О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 13.12.2018 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. П. ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д.№ 535 по описа за
2018 г. на съда и за да се
произнесе съобрази:
Производство по
реда на чл.248 от ГПК.
Подадена е частна жалба №3490/31.10.2018 г. от П.А.М. против определение
от 28.09.2018 г. по гр.д. №252/2017 г. на РС-Тетевен,което моли да бъде
отменено като незаконосъобразно и да бъде осъден И.М.А. да му заплати сумата
1125 лева разноски по делата, евентуално и сумата 850 лева разноски по гр.д.
№252/2017 г. на ТРС.Заявява, че съдът неправилно е приел ,че постановеното
решение по гр.д. №144/РС –Тетевен ползва и двете страни, поради което те следва
да понесат разноските по делото така както са направени.Акцентира, че
процесуалното поведение на И.М. е било некоректно и
справедливо да понесе последиците от това.
В писмен отговор № 5613/08.18.2018 г. И.А. заявява, че определението е
правилно и моли да бъде потвърдено. Изтъква се, че през 2017 г. П.М. е завел дело
за делба на имота между същите страни и районния съд е преценил това
обстоятелство. Изтъква,че се касае до спорна съдебна администрация, като
отмяната на първия съдебен акт не е по негова вина, а по пропуск на съда и
посочва, че е направено възражение за прекомерност.
Ловешки окръжен съд обсъди представените писмени доказателства,
исканията и становищата на страните и счита, че жалбата против определение от
28.09.2018 г. по гр.д. №252/2017 г. на РС-Тетевен е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Хронологично процесуалните
действия между страните са протекли последователно с произнасяне на съдебно
решение № 153/14.11.2016 год., по гр.д. № 144 по описа за 2016 год.,
Тетевенският районен съд е разпределил правото на ползване между И. М.А., ЕГН ********** ***, ВАЛЕРИ
М.А., ЕГН ********** *** и П. А. М.,
ЕГН ********** *** върху съсобствения
им ПИ с планоснимачни
номера 159.158.160 и 161 , всички те от кв.10 по ПУП на село Глогово, област
Ловеч от 1963 год. с обща площ от
Ловешки окръжен съд намира,че производството по чл. 248 от ГПК се
развива при заявено искане за заплащане на съдебно-деловодните разноски в
законоустановения срок до приключване на устните състезания,представяне на доказателства за тяхното извършване и списък по чл. 80 от ГПК. Представянето на
списък на разноските по чл. 80 от ГПК е свързано с правото на страната да
сезира съда с процедурата на чл. 248 от ГПК, което в противен случай е
недопустимо. В настоящето производство молителят е приложил списък на разноските, направил е
своевременно искане за присъждане и е представил доказателства за сторени
разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие №21819 от
07.04.2016 г. от Пл.М., към който обаче няма надлежно попълнено пълномощно за
процесуално представителство и не следва да се съобразява. Приложени са
пълномощни и договори за правна защита и съдействие в полза на Пл. М. от
14.11.2016 г. за хонорар от 400 лева-платени в брой, от 24.01.2017 г. за 400
лева платени в брой и от 10.05.2017 г. за 850 лева платени в брой. Представени
са вносни бележки за заплатени държавни такси от Пл.М. в размер на сумата 65
лева. Настоящата инстанция преценява, че разпределение на право на ползване по
чл. 32,ал.2 от ЗС съставлява произнасяне на съда по спорна съдебна
администрация, не се създава сила на присъдено нещо и производството не е
исково. Това обстоятелство рефлектира и върху разпределението на отговорността
за разноски. Предвид участието на всички съсобственици като необходими другари,
страните следва да заплатят част от разноските относно държавните такси и
възнаграждения по съдебно –техническите експертизи съобразно размера на дела им
в съсобствеността. Не така обаче се поставя въпросът с разноските за адвокатски
възнаграждения, тъй като те следва да се понесат от страните така, както са
направени. В казуса е представено влязло в законна сила съдебно решение
№141/25.11.2015 г. по гр.д. 416/2015 г. на ТРС с правно основание чл. 124,ал.1
от ГПК ,в което е определено, че дела на П.М. от процесните
имоти е 1/20 ид. част. При това положение И.М.А.
следва да заплати на П.М. сумата в размер на 3.25 лева, съставляваща 1/20 част
от 65 лева. Останалите суми,представляващи възнаграждение за процесуално представителство
следва да се понесат от страните така, както са направени. Изводите на съда се
обосновават с действието на т. 21 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
гр.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ,съдебно решение №275/30.10.2012 г по гр.д.
№444/2012 г. на ВКС и определение №389/08.10.2010 г. по ч.гр.д. №293/2010 г. на
ВКС, които споделя изцяло.
Ловешки окръжен съд намира,че определение от 28.09.2018 г. по гр.д.
№252/2017 г. на РС-Тетевен следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена претенцията на Пл.М. за присъждане на разноски в размер на сумата
3.25 лева за всички инстанции и в тази част искането да бъде уважено .В
останалата атакувана част, макар и при други мотиви ,съдебния акт следва да
бъде потвърден предвид идентичност на крайния извод .
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
съдебно определение от 28.09.2018 г. по гр.д. №252/2017 г. на РС-Тетевен,в
частта в която е отхвърлена претенцията на Пл.М. за присъждане на разноски в
размер на сумата 3.25 лева и вместо него постанови:
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на П.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата 3.25 лева /три лева и
двадесет и пет стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок пред Апелативен съд –
Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.