик/ци физически лица на посоченото по справката
дружество едноличен собственик на капитала му -
чуждестранното юридическо лице - „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, учредено в
Кипър, което е едноличен собственик на капитала на дружеството продавач по
сделката. Към нотариалното дело не били приложени, не се съдържали и не са
представени по време на проверката - декларация, подписана от законния
представител/ли или алтернативно декларация подписана от пълномощника на
юридическото лице относно физическите лица/е действителен собственик на „ИМО
ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, каквито е предвиждал към датата на изповядване
на сделката чл. 6, ал.2 от ЗМИП /отм./, със съдържание посочено в ППЗМИП.
Като приел, че от наличните по нотариалното дело
документи и без наличие на някоя от декларациите за действителен собственик,
както и без събиране на каквито и да е други данни за евентуално физическото лице
- действителен собственик, жалбоподателят не изпълнява целите посочени в закона,
служителят на АНО - Р.Т. съставил на нотариус Л.Х. АУАН, тъй като намерил, че
посоченото по-горе представлява административно нарушение по чл. 6, ал.2 от ЗМИП /отм./, вр. с чл. 3, ал.5 от ППЗМИП, който закон е бил приложим към онзи
момент и отменен едва по-късно в хода на административнонаказателното
производство от новия ЗМИП /Обн.,
ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г. /. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и подписан от същата с излагане на
възражения за неправилност на констатациите. Актът е подписан от присъствалите
на съставянето и връчването му свидетели Даниела Паскалева и Ангел Ангелов –
служители на въззиваемата страна.
В срока по чл. 44 ЗАНН жалбоподателката е депозирала
писмено възражение, към което е приложила и Декларация по чл. 6, ал.2 от ЗМИП
/отм./, без дата, подписана от законните представители на „ИМО ПРОПЪРТИ
ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, в която е посочен като действителен собственик на
чуждестранното юридическо лице - „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, учредено в
Кипър, „ГРЪЦКИ ФОНД ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ“. Посочено, е че фондът е с непряко
участие от 98,56 % в капитала на „ЮРОБАНК ЕРГАСИАС“ С.А., считано от 19.06.2013
г., което дружество само притежава 100 % от капитала на чуждестранното
юридическо лице - „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено, след обсъждане на възраженията, подадени срещу
акта, наказателно постановление № 38-120/20.08.2018 г., издадено от
Председателя на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), с което на
основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона
за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2 от ЗМИМ /отм./.
По-късно при
предходно разглеждане на делото от районния съд, в хода на АНД №1494/2018 г.,
на РС-Кюстендил, в открито съдебно заседание от 06.03.2019 г., от процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Т. е бил представена и приета като писмено
доказателство - Декларация за действителен собственик, съгласно пар. 2 от ДР на
ЗМИП, от законните представители, чрез пълномощника на „ИМО ПРОПЪРТИ
ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД при процесната сделка от 2017 г. – В.В.В.. В същата е
заявено, че дружеството няма действителен собственик по смисъла на пар. 2 от ДР
на ЗМИП
Изложените фактически положения съдът намира за
безспорно установени на базата на събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Т. и Стоичков, вкл. прочетените по реда
на чл. 281, ал.1, т.3 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, показания дадени пред друг съд
от св. К., както и на базата на представените по делото множество писмени
доказателства, които съдът е приобщил в съответствие с предвидения за това
процесуален ред – по чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са логични и последователни, не съдържат
противоречия и потвърждават установените фактически положения по време на
проверката. Същите кореспондират до голяма степен с информацията посочена в
приложените към АНП и представени в хода на съдебното производство писмени
доказателства.
Съдът, на базата на безспорно
установените фактически констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция
по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният
съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния
и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни
органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени
на жалбоподателя, с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това,
съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин
изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително мястото и
времето на извършването му. Налице е също съответствие между фактическото
описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
Според нормата на чл. 6 от ЗИМП
/отм./: „Идентифицирането на клиентите и
проверката на тяхната идентификация се извършват за юридическите лица - чрез
представяне на официално извлечение за актуалното им състояние от съответния
регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на заверен препис от
учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и
представителя.“
Алинея 2 на същата разпоредба гласи,
че: „Лицата по чл. 3, ал. 2 и
3 идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на
клиент - юридическо лице, както и предприемат действия за проверка на тяхната
идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича
от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или
операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифицирането
може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или
пълномощника на юридическото лице. Условията и редът за идентифициране и
проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението
за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се
определят с правилника за прилагане на закона.“
Като не е идентифицирало физическото лице/физическите
лица - действителен собственик на клиента „ИМО
ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД, чрез направената справка в ТР към АВ по ЕИК на
дружеството, в която е посочен като едноличен собственик на капитала -
чуждестранното юридическо лице - „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, учредено в Кипър, при сключване на гореописаната сделка - Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективирана в нотариален акт с № 29 от 14.02.2017 г.,
удостоверен от нотариус Л.Х. и без да е изискала преди това декларация,
подписана от законния представител/ли или алтернативно декларация подписана от
пълномощника на юридическото лице относно физическите лица/е действителен
собственик, респ. липсата на такъв на това дружество-продавач, същата, като
лице задължено по чл. 3, ал.2, т.11 от ЗМИП /отм./ и по чл. 4, ал. 14 от ЗМИП е
извършила административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП /отм./. В този
смисъл виж. Решение № 3193 от
14.6.2012 г. по адм.д. № 2164/2012 г. на Административен съд – София и Решение № 1278 от 12.3.2012 г. по адм.д. №
9397/2011 г. на Административен съд – София и др.
Следва да се отбележи в тази насока,
че нормата на чл. 3 от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за мерките срещу
изпирането на пари 2006, Отм.,
ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г., но приложим към
датата на нарушението – 14.02.2017г., въвежда реда за идентифициране:
(1) „Идентифицирането и проверката на идентификацията на юридическите лица
се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на
официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и
заверено копие от учредителния договор или учредителния акт с изключение на
случаите по чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър. То има за цел
да установи собствеността, управлението и контрола на клиента - юридическо лице.
Наред с това в разпоредбата на чл. 11, ал.1 от правилника е императивно регламентирано,
че декларацията по чл. 6, ал. 2 ЗМИП се
подава пред лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП,
в случая жалбоподателя, или пред определен от него служител преди извършването на операцията или
сделката. В чл. 11, ал. 2 от ППЗМИП /Отм.,
ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г./е изрично
посочено, че декларацията следва да съдържа реквизитите съгласно приложение № 2 от същия.
Съдът намира, че жалбоподателят не е направил всичко
възможно и наложително, за да идентифицира физическите лица или физическото
лице, собственик на капитала на „ИМО
ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД. Този извод се налага, поради това, че към
датата на сделката за нотариуса изобщо не е било известно, кой /едно или повече юридически или физически
лица/ притежава собствеността по отношение на установения от нотариуса
едноличен собственик на капитала - чуждестранното юридическо лице - „НЕУ
ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, учредено
в Кипър. Посочването само на това юридическо лице не задоволява изискването за идентифициране
на действителни собственици на клиент - юридическо лице, съгласно чл. 6, ал.2 ЗМИП /отм./. Такава конкретна информация относно собствеността на това чуждестранно
дружество не е била налична и в нито един от представените във връзка с това
дружество, допълнителни и приложени по нотариалното дело други документи– пълномощно, удостоверения и т.н. В тези
документи по никакъв начин не се съдържа, дори и споменаване на собственост или
други права по отношение на това чуждестранно дружество, от страна на гръцката
държава, чрез посочения в представената, едва след съставяне на АУАН декларация по чл. 6, ал.2 ЗМИП, вр. с чл. 3,
ал.5 ППЗМИП /отм./ фонд. Едва в текста на тази декларация, която не е спомената,
както и не е представена при проверката, като вероятно е съставена с оглед
нуждите на административнонаказателното производство, без посочване на дата и
без каквато и да е препратка и релевантност в текста й към процесната сделка се
сочи за пръв и единствен път, месеци след сделката, че действителен собственик
на „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“, а от там и на процесното дружество-продавач
„ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД е „ГРЪЦКИ ФОНД ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ“.
Посочено е в декларацията, че фондът е с непряко участие от 98,56 % в капитала
на „ЮРОБАНК ЕРГАСИАС“ С.А.,считано от 19.06.2013 г., което дружество само
притежава 100 % от капитала на чуждестранното юридическо лице - „НЕУ ПРОПЪРТИ
ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“. Всички тези обстоятелства не са били заявени или представени
по друг подходящ начин, устно или писмено, при извършване на проверката на
място, или дори след това при съставяне на АУАН в изписаните на ръка възражения
от нотариуса. Ако му бяха известни още от датата на сделката след като твърди,
че е установил тези обстоятелства, логично е да ги беше посочил или дори
представил самата декларация.
По-късно
в опит да коригира и омаловажи пропуска си жалбоподателката, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание е
представила допълнително и още една Декларация
за действителен собственик, съгласно пар. 2 от ДР на ЗМИП, от законните
представители, чрез пълномощника на „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД при
процесната сделка от 2017 г. – В.В.В.. В същата е заявено, че дружеството няма
действителен собственик по смисъла на пар. 2 от ДР на ЗМИП.
Хронологията
относно представяне на тези две декларации, първата пред АНО и след това
втората пред предходен съдебен състав, както и относно категоричната им липса в
кориците на нотариалното дело по време на проверката е потвърдена в показанията
на св. Стоичков – л. 40, стр. 2 от делото.
Същата, макар да е в дългогодишна служебна зависимост от жалбоподателя, като неин
помощник-нотариус и да се опитва на няколко пъти да омаловажи поведението и
пропуска на нотариуса, все пак под страх от наказание заявява: „Декларацията по чл. 6 ЗМИП, подписана от
законните представители на дружеството, не беше изискана за преснимане от
проверяващите, защото тя не се намираше
в нотариалното дело, което те проверяваха. Беше приложена към друго нотариално
дело за сключена по-рано сделка със същото дружество.“. И по нататък
казва: „същата беше налична в архива
и по-късно мисля, че нотариусът им я изпрати сам по пощата. След като вече й
бяха съставили и връчили АУАН…“. Тези нейни показания кореспондират и с
отразеното, както в КП и АУАН, така и в показанията на свидетелите Т. и К..
Характерът на тази превантивна дейност
извършвана от задължените лица по ЗМИП, обусловена от целта на закона е да се
предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари
и финансирането на тероризъм. Това поставя още по-високи изисквания към
задължените лица, а именно да установят предварително, още преди изповядване на
сделката физическите лица, които са действителни собственици на клиент -
юридическо лице, както и да предприемат действия за проверка на тяхната
идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича
от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или
операции с такъв вид клиент. В конкретния случай жалбоподателят е
идентифицирало преди сделката единствено юридическото лице, което е страна по
сключената сделка чрез представена разпечатка от Търговския регистър на Агенция
по вписванията към министерство на правосъдието, както и наименованието на
чуждестранно ЮЛ, което е едноличен собственик на капитала му. Задълженото лице
е следвало да идентифицира по всички възможни начини или поне да направи опит
да установи и физическите лица, които са действителни собственици на неговия
клиент чрез попълване на декларация, подписана от законния представител или
пълномощника на ЮЛ, която да съдържа реквизитите по чл. 11 ал.2 от ППЗМИП,
респ. по друг предвиден в закона начин.
Според
съда не е налице и установяване на действителния собственик, чрез представяне
на други официални документи, по смисъла на чл. 3, ал.3 от ППЗМИП /отм./. Доколкото
ал. 3 на чл. 3 от ППЗМИП /отм./ предвижда, че когато въпросната декларация по
чл. 6 от ЗМИП не съдържа информация за идентификация на физическите лица, то
тази информация може да се извлече и от други официални документи, а жалбоподателката
не е изискала изобщо друга допълнителна, официална информация, вкл. и от
посочената в жалбата българска банкова институция на която твърди, че се е
доверила във връзка с извършените от банката по-рано проверки при продажба на
акции. В тази насока следва да се има предвид, че идентифицирането на действителния
собственик може да се извърши чрез използване на документи, данни или информация
от независим източник (чл. 1, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМИИ
(ППЗМИП). Такива документи могат да се изискат и от самия клиент, съгласно чл. 1,
ал. 2 от ППЗМИП и те могат да бъдат удостоверение или извлечение от съответния чуждестранен
търговски или съдебен регистър, копие от акционерна книга или от дружествен
договор, от които да е видно кои са действителните собственици на дружеството. Но
и това не е сторено.
Ето защо съдът намира, че от обективна страна нотариус
Л.М.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството си на задължено по чл.
3, ал. 2, т.11 от ЗМИП /отм./ и по чл. 4, ал. 14 от ЗМИП лице, не е идентифицирало
действителния собственик на клиента си „ИМО
ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ“ ЕАД.
От субективна
страна е налице умисъл. Без съмнение, съобразно посоченото й качество на задължено по чл. 3, ал. 2, т.11 от ЗМИП /отм./ и по чл. 4, ал. 14 от ЗМИП лице и с оглед на професионалната си
заетост и компетентност като нотариус Л.Х. е съзнавала общественоопасния
характер на действията и най-вече на бездействията си, които са довели до
неустановяване на действителния собственик на дружеството-продавач по процесната
сделка, както императивно изисква чл. 6, ал.2 от ЗМИП. Предвиждала е възможните
общественоопасни последици свързани с възможността и опасността от накърняване
на обществените отношения, които законът регулира и защитава и въпреки това е
допускала евентуалното им възможно настъпване в бъдеще, с което се е примирила
при последвалото изповядване на въпросната сделка.
Правилно не е
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН: Нарушението е формално и застрашава
защитените обществени интереси в значителна степен, независимо от настъпването
или липсата на допълнителни, несъставомерни вредни последици. В този смисъл
виж. Решение № 3193 от 14.6.2012 г. по
адм.д. № 2164/2012 г. на Административен съд – София и Решение № 1278 от 12.3.2012 г. по адм.д. №
9397/2011 г. на Административен съд – София. Не се отразява с оглед на
преценката за маловажност обстоятелството, че в последствие е установено от
приложените декларации, че дружеството няма реално физическо лице-действителен
собственик, а такъв собственик е гръцката държава, чрез посочения фонд.
Изпълнението не процедурата по проверка относно МИП е строго формално и
императивно предвидено, като всяко отклонение или неизпълнение, чрез действия
или бездействия, респ. грешен извод или преценка на задълженото лице, както е в
случая, обосновава наличието на административно нарушение със съответната му
висока степен на обществена опасност.
По размера и вида на наложеното
наказание, съдът намира следното:
Съдът намира, че
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя с налагане на глоба в
минимален размер от 500 лв. по отменения чл. 23, ал.1 от ЗМИП /отм./, който
предвижда за физическите лица нарушители глоба в размер от 500 до 10 000 лв. Съгласно
чл. 3, ал.2 ЗАНН, този закон е по-благоприятен за нарушителя от нормата на чл.
116, ал.1, т.1, уредена в сега действащия ЗМИП, в която е предвиден по-висок минимален
размер на глобата - от 1000 до 10 000
лв., когато нарушителят е физическо лице. Поради изложените идентични
съображения в НП не може да се говори за допуснато съществено нарушение,
каквото се твърди в жалбата, поради неизписване в диспозитива на
постановлението на посочения преди това на няколко места в текста на същото чл.
23, ал.1 от ЗМИП /отм./. Напротив с приложението на същия след подробни
разяснения от АНО, досежно размера на санкцията са гарантирани изцяло правата
на жалбоподателя. Съдът, с оглед, че нарушението се явява първо поред, намира,
че този размер би постигнал целите на административното наказание и в този
смисъл следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
По разноските:
Съобразно изхода
на делото и заявената претенция за заплащане на разноски от страна на
процесуалния представител на АНО, както и с оглед направените от насрещната
страна възражения съдът приема следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на АНО - разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение определено по
реда на чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/. В случая органа е бил процесуално представляван от юрисконсулт,
който се е явил на няколко съдебни заседания пред различни инстанции, като
делото се отличава със сериозна фактическа и правна сложност. Приложимо е
отменено административно законодателство, предмет на нарушението са сделки
свързани с идентифициране на чуждестранни юридически лица, събрани са множество
доказателства и т.н. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде равно
на максимума посочен в чл. 27е от НЗПП -
120 лв., а не както
неоснователно се претендира от АНО, в размер на 200 лева.
Следва да бъдат оставени без
уважение, като неоснователни претенциите за присъждане на пътни разноски в
полза на АНО, съобразно представените от процесуалния му представител документи
– командировъчни заповеди, месечни пътни
книжки, заповед на председателя на ДАНС и приложение за разходни норми.
На първо място под понятието
разноски не попадат пътните разходи за явяване в съдебно заседание на страните,
тъй като същото не е задължително, а право на избор на всяка от страните. На
следващо място в текста на чл. 84 ЗАНН единствено се препраща към НПК по
отношение на определяне разноски на свидетели, за които без съмнение се дължат
винаги пътни разноски за явяване, когато такива са сторени, претендирани и
доказани от свидетеля. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че по реда
на АПК, към който препраща чл. 63, ал.3 от ЗАНН не се предвижда ред за
присъждане на пътни разноски за явяване
на страна или нейн процесуален представител, с изключение на случаите по чл.
182, ал.2 и чл. 189, ал.4 АПК, при които
се е стигнало до отлагане на съдебно заседание по вина на насрещната страна.
Тоест в тези лимитативно посочени две изключения е налице своеобразна санкция
на поведението на насрещната страна, а не реализиране на нейната гражданска отговорност
за разноски за явяване, каквито неоснователно се претендират.
Следва да се отбележи за пълнота и
обстоятелството, че за претендирания размер от 269,28 лева, няма представени надлежни
писмени доказателства за реалното му заплащане /фактури или др./. Доколкото
ДАНС е юридическото лице на бюджетна издръжка, не е известно от чии патримониум
и кога са били заплатени съответните изразходвани литри гориво, за да бъде
задължен жалбоподателя да заплати сторените пътни разноски. Заплащането им
не на лице, което ги е сторило реално би означавало да се обогати същото
неоснователно за сметка на обедняването на жалбоподателя, което е недопустимо.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38-120/20.08.2018 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за
национална сигурност, с което на нотариус Л.М.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМИП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, за извършено нарушение на чл. 6, ал. 2 от ЗМИМ /отм./.
ОСЪЖДА нотариус Л.М.Х., с ЕГН: **********, да
заплати в полза на Държавната агенция за национална сигурност, със седалище в
гр. София, сумата от 120,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: