РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Величка Цанова
Петър Гунчев
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000601023 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………….. 2020 год.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI състав, в
публично съдебно заседание на …………. трети декември......…..…....….. през две
хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ПЕТЪР ГУНЧЕВ
при секретаря ...ИВА АНДРЕЕВА………..…....................................... и в присъствието на
1
прокурора ...БЛИЗНАКОВА….................................. като разгледа докладваното от
съдията................КАЛПАКЧИЕВ.................ВНОХД №…..1023................................... по
описа за....2020.. г., за да се произнесе взе предвид следното:
Атакувана е присъда № 903124 от 13.7.2020 г. по НОХД № 499/2019 г. по описа на
БлОС, НО, 5 първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимата Л. Р. Д. e
призната за виновна в това, че на 6.7.2018 г. около 9:00 часа от заведение „Еко кафе“,
намиращо се в гр. Благоевград, пл. „Македония“ № 2 от дамска чанта, оставена без
постоянен надзор, е отнела чужди движими вещи – 1 брой портмоне на стойност 27
(двадесет и седем) лева, със съдържащите се в него 1 брой банкова карта „MaestroCirrus” с
№ **********, издадена на 2.0.2017 г. от Общинска банка АД на името на С. П. П., 1 брой
карта за отстъпка, издадена от „Струма Петрол“, 1 брой банкова карта на „Fibank“ на името
на С. П. П., 1 брой читателска карта за библиотека, 1 брой лична карта с № *********,
издадена на 19.9.2012 г. от ОДМВР - Кюстендил на С. П. П., 1 брой СУМПС с № *********
издадено на 21.11.2012 г. от ОДМВР - Кюстендил на С. П. П., 1 брой снимка, 1 брой карта за
магазин „Мания“, 1 брой банкова карта с № ********** издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на
19.4.2017 г. на името на С. П. П. и сумата от 100 (сто) лева - всичко на обща стойност 127
(сто двадесет и седем) лева, от владението на С. П. П., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява
маловажен случай, след като е осъждана с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление с протоколно определение № 1492 / 24.2.2015 г., постановено по НОХД №
96/2015 г. на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 24.2.2015 г. й е наложено
наказание„лишаване от свобода в размер на 3 месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 55 от НК, изтърпяно в периода 5.3.2015 г. –
5.6.2015 г., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от
НК, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от 4 (четири) месеца.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна и за това, че на 6.7.2018 г. за времето
от 09:22 до 09:38 часа в гр. Благоевград, област Благоевград, при условията на продължавано
престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината седем пъти е използвала платежни инструменти – банкова карта
„MaestroCirrus“ с № **********, издадена от Общинска банка АД на името на С. П. П. от с.
***, общ. *** и банкова карта №********** издадена от Банка ДСК ЕАД на името на С. П.
П., без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, а
именно: на 6.7.2018 г. около 09:22 часа е използвала платежен инструмент – банкова карта
„MaestroCirrus“ с № **********, издадена от Общинска банка АД на името на С. П. П. от с.
***, общ. *** и данни за нея, без съгласието на титуляра, като е извършила два броя
неуспешни тегления от ATM №AFIB2708 на Първа инвестиционна банка АД, находящ се в
гр. Благоевград, ул. „Тракия“ № 6; на 6.7.2018 г. около 09:22 часа е използвала платежен
инструмент – банкова карта „MaestroCirrus“ с № **********, издадена от Общинска банка
АД на името на С. П. П. от с. ***, общ. *** и данни за нея, без съгласието на титуляра, като
е извършила успешно теглене на стойност 50 (петдесет) лева от АТМ №AFIB2708 на Първа
инвестиционна банка АД, находящ се в гр. Благоевград, ул. „“Тракия“ № 6; на 6.7.2018 г.
около 09:23 часа е използвала платежен инструмент – банкова карта „MaestroCirrus“ с №
**********, издадена от Общинска банка АД на името на С. П. П. от с. ***, общ. *** и
данни за нея, без съгласието на титуляра, като е извършила успешно теглене на стойност
100 (сто) лева от АТМ №AFIB2708 на Първа инвестиционна банка АД, находящ се в гр.
Благоевград, ул. „Тракия“ № 6; на 6.7.2018 г. около 09:28 часа е използвала платежен
инструмент – банкова карта „MaestroCirrus“ с № **********, издадена от Общинска банка
АД на името на С. П. П. от с. ***, общ. *** и данни за нея, без съгласието на титуляра, като
е извършила успешно теглене на стойност 50 (петдесет) лева от АТМ №AFIB2708 на Първа
инвестиционна банка АД, находящ се в гр. Благоевград, ул. „Тракия“ №6; на 6.7.2018 г.
около 09:29 часа е използвала платежен инструмент – банкова карта „MaestroCirrus“ с №
**********, издадена от Общинска банка АД на името на С. П. П. от с. ***, общ. *** и
2
данни за нея, без съгласието на титуляра, като е извършила успешно теглене на стойност
200 (двеста) лева от АТМ №AFIB2708 на Първа инвестиционна банка АД, находящ се в гр.
Благоевград, ул. „Тракия“ № 6; на 6.7.2018 г. около 09:38 часа е използвала платежен
инструмент – банкова карта №**********, издадена от Банка ДСК ЕАД на името на С. П. П.
от с. ***, общ. *** и данни за нея, без съгласието на титуляра, като е извършила неуспешно
теглене от ATM № D0020101 на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се в гр. Благоевград, ул.
„“Тодор Александров“, № 3, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал.
1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.58 а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на
лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца.
На основание чл. 23, ал. 1, вр. ал. 3 НК на подсъдимата Д. е наложено едно общо
наказание, а именно 6 месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 41, ал. 6, вр. с чл. 57,
ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определен общ режим за изтърпяване на наказанието.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати разноските по делото, както следва:
285.60 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Благоевград, както и 5 лева за
служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на БлОС № 903124 от 13.7.2020 г. следва
да обсъди доводите на подсъдимата Д. залегнали във въззивната жалба и допълнението към
нея. В жалбата се развиват доводи за несправедливост на наложеното наказание лишаване от
свобода, тъй като съдът не е взел предвид направеното от подсъдимата самопризнание и
намерение за възстановяване на щетите от престъплението. Отправя се искане за намаляване
на определеното с присъдата общо наказание.
Подсъдимата Д., лично и чрез своя служебно назначен защитник адвокат С., поддържа
депозираната срещу присъдата жалба. Защитникът сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил квалификацията по чл. 28 НК по отношение на деянието по чл. 195
НК, тъй като случаят е маловажен. Маловажността на деянието по чл. 195 НК защитата
обосновава със стойността на предмета, а така също и с естеството на предишните
осъждания на подсъдимата, които се отнасяли до маловажни случаи или до престъпления
против собствеността с незначителен предмет. Пледира за преквалифициране на деянието
по чл. 195, ал. 4 НК и за определяне на възможно най-ниското наказание. За престъплението
по чл. 249 НК защитникът заявява, че също са налице основания, които определят случаят
като маловажен и предвид смекчаващите обстоятелства и за да не бъде прекъснато
участието на подсъдимата в метадонова програма, моли да се приложи условно осъждане за
това престъпление.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП моли да се потвърди
присъдата на първата инстанция като правилна и законосъобразна. Прокурорът счита, че
при определяне на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, взето е предвид здравословното състояние на подсъдимата и нейното
семейно положение, поради което наказанието от 6 месеца лишаване от свобода е
справедливо и не се налага допълнителното му намаляване.
Подсъдимата Д. в своя защита подкрепя аргументите на своя защитник, а в
последната си дума моли за намаляване на наказанието и за условното му изтърпяване.
Софийският апелативен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено
следното:
3
Жалбата на подсъдимата Д. е неоснователна.
В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил
възприетата от него фактическа обстановка по делото, изведена на основание разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК, доколкото обстоятелствата в обвинителния акт се подкрепят от
самопризнанието на подсъдимата и приобщените в досъдебното производство
доказателствени материали: показанията на свидетелите – С. П. – л. 61 – 63 и л. 68 – 69
от досъдебното производство; Б. Ц. – л. 65 – 67 от досъдебното производство; писмените
доказателства – приемо-предавателен протокол на веществените носители на записите от
охранителните камери на ПИБ АД Благоевград за периода от 9:10 ч до 9:40 ч на 6.7.2018 г. –
л. 38 на досъдебното производство; протокол за доброволно предаване на вещи – л. 42 на
досъдебното производство; разписка – л. 43 от досъдебното производство; справка за
съдимост – л. 52 - 53на досъдебното производство; справки от Общинска банка и банка
ДСК – л. 34, 35, 39 и л. 114 – 131 от досъдебното производство; способите за събиране на
доказателствени средства, а именно извършените в хода на досъдебното производство
експертизи: заключението на видеотехническата експертиза – л. 76 – 91 от досъдебното
производство; заключение на съдебно-оценителната експертиза – л. 95 – 96 от досъдебното
производство и заключението на съдебно психологичната и психиатрична експертиза – л.
101 – 107 от досъдебното производство.
Въз основа на така изброените доказателствени материали ОС Благоевград е приел за
установено по несъмнен начин, че през 2018 г. свидетелката С. П. П. живеела в град
Благоевград и работела като сервитьорка в кафене „Еко кафе“, намиращо се на пл.
„Македония“ № 2 в същия град. На 6.7.2018 г. тя отишла в кафенето и в 7:30 часа започнала
работа. Смяната и продължила до 16:00 часа. С пристигането си в заведението, както
обикновено, оставила дамската си чанта, черна на цвят на стол пред бара. В чантата си
държала черно кожено портмоне, в което била личната й карта с №*********, издадена на
19.9.2012 г. от ОДМВР - Кюстендил на името на С. П. П., свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №********* издадено на 21.11.2012г. от ОДМВР - Кюстендил
на С. П. П., сумата от 100 лева, 1 (един) брой банкова карта „MaestroCirrus“ с № **********,
издадена от „Общинска банка“ АД на името на С. П. П. от с. ***, общ. ***, 1 (един) брой
банкова карта №********** издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на С. П. П. и два листа
с ПИН кодовете за всяка от тях, както и 2 (два) броя неактивни дебитни карти, едната
издадена от „ПИБ“ АД, а другата от „ТИ ЕС БИ Банк“ АД, читателска карта за библиотека,
карта за магазин „Мания“ и карта за отстъпка от бензиностанции „Петрол“, 1 (един) брой
снимка.
Около 9:00 часа пред заведението дошла подсъдимата Л. Р. Д.. Попитала С. П., която
била отвън, дали може да ползва тоалетната. Получила утвърдителен отговор от
свидетелката и влязла в тоалетната. С. П. останала отвън на заведението като била спокойна,
защото мислела, че барманът бил вътре. Л. Д. влязла и забелязала, че там няма никой,
защото целият персонал по това време бил навън, за да подреждат масите и столовете пред
заведението. Посетила тоалетната и след като излязла от нея видяла, че отново е сама в
заведението и никой не я наблюдава. Поради това, бръкнала в чантата на С. П. и взела от
нея черното й дамско портмоне с находящите се там нейни лична карта и свидетелство за
управление на моторно превозно средство, сумата от 100 лева, 1 (един) брой банкова карта
„MaestroCirrus“ с № **********, издадена от „Общинска банка“АД на името на С. П. П. от
с. ***, общ. ***, 1 (един) брой банкова карта №********** издадена от Банка ДСК ЕАД на
името на С. П. П. и два листа с ПИН кодовете за всяка от тях, както и 2 (два) броя
неактивни дебитни карти, едната издадена от „ПИБ“ АД, а другата от „ТИ ЕС БИ Банк“ АД,
читателска карта за библиотека, карта за магазин „Мания“ и карта за отстъпка от
бензиностанции „Петрол“, 1 (един) брой снимка.
След като излязла от заведението и се отдалечила, проверила какво се съдържа в
портмонето. Взела парите в себе си и отишла при близкия банкомат (АТМ устройство) ATM
4
№AFIB2708 на банка „Първа инвестиционна банка“АД, намиращ се в гр. Благоевград, ул.
„Тракия“ № 6, срещу кафе „Кристал“. Извадила банковата карта „Maestro Cirrus“ с №
**********, издадена от „Общинска банка“ АД и листа с ПИН кода, които същия ден била
отнела от С. П. и в 9:22 часа въвела картата в банкомата. Последователно въвела два пъти
погрешен ПИН код, поради което не могла да осъществи транзакция на средства.
Поради това, отново в същия час – 9:22 часа поставила същата карта в посочения
банкомат, като след това въвела правилно и ПИН кода за нея. Заявила и извършила
трансакция от разплащателна сметка №**************, с титуляр С. П. П. на сумата от 50
лева, след което карата била върната от устройството.
В 9:23 часа, на същата дата - 6.7.2018 г., повторно поставила банковата карта „Maestro
Cirrus“ с № ********** в същия банкомат - ATM №AFIB2708 на банка „Първа
инвестиционна банка“АД, намиращ се в гр. Благоевград, ул. „Тракия“ № 6, срещу кафе
„Кристал“, като след това въвела и ПИН кода за нея. Заявила и извършила трансакция от
разплащателна сметка №**************, с титуляр С. П. П. на сумата от 100 лева, след
което карата била върната от устройството.
Няколко минути по-късно, в 9:28 часа, отново поставила банковата карта „Maestro
Cirrus“ № ********** в същия банкомат - АТМ №AFIB2708 на банка „Първа
инвестиционна банка“АД, намиращ се в гр.Благоевград, ул. „Тракия“ № 6, срещу кафе
„Кристал“, като след това въвела и ПИН кода за нея. Заявила и извършила трансакция от
разплащателна сметка №**************, с титуляр С. П. П. на сумата от 50 лева, след което
карата била върната от устройството.
Последната транзакция с банковата карта „Maestro Cirrus“ с № **********,
осъществила една минута по-късно, а именно в 9:29 часа на същия банкомат /АТМ
№AFIB2708 на банка „Първа инвестиционна банка“АД, като отново поставила банковата
карта в него и ПИН кода за нея. Заявила и извършила трансакция от разплащателна сметка
№**************, с титуляр С. П. П. на сумата от 200 лева, след което карата била върната
от устройството.
Около 9:38 часа отишла при ATM №D0020101 на банка „ДСК“ ЕАД, намиращ се в гр.
Благоевград, ул. “Тодор Александров“ № 3. Поставила в устройството платежния
инструмент - банкова карта №**********, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на С. П.
П. от с. ***, общ. *** и ПИН код, който бил погрешен. Поради това не успяла да осъществи
транзакция от банкова сметка №**************, с титуляр С. П..
По-късно, същия ден, докато била на работа, С. П. установила липсата на портмонето
и намиращите се в него вещи. Първоначално решила, че може да ги е забравила в дома си.
След като се прибрала, не ги намерила там. Поради това веднага се обадила на дежурните
телефони в „Банка ДСК“ АД и „Общинска банка“ АД, където съобщила, че картите й и ПИН
кодовете за тях не са в нейно владение. Поради това и двете били блокирани. Депозирала
жалба в 1 РУ Благоевград. След извършване на съответните оперативни действия,
обвиняемата била установена като извършител на горепосочените деяния. С протокол за
доброволно предаване от 11.7.2018 г. подсъдимата предала на полицейския служител двете
банкови карти, съответно на „Банка ДСК“ АД и „Общинска банка“ АД, както и личната
карта и свидетелството за правоуправление на МПС на името на С. П., 1 брой читателска
карта, 1 брой карта за магазин „Мания“, 1 брой карта за отстъпка от бензиностанции
„Петрол“ и 1 брой снимка, които се намирали в нея. С разписка от 16.7.2018 г. на С. П. били
върнати посочените вещи, с изключение на личната й карта и свидетелството за
правоуправление на МПС, които били обявени за невалидни и били предадени на група
„БДС“ при ОД на МВР Благоевград.
Видно от заключението на назначената и приета оценителна експертиза, стойността
5
на отнетото портмоне от владението на С. П. е 27 лева.
От заключението на назначената и приета съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че Л. Д. е със синдром на зависимост към наркотични вещества. Към датата на
извършване на деянията е била ориентирана, контактна, апсихотична и подредена.
Разбирала е свойството и значението на извършеното от нея и е могла да ръководи
постъпките си.
І. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено
съдебно следствие:
1. Подробно изложената фактическа обстановка по делото се извежда по
несъмнен начин от приобщените към досъдебното производство доказателствени
материали. Доколкото подсъдимата Л. Д. е направили признание на фактите по
обвинителния акт, което се подкрепя от надлежно събраните доказателства на
досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
установил релевантната по делото фактология.
В конкретния случай проведеното от състава на окръжния съд съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК е било в съотвествие с процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на глава 27 НПК.
В светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по чл. 247а,
ал. 2, т. 1 НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в разпоредително
заседание. В съдебното заседание, проведено на 13.7.2020 г., преди даване ход на съдебното
следствие подсъдимата и нейният защитник са направили искане производството да се
разгледа по реда на глава 27 НПК. Видно от протокола за проведеното на 13.7.2020 г.
съдебно заседание, първоинстанционният съд е спазил изцяло процесуалните изисквания на
чл. 372, ал. 1 и ал. 4 НПК, като е разяснил на подсъдимата правата й по чл. 371 НПК и
правните последици от направеното от нея самопризнание. Изразеното от подсъдимата Д.
признание на фактите по обвинителния акт е отразено ясно и недвусмислено в съдебния
протокол. В съдебния протокол (л. 44-45 от съдебното дело по НОХД № 499/19 г. на ОС
Благоевград) е записано, че на основание чл. 274, ал. 2 НПК съдът е разяснил на
подсъдимата правата й по НПК, а в отговор Д. е казала, че разбира права си, включително и
смисъла и последиците от разяснените й съкратени производства. Изрично е заявила, че
желае делото да се гледа при условията на чл. 370 и сл. НПК и след това без колебание или
условности е признала фактите по обвинителния акт и е заявила, че не желае събиране на
доказателства за тях, освен събраните в досъдебното производство.
От формулировката на ал. 4 на чл. 372 НПК е видно, че единствено самопризнанието
на подсъдимата не е достатъчно, за да бъде то одобрено с определение от съда. Съдът може
да приеме признанието за виновност само ако се убеди, че волеизявлението на подсъдимата
е обективирано свободно, както и че деецът разбира същността на обвинението. Необходимо
е още решаващият орган да направи оценка дали самопризнанието на подсъдимата се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като едва при
положителен отговор съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Този подход на законодателя е в пълен
синхрон с разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, като осуетява опасността от надценяване на
доказателствената стойност на самопризнанието. Видно е, че такава оценка е извършена от
състава на решаващия съд, като за положителния резултат от нея, съдът се е произнесъл с
изрично определение.
6
Същевременно, първоинстанционният съд правилно не е анализирал доказателствата
от досъдебното производство, тъй като такъв анализ не е дължим в тази процедура. От
формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК е видно, че при тези хипотези съдът всякога приема за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Верността им се приема
без осъществяване на традиционната задължителна аналитична дейност по обсъждане и
оценка на доказателствения материал. Ако за съда съществува съмнение относно фактите на
деянието или достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали
от досъдебното производство, това означава, че поначало липсват предпоставки за
процедура по гл. 27 НПК.
2. Като се основава на тези принципни положения, САС счете, че окръжният съд
законосъобразно е провел производството по делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при наличие на всички положителни
процесуални предпоставки за това. Изводът на решаващата съдебна инстанция за
съответствие между фактите, отразени в обвинителния акт и доказателствата, събрани
на досъдебното производство е законосъобразен, поради което се споделя и от
въззивния съдебен състав.
Както са приема в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд проверява дали
процесуалната дейност на първата инстанция е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на диференцираното производство и най-вече дали действително е направено
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразността на доказателствената оценка.
При установеното изпълнение на процесуалните изисквания на глава 27 от НПК, САС не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка,
различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти.
Логическа последица от изложеното е недопустимостта изявлението на подсъдимия по чл.
371, т. 2 НПК да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 НПК.
Въведени са достатъчно правни гаранции, че изявлението по чл. 371, т. 2 НПК е
доброволно и отразява действителното отношение на подсъдимия към обвинението -
направено е в открито заседание, в присъствието на защитник, при разясняване на
последиците от него. Затова, когато самопризнанието е обосновало прилагане на правилата
на диференцираната процедура, процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода
на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите
на особеното производство, създава условия за процесуална злоупотреба и правна
несигурност.
3. Доколкото съдът дължи служебна проверка на законосъобразността на
проведеното съкратено съдебно следствие, независимо от липсата на изрично
възражение, САС прие, че признанието на фактите по обвинителния акт се
подкрепя от останалите доказателства по делото:
В резултат на осъществения самостоятелен анализ на валидно приобщените
доказателства в досъдебното производство, САС също, както и решаващият състав на
първата инстанция счита, че признанието, направено от подсъдимата, на фактите, описани в
обвинителния акт, не е изолирано, а намира подкрепа в съществените си части в
свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, както и в
заключенията на приетите видеотехническа и оценителна експертиза.
В досъдебното производство е разпитана пострадалата свидетелка С. П., която
подробно е разяснила обстоятелствата, при които е станало отнемането на портмонето от
дамската й чанта. Независимо, че не е извършено разпознаване, фактите по случая
7
еднозначно сочат, че не е възможно друго лице да е извършило инкриминираното отнемане.
Това е така, доколкото единственото лице, което се е намирало в помещението, в което е
било разположено кафенето и чантата на пострадалата е била подсъдимата. Авторството на
деянието се потвърждава по несъмнен начин и от приложения по делото протокол за
доброволно предаване, с който подсъдимата е предала на органите на разследването
инкриминиратите движими вещи, включително и платежните инструменти, ползвани от нея.
Впоследствие същите вещи са били върнати на пострадалата С. П.. За това, че Л. Д. е
използвала на 6.7.2018 г. платежните инструменти на титуляра С. П., данни се съдържат и в
приетото в досъдебното производство заключение на видеотехническата експертиза, което е
подкрепено и от писмените справки, издадени от банките, издатели на платежните
инструменти.
От материалите по делото следва да се изключат единствено показанията на
свидетеля Б. Ц., който е полицейският служител, провел разговор с подсъдимата Д. след
като спрямо нея е било отправено фактическо обвинение, че е извършила инкриминираните
деяния. Показанията на този свидетел по същество представляват възпроизвеждане на
обяснения на подсъдимата, без при това да са й осигурени гаранциите, които чл. 55 НПК
предоставя. Изключването на показанията на този свидетел не се отразява на цялостния
извод за несъмнена подкрепа на признанията на подсъдимата на фактите по обвинителния
акт от всички останали доказателства от досъдебното производство.
В този смисъл при цялостния анализ и съпоставка на описаните по-горе
доказателствени материали въззивният съдебен състав изведе еднозначен извод, че
признанието на подсъдимата на фактите по обвинителния акт намира солидна подкрепа в
преобладаваща част от доказателствата, събрани в досъдебното производство.
1. II. По възражението на защитника за наличието на маловажен случая на
деянието по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1 НК:
2. САС се съгласява с изводите на първата инстанция, че при законосъобразно
изведената от доказателствата по делото фактическа обстановка, подсъдимата Л. Д. е
осъществила обективните и субективно признаци от състава на престъплението, което
й е въздигнато с обвинителния акт – по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 28, ал. 1 НК.
Изводите на ОС Благоевград по същество почиват на вярна интерпретация на
установената фактология по делото и са направени в съгласие със закона и трайната
практика на ВКС. Осъществени са обективните и субективните признаци от състава на
престъплението – Д. е отнела от владението на С. П. инкриминираните движими вещи на
обща стойност от 127 лева. Несъмнено е установен е прекият умисъл на дееца за извършване
на престъплението, за което първата инстанция е изложила съображения, които се споделят
напълно от състава на апелативния съд.
Основното възражение на защитника е насочено срещу приетата от първата
инстанция квалификация по чл. 195, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 НК. Твърди, че случаят е
маловажен, което изключва квалификацията за кражба в условията на повторност,
доколкото законът изисква деянието да е в немаловажни случаи. САС счита, че
инкриминираното на подсъдимата Д. не следва да се определи като маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Константна е съдебната практика, че случаят е маловажен, когато
с оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца, извършеното
престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Същевременно размерът на
засегнатото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се
определи дали случаят е маловажен или не (Р 64-72-II ВС). Също така следва да се има
8
предвид, че степенна на обществена опасност се определя от цялостната характеристика на
деянието и дееца, а не само от паричната равностойност на предмета на имущественото
престъпление – в този смисъл Р 37-74-I ВС).
При тези принципни съображения въззивният съдебен състав подобно на първата
инстанция приема, че данните за деянието и дееца, не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на кражба – подсъдимата е отнела портмонето
на пострадалата, като освен намиращи се в него 100 лева, тя е осъществила фактическа власт
върху документите за самоличност и няколко платежни инструменти, които впоследствие е
употребила при извършване на деянието по чл. 249 НК. Тези обстоятелства за конкретното
деяние го определят като такова с типична за този вид престъпления обществена опасност.
Същевременно видно от справката за съдимост Д. е многократно осъждана за престъпления
против собствеността, като за последно и изтърпяла наказание лишаване от свобода на
5.6.2015 г., което определя обществената опасност на дееца в достатъчна степен да
характеризира случаят като немаловожен.
При тези съображения САС счета възражението на защитата за преквалификация на
деянието по чл. 194, ал. 3 НК за неоснователно, още повече, че квалификацията по чл. 195,
ал. 1, т. 2 НК – т.е. че отнетата вещ не е била под постоянен надзор, е несъмнено установена
по делото.
2. При служебната проверка на присъдата, апелативният съд прие, че
квалификацията на деянието по чл. 249, ал. 1 НК като продължавано по смисъла на чл.
26, ал. 1 НК е незаконосъобразна, поради което в тази част обжалвания съдебен акт
следва да бъде коригиран. Според обвинението подсъдимата в интервал от 10 минути
е използвала седем пъти платежния инструмент на името на С. П., като е
квалифицирала като шест отделни деяния, извършени при условията на чл. 26, ал. 1
НК. В случая сме изправени пред хипотезата на едно деяния, което е усложнено по
своя резултат и начин на извършване. Известно е, че деянието като основание на
наказателната отговорност може да бъде извършено както с едно, така и с две или
повече телодвижения, осъществени последователно в изпълнение на едно решение,
насочено към постигане на една цел. Две или повече деяния ще има когато
повтарянето на действията става в резултат на ново решение, взето с оглед изменение
на условията, при които се действа – Р 93-77 – I ВС. Очевидно в разглежданата по
делото фактология подсъдимата Д. е формирала едно решение, а именно да използва
чужд платежен инструмент, като в изпълнение на това решение е предприела
няколкократно поставяне на банковата карта в устройството, въвеждане на ПИН кода
и изтегляне на съответната сума пари. Същевременно между отделните телодвижения
не е налице промяна или изменение в условията, които да са налагали вземане на
друго решение, различно от вече формираното от Д. за ползване чуждия платежен
инструмент. По тези съображения САС счете, че следва да измени присъдата, като
оправдае подсъдимата Д. за квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК относно деянието по
чл. 249, ал. 1 НК
IІІ. По възражението за размера на определените на подсъдимата наказания:
Доколкото в жалбата на подсъдимата и пледоарията на служебния й защитник пред
САС, отправените възражения касаят справедливостта на определеното на Д. наказание,
въззивният съдебен състав, намира за целесъобразно едновременното им обсъждане.
В жалбата на подсъдимата и в становището на защитника се твърди, че при
определяне на наказанието не са взети обстоятелствата за това, че деянията били маловажни,
както и наркотичната зависимост на Д. и участието й в метадонова програма, което щяло да
9
се осуети при влизането й в затвора. В този смисъл защитата настоява за налагане на
условно наказание.
Настоящият съдебен състав счете възраженията на подсъдимата и на защитата в
частта за определяне на наказанието за неоснователни.
Дейността на окръжния съд по определяне на наказанията за извършените от
подсъдимата Д. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал.
1 НК е обоснована със следните съображения:
Обосновано решаващият съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства – ниския й социален статус, изключително тежкото й семейно и материално
положение, тежката й наркотична зависимост и хронично влошено здравословно състояние,
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението по чл. 195, ал. 1 НК и на
изтеглените парични средства при неправомерното ползване на чуждия платежен
инструмент. Според състава на САС добросъвестното й процесуално поведение също
следва да се отчете в групата на смекчаващите отговорността факти. Същевременно,
правилно първоинстанционният съд е приел за отегчаващо отговорността на Д. миналите й
осъждания. Законосъобразно съдът е приел, че в случая смекчаващите обстоятелства по своя
характер и интензитет са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като и най-
лекото предвидено в закона наказание и за двете престъпления се явява несъразмерно тежко
с оглед конкретно установената обществена опасност на деянието и дееца, поради което
правилно наказанията са определени на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58а, ал. 4, вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Поради това САС намира за неоснователно възражението на защитата, че първият
съд не е съобразил данните за наркотичната зависимост на подсъдимата, както и
обстоятелствата за конкретната обществена опасност на извършените от нея деяния. Видно
от мотивите на присъдата посочените обстоятелства са обсъдени внимателно от състава на
решаващия съд.
В този смисъл определените от първата инстанция наказания от 4 месеца лишаване от
свобода за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1
НК и 6 месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, въззивната
инстанция намира за справедливи и отговарящи на конкретната обществена опасност на
деянията и дееца и на установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Законосъобразно съдът е приложил чл. 23, ал. 1 НК като е определил за изтърпяване
по-тежкото от двете наказания, а именно 6 месеца лишаване от свобода, за което правилно
на основание чл. 57, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определен първоначален общ
режим. Неоснователно е искането на защитата за приложение на чл. 66, ал. 1 НК към общо
определеното наказание, доколкото не са налице материалноправните предпоставки за
условното осъждане – видно от справката за съдимост Д. е осъждана на лишаване от свобода
за извършено от нея престъпления от общ характер.
При тези съображения, въззивният съд счита, че наказанието на подсъдимата Д. е
определено законосъобразно, същото е справедливо и съобразено с целите по чл. 36 НК.
В частта за разноските и разпореждането с веществените доказателства присъдата е
законосъобразна, доколкото законът е приложен правилно.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за други корекции на съдебния акт.
10
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338
НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІI състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 903124 от 13.7.2020 г. по НОХД № 499/2019 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, НО, като оправдава подсъдимата Л. Д. да е извършила деянието
по чл. 249, ал. 1 НК при условията на чл. 26, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимата Д. и нейният защитник адвокат С. –
за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11