№ 276
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Елка К. Колева
в присъствието на прокурора Златин Атанасов Златев (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600990 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 1362/2021г., постановена
от РС-Варна, 32 състав, с която подс. М. Д. П. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл. 67 ал.3 от НК първоинстанционният
съд постановил подс. П. да изтърпи през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а
ал.2 т.4 от НК- „Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Подс. П. бил осъден да заплати на гр. ищец К. С. сумата от 612 лева, представляваща
обезщетение за причинените му вреди в резултат на деянието по чл. 198 ал.1 от НК. На
основание чл. 189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подс. П. да заплати
съдебно-деловодните разноски и държавна такса върху уважения граждански иск.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. И. В. от АК-Варна- защитник
на подс. М.П., с която се иска въззивната инстанция да отмени първоинстанционната
присъда, като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, като постанови нова
присъда, с която да бъде признат за невиновен подс. М. Д. П. за престъплението в което е
обвинен. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното
наказание.
Представителят на въззивната прокуратура счита, че жалбата следва да се остави без
уважение. Прокурорът изразява становище, че съд.акт е правилен и законосъобразен, като
първоинстанционният съд е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото и е направил правилни изводи относно виновното поведение на
1
подс. П.. Моли въззивната инстанция да потвърди присъдата.
Повереникът на гр.ищец и частен обвинител К. С.- адв. С. се присъединява към
казаното от прокурора. Счита, че акта на районния съд е правилен и законосъобразен, а
въззивната жалба е изцяло неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, и се представлява от служебния си
защитник адв.И. В., която поддържа жалбата на същите основания изложени с жалбата и
допълнението към нея.
Подс. М.П. в правото си на лична защита заявява, че не е виновен и моли въззивната
инстанция да отмени присъдата. При правото си на последна дума моли въззивната
инстанция да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
През м. септември 2020 г. св. К.С. бил ученик в 12 клас на Професионална гимназия
по електротехника -Варна. През 2020 г. той сглобил велосипед от различни части - рамката
била марка „Лидер", черна на цвят с жълт надпис, предната вилка била лилава на цвят,
кормилото - черно, с черни ръкохватки, скорости „Шимано" - 3 отпред и 7 отзад, спирачки
„Шимано", бяла седалка, черни педали „Демолюшън" със сребристи метални рамена, марка
„Шимано". Частите за велосипеда С. купил от различни интернет сайтове. Сглобеният
велосипед бил уникален и разпознаваем.
На неустановена по делото дата, през м.09.2020г. св. С. излязъл от дома си с
процесния велосипед, за да се види с приятели, с които се разходил в централната част на гр.
Варна. Около 21.00-22.00 ч. той се разделил с приятелите си и продължил движение с
управлявания от него велосипед към дома си. Когато преминал в близост до ОУ „Васил
Априлов", пред велосипеда застанал подс. П., който бил придружаван от брат си - св. Д. К..
Пострадалият спрял с велосипеда пред св. П. и св. К., като първоначално останал с
впечатление, че го спират негови близки познати. След това пострадалият С. разпознал
подсъдимия и св. К. като лица, известни с прякора „Големият Камбоджанец" съотв.
„Малкият Камбоджанец", с които не поддържал контакти, а познавал единствено по
физиономия, а за подсъдимия му било известно и собственото име. След като спрял свид. С.,
подс. П. поискал от него да му предостави велосипеда, „за да покара малко". С. му отказал,
след което П. извадил от джоба на връхната си дреха сгъваем нож, с острие дълго около 10
см., който разгънал и хванал демонстративно в ръката си с острие, насочено към тялото на
С. и отново повторил искането си пострадалият да му предостави велосипеда си. Уплашен
от поведението на подсъдимия и оръжието, което същият държал в ръката си с острие,
насочено към тялото му, С. предал велосипеда на П.. Последният се качил на колелото и се
отправил в посока към МБАЛ „Св. Анна Варна", последван от брат си. По време на
инцидента последният стоял близо до П., без да говори. Надявайки се, че е възможно
велосипедът да му бъде върнат, св. С. останал на място няколко часа и след като това не се
случило, се прибрал в дома си. В същия ден, С. не споделил с близките си за случая. Това
той сторил около седмица след инцидента, като заявил на баща си - св. С., че е бил
заплашен с нож от лице, което познава бегло и последното му е взело велосипеда. Бащата на
С. - св.Г. С. настоявал синът му да подаде жалба в полицията, но последният не се решил да
стори това.
На неустановена по делото дата през м.октомври 2020 г., следобед, свид.Г. С.-баща
на свид. К.С. се намирал в района на ул. Г. С. Раковски" в гр.Варна, в близост до работното
си място, когато забелязал, че непознато за него лице от мъжки пол /а именно -подсъдимия
П./ е с велосипеда на сина му. П. бил седнал върху велосипеда, без да го управлява, когато
С. се приближил към него и му казал, че колелото е собственост на неговия син и преди
2
известно време е откраднато от него. В отговор на заявеното от С., П. се качил на колелото,
казал на С. да не се занимава с него, отправил му заплахи за саморазправа и потеглил с
колелото в неизвестна посока. Междувременно св. С. успял да направи с телефона си
снимка на подс. П. с велосипеда и я изпратил на св. С., който след като я видял, потвърдил,
че именно лицето отразено на снимките е отнело колелото му и това съответно бил неговия
велосипед.
Впоследствие св. С. подал сигнал в полицията за случая, във връзка с който било
образувано настоящото наказателно производство. Въз основа на описанието на подсъдимия
и след извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, подс. М.П. бил установен
като извършител на противоправното деяние.
В хода на ДП била назначена съдебно-оценителна експертиза от заключението на
която е видно, че средната пазарна оценка на велосипеда към датата на извършване на
деянието е 612 лв.
Тези фактически обстоятелства са били правилно установени от първоинстанционния
съд, изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване чрез писмени и гласни доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите, съдебно-оценителна експертиза,
характеристичната справка с рег.№ 433р-32056/2020 г. изготвена от полицейски инспектор
при Първо РУ - Варна и докладна записка от мл. инспектор Х. при Първо РУ при ОД на
МВР-Варна от 15.10.2020 г относно характеристичните данни съдържащи се за подсъдимия
в същата и служебно изисканата справка за съдимост на последния и други, като всички те
са непротиворечиви и се допълват взаимно.
Въз основа на тях ВРС, след аргументиран анализ е постановил решението си,
приемайки, че подс. М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 198 ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на задълбочено
обсъждане на всички релевантни към делото доказателства, като направените от него
изводи, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по посочената разпоредба от
НК са достатъчно аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото
обстоятелства. Фактическите констатации, значими за правилното разкриване на
обективната истина по делото, са изведени след всестранна и прецизна проверка на всички
събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
В този смисъл, настоящата инстанция счита за несъстоятелни възраженията на
защитата свързани с твърденията, че първоинстанционният съд не е анализирал всички
събрани доказателства и обвинението е останало недоказано по категоричен начин, както и
че не са се събрали доказателства, които да наведат на извода, че подс. П. е използвал нож
спрямо свид. К.С..
Възраженията на защитника на подс. П. изложени във въззивната жалба и в
допълнението към нея са идентични с тези направени в хода на съдебните прения пред
първа инстанция. Всички тези възражения са били обсъдени подробно от районния съдия, а
именно:
По отношение възражението относно собствеността на велосипеда въззивният съд
споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, като приема изводите на съда
относно безспорно установената собственост на велосипеда от лицето, което го е
изработило от нови части, а именно свид. Калоянчев. Безспорно всичко това е било
съобразено и при изготвяне на СОЕ. Що се отнася до възражението на защитата, че не било
установено дали свид. С. е закупувал тези части, то съдът няма основание да не даде вяра на
неговите показания, още повече, че същият е бил предупреден за наказателната отговорност,
която носи при лъжесвидетелстване.
3
За прецизност въззивната инстанция държи да отбележи, че в допълнението към
въззивната жалба служ.защитник на няколко пъти е посочил лицето Г. С., като пострадал, но
това е бащата на пострадалия свид. К.С..
Що се отнася до механизма на реализираната заплаха защитата прави възражение в
смисъл, че авторството на деянието остава недоказано доколкото показанията на свид. С. са
единствените преки такива и същите не могат да бъдат проверени, както и наличието на
противоречие в показанията на свид. С. дадени в хода на ДП и съдебното производство.
Въззивната инстанция отново изцяло споделя изводите на първата инстанция, тъй като
същите са изключително подробни, задълбочени и мотивирани и не следва да бъдат
преповтаряни отново.
Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е направил своя краен извод
относно вината на подс. П. след като е направил анализ на всички събрани доказателства
по делото. В хода на разследването и в хода на съдебното производство всяко едно от
събраните доказателства е допринасяло за установяване авторството на деянието и до извода
на съдебния състав, че е налице виновно поведение от страна на подс. П..
Настоящата въззивна инстанция намира за правилна дейността на първостепенния
съд във връзка с индивидуализация на наложеното на подс. П. наказание. Правилно са
оценени и са взети предвид всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства
свързани с обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Съдът, след като
внимателно е съобразил както смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, така
и наличието на отегчаващи такива, намира, че правилно първоинстанционният съд е
определил наказанието, като е приложил чл. 54 от НК. В този смисъл и ВОС счита, че
наложеното на подсъдимия П. наказание„Лишаване от свобода" в минималния размер ТРИ
ГОДИНИ, изтърпяването на което при наличие на предпоставките на чл. 66 ал.1 от НК е
било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ е съответно на принципа на чл.35,
ал.3 от НК и на целите по чл.36 от НК, поради което го намира за справедливо.
За правилно и законосъобразно намира и постановяването от първоинстанционния
съд на основание чл. 67 ал.3 от НК подс. П. да изтърпи през изпитателния срок
пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.4 от НК -„включване в програма за обществено
въздействие" за срок от ЕДНА ГОДИНАс оглед засилване на превъзпитателния ефект по
отношение на личността на подсъдимия.
По отношение на гражданският иск, въззивната инстанция намира присъдата за
правилна и законосъобразна.
Правилно подс. П. е бил осъден и да заплати съдебно-деловодните разноски, както и
ДТ върху уважения граждански иск.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда е
правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, като не констатира основания за
отменяне или изменяне на същата, с оглед на което и на основание чл.338 от НПК, съставът
на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28 по НОХД № 1362/2021год. по описа на Районен
съд-Варна, ХХХІI състав, постановена на 02.06.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5