№ 133
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500126 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. П. Т. чрез пълномощника му адв. К.Д.
от АК-Русе против решение № 260643/23.12.2020 г., постановено по гр.д.№
862/2019 г. по описа наа Русенския районен съд, в частта с която е отхвърлен
предявеният от него иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване
на вземането му над сумата от 1586.50 лв. до размер на 2425.56 лв.-
обезщетение за изработването на 116 работни дни и за сумата над 182.89 до
размер на 279.50 лв.- лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Твърди, че решението е неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост по изложените в
жалбата съображения. Претендира отмяна на решението в обжалваните части
и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени в изцяло.
Ответникът по жалбата „Деймос шипинг“ ЕООД-Русе не е подал отговор
по чл.263 от ГПК и не взема становище по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
1
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- ищеца, в
законоустановения в чл.259, ал.1 от ГПК срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против „Деймос шипинг“ ЕООД-Русе иск за установяване на
вземане в размер на 2 425.56 лв.- главница, представляваща обезщетение за
отработени 116 работни дни и 279.50 лв.- лихва за забава за периода
20.04.2017 г.- 07.06.2018 г. по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 4050/2018 г. по описа на РРС.
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за
изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК или същата е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Подаването на възражение, респ. връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поражда правния
интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл.415, ал.1 от
ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи
същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай са налице горепосочените предпоставки,
пораждащи правният интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в
законоустановения срок, същият е допустим и правилно е разгледан по
същество от първоинстанционния съд. Това обуславя валидността и
допустимостта на обжалваното решение.
Решението в обжалваната част е правилно.
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът
следва да установи вземането по заповедта за изпълнение по основание и
размер, а ответникът – фактите, които го изключват, унищожават или
погасяват вземането.
2
Жалбоподателят е навел фактически твърдения, че с ответника по
жалбата са били в трудово правоотношение, породено от сключен трудов
договор № 44/25.07.2016 г., прекратено на 19.04.2017 г. на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. Заявил е, че работодателят не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл.22, ал.4 от Наредбата за трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя, за което сезирал контролните органи, както, че не му
било заплатено обезщетение за 116 работни дни съгласно установеното от
Агенция „Морска администрация“, Дирекция „Речен надзор-Русе“.
По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение,
породено от трудов договор №44/ 25.07.2016 г. като жалбоподателят е заемал
длъжността „***“, при условията на 8 /осем/ часа пълно работно време с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лв. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед №45/19.04.2017 г. на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Безспорно е установено, че за процесният период жалбоподателят е
изпълнявал трудовите си задължения на м/к „Симоне“, плавал в режим „А-1“
/ 12 часа работа в денонощието от 06.00 ч. до 18.00 ч. и 12 часа почивка в
денонощието от 18.00 ч. до 06.00 ч. на следващия ден/.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото
правоотношение между страните по спора се урежда от правилата на КТ,
КТМ, както и от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя,
приета с ПМС №226/14.10.2003 г., в сила от 01.01.2005 г.
Съгласно разпоредбата на чл.22 /изм./ от Наредбата определено от
капитана лице води за всеки член на екипажа ежемесечна отчетна форма за
действително отработеното време или времето за почивка и временна
неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и
професионална болест съгласно приложение № 2, която се утвърждава от
капитана ежемесечно.
По делото е установено по категоричен начин, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл.22 от Наредбата и не отчитал
действителното отработено време и времето за почивка, в който смисъл са й
констатациите на контролния орган- ИА „Морска администрация“ при
3
извършената от тях проверка и дадени предписания. В изготвения в хода на
проверката доклад е посочено, че жалбоподателят има право на 137 дни
отпуск и почивки, от които 116 дни подлежат на обезщетяване. Изводът е
обоснован с неизпълнението на задълженията на работодателя за водени на
изискуемите отчетни форми, режима на плаване, както и с добрата речна
практика.
Фактът, че работодетялат не е изпълнил задълженията си по чл.22 от
наредбата е установен и с приетите по делото експертизи. От неизпълнението
на това свое задължение същият не може да черпи права, респ. да бъде
освободен от задължението да заплати положения от жалбоподателя труд,
вкл. и извънреден такъв.
С експертизата на в.л. Д. и в.л. Х. е установено, че за процесния период
жалбоподателят е работил над установеното нормално работно време общо 52
дни или 415.40 ч., на която база е определен размера на дължимото
обезщетение и размера на дължимата лихва за забава.
Заключението на вещите лица е изготвено на база наличната
документация, намираща се при работодателя и съобразно действащата
нормативна уредба, регламентираща работното време и почивките.
Правната уредба на извънредния труд, полаган от екипажа на кораба се
съдържа в раздел ІV от Наредбата, която изрично предпраща и към правилата
на КТ- чл.28, ал.2 от Наредбата, поради което следва да бъдат съобразявани и
разпоредбите на КТ.
Съгласно чл.24, ал.1 от Наредбата извънреден е трудът, положен от член
на екипажа извън установеното за него работно време по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или капитана на
кораба. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ.
Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез което
се възлага работа в повече от установеното работно време като същото може
да бъде направено, както с издаването на заповед, така и устно, стига е да
достигнало да знанието на работника.
В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи
полагането на извънреден труд като са допустими всички доказателствени
средства с оглед липсата на изискуемата от закона форма за отчитане на
4
действителното отработено от него време. За установяване на твърденията си
жалбоподателят е релевирал писмени доказателства и е поискал назначаване
на експертизи.
При преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност съдът
приема, че за процесния период с оглед режима на плаване на кораба „А-1“
жалбоподателят е полагал труд над установеното за него работно време, по
разпореждане на работодателя, респ. с неговото знание и
непротивопоставяне. Този извод се извежда както от приетите по делото
експертизи, изготвени на база корабните дневници, валутни сведения,
счетоводното им записване, така и от констатациите на ИА „Морска
администрация“. Положения от жалбоподателя извънреден труд, подлежащ
на компенсиране е установен и остойностен от експертите и правилно съдът е
уважил исковете до размерите, установени с последната експертиза.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че приетата по делото
експертиза е необективна. Експертизата е изготвена въз основа на
представените от работодателя документи като изготвянето на заключението
въз основа на тях не обосновава необективност на същото. Жалбоподателят
не е ангажирал други доказателства, които да установяват и да обосноват
извод за положен труд в заявения от него размер от 116 работни дни, а в него
доказателствена тежест е да установи това обстоятелство.
Претенцията за заплащане на обезщетение за 116 дни се основава на
заключението, дадено от ИА „Марска администрация“, което е обосновано не
на конкретни данни, а на добрата речна практика.
В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи с
всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски
показания положения от него извънреден труд. Такива доказателства се
явяват приетите по делото експертизи като размерът на дължимото
обезщетение е определен в най- благоприятния за него размер.
Правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове в
установените с експертизите размери и законосъобразно е отхвърлил
исковете над тези суми.
Решението в обжалваната част не страна от наведените в жалбата
пороци, също е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което
5
съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на
жалбоподателя.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260643/23.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 862/2019 г. по описа на Русенския районен съд, в частта с която е
отхвърлен предявеният от В. П. Т. от гр.Русе против „Деймос шипинг“
ЕООД- гр.Русе иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на
вземането му над сумата от 1586.50 лв. до размер на 2425.56 лв.- обезщетение
за изработването на 116 работни дни и за сумата над 182.89 до размер на
279.50 лв.- лихва за забава по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4050/2018 г. на РРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6