Решение по дело №2935/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 92
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20195300502935
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н   И  Е    92 

 

                                              Гр.Пловдив, 22.01.2020г.

 

    В   И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,                       в  закрито   заседание  на двадесет и втори януари,  през  две   хиляди  и двадесета  година    в    състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                        НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

като   разгледа   докладваното   от   председателя   ч.гр.д.№2935  по описа   на   ПОС  за  2019г., за   да   се произнесе, взе   предвид  следното:

 

Производството  е  образувано  по  жалба с  вх.№38233/20.12.2019г депозирана   от Е.И.К. с ЕГН-********** с адрес: ***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ К.Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20198240401381 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.№99925/13.11.2019г.. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, ведно с всички произтичащи законни последици.

 Ответниците по жалбата – взискатели в изпълнителното производство ЕОС Матрикс ЕООД и ТД НАП гр.Пловдив не вземат становище по жалбата.

По реда на  чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от  ЧСИ К.Павлов, в  които е  изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след  като прецени събраните по  делото  доказателства намира за  установено следното:

Съдът е  сезиран  с  жалба  от   лице, имащо  качеството на длъжник в изпълнителното  производство  против действия на съдебния изпълнител - Разпореждане с изх.№99925/13.11.2019г, с което ЧСИ Павлов  е  отказал  да  прекрати изпълнителното  дело  на  основание                чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по  искане длъжника Е.К.  т.е  налице е акт подлежащ  на съдебен контрол, предвид на което и  доколкото жалбата е депозирана в   срок, то същата  се  явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, първоначалното изпълнително производство е образувано на 01.04.2014г. по молба на  взискателя ТРАНСКАРТФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД като  изп.д.№20148490400358 по описа на ЧСИ Ангел Петров с район на действие СГС, въз  основа на изпълнителен лист издаден на 13.01.2014г. от ПРС въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16688/2013г. на ПРС срещу  длъжника Е.И.К..

Във връзка с представен договор за цесия от  08.06.2018г., е заличен като взискател  ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД и е конституиран като взискател частния правоприемник ЕОС МАТРИКС ЕООД.

С молба с изх.№ 111/09.01.2019г., изпълнителното дело е прехвърлено от  ЧСИ Ангел Петров на  ЧСИ К.Павлов, което дело е продължило под  №20198240401381 по  описа на ЧСИ Павлов,                             със страни:  взисатели  ЕОС МАТРИКС ЕООД  и Държавата чрез ТД НАП гр.Пловдив,  и   длъжник Е.И.К..

По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от съдебния изпълнител Павлов, с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на  чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за  издръжка. Постановлението на  съдебния изпълнител само прогласява   настъпването на  някое от  визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то  има декларативно, а  не конститутивно действие.                   Идеята на законодателя с   разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК,               е  да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на  вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретният  случай видно от данните по делото, с  образуване на изпълнителното производство с молба от 01.04.2014г., взискателят  е възложил на  съдебния изпълнител по  реда на чл.18 ЗЧСИ да предприеме всички необходими действия за събиране на вземането му.

Запори върху  вземания по сметки на длъжника са наложени към май 2014г.

С последваща молба от 21.12.2015г. взискателят ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД е поискал насрочване и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху каквото и да е друго възнаграждение за труд, чийто размер е над минималната работна заплата. С разпореждане от 21.12.2015г. съдебния изпълнител е дал указания за налагането на запор.

С последваща молба от 02.10.2017г. взискателят ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД е поискал да се наложат запори върху левовите и валутните банкови сметки на длъжника в банка ДСК  ЕАД , както и във всички останали банки в страната.

Във връзка с постъпила молба от ЕОС МАТРИКС ЕООД от 10.09.2018г., с оглед извършена цесия,  с разпореждане на ЧСИ Павлов  е заличен като взискател ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС ЕАД  и е конституиран като нов взискател  частния правоприемник ЕОС МАТРИКС ЕООД.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Първоначалния  взискател през декември 2015, а след това и през октомври 2017г.  е  поискал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, с оглед на което  не би могло да се приеме, че  е  налице пасивно поведение от страна на взискателя, което би могло да се квалифицира като  незаинтересованост  от негова страна за събирането на вземането.

При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия.

Що се касае до наведеното възражение в жалбата, че взискателят за да подържа висящността на изпълнителния процес, следва да внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, което не е сторено в настоящото изпълнително производство, следва да бъде отбелязано следното:  Невнасянето на такси и разноски от взискателя,  няма  за последица  опорочаване на изпълнителното действия и  не се приравнява на бездействие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,  в  каквато насока са  доводите на жалбоподателя, доколкото от една страна – такава последица не е изрично предвидена от законодателя, а  от  друга –  предвид на това, че  ГПК предвижда ред за събирането на невнесените авансово дължими такси.

Гореизложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не  се  е  прекратило „екс леге“,  тъй   като предвиденият  преклузивен  двугодишният срок не  е  изтекъл. В този смисъл отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен,  а жалбата е  неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба с  вх.№38233/20.12.2019г депозирана   от Е.И.К. с ЕГН-********** с адрес: ***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ К.Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20198240401381 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в  Разпореждане с изх.№99925/13.11.2019г..

 

 Решението е окончателно.      

 

 

                                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: