Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
Плевен, 28.06. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от председателя адм. дело № 234
по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от П.С.Х. ***, ЕГН **********, чрез
адвокат Г.Г., против Мотивиран отказ изх. № 9400-306-1
от 10.03.2023 год. на Главния архитект на Община Кнежа за промяна на
предназначението на сграда в поземлен имот по чл. 147а от ЗУТ. Сочи, че същият
е получен на 14.03.2023 г. и с него е отказана промяна на предназначението от
жилищно в търговско на една от двете сгради в поземлен имот с идентификатор 37376.1002.1958,
находища се в гр. Кнежа, ул. „Бузлуджа“ №6. В жалбата се твърди, че отказа е незаконосъобразен, като сочи, че гл.
архитект на общината не познава или отказва да проучи смисъла и
значението на новата разпоредба на чл. 147а на ЗУТ, и не се е постарал да
проучи за какво се касае молбата, като твърди фрапиращи несъответствия с нея. Излага доводи, че по реда на чл. 147а на ЗУТ
е невъзможно да бъде променяно предназначението на поземлен имот. Промяна се
извършва на предназначението на сгради
или на самостоятелни обекти в сгради, т.е. за промяна на
предназначението на каквито и да е поземлени имоти не може да става дума, което
според жалбоподателя е много ясно посочено и в мотивите на Решение №
934/27.01.2023 год. на ВАС по адм. дело № 7331/2022 год., което главния
архитект въпреки че цитира в отказа си, явно не разбира. Твърди, че с подадената от жалбоподателите до Гл.
архитект молба се иска промяна на
предназначението на една от сградите в поземлен имот с идентификатор
37376.1002.1958, а не на самия поземлен имот, а навсякъде в мотивираният отказ
се говори за промяна предназначението на поземлен имот, вместо за исканата с
молбата промяна. Твърди, че в процесния поземлен имот с площ от 685 кв.
м. с идентификатор 37376.1002.1958, са построени две паянтови едноетажни
постройки, от които едната едноетажна постройка в имота е с разгъната площ от
50 кв.м. и има идентификатор 37376.1002.1958.1, а другата едноетажна постройка
в имота е с разгъната застроена площ от 25 кв.м. и има идентификатор
37376.1002.1958.2, като не се иска да бъде променено предназначението на единствената сграда, а само на едната
от двете построени в имота сгради и коя точно.
Твърди , че извода на административния орган, че съгл. чл. 18 на НАРЕДБА
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони /по-долу Наредба №7/, молбата за промяна на
предназначението на едната от двете построени жилищни сгради в процесния имот е
неоснователна. Излага доводи, че същата разпоредба не касае конкретния казус, а
касае постройки на допълващо застрояване, което няма нищо общо с искането, в
случая не се иска построяване на допълнителни постройки за допълващо
застрояване, а само промяна на предназначението от жилищно на търговско на
едната от двете вече построени жилищни сгради и е приложима нормата на чл.17,
т.1, буква „ж“ на Наредба № 7. Твърди се, че в молбата до Община Кнежа с вх. №
9400-306/01.03.2023 год., а и в нормата на чл. 147а на ЗУТ се сочи изрично, че
исканата промяна на предназначението на едната сграда в имота, не е свързана с
каквито и да е строително-монтажни работи. В този смисъл наложената строителна
забрана - Заповед № 2324/03.06.1974 год. на тогавашния Министър на
строителството и архитектурата, няма никаква връзка с настоящия спор и Гл.
архитект в отказа си не е съобразил този факт.Твърди, че специалната норма на чл. 39, ал.4 на ЗУТ
разпорежда: В случаите по ал. 2 и 3 промяната на подробния устройствен
план се нанася служебно въз основа на заповед на кмета на общината, без да се провежда
процедура по изменение на подробния устройствен план. Гл. архитект на Община Кнежа не съобразява тази специална норма и
твърди, че поради наложената строителна забрана, подробен устройствен
план за промяна предназначението му не може да бъде изготвен. Това е напълно незаконосъобразно твърдение,
отново се прави това твърдение за поземления имот, а не за исканата промяна на
само едната сграда в него.Твърди, че позоваване на „наложена строителна забрана“ в
мотивирания отказ, след като по чл. 147а на ЗУТ, и съгласно молбата до главния
архитект, никакви строително-монтажни работи не се предвиждат и няма да бъдат
извършвани. Твърди се, че сградата за която се иска промяна на предназначението
от жилищно на търговско, е в пълно съответствие с изискванията на чл. 38, ал.4
на ЗУТ, но в отказа това се отрича, като свързва по незаконосъобразен начин това
твърдение с нуждата от промяна на ПУП по общите правила на ЗУТ по глава VII,
раздел IV от ЗУТ, вместо пряко да се приложи специалната норма на чл. 39, ал.4
на ЗУТ.Сочи, че Решение №
934/27.01.2023 год. на ВАС по адм. дело № 7331/2022 год. е влязло в сила и има
стабилитет. Затова е приложено към молбата до главния архитект. Смята, че
смисълът и значението на мотивите на това решение не се разбират от административния
орган, а спорът по настоящото дело е различен от спора по това решение. Моли да
се отмени като незаконосъобразен Мотивиран отказ с изх. № 9400-306-1 от
10.03.2023 год. на Главния архитект на Община Кнежа, да се задължи да разгледа отново
молбата на П.С.Х. и да постанови решение по чл. 147а на ЗУТ, в което да
съобрази изискванията на закона както и конкретните факти и обстоятелства по
искането. Претендира разноски.
Ответникът, в дадения срок не е представил писмен отговор, въпреки дадената
му възможност с Определение № 657/28.03.2022 г. /л.44/. По делото е постъпило
писмо, чрез юрк. У., в което се сочи че жалбата е неоснователна. Излага доводи,
че предвид
разпоредбите на ЗУТ не може да се промени предназначението на сграда с идентификатор
37376.1002.1958.1, без да се промени предназначението на целия имот и в този
смисъл са изложените мотиви в мотивирания отказ. Твърди, че съгласно Общия устройствен план на Община Кнежа, одобрен с
Решение № 513 по Протокол № 49 от 30.11.2017 г., за поземлен имот с
идентификатор 37376.1002.1958 е отредено жилищна устройствсна зона с малка
височина на застрояване.Излага доводи, че поземлен имот с идентификатор
37376.1002.1958, гр. Кнежа попада в района на свлачище с № PVN 39.37376.01 в град Кнежа, в който
има наложена строителна забрана и подробен устройствен план за промяна
предназначението му не може да бъде изготвен. До стабилизацията на
свлачището не може да се променя предназначението на имота и да се превръща в търговски
обект. За да бъде променено предназначението на поземления имот от жилищна
устройствена зона в такава за обществено обслужване, в т.ч. за да бъде
променено предназначението на едната сграда в него, която се явява основното
застрояване в имота, следва да бъде изработен подробен устройствен план за
имота при спазване на нормативните изисквания на ЗУТ и подзаконовите му
нормативни актове, поради което в конкретния случай не са налице предпоставките
за това. Прави искане жалбата за де отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
В о.с.з. жалбоподателката П.С.Х. – редовно уведомена
от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г.Г. с
пълномощно по делото, който изразява становище че поддържа жалбата.Представя
списък на направените разноски, като моли да се присъдят. Представя подробни
писмени бележки.
В съдебното заседание, ответникът в
настоящето производство – ГЛАВНИЯТ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА КНЕЖА – редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.Г.Д. – редовно уведомена от предходно
съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г.Г..
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Оспореният отказ е връчен на жалбоподателката
на 14.03.2023 г., видно от разписката на л.34. Жалбата е подадена чрез органа
на 22.03.2023 г., видно от вх.№ на общината /л.3/.
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.215, ал.4 ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на
съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Предмет на
делото е Мотивиран отказ изх. № 9400-306-1 от 10.03.2023 год. на Главния архитект
на Община Кнежа /л.л.31-33/, с който е отказано да се уважи молба №
9400-306/01.03.2023г. от П.Х., с която е отправено искане относно издаване на
разрешение за промяна на
предназначението на поземлен имот с идентификатор 37376.01.03.2023г. гр. Кнежа,
заедно с паянтовата едноетажна постройка в него на осн. чл. 147а от ЗУТ.
За да постанови отказа, Гл. архитект на Община Кнежа е изложил мотиви, че в
общия устройствен план на Община Кнежа, одобрен с Решение № 513 по Протокол №
49 от 30.11.2017 г., за поземления имот е отредено Жилищна устройствена зона с
малка височина на застрояване. Посочено, e че новата
редакция на чл. 18 от Наредба № 8 от 22.12.2003г. на
МРРБ допуска в урегулираните имоти за жилищни нужди освен жилищните сгради
(основното застрояване) да са допустими и постройки на допълващото застрояване
при спазване на правилата и нормативите по глава трета, раздел VII от ЗУТ,
който гласи, че допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои
от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите
на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план. Изложил е мотиви, че за да бъде променено
предназначението на поземления имот от жилищна устройствена зона в такава за
обществено обслужване, в т.ч. да бъда променено предназначението на
единствената сграда в него, която се явява основното застрояване в имота,
следва да бъде изработен подробен устройствен план за имота при спазване на
нормативните изисквания на ЗУТ и подзаконовите му нормативни актове, както е
посочено в чл.41 и сл. от Закона за устройство на територията.Промяна в
предназначението на поземлен имот е допустима според разпоредбата на чл. 4, ал.
8 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, според която промяна на
предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, в т. ч.
изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, се извършва въз
основа на подробен устройствен план за съответната територия или за съответните
поземлените имоти, като изрично чл. 17, т. 1, буква „ж“ от същата Наредба
предвижда сгради за обществено обслужване в областта на търговията,
общественото хранене, услугите и хазарта. Тъй като поземлен имот с идентификатор
37376.1002.1958, гр. Кнежа попада в района на свлачище с № PVN 39.37376.01 в град Кнежа, в който
има наложена строителна забрана, подробен
устройствен план за промяна предназначението му не може да бъде изготвен. Изложил е мотиви, че нормата на чл. 38 от ЗУТ
допуска възможност в жилищни сгради да се изграждат (разполагат) обекти със
стопанско предназначение или такива за обслужващи дейности, като ал. 2 от същия
закон се изисква разполагането им под жилищните обекти ако са осигурени самостоятелни входове към тях и са съобразени със
санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания. Административното
производство по изменение на подробни устройствени планове е регламентирано в
част втора, глава седма, раздел IV от ЗУТ., а настоящия случай е неприложим чл. 17, т. 1,
буква „ж“ от Наредба № 7, респ. и чл.147а от ЗУТ. Освен това е посочено, че
подадената молба противоречи на целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ -
чрез устройството на територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни
условия за живеене, труд и отдих на населението, включително и посредством
ограничения върху собствеността за устройствени цели. Сочи, че Решение №
934/27.01.2023 г. на ВАС, постановено по административно дело №7331/2022 г. е
влязло в законна сила и е придобило нужният правен стабилитет.
На тези
основания, гл. архитект на Община Кнежа е отказа да уважи молба вх. № 9400-306/01.03.2023
г. от П.С.Х., с което е отправено отново искане за издаване разрешение за промяна предназначението
на поземлен имот с идентификатор 37376.1002.1958, гр. Кнежа, общ. Кнежа, обл.
Плевен, заедно с паянтовата едноетажна постройка в него на основание чл.147а от ЗУТ.
Видно от представената по делото административна
преписка е, че П.Хаджийска е подала молба до гл.архитект на община Кнежа
/л.л.10-14/, за промяна на предназначението на сграда от жилищно в търговско
предназначение без извършване на строително-монтажни работи в съществуващ
недвижим имот, на основание чл. 147а от ЗУТ. В подадената молба е посочила, че заедно
с майка си И.Г.Д., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот - двор от
685 кв. м. с идентификатор 37376.1002.1958, заедно с построените две паянтови
едноетажни постройки в него с обща разгъната застроена площ от 75 кв. м., находящи
се на ул. ***в гр. Кнежа. Едната паянтова едноетажна постройка в имота е с
разгъната площ от 50 кв.м. и има идентификатор 37376.1002.1958.1, а другата
паянтова едноетажна постройка в имота е с разгъната застроена площ от 25 кв.м. и
има идентификатор 37376.1002.1958.2. Съгласно одобреният ОУП на Община Кнежа
поземленият имот заедно с постройките в него попада в зона „Жилищна
устройствена зона с малка височина на застрояване“. И.Г.Д., ЕГН **********, е
съсобственик с 1/6 /една шеста/ идеални части от процесния имот, а останалите
5/6 /пет шести/ идеални части са собственост на Х.. Д. е дала съгласието си за
промяна на предназначението на имота с нотариално заверена декларация и
пълномощно. Посочила, е че имота е предназначен за жилищни нужди, но отдавна не
се ползва по предназначение, желае да се промени предназначението на едната от
построените в имота сгради и да се превърне в търговски обект - магазин за
продажби на промишлени стоки, най-вече на дребни опаковки строителни материали.
Уточнила е, че става въпрос за паянтовата едноетажна постройка в имота с
разгъната застроена площ от 50 кв.м. с идентификатор 37376.1002.1958.1. Тази
частична промяна на предназначението на една от сградите в имота е в пълно съответствие
с изискванията на чл. 147а на ЗУТ, и с указанията в Решение № 934/27.01.2023
год. на ВАС по адм. дело № 7331/2022 год., и с разпоредбата на чл.17, ал.1,
буква „ж“ от Наредба №7. Сочи, че и е известно, че процесният имот попада в
границите на район, който е обявен за свлачище с № PVN 39.37376.01
в гр. Кнежа. Свлачището от над 30 години не е проявявало активност. Прилага две
специализирани експертизи: на „Геозащита“ ЕООД клон Плевен от 26.05.2020 година
и конструктивна експертиза на инж. А.Ц.П.. И двете експертизи са на становище,
че ако при промяната на предназначението на имота от жилищно в търговско няма
да се извършват строително-монтажни работи, не съществуват проблеми за такава
промяна. Сочи, че за района е издадена строителна забрана - Заповед №
2324/03.06.1974 год. на тогавашния Министър на строителството и архитектурата,
която заповед е все още в сила. Тази строителна забрана обаче е без значение за
молбата, като счита за приложим чл.38, ал.4 от ЗУТ.Към молбата са приобщени сочените
в нея документи, които са част от преписката и делото.
Видно от приложения
на л.л.15-16 нотариален акт /НА/ от 02.08.2018 г., Ив. Д. и Г.Г. /майка и
сестра на Х./ са дарили на жалбоподателката
П.Х. изцяло притежаваните от тях идеални части от недвижим имот, находящ се в
гр.Кнежа, общ.Кнежа, обл.Плевен, с административен адрес град Кнежа, община
Кнежа, област Плевен, ул.*** /шест/, придобит по наследство, а за първия
дарител и в законов режим на общност по време на брака, а именно: 5/6 /пет
шести/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1958 /хиляда деветстотин
петдесет и осем/ с площ от 694 кв.м. /шестстотин деветдесет и четири квадратни
метра/ съгласно актуална скица № 208/09.07.2018 г., издадена
на Община Кнежа и неразделна част от настоящия нотариален акт, а по документ за
собственост с площ от 730 кв.м. /седемстотин и тридесет квадратни метра/,
заедно с 5/6 /пет шести/ идеални части от построената в имота жилищна сграда,
означена на посочената актуална скица, като ПЖ, както и заедно със съответните
идеални части от всички подобрения и приращения в имот.
От представената по делото нотариално заверена
декларация е видно, че Н.Д., като
собственик на 1/6 (една шеста) идеални части от Поземлен имот с идентификатор
37376.1002.1958 с площ от 685 кв. м., находящ се в гр. Кнежа, ул. ***, както и
на 1/6 идеални части от построените в имота две едноетажни постройки с
идентификатори съответно 37376.1002.1958.1 и 37376.1002.1958.2, двете общо с
разгъната застроена площ от 75 кв. м.,е дала съгласието си предназначението на
едната сграда в имота с идентификатор 37376.1002.1958.1, с разгъната застроена
площ от 50 кв. м., да бъде променено от жилищно на търговско за магазин за
малки опаковки строителни материали. Със същата декларация е упълномощила
дъщеря си П.С.Х., ЕГН **********, която е собственик на останалите 5/6 (пет
шести) идеални части от гореописаните имоти, да я представлява пред всички
държавни и общински органи с цел промяната на предназначението на горе
посочената сграда от жилищно в търговско за магазин за строителни материали;
Представена е и нотариално заверена декларация от
собственика на съседния ПИ С. Б. /л.18/, с която е дала съгласието си
предназначението на сграда с идентификатор 37376.1002.1958.1 да бъде променено
от жилищно в търговско;
По делото са представени скици на ПИ и сградите в
него, съответно от 06.07.2020 г. и 30.06.2020 г. /л.л.19-21/, като видно от
същите, ПИ е с идентификатор 37376.1002.1958, номер по предходен план 1958,
двете сгради са жилищни-еднофамилни с идентификатори съответно 37376.1002.1958.1
и 37376.1002.1958.2, със застроена площ съответно 50 кв.м и 25 кв.м. Като
собственици по КР са посочени Д. по НА от 2006 г. и Х. по НА от 2018 /приетия
като доказателство по делото/. На скиците двете сгради са долепени една до
друга;
По делото е представено становище на „Геозащита“
ЕООД клон Плевен от 26.05.2020 г. /л.л.22-23/, съгласно което при извършен оглед на терена и
сградите в ПИ 37376.1002.1958 не са установени белези от активизация на
свлачищните процеси. Регистрираното съвременно свлачище № PVN39.37376.01
запазва потенциалното си състояние. Промяната на предназначението на сградата
от жилищна в строителен магазин, не е свързана с извършване на изкопно-насипни
дейности и конструктивна промяна на сградата, които да създадат допълнително
натоварване върху склона и в следствие на това да окажат негативно влияние на
геодинамичното състояние на свлачището. При инвестиционни намерения, свързани с ново
строителство и/или реконструкция на съществуващите сгради в имота, попадащ в
района на действащата строителна забрана за свлачище № PVN39.37376.01
е недопустимо;
Конструктивна експертиза от инж. П. /л.л.24-25/,
съгласно която няма технически причини, свързани със сигурността,
експлоатационната годност и дълготрайността на носещата конструкция и произтичащи
от действащите нормативно-технически документи и разпоредби, които да
представляват пречка за промяна на предназначението на съществуващата жилищна
сграда в магазин за строителни материали;
Представено е инвестиционно намерение от Х. и Д.
/л.л.26-27/, в която излагат намерението си за промяна на предназначението на
сграда с идентификатор 37376.1002.1958.1 от жилищно на търговско – магазин за
строителни материали;
По делото е представено Решение № 934/27.01.2023 г.
по адм.д. №7331/2022 г. по описа на ВАС /л.л.28-30, с което е оставено в сила
решение № 349/07.07.2022 г. по адм.д. № 135/2022 по описа на Административен
съд Плевен /л.л.39-42/, с което е
отхвърлена жалба на П. Х. срещу отказ на
гл.архитект на община Кнежа за издаване на разрешение за промяна на
предназначението на ПИ с идентификатор 37376.1002.1958, заедно с паянтовата
едноетажна постройка в него. За да отхвърли жалбата по адм.д. № 135/2022, съдът
е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗУТ сградите на основното
застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени
имоти, определено в подробен устройствен план. Съобразно чл.17, ал.1, т.2 от
Наредба №7, в жилищните територии отделни поземлени имоти се урегулират с
устройствен план за нежилищни обслужващи обекти - магазини и заведения за
хранене. Доколкото имотът се намира в жилищна устройствена зона, промяна на
предназначението на намиращата се в него сграда е допустимо за магазин и/или
заведение за хранене, но не и за магазин за продажба на строителни материали.
Горното би било допустимо единствено след изработване на ПУП по аргумент от
чл.37 от ЗУТ, предвиждащ изменение предназначението
на процесния ПИ. Липсата на ПУП в горния смисъл се явява пречка да бъде уважена
подадената молба, във връзка с които фактически и правни основания е постановен
и отказът. С Решение № 934/27.01.2023 г.
по адм.д. №7331/2022 г. по описа на ВАС решението е било оставено в сила, като
е посочено, че съгласно правилото на чл. 147а, ал. 1 ЗУТ промяна на
предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване
на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за
промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са
спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите
за застрояване и са представени положителни становища от съответните
компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен
акт за новото предназначение.Следователно нормата препраща към хипотезите на
чл. 38 и чл. 39 ЗУТ, сред които настоящият случай не е, тъй като се иска и
промяна на предназначението на имота, а не само на сградите и освен това
изисква кумулативно и спазване на правилата и нормативите за застрояване
и представяне на положителни становища от съответните компетентни органи
относно спазване на изискванията определени с нормативен акт за новото
предназначение. ВАС е посочил, че правилно съдът се е позовавал на нормата на
чл. 37. ал. 1 ЗУТ, съгласно която сградите на основното застрояване се
изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено
в подробен устройствен план, а нормата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 (в
редакцията й към датата на постановяване на административния акт) регламентира,
че в жилищните територии отделни поземлени имоти могат да се регулират с
устройствен план за нежилищни обслужващи обекти - магазини и заведения за
обществено хранене. Следователно в
случая редът по чл. 147а, ал. 1 ЗУТ е неприложим.
По настоящето дело е назначена съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ с ВЛ – строителен инженер, заключението на която, като
неоспорено от страните, съдът кредитира като вярно обективно и компетентно.
Съгласно същото, при огледа на място ВЛ е установило, че в имот с идентификатор
37376.1002.1958 има две постройки, които са функционално свързани помежду си.
Извършен е ремонт на същите-изпълнени са нови облицовки, нови настилки,
гипсокартон по стени, окачен таван тип „Армстронг“ външна топлоизолация,
бетонова настилка и бетон около основи. Изпълнена е и изцяло нова покривна
конструкция. Чисто конструктивно, промяната на предназначението на сграда с
идентификатор 37376.1002.1958.1 от жилищно в търговско - в магазин за
промишлени стоки-малки опаковки строителни материали, без извършване на каквито
и да било строително-ремонтни работи, няма да доведе до промяна в натоварването
на основни, носещи конструктивни елементи на сградата и следователно няма да
доведе и до промяна в натоварването върху терена, и същата ще може да се
експлоатира като търговска. Промяната на предназначението на сградата няма да
доведе и до наднормено шумово замърсяване, тъй като шумовото замърсяване ще се
причинява единствено от посетители на магазина и автомобили.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
С подадената молба до Гл архитект на Община Кнежа, оспорващата
Х. е поискала промяна на предназначението на сграда без извършване на
строителни и монтажни работи. Съобразно разпоредбата на чл.
147а, ал. 1 от ЗУТ разрешение за горното се издава от гл. архитект на
общината, който е издал и оспорения в настоящето производство отказ, с оглед
което същият се явява издаден от компетентен орган.
Постановения отказ е в изискуемата писмена форма, като
са изложени мотиви, че не е приложима разпоредбата на чл.17, ал.1, буква „ж“ от
Наредба №7, доколкото същата касае ПИ, а не сгради в тях. Посочено е, че
сградата е единствена в имота, явява се основно застрояване, и промяна на
предназначението й може да се извърши само въз основа на ПУП. Доколкото обаче
ПИ попада в район със строителна забрана поради свлачище, ПУП за промяна на
предназначението не може да бъде изготвен.
По отношение на спазването на административно
производствените правила съдът съобразява следното:
Въпреки приложения НА за собственост, не е изяснен въпросът
за собствеността на ПИ и сградата /сградите/ в него. Няма спор, че Х. притежава
5/6 ид.части от същите въз основа на НА от 2018 г. Доколкото обаче в КР,
цитиран в приложените скици е посочено, че Д. е собственик по НА от 2006 г., а
съгласно НА от 2018 е прехвърлила всички притежавани от нея ид.части, въпросът
за собствеността на 1/6 ид.част от имота и сградата/сградите в него остава
неизяснен. Възможно е същата част да е собственост на Х. по наследство,
доколкото в НА от 2018 г. се сочи, че Д. е собственик въз основа на законов
режим на общност по време на брак и наследство, а дарителят Г., сестра на Х. –
по наследство.Според съда, с нотариалния акт за дарение И.Д. и Г.Г. са се
разпоредили изцяло с притежаваните от тях идеални части от правото на
собственост на притежавания недвижим имот, и жалбоподателката е станала
собственик на целия имот, но изясняването на този въпрос не е предмет на
делото. Въпреки неизясняването на този въпрос, главния
архитект на общината е допуснал несъществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото изложените от него мотиви за отказ са
приложими по отношение на всеки един собственик.
По съответствието с материалния закон съдът съобразява
следното:
Съгласно приложения НА, в УПИ е налице само една
сграда, като няма данни за нейната площ. Съгласно приложените скици, са налице
две сгради, с площ съответно 50 кв.м и 25 кв.м, с отделни идентификатори, като
същите са долепени една до друга. ВЛ изрично посочва, че същите постройки са
функционално свързани помежду си.
С оглед на това различие – дали са налице една или две
сгради в УПИ, в оспорения отказ се сочи, че е налице една основна жилищна
сграда, а жалбоподателката смята, че са налице две жилищни сгради.
Извън предмета на делото е дали се касае за една
сграда, както се сочи в НА, и същата неправилно е била заснета в кадастъра като
две долепени сгради, или в УПИ е налице построена впоследствие нова, по-малка
сграда, след издаване на НА. И в двата случая обаче се иска промяна на
предназначението на сграда с идентификатор 37376.1002.1958.1, която
представлява сграда на основното застрояване в имота, като ако се приеме, че са
налице две сгради, тази, за която се иска промяна на предназначението, е с
двойно по-голяма площ от втората сграда. Във връзка с това съдът съобразява
следното:
Разпоредбата
на чл.147а, ал.1 от ЗУТ сочи, че промяна на предназначението на сгради или на
самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се
извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния
архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38
или 39,
не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени
положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на
изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение.
В
случая, за да откаже исканата промяна на предназначението, гл. архитект е
посочил, че сградата на основното застрояване следва да бъде съобразена с
предвиденото застрояване и следва да е жилищна, каквато е предвидена с ПУП.
Посочил е още, че в жилищна устройствена зона по принцип е допустимо да се
изработи ПУП, като се предвиди нежилищно предназначение – в случая за търговия
/магазин за строителни материали/, но с оглед строителна забрана не може да се
изработи ПУП за промяна на предназначението на имота.
Въпреки
че не е посочил, органът словесно се е позовал на чл.37, ал.1 от ЗУТ, съгласно
която разпоредба „Сградите на основното застрояване се изграждат съобразно
предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен
устройствен план.“ В случая не е спорно, че сграда с идентификатор
37376.1002.1958.1 представлява сграда на основното застрояване. Промяна на
предназначението й е допустима само в случай, че се промени предназначението на
урегулирания поземлен имот. Така изложените мотиви на гл.архитект са в съгласие
с посоченото в чл.147а, ал.1 от ЗУТ. Тази разпоредба изисква не само спазване
на изискванията на изискванията на чл. 38
или 39
от ЗУТ. В случая в отказа органът не твърди, че не са спазени изискванията на чл. 38
или 39
от ЗУТ, нито от събраните по делото доказателства се установява нарушаването
им. Но Разпоредбата на чл.147а, ал.1 изисква и да „не се нарушават правилата и
нормативите за застрояване“. Част от тези правила е изискването на чл.37, ал.1
от ЗУТ, съгласно което сградата на основното застрояване следва да бъде
съобразена с предназначението на УПИ. Това правило е императивно, доколкото ако
се допусне сградата на основното застрояване в УПИ да не съответства на
неговото предназначение, е безсмислена цялата материя по урегулиране на имотите
с посочване на конкретното им предназначение. Като е съобразил това императивно
изискване сградата на основното застрояване да е в съответствие с предназначението
на УПИ, органът е постановил законосъобразен отказ, жалбата срещу който следва
да бъде отхвърлена.
По
отношение на невъзможността да се промени предназначението на УПИ с оглед
строителната забрана, както гл. архитект, така и съдът са обвързани с влязлото
в сила решение № 349/07.07.2022 г. по адм.д. № 135/2022 по описа на
Административен съд Плевен, оставено в сила с Решение № 934/27.01.2023 г. по
адм.д. №7331/2022 г. по описа на ВАС. С това решение е отхвърлена жалбата срещу
отказ да се промени предназначението на УПИ, в който е разположена процесната
сграда. С оглед на този факт правилно в отказа е посочено решението на ВАС,
както и че предназначението на УПИ не може да се промени. За пълнота съдът
отбелязва, че представената от ответника експертиза не е по дело № 920/2020 по
описа на настоящия съд, за което дело на съда е служебно известно, че касае
съвсем различни страни, а по дело 135/2022 по описа на настоящия съд, видно от
посоченото най-горе на копието от експертизата, по което дело е постановено
цитираното по-горе решение № 349/07.07.2022 г., оставено в сила от ВАС.
След
като не може да се промени предназначението на УПИ поради строителната забрана,
което е видно и от цитираните влезли в сила съдебни решения, би било
заобикаляне на закона да се промени предназначението на УПИ по друг начин,
включително по реда на чл.39, ал.4 от ЗУТ. Дори ако бъде издаден акт по реда на
чл.39, ал.4 от ЗУТ в този смисъл, същият акт би бил нищожен на основание
чл.177, ал.2 от АПК – противоречие с влязло в сила решение на съда.
По
отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:
В
отказа не се сочи, че сградата не е самостоятелна, поради което не са приложими
изискванията на чл.38 и чл.39 ЗУТ. Такова твърдение е изложено в представено
възражение срещу жалбата, и не представлява мотив за отказ. Никъде не се сочи,
че за да се промени предназначението на сградата, е необходимо преустройство –
строителни и монтажни работи.
Промяна
на предназначението на сграда става по различен начин в зависимост от това дали
същата е такава на основното или на допълващото застрояване. Именно във връзка
с хипотеза на постройка, представляваща допълващо застрояване, в отказа е
цитирана разпоредбата на чл.18 от Наредба №7, като доколкото процесната сграда
не е такава на допълващо застрояване, изложените мотиви в отказа в тази насока
са неотносими към предмета на делото.
Вярно
е, че мотивите в отказа не са изложени по най-прецизния начин, изложени са и
неотносими мотиви, а в писмените становища на ответника по делото, изготвени
или подадени от упълномощения юрисконсулт, са налице взаимно изключващи се,
нелогични и несъобразени с предмета на делото твърдения. Това обаче не
означава, че жалбоподателката е установила, че са налице условията за издаване
на благоприятен за нея акт. Както е посочено по-горе, благоприятен акт може да
се издаде само при промяна на предназначението на УПИ, което може да стане едва
след отпадане на строителната забрана.
Съдът намира, че оспорения адм. акт е съобразен и с
целта на закона, който изисква сградата на основното застрояване в УПИ да е
съобразена с предназначението на УПИ .
С оглед на изложеното, оспореният мотивиран отказ е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, постановен е при несъществени
нарушения на административно производствените правила, в съответствие е с
материалния закон и целта на закона и следва жалбата срещу него да бъде
отхвърлена.
С оглед благоприятния за
ответника изход на делото следва да се присъдят поисканите разноски, като
същите следва да се в размер на 100 лева по чл.24, изр.първо от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от П.С.Х. ***, ЕГН ********** жалба, против Мотивиран отказ изх. № 9400-306-1 от 10.03.2023 год. на
Главния архитект на Община Кнежа.
ОСЪЖДА П.С.Х. ***, ЕГН **********,*** сумата от 100 /сто/ лева за разноски по
делото.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: