Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 38 06.03.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На
осемнадесети февруари година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Росен Парашкевов
в.гр.дело номер 1965 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 52988/21.11.2019г.
на БРС от К.С.Н., ЕГН **********, с
адрес:с.Р., общ.С., обл.Б., чрез адв.Маргарита Георгиева, със съдебен
адрес:гр.Бургас, ул.,,Граф Игнатиев“№7, ет.3, против Решение №
2854/04.11.2019г., постановено по гр.д.
№ 6495/2019г.по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете против ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, за заплащане на
неизплатено възнаграждение за извънреден
труд от 251.68 часа, положен в периода от 01.08.2016г.- 31.07.2019г., както и
законната лихва върху посочената главница, начиная от 01.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
Със същото решение, К.С.Н. е осъден да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, съдебно- деловодни разноски в размер на 100 лева.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се
иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че в процесния период заемал длъжността ,,к.н.е.“
в Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. към РД
Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.
Подчертава,
че поради естеството на работата си полагал 24 часови дежурства по график,
включително през времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
Посочва, че
съгласно заключението на вещото лице по
извършената съдебно- счетоводна експертиза, въззивникът имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като
нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала
продължителността на работния ден.
Посредством
извършената експертиза се установявало, че за процесния период(01.08.2016г.-31.07.2019г.),
ищецът(въззивник) положил 1760 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневни,
възлизали на 2011.68 часа за целия период, което от своя страна водело до
251.68 часа извънреден труд ( на стойност 1737.65 лева), който следвало да бъде
допълнително заплатен. Отбелязва, че своевременно било направено увеличение на
иска.
Излага, че в
решението си, първоинстанционният съд
потвърдил правните аргументи, изложени в исковата молба, че съгласно чл.176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на
чл.187 от ЗМВР се регламентирала
продължителността на работното време на служителите- осем часа
дневно и 40 часа седмично при петдневна
работна седмица. Съгласно чл.143 от КТ, нощен бил труда, който се полагал по
разпореждане или със знанието на работодателя извън установеното работно време.
Посочва, че
при работа на смени, се предвиждало
полагането на труд и през нощта
от 22.00 часа до 06.00 часа, като работното време не следвало да
надвишава осем часа.
Навежда доводи, че условията и
редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на исковия
период(01.08.2016г.-31.07.2019г.) се определяли от три подзаконови нормативни
акта, издадени от министъра на
вътрешните работи, а именно: Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г.;
Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з-776/29.07.2016г.
Оспорва
изводите на съда, че след като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд
(22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143,
тази празнота в закона не следвало да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), Развива подробни съображения в
тази насока.
Излага
становище, че съдът неправилно приел, че ищецът(въззивник) не е полагал
извънреден труд, тъй като липсвали доказателства да е работил на смени,
надвишаващи 24 часа.
Твърди, че
сумата от 1737.65 лева представлявала възнаграждение за отчетен извънреден
труд, получена чрез преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд.
Намира за
основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено
плащане.
Иска се,
атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се
присъждане на направените в производството по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице- адв.Георгиева
на 07.11.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 21.11.2019г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ответника/въззиваем на 26.11.2019г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София,
ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов,
чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният
съдебен акт за правилен и законосъобразен, като иска неговото потвърждаване.
Навеждат се доводи за
неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
по отношение служителите на МВР. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна
практика.
Излага се становище относно
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че когато положеният нощен труд бил в рамите на осем часа, последният не се трансформирал
в дневен и се заплащал в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на
министъра на вътрешните работи(по 0.25лв. на час).
Поддържа се, че предвид
наличието на специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд
в МВР(както и за видовете допълнителни възнаграждения и размера им), не
следвало субсидиарно да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ относно
претендираното възнаграждение за извънреден труд.
Посочва се, че ЗМВР препращал към
КТ само в определени разпоредби, като редът за полагане, отчитане и заплащане
на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.
Развиват се съображения, че
извършената съдебно-икономическа експертиза не следвало да бъде кредитирана от
въззивния съд.
Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Отправено е
искане, делото да се гледа в негово отсъствие. Към отговора на въззивната жалба
е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявените искове пред районния съд са
с правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба
от от К.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: с.Р., общ.С., обл.Б., против ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана
от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззивникът твърди, че за исковия
период 01.08.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност „к.н.е.“ в Районна служба
,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. към РД Пожарна безопасност и
защита на населението“- Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР на РБ и като такъв
има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния
период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо
1752 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143
към дневен, възлиза на 2003 часа и 251 часа за спорния период представляват
извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено
допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия
да му заплати сумата от 1506лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за забава за периода от датата
на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажира доказателства.
Въззиваемият е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни
становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, въззивникът
не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е
основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска.
В хода на производството исковете са
изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 28.10.2019г.
е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата
от 1737.65лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
Изложените в исковата молба твърдения,
че въззивникът за процесния период е заемал длъжност „к.н.е.“ в Районна служба
,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. към РД Пожарна безопасност и
защита на населението“- Бургас, както и това, че страните са били в служебно
правоотношение, не са оспорени от въззиваемия, затова по реда на чл.153 съдът ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззивникът заявява, че за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал
дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови
дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на
работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация
на работното време по горния начин, била превишавана максималната
продължителност на служебното време за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът
взе предвид следното:
Както вече стана ясно, въззивникът,
заемащ длъжността „к.н.е.“ в Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на
населението“- Б. е държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към
настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано
за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззивникът Г. е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7. Това превръщане
на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСГ – стр.196 по гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г.
във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Според въззиваемия, горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззивникът Г. е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззиваемият
се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което
служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от
нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за част от процесния
период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по
друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143,
т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да
приеме, че положеният от въззивника нощен труд за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззивникът е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след
като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени
дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на
продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно
действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи
възнаграждението на Г..
Така за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г.
въззивникът е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил
служебното време с общо 251.68 часа. Така следва заключение, че за процесния период на Н. се дължи възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 1737.65лв. и законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
При изложените мотиви на настоящия
състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде отменено
и постановено ново, в горния смисъл. В полза на въззивника се следват
направените в двете инстанции разноски, а въззиваемият ще понесе разноските за
СИЕ и д.т. по делото.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 2854/04.11.2019г. по гр.д.
№ 6495/2019г. на БРС КАТО вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати на с К.С.Н., ЕГН
**********, с адрес:с.Р., общ.С., обл.Б., чрез адв.Маргарита Георгиева, със
съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Граф Игнатиев“№7, ет.3, сумата от 1737.65лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд от 251.68 часа в периода:
01.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 01.08.2019г. до окончателното
изплащане на главницата и направените в двете инстанции разноски в размер на 750лв.
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А,
представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов да заплати по сметка на БОС д. т. в размер на 104.26 лв. за двете
инстанции, както и 150лв. разноски за извършената СИЕ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: