Решение по дело №7038/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12614
Дата: 26 юни 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110107038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12614
гр. ...., 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20241110107038 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

26.06.2024 г., гр.....

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети
юни две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №7038 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ..., ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ...- Изп. директор, срещу
Ц. Г. А. и Г. Г. А., в качеството им на съсобственици на осн. наследствено правоприемство,
1
като наследници по закон на Г. Ц А., починал на ....., за топлоснабден обект в гр........,
абонатен №....., във връзка с указания по реда на чл.415, ал. 1, т.1 от ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответниците при условията на разделност, при квоти от по 1/3, на сумите както следва:
- за Ц. Г. А., следните суми: сума от 1 913,71 лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за горния обект, за отчетен период от 01.05.2019г. до
30.04.2022г., сума от 285,74 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
16.10.2020г. до 11.01.2023г., сума от 12,76 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г. и сума от 2,13 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2020г. до 11.01.2023г. и
- за Г. Г. А., следните суми: сума от 1 913,71 лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия за горния обект, за отчетен период от 01.05.2019г. до
30.04.2022г., сума от 285,74 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
16.10.2020г. до 11.01.2023г., сума от 12,76 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г. и сума от 2,13 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2020г. до 11.01.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3343/2023 г. на СРС, 165 състав.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговори на исковата молба, чрез адв.Ц.
Б. от САК, с които оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Не
оспорват, че заедно с А Г. А. са наследници на Г. Ц А., починал на ....., който се явява техен
баща и който е оставил в наследство процесното жилище. Поддържа се, че процесният
апартамент не се обитава от ответнциите от 15 год., като никой не живее в него и не се
потребява ТЕ. Претендират разноски.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ...., която представя 1 бр. протоколи за неосигурен достъп за
отчет за отопл. сезон 2019/2020г., 1 бр. протокол за отчет за отопл. сезон 2021/2022г., с
вписано ръкописен текст върху него, че имотът е необитаем, както и са демонтирани
радиаторите, с нулеви показания на 2- та водомера и 3 бр. индивидуални справки за
отопление и топла вода, издадени на името на Г. Ц А., починал на .....
С изменение на доклада по делото в о.с.з. е прието, че не се оспорва от отв., че са
наследници по закон на Г. Ц А., починал на ....., в чието наследство се включва процесният
апартамент.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба е препис на НА за собственост върху недвижим имот
на осн. наследство и давностно владение №....г., том I, н.д. №...г. на Нотариус ......, рег. №....,
район на действие: СРС, с който А А. е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от горепосочения
апартамент, представляващ СОС с идентификатор ...... по КККР на гр....., ведно с избено
помещение и съотв. ид.ч. от общите части и от правото на строеж.
На осн. чл.186 от ГПК е изискано от СО, р-н „.....“ да представи удостоверение за
наследници на Г. Ц А., починал на ....., видно от което е оставил за свои наследници децата
си отв.Ц. А. и отв.Г. А. и неподалия възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК А А..
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в имота е прекъснато топлоподаването, като са демонтирани радиаторите,
съгласно акт за изключване на отопление от 01.10.2002г. Начислявана е ТЕ за отопление от
тръби на двузонова отопл. инсталация от II кръг oт абонатната станция за високата зона. ТЕ
2
за БГВ е начислена на база за 3 лица, поради неосигурен достъп за отчет, за отопл. сезони:
2019/2022г., като на 16.11.2021г., след смяна на водомерите, е посочено, че няма начисления
до края на отопл. сезон 2021/2022г., поради нулеви показания на монтираните водомери. ТЕ
за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от 244 куб.м.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответниците, при задължение от общо 5 852,62 лв., от които за отопление и сградна
инсталация сума от 1 790,27 лв. и за БГВ- сума от 4 062,35 лв.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В случая с оглед на
представените писмени доказателства и предвид приетите за безспорни обстоятелства
следва да се приеме, че ответниците носят отговорност за доставената ТЕ до имота до
размера на притежаваната от тях по 1/3 ид.ч. от общата съсобственост, на осн. чл.5, ал.1 от
ЗН. Доказателства за отдаване на договорно основание на имота на трето за делото лице не
са представени по делото.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. От
ангажираната доказ. съвкупност се установява, че сградата, в която е процесният имот, е
топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда-
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148
от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. При неосигуряване на достъп
за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата по реда на т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като се определя инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на
подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2)за всяко
отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и
инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово
разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС); 3)дяловите
единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови единици
всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от
средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните
имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа
на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
3
съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Установено е по делото, че в имота отоплителните тела са
демонтирани. Вписано е върху представен протокол за отчет, че имотът е необитаем. ТЕ за
БГВ е начислена на база, като за третия отопл. сезон, след подмяна на водомери, е с
отчетено нулево потребление на ТЕ за БГВ. При това положение не може да се приеме, че е
налице ползване на ТЕ в процесния имот от абонатите. Задължение на потребителя на
услугата е да заплаща стойността само на потребената от него ТЕ. Липсва изрична
подзаконова уредба по отношение разпределянето на ТЕ в необитаеми имоти, какъвто може
да се приеме, че е налице в случая. Екстраполацията по МСРС се прилага за имоти, до които
не е осигурен достъп за отчет, а начисляването на база на ТЕ за БГВ се прилага при липса на
годно измервателно средство в имота. Настоящият съд. състав намира, че горният ред, който
е специфичен наказателен механизъм, не може да се приложи спрямо необитаем имот, в
който не се установява потребление на ТЕ, поради което исковите претенции подлежат на
цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски в тежест на ищеца, доколкото няма доказат. ответниците да са сторили такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.....,
ул. „..., представлявано от ...- Изп. директор, срещу Ц. Г. А., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 1 913,71
/хиляда деветстотин и тринадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр....., ж.к. ......., аб. №....., за
отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2022г., сума от 285,74 /двеста осемдесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
16.10.2020г.- 11.01.2023г., сума от 12,76 /дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.12.2019г.- 30.04.2022г. и сума
от 2,13 /два лева и тринадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 31.01.2020г.- 11.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3343/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.....,
ул. „..., представлявано от ...- Изп. директор, срещу Г. Г. А., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 1 913,71 /хиляда деветстотин и
тринадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение
за доставена топлинна енергия, за обект в гр....., ж.к. ......., аб. №....., за отчетен период:
01.05.2019г.- 30.04.2022г., сума от 285,74 /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2020г.- 11.01.2023г.,
сума от 12,76 /дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода: 01.12.2019г.- 30.04.2022г. и сума от 2,13 /два лева и
тринадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.01.2020г.-
11.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №3343/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на .... , като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.

Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5