Решение по дело №691/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2467
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20203110100691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/2020г.

 

гр.Варна 19.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№691/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът А.К. твърди, че е клиент на ответника "Е*П* П*" АД и заплаща редовно консумираната електрическа енергия по клиентски номер *****. През месец янури 2019г., получил писмо с изходящ номер 50557_КП1202001_1/05.12.2018г. от „Е* С*" АД с което бил уведомен, че на 20.11.2017г., служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и свързващите я електрически инсталации, като за извършената проверка са съставили констативен протокол №1202001. В резултат на констатираното неточно измерване/неизмерване, съгласно ПИКЕЕ, му е направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия. С писмото е получил констативен протокол и Констативен протокол №2317/30.11.2018г.-АУ-Е-000029-69429/21.11.2017г. на БИМ, РО-гр.Варна. Впоследствие, получил писмо от ""Е*П* П* АД с изходящ номер 50557_КП12020012/06.12.2018г. в което е посочено, че в съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ. дружеството е изчислило и коригирало сметката му за електроенергия съгласно приложената справка за корекция при неизмерване. неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия. Към писмото са били приложени фактура №**********/06.12.2018г. за сумата от 1 975.52лв. и становище за начисление на електрическа енергия за периода от 21.11.2016г. до 20.11.2017г., издадено на дата 05.12.2018г..

Твърди, че под заплахата да му бъде прекъснато захранването с електрическа енергия е платил задължението на дата 12.02.2019г. Оспорва изцяло дължимостта на сумата по горепосочената фактура и счита, че същата е платена при липса на правно основание. Твърди, че той или негов упълномощен представител не е подписвал констативен протокол №1202001/20.11.2017г. за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата  измервателна система и свързващите я електрически инсталации. На това основание, оспорва констатациите отразени в него. Счита, че за дружеството "Е* С*" АД не съществува правно основание за съставяне на същия, поради отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния контрол. Оспорва количеството ел. енергия в размер на 12 067 кВТч, обективирано в процесната справка да е потребено, респективно, доставено на абоната за посочения период. Посочва, че с Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР /КЕВР/, с което са одобрени ОУ на ""Е*П* П*АД /влезли в сила на 07.09.2014г./. След отмяната на цитираното решение на ДКЕВР, до одобряването от КЕВР и влизане в сила на нови ОУ, дружеството следва да прилага в отношенията с клиентите си, действалите преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на ""Е*П* П*" АД. одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11,2007г. Твърди, също така, че  с редица решения по реда на ВКС са обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ /регламентиращи едностранна корекция на сметка/, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.  С  Решение №13691/08.1 1.2018г. по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, 5 членен с-в. са отменени и останалите разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. С отмяната на ПИКЕЕ са отменени и одобрените от КЕВР ОУ на доставчика от 2014г. В предходните ПИКЕЕ чието действие е отменено с тези от 2014г., няма аналогични разпоредби, относими към корекцията на сметка. Твърди,че процесния констативен протокол/съставен от служители на "Е* С*" АД/, е съставен при отменено действие на ПИКЕЕ, а така също и при отменени Общи условия към договорите за продажба на ел.енергия. При това положение, енергопреносното предприятие не би могло да се ползва от корекционната процедура, която към датата на проверката, е била отменена, именно поради съществуващата законова делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ. до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват на тази делегация. Следователно, възможността за ответното дружество да реализира отговорността на потребителя на услугата е единствено по реда и при условията, които са били в сила преди приемането на ПИКЕЕ от ноември 201Зг., т.е. при липса на приети Правила и съответни Общи условия на доставчика. Поради това, спрямо потребителите на услугата в действие са ОУДПЕЕ. одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.. Тези обстоятелства водят до неяснота, досежно приложимата методика в процесния случай - дали тази по Общите условия на доставчика, част от чиито разпоредби са обявени за неравноправни и нищожни /по арг. на решение на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ. които са отменени. Обуславя се извода, че в процесния случай, за ответното дружество не съществува нормативно основание за извършване на т.нар. "корекционна процедура". Твърди, че в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. са публикувани ПИКЕЕ, приети от КЕВР, но доколкото процесиите отношения са се развили преди тяхното приемане, съответно обнародване, с оглед датата на съставяне на констативен протокол №1202001 - 20.11.2017г., същите са неприложими /§2 от ПЗР на ПИКЕЕ/. Индиция за това е и обстоятелството, че процесната фактура е издадена от дружеството доставчик, а не от операторът на електроразпределителната мрежа-"Е* С*" АД. Твърди липса на предпоставките, посочени в ПИКЕЕ за служебното начисляване по сметката на потребителя. Твърди, че в  настоящия случай, от представения констативен протокол №1202001/20.11.2017г. за техническа проверка и Констативен протокол №2317/30.11.2018г. - АУ - Е - 000029-69429/21.11.2017г. на БИМ, РО - гр. Варна се установява по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е устанановена грешка при измерването на консумираната енергия. Посочва, че изследването е извършено след повече от 12 месеца след извършване на проверката и демонтирането на електромера, което е в нарушение на разпоредбата на чл.675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Твърди се, че е налице намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел.енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по тарифа ТЗ. При тези фактически данни, корекционните основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. Не е налице и хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, предвиждаща възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Видно от КП на БИМ. РО - гр. Варна, процесният електромер не е от типа „Смарт" при който данните от преноса да сс записват директно в информационните масиви на дружеството.

Предявява искане, съдът да постановите решение с да  осъди "Е* П*П*" АД, да заплати на А.Д.К. с ЕГН ********** сума в размер на 1 975.52лв., като платена без правно основание по фактура №**********/06.12.2018г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 21.11.2016г. до 20.11.2017г. за обект находящ се в гр.Добрич, ******** с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, ведно със законната лихва върху нея от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и претендира разноски. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който счита предявеният иск за процесуално недопустим, а по същество и неоснователен. Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „"Е*П* П*" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 1975.52лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/06.12.2018г. Твърди, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 12067 кВТч, и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Твърди, че разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните. Общите условия на „Е*е С*" АД и „"Е*П* П*" АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Излага, че обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти: Общите условия са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, чл.89, ал.1 вр. с чл.94, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са издадени на основание чл.98а от ЗЕ. Същите са публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл.98а, ал.5 от ЗЕ и чл.93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Твърди, че с Решение №1500/06.02.2017г. на ВАС, петчленен състав, I-колегия, се обезсилва Решение № 12897/01.12.2015г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд в частта, с която се отменят чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на ДЕКВР. Твърди, че е налице е основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Ищеца и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е* С*" АД. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Добрич, ********, с клиентски №********** и абонатен №**********. Твърди, че на 20.11.2017г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е* С*" АД, в присъствието на член на домакинството. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. „Е* С*" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл.116, ал.6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е* - П*М*" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №1202001/20.11.2017г. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 012067кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 001315кВТч, в регистър 1.8.2. - 004366кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. - 012067кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №508401. Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение. Извършената проверка на електромер с фабр. №1114021666930166, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №2317/30.11.2018г. Установено е, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Констатирано е още, че електромерът не съответства на техническите характеристики. При софтуерно прочитане, е констатирано наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа (012067.9кВТч.), която не е визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179, ал.1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила. На 05.12.2018г. „Е* С*" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 12067кВТтч. Твърди, че съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. На 06.12.2018г. „Е.П." АД издава фактура №**********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 1975.52лв. С писма от „Е*С*" АД (изх. №50557_КП1202001_1/05.12.2018г.) и от
„Е.П." АД (изх. №50557_КП1202001_2/06.12.2018г.) са приложени
констативния протокол от техническата проверка и фактурата, получени от ищеца, което
обстоятелство не се оспорва от последния. Въпреки, че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ. електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от абоната-ишец. но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаша стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79. ал.1, вр. чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Моли ако се счете неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, да се отхвърли иска на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. и претендира разноски.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в  чл.55 от ЗЗД.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №1202001/20.11.2017г.; констативен протокол №2317/30.11.2018г. на БИМ РО Варна, писмо на „Е* с*“ АД от 5.12.2018г., писмо от „Е.п.“ АД от 6.12.2018г., 2бр. обратни разписки, становище за начисление на ел.енергия на ответника от 5.12.2018г., фактура №**********/6.12.2018г., касов бон от 12.02.2019г., справка за потреблението към 30.01.2020г., извлечение за фактури и плащания, констативен протокол №12137507 и СТЕ. 

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявения осъдетелен иск възлага върху ищеца задължението да докаже, че е заплатил на ответника претендираната сума, а последния от своя страна следва да докаже защитната си теза, че тя ме се е дължала от ищеца на редовно правно основание.

Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищеца се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е** М*“ АД.

Съгласно представената по делото копие от констативен протокол 1202001/20.11.2017г. служители на ответника са извършили проверка на адрес гр.Добрич**********при което е констатирана софтуерна намеса в работата на СТИ водещо до отчитане на ползвана ел.енергия в скрит регистър 1.8.3. Проверяващите са посочили в същия протокол, че са подменили СТИ.

По посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от 1 975.52лв. за времето от 21.11.2016г. до 20.11.2017г. представляваща коригирана стойност на ползваната за периода ел.енергия.

Страните не спорят, а и от представеното копие от касов бон се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата по фактурата възлизаща на 1 975.52лв. съвпадаща с претенцията му.

Въпреки изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г.

Следва да се има предвид, че вещото е лице е посочило, че не може да установи в кои часови диапазони е ползвана ел.енергията отразена в скрития регистър.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи съответно на 449.02лв. при отчитане възражението за прекомерност направено от представителя на ответника.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на А.Д. *** сумата от 1 975.52лв. заплатена му като корекция на сметката на ищеца за обект находящ се в гр.Добрич,*** начислена за времето от 21.11.2016г. до 20.11.2017г. за абонатен №*** с клиентски №***, на осн. чл.55 от ЗЗД, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-20.01.2020г. до окончателното изплащане н асумата и 449.02лв. разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: