Решение по дело №3117/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, срещу решение № 1855 от 17.11.2023 г., постановено по АНД № 3921 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно постановление № 23-1030-002776 от 06.06.2023 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с което на П.П.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се неговата отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба, която да се уважи.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са нарушени чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като описаният начин, по който е бил управляван автомобилът е бланкетен, възпроизвежда почти дословно текста на чл.104б, т.2 ЗДвП без да са изложени релевантни обстоятелства, обуславящи извода, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели освен в съответствие с неговото предназначение. Според първостепенния съд отсъствието на релевантно за обективната съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства, районният съд е направил извод, че не е доказано поведението на жалбоподателя да е било извършено виновно и да е било насочено към демонстрация на различно от нормалното поведение и обичайното ползване на МПС.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на събраните по делото доказателства районният съд е направил необосновани и несъответни на материалния закон изводи по отношение на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП.

Настоящата инстанция намира, че установените факти ясно и недвусмислено сочат на извършено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, което в достатъчна степен ясно и конкретно е описано в АУАН и наказателното постановление. Събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания са кредитирани безкритично от този съд и без да се вземат предвид приятелската връзка между нарушителя и свидетелите, противоречието в показанията и тяхната изолираност от другите доказателства. В този смисъл касационният състав намира, че при постановяване на решението районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е кредитирал свидетелски показания, които като необективни и пристрастни е следвало да бъдат игнорирани. От друга страна, с тези свидетелски показания не може да се обори материалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, с която той се ползва по аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП. В този смисъл напълно необоснован и неправилен се явява изводът на първостепенния съд за недоказаност на извършеното нарушение.

Що се отнася до понятието дрифт, макар ЗДвП да не съдържа легално определение на понятието, от съдържанието на АУАН и наказателното постановление е видно, че нарушителят е санкциониран, защото използва път за обществено ползване за други цели, изразяващо се в умишлено поднасяне на автомобила на десен завой, създавайки реална опасност за останалите участници в движението. Ясно и точно са описани извършените от нарушителя действия, съставляващи елементи от състава на вмененото нарушение. В този смисъл напълно необоснован и неправилен се явява изводът на първостепенния съд, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Деянието е съставомерно, Т. е използвал пътя не за неговото предназначение, защото описаният в АУАН и наказателното постановление начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населено място (в конкретния случай на оживено кръстовище) застрашава живота и здравето на всички останали участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Следователно неправилен е изводът на първостепенния съд за недоказаност на вмененото нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, което налага отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед изхода на делото следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, с която ОДМВР Пловдив е осъдена да заплати на Т. разноските за съдебното производство. Следва да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което искане е направено своевременно и е основателно при този изход на делото. Съответно следва да бъде осъден ответникът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1855 от 17.11.2023 г., постановено по АНД № 3921 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1030-002776 от 06.06.2023 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с което на П.П.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП.

ОСЪЖДА П.П.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: