Р Е Ш
Е Н И Е
№ 179
гр.П., 16.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 222 по
описа за 2019 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на Н.И. ***, против НП № 44-0000457/27.09.2019 г. на
Началник ОО”АА” гр. Т., с което и на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ са му наложени две отделни административни
наказания глоба, всяко от които в размер от 2 000 лв. /две хиляди лева/, за
това че „на 30.08.2019 г., около 14.30 ч., в гр.П., ул.“А. З.“, пред стопански двор на
ПГСС, като водач на автобус Ивеко 65 Ц15 от кат.М3 с
рег.№ ВР **** СВ, собственост на превозвача СД“П. 2217 Б. и сие“,
извършващ случаен превоз на деца от гр.О. до гр.Б. С. с поставена табела
„случаен превоз“, като след проверка се констатираха следните нарушения: 1. – Водачът Н. представя карта за
квалификация на водач с № Р 103284 издадена на 15.10.2014 г., валидна до
11.07.2019 г.–с изтекла валидност; - 2. Представеното
удостоверение за техническа изправност ППС № 17837503 от 15.04.2019 г. не
отговаря на преминат допълнителен преглед за деца и ученици“ – нарушения по чл.71,т.5 и по чл.68а, ал.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ.
В подробно
мотивираната жалба се оспорва извършването на нарушенията, като се твърди, че в
случая не е необходимо снабдяване с удостоверение за категоризация, тъй
като е превозван спортен отбор и водачът
няма задължение да знае предварително на каква възраст за участниците в него, а
по отношение липсата на другите документи за превоза заявява, че при проверката
поради притеснение не е могъл да го представи, въпреки че е бил наличен в
документацията. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от своя баща И.Н. Б., който поддържа жалбата на посочените
основания, като допълнително навежда доводи за маловажност на извършените
нарушения, поради което моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з.
Районна прокуратура
П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. По силата на договор за превоз на пътници от
23.08.2019 г. /ведно с фактура приложени л.8 и л.10/ превозвачът СД“П. 2217-Б.
и сие“ с.Г. приел да извърши срещу възнаграждение
случаен превоз на пътници – волейболен клуб „Чавдар 1932“ гр.Б. С., по маршрут
„гр.Б. С.-гр.О. и обратно“ в периода 24-30.08.2019 г. с автобус марка „Ивеко“, модел 65С15 и рег.№ ВР **** СВ. Пътниците били
превозени до гр.О., като на 30.08.2019 г. тръгнали обратно по маршрут „О.-Б. С.-Б.
С.-Г.“, за който бил издаден пътен лист серия А, № **********/30.08.2019 г.
/приложен л.7/. Автобусът се управлявал от жалбоподателя Н.Н.,
когато при движение в гр.П., около 14.30 ч., на ул. „А. З.“, пред стопански
двор на ПГСС бил спрян за проверка от служители на ОО“АА“ Т. – И. С. И. и И. Д. И.. При проверка
на документация и оглед на автобуса било констатирано, че се извършва случаен
превоз на деца или ученици, като водачът представил карта за квалификация на
водач с № Р 103284 издадена на 15.10.2014 г., валидна до 11.07.2019 г., т.е. с
изтекла към датата на превоза валидност, а представеното удостоверение за
техническа изправност ППС № 17837503 от 15.04.2019 г. не отговаряло на преминат
допълнителен преглед за деца и ученици. Длъжностните лица приели, че водачът е извършил нарушения по чл.71,т.5 по чл.68а,ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на МТ, за които му съставили АУАН /приложен л.14/. Водачът се запознал с
акта и го подписал с възражение, че има удостоверение за квалификация и след
като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал допълнително
писмено възражение по акта, било издадено атакуваното в настоящия процес НП
№44-0000457/27.09.2019г. на Началник ОО“АА“ Т., връчено лично на 11.10.2019 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И. С.И., св.И. Д.И. /присъствал както при
установяване на нарушението, така при съставяне и връчване на акта/, както и от
приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените
в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е
ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
по отношение
нарушението по чл.71,т.5 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБ, издадена от МТ, ДВ,бр.№101/1999 г.
На жалбоподателя Н. е вменено обвинение за нарушение във вр. с чл.71,т.5 от Наредбата, вменяваща задължение на водача по време на
работа да представи при поискване от контролните органи различни документи, между
които и карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по
чл.7б,ал.5 от ЗАвПр. Не е спорно по делото, че водачът Н. е притежавал тази
карта и я е представил пред длъжностните лица при проверката, но било
установено, че същата /приложена л.15/ е със срок на валидност до 11.07.2019
г., т.е. недействителна към датата на проверката 30.08.2019 г. Картата за квалификация на водача се издава по реда на Наредбата по
чл.7б,ал.5 от ЗАвПр, а именно Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда на провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, издадена от МТ, Обн.,ДВ, бр.73/2008 г. Наред с това разпоредбата на чл.7б, ал. 4
от ЗАвПр /в приложимата към датата на нарушението редакция, сега ал.
8 – ДВ бр.80/2018 г., в сила от 28.06.2019 г./, е предвидено, че водачите,
придобили квалификацията по ал.2 /какъвто несъмнено е и жалбоподателя Н.Н./,
подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5
години. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че
законът регламентира издадената по надлежния ред и от оправомощените длъжностни
лица карта за квалификация на водача като официален удостоверителен документ за
съответствие с изискването за квалификация на водача т.е. документ който
удостоверява, че водачът отговаря на изискванията за начална квалификация или
периодично обучение. Приложената по делото карта на водача Н. е издадена по
съответния нормативен ред на 15.10.2014г. По аргумент от чл.18,ал.3 от
цитираната по-горе Наредба №41 – „Водачи, които притежават карта за
квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите
по чл.4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат
на периодично обучение,преди отново да
започнат работа“, като същото /ал.5/ се провежда на отделни части…или в
края на периода от 5 години. Видно от приложеното по преписката
Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници
№ 150-011025-21.07.2019 г. /л.19/ водачът Н. е преминал в периода
17.07.-21.07.2019 г. периодичното обучение по чл.18 от Наредба № 41.
В контекста на действащата нормативна уредба може да се направи извод,
че след изтичането на срока на валидност на
картата за квалификация на водача, удостоверяваща съществуването на
съответствие с изискването за квалификация на водача, Е НАЛИЦЕ ВАЛИДЕН ДОКУМЕНТ
– удостоверение от 21.07.2019 г. относно изпълнение на изискването по чл.7б,ал.3 от
ЗАвПр и съгласно чл.4 ал.1 от Наредба № 41. Ето защо съдът намира за
основателно възражението в депозираната жалба досежно чл.28,б.”а” ЗАНН,
приложението на който е отказано от АНО посредством бланкетното посочване че „предвид констатираното нарушение и целите
на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН”. Този подход не
се споделя от настоящия съдебен състав,
тъй като е много формален и изначално неправилен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на
маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда
конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
при които е извършено административното нарушение, например стойността на
вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н.
Посредством задължителните за всички
съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил,
това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със
закона… ”. От друга страна известно
е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият
орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази
разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от
административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се
приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващият орган за
произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв
случай това произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази
преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът
констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не ги е приложил.
В контекста на
изложеното в горния абзац и отчитайки всички събрани по делото доказателства
съдът намира, че се касае за формално по вид административно нарушение, за
което не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се
твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв
резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като
маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността
на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. От друга страна обаче обективните данни от
извършената проверка в обекта показват, че останалите изискуемите документи по
чл.71 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ за извършвания случаен превоз. са
били издадени и налични преди започване на превоза по маршрута от гр.О. до
гр.Б. С., като единствено невниманието на жалбоподателя е довело до
незначително забавяне в подаване на документи за преиздаване на картата за
квалификация на водача за нов 5 – годишен период. Ето защо съдът намира, че вмененото
като извършено нарушение по чл.71,т.5 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ не
следва да се приема като такова разкриващо степен на обществена опасност, което
да бъде санкционирано с НП и то с изключително сериозен размер на наложената
санкция. Това нарушение очевидно остава изолирано, което е достатъчно за
въззивния съд да приеме, че е явно незначително и при установяването му административно наказващият орган е
следвало да съобрази това. (в т.см. виж решение от 30.06.2014 г. по кнахд №
64/2014 г. и р.№150/04.12.2019 г. по кнахд № 117/ 2019 г. на Административен
съд Т.). Ето защо и при принципно правилно установените по делото обстоятелства, в рамките на
оперативната си самостоятелност, Началникът на ОО”АА” Т. е следвало да
предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи
към санкциониране на жалбоподателя. След като не го е сторил в правомощията си
по чл.53,ал.1 от ЗАНН наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на
материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено
като незаконосъобразно в тази му част.
по отношение
нарушението по чл.68а,ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБ, издадена от МТ, ДВ,бр.№101/1999 г.
Визираната
разпоредба е относима към извършване на случаен
превоз на деца и/или ученици и въвежда императивно изискване за осъществяването
му с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен
преглед за проверка на оборудването им, което се издава на лицата по
чл.148,ал.2 от ЗДвП по реда на наредбата на чл.147,ал.1 от същия закон. От
приложеното по делото /л.16/ удостоверение е видно, че на 15.04.2019 г.
управляваният от жалбоподателя автобус с рег.№ ВР **** СВ е преминал периодичен
преглед № 17837503 с валидност до 15.10.2019 г. , като е прието, че е годен
за извършва превоз на пътници съгласно Приложение №9 , допълнение 1 от
относимата съгласно чл.147,ал.1 от ЗДвП Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, издадена от МТИТС, Обн.,Дв, бр.104/2011 г. Всъщност обаче, законодателят
поставя допълнителни завишени изисквания САМО към автобусите, които ще извършват
СПЕЦИАЛИРИЗАН СЛУЧАЕН ПРЕВОЗ ИЛИ ПРЕВОЗ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА на деца и/или
ученици – изисквания детайлно описани в допълнение 2 към цитираното по-горе
Приложение № 9. Неговият прочит показва, че всъщност т.нар. завишени изисквания
към автобусите при превоз на деца най-общо са свързани с изисквания за озвучителна
инсталация, високоговорители, микрофони за водача и екскурзовода, видео и т.н.
В настоящият случай
обаче очевидно не се касае за специализиран случаен превоз на деца, тъй като
съгласно чл.61,ал.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. такъв се извършва въз основа на сключен
договор с предприятие или учебно заведение и при такъв превоз следва да бъде
изпълнена и съгласувателна процедура на разписанието с включен списък с имената
на превозваните ученици. Съдът констатира съществена колизия между двата
подзаконови нормативни акта, но категорично счита, че жалбоподателят не е
възможен годен субект на подобно нарушение. Такъв субект е единствено и само
превозвача, за когото е предвидена възможност за налагане на имуществена
санкция по реда на чл96б,ал.5 от ЗАвПр, но не е предвидена такава възможност за
налагане на санкция на водача на автобуса. Това е така и поради това, че задължение за
представяне в ППС за технически преглед носи собственик или длъжностно лице /по
аргумент от чл.181,т.1 от ЗДвП/, но не и водача, който го управлява. Съдът
намира, че обективно не е възможно да бъде вменено на всеки
един водач на автобус да следи за наличието на всички изискващи се съгласно закона и подзаконовите нормативни
актове документи, които следва да притежава превозвача и съответно да упражнява
един вид своеобразен контрол върху превозвача за наличието им. В случая
жалбоподателя Н.Н. е изпълнявал възложената му
работа, като снабдяването с всички необходими и изискващи се по закон
документи, които следва да притежава превозвача, не е от кръга на неговата
компетентност, нито следва от характера на неговата работа. Дали превозвача
притежава всички изискуеми по закон документи за извършването на превоза не
подлежи на негова преценка, нито представлява негово решение, нито може сам да
преценява какъв вид превоз да извършва. При това положение липсва субективният
елемент на деянието /за което основателно се претендира в жалбата/, тъй като за
да е осъществено административното нарушение е необходимо неговото съдържание
да обхваща, както елементите които се отнасят до обективната му страна, така и
онези които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който
и да било от елементите, влизащи в състава на административното нарушение,
независимо от това дали е свързан с обективната или субективната страна води
след себе си като последица невъзможността да се търси
административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят се намира в подчинено
положение спрямо работодателя си и за него не е оставало друго, освен да изпълнява
задълженията си, като шофьор извършвайки случайния превоз. При така изложените съображения съдът счита,
че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя Н. и по повод второто описано нарушение с квалификация по чл.68а,ал.2
от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено и в тази му част.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП №
44-0000457/27.09.2019 г. на Началника на ОО”АА”
гр. Т., с което и на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ , на Н.И. ***,
ЕГН-********** са наложени две отделни административни наказания глоба, всяко от които в размер на 2 000 лв. за
нарушения по чл.71,т.5 и по чл.68а,ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ
и по чл.23а, пр.2 от Закона за автомобилните превози, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: