Р Е Ш Е Н И Е
№ 407/20.5.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен
състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Антоанета Метанова с участието на прокурора Даниела
Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 96 по
описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите – гр. Пазарджик, представлявана от директора инж. В. А., с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, срещу решение № 755 от 08.12.2021 год., постановено по
административно-наказателно дело № 652 от 2021 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление № 98 от 15.04.2021 год. на директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – гр. Пазарджик, с което на Н.Д.И.,***, с ЕГН **********,
на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 211, ал.
1 от ЗГ, му е наложена глоба в размер на 300, 00 (триста) лева и е осъдена
Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, да
заплати на Н.Д.И. *** с ЕГН ********** разноски в размер на 300, 00 (триста)
лева – адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон – отменителнo
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Моли
за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг, с който
да потвърди оспореното наказателно постановление като законосъобразно. Представено
е писмено становище с вх. № 3110 от 07.04.2022 год. в Административен съд –
Пазарджик, в което се изразява становище по същество на спора и е депозирано
допълнително споразумение към трудов договор на инж. В. – директор на РДГ – гр.
Пазарджик. Не претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Ответникът – Н.Д.И. ***, чрез пълномощника му адв. С.Д.,
в молба с вх. № 3529 от 19.04.2022 год. в Административен съд – Пазарджик, изразява
становище по същество на спора като оспорва касационната жалба с доводи за
нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, взел
участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна, имаща правен интерес от предявеното
оспорване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на Н.Д.И., в качеството му на
„специалист-лесовъд“, звено „Управление на горските територии – общинска
собственост“ в Община Септември, против наказателно постановление (НП) № 98 от 15.04.2021
год. на директора на РДГ – гр. Пазарджик, с което на основание чл. 257, ал. 1
от ЗГ, във връзка с чл. 211, ал. 1 от същия му е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 300, 00 (триста) лева. Жалбоподателят е
санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно лице
„специалист-лесовъд“ при Община Септември, оправомощен да издава превозни
билети със заповед № 093 от 29.01.2018 год. на кмета на същата община, не е
изпълнил задълженията си, възложени му с нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, а
именно: не е издал превозен билет от временен склад на отдел 134, подотдел „з“,
в местността „Баталите“, в землището на с. Горно Вършило, GPS (Джи Пи Ес) координати
LAT: 42.3326 и LON: 23.9802, общински горски територии, съгласно утвърдения на
11.03.2019 год. технологичен план за добив на дървесина за отдела инж. А. К..
Посочено е, че нарушението е извършено на 11.02.2021 год. на полски път без
настилка, находящ се в местност „Баталите”, в землището на с. Горно Вършило,
GPS (Джи Пи Ес) координати LAT: 42.3340 и LON: 23.9838. Същото е установено на 22.02.2021
год. при извършена проверка от служители на РДГ – гр. Пазарджик – Й. Г. Й. и Х.
А. Ч.. Административно-наказателната отговорност на лицето е ангажирана за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗГ, във връзка с чл.
211, ал. 1 от посочения нормативен акт и на 17.03.2021 год. на И. е съставен
АУАН серия Н00 и бл. № 00278 от П. Г. Д. – главен специалист „горски инспектор“
при РДГ – гр. Пазарджик. На 15.04.2021 год. е съставено и оспореното пред
първоинстанционния съд наказателно постановление № 98 от 15.04.2021 год. на
директора на РДГ – гр. Пазарджик.
Първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно
постановление, като е приел, че при издаване на обжалвания административен акт
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП не отговаря на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не съдържа пълно, ясно
и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Описаното в обстоятелствената част на НП не покрива от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение, констатирано на основание чл.
211, ал. 1 от ЗГ. Също така съдът посочил, че в НП невярно е посочено
обстоятелството, че билетът е бил издаден извън границите на отдел 134,
подотдел „з“, в местността „Баталите“, в землището на с. Горно Вършило, тъй
като видно от представената по делото извадка от сателитна снимка от
платформите на „Гугъл карти“ се установява, че GPS (Джи Пи Ес) координати LAT:
42.3340 и LON: 23.9838, за които е бил издаден превозният билет, са в рамките
на подотдела, в близост до границата със съседния.
Решението е неправилно.
Въззивният съд неправилно е приел, че в разпоредбите на
чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗГ, във връзка с чл. 211, ал. 1 от ЗГ,
посочени от административно-наказващия орган за нарушени, не е изрично
разписано задължение превозният билет да се издава точно от мястото на временен
склад. Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на районния съд.
Визираните правни норми се отнасят именно до правомощието
и задължението на съответните служители да издадат превозен билет при
транспортирането на дървесина от временен склад. Именно в чл. 211, ал. 1 от ЗГ
е посочено задължението за издаване на превозен билет и мястото му на издаване
– временен склад. Несъмнено това трябва да е временен склад, определен с
действащия технологичен план по образец по чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011
год. за сечите в горите, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от
2011 год. за сечите в горите.
Действащият технологичен план към 10.03.2019 год. е
технологичен план № 1 за отдел 134, подотдел „з“, в местността „Баталите“, в
землището на с. Горно Вършило, одобрен на 11.03.2019 год. и в него не е
отбелязано като временен склад мястото, от което Н.И. е издал превозен билет № 10276/0046/11022021/131023
от 11.02.2021 год. от полски път без настилка, с GPS (Джи Пи Ес) координати
LAT: 42.3340 и LON: 23.9838.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, предл. първо от
ЗГ се наказва с глоба от 300, 00 (триста) лева до 5 000, 00 (пет хиляди) лева,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдна практика, което не изпълни задължения, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях.
С нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ е прието, че
дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, а
съгласно чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, превозните билети се издават от лицата,
упражняващи лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените им
територии, за които са упълномощени от собственика. Съгласно параграф 1, т. 6
от ДР на ЗГ, „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и
извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди
транспортирането й. В разпоредбата на чл. 53, ал. 3, т. 1-т. 4 от Наредба № 8
от 05.08.2011 год. за сечите в горите се определя местоположението на временния
склад, а нормата на чл. 53, ал. 4 от цитирания подзаконов нормативен акт е
прието, че изключения от ал. 3 от същата норма се допускат след утвърждаване на
технологичния план от: директора на съответното държавно горско стопанство,
държавно ловно стопанство, учебно-опитно горско стопанство – за горските
територии — държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление
въз основа на договор; ръководителя на съответната общинска горска структура –
за горските територии – общинска собственост, както и за такива, предоставени
за управление въз основа на договор; управляващия горското сдружение по чл.
183, ал. 1 от ЗГ - за горски територии – частна собственост на физически и
юридически лица – членове на сдружението, както и за такива, предоставени за
управление въз основа на договор; директора на регионалната дирекция по горите
или оправомощено от него лице за случаите извън т. 1, 2 и 3.
Съгласно АУАН и НП Н.И. „в качеството си на длъжностно
лице“ — „специалист лесовъд” при Община Септември, оправомощено да издава
превозни билети със заповед № 093 от 29.01.2018 год. на кмета на Община
Септември, не е изпълнило задълженията си, възложени му с нормата на чл. 211,
ал. 1 от Закона за горите, а именно: не е издал превозен билет от временен
склад на отдел 134, подотдел „з“, в местността „Баталите“, в землището на с.
Горно Вършило, GPS координати LAT 42.3326 и LON 23.9802, общински горски
територии, съгласно одобрения на 11.03.2019 год. технологичен план за добив на
дървесина за отдел 134, подотдел „з“, в местността „Баталите“, в землището на
с. Горно Вършило. Ето защо, налице е пълно съответствие между така цитираното
описание на нарушението и посочената му правна квалификация. Посочено е
качеството на лицето и точната законова разпоредба, която е възложила
изпълнението на конкретно задължение, като последното също е точно описано,
включително с посочване на правилното място на изпълнението му, което е и
елемент от състава на нарушението.
Следва да се отбележи, че според т. 5 – преки задължения
от приетата длъжностната характеристика на длъжността „специалист-лесовъд“,
ответникът е следвало стриктно да спазва основната нормативна уредба и другите
документи в областта на горското стопанство, в частност да издава и отчита
превозни билети, съгласно изискванията на Закона за горите. Също така И. не е
изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ да
издаде превозен билет от мястото, определено в действащия и валиден технологичен
план, а именно: от временен склад на отдел 134, подотдел „з“, в местността
„Баталите“, в землището на с. Горно Вършило.
В допълнение настоящата съдебна инстанция следва да
посочи, че действително пред инстанцията по същество е представен технологичен
план № 2 от 16.02.2021 год. Същият е издаден пет дена след извършване на
нарушението и в този план вече има регламентиран временен склад по границата на
отдел 134, подотдел „з“, но този факт не е бил съществуващ към момента на
издаване на превозния билет и към този момент не е представлявал временен
склад. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както е приел районният съд. Настоящата съдебна
инстанция не споделя и тези мотиви на съда, тъй като счита, че обществената
опасност на нарушението не е незначителна. Общоизвестно е, че на територията на
цялата страна се извършва нерегламентиран дърводобив, а в преките задължения на
И. е да следи за спазване на съответните нормативни изисквания.
Следва да се отчете обстоятелството, че административно-наказващият
орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 (триста) лева,
което е минимално определеният размер, съобразно чл. 257, ал. 1 от ЗГ, при
максимум от 5 000, 00 (пет хиляди) лева.
Предвид изложеното, обжалваното решението е неправилно,
постановено е в нарушение на материалния закон – отменителнo основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), поради което следва
да се отмени, а вместо него съдът да потвърди процесното наказателно
постановление.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се
присъждат, тъй като такива не са заявени от касационния жалбоподател.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл.
второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 755 от 08.12.2021 год.
постановено по административно-наказателно дело № 652 от 2021 год. по описа на
Районен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 98 от 15.04.2021 год. на директора на Регионална дирекция по
горите (РДГ) – гр. Пазарджик, с което на Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 211, ал.
1 от ЗГ, му е наложена глоба в размер на 300, 00 (триста) лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1.
(П)
2. (П)