Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………/………….2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито
заседание, проведено на 13.09.2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело № 82 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от
Глава ХІХ на Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от
Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалби на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Цар Борис III“ № 201, представлявано от изпълнителния директор А.Н.Ц.,
и на Т.К.О., ЕГН **********, И.К.О., ЕГН **********,***, и „Опреви-ИТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ №
41, представлявано от Т.К.О., против Заповед № 4425/10.12.2020 г. на
Заместник-кмета на Община Варна, с която, на основание чл.190, ал.1 вр. ал.6 от ЗУТ, е разрешено на В.А.С. и А.А.Р. – собственици на ПИ 1309 по КП на СО
„Планова“, гр. Варна; П.А.М. – собственик на УПИ ХІХ-***, кв.67 по ПУП-ПРЗ,
идентичен на ПИ *** по КП на СО „Планова“, гр. Варна; М.Т. М и И.Д.М. – собственици на ПИ 712 по КП на СО
„Планова“, гр. Варна; Е.С.Н. – собственик на УПИ ІХ-***, кв.75 по ПУП-ПРЗ,
идентичен на ПИ 1896 по КП на СО „Планова“, гр. Варна, и В.Г.Й. – собственик на
УПИ ХVІ-700, кв.67 по ПУП-ПРЗ, идентичен на ПИ 700 по КП на СО „Планова“, гр.
Варна, прокарване на временен път с ширина 3,50 м през имоти: ПИ 715 по КП на
СО „Планова“, гр. Варна, собственост на „Опреви-ИТ“ ЕООД и НЕК ЕАД с отстъпено
право на строеж за 16кв.м. по трасето на уличната регулация с ширина 3,50м в
началото, след което следва да се предвиди отстояние от 0,50м от стъпката на
ел. стълб, като е възможно в този участък ширината да се намали, общо засегната
площ 67кв.м.; ПИ 714, по КП на СО „Планова“, гр. Варна, собственост на
Опреви-ИТ“ ЕООД, като в източния и западния край на пътя има обособени чупки за
направа на завои и за навлизане в общински път, обособен на основание чл.16 от ЗУТ пред УПИ IV-708.710, кв.75 (ПИ
1902), общо засегната площ 24кв.м.; ПИ 1309 по КП на СО „Планова“, гр. Варна,
собственост на В.А.С. и А.А. Ставрева, общо засегната площ 15кв.м.; ПИ 1974 по
КП на СО „Планова“, гр. Варна, собственост на Т.К.О. и И.К.О., общо засегната
площ 31кв.м., след което пътят продължава през ПИ 9534 – общинска собственост
на основание чл.16 от ЗУТ.
В жалбата на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД се релевира незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се,
че проектираният временен път следва трасето на предвидената по влезлия в сила
ПУП-ПУР на СО „Планова“ улица, която засяга основата на стълб № 142 на въздушна
електропроводна линия (ВЕЛ) 110 kW „Изгрев“, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Сочи се, че ВЕЛ с номинално напрежение 110 киловата „Изгрев“ е част от
националната електрическа мрежа на Република България и има много важно
значение за електрозахранването на гр. Варна и региона, поради което нейното
съществуване и безаварийна работа не могат да бъдат излагани на риск. Отправя
се искане за отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбата се подържа от
процесуален представител, като се претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски, представляващи държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Според жалбоподателите Т.К.О., И.К.О. и
„Опреви-ИТ“ ООД оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие
между текстовата и графичната й част. Посочва се, че според текстовата част на
заповедта от ПИ 1974 се отнемат 31 кв.м., а видно от графичната й част се
отнемат 72 кв.м. Аргументира се, че в ПИ 715 има стълб на ВЕЛ 110 kW „Изгрев“, през който преминава улицата по
предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР на СО „Планова“, както и временният
път по заповедта, поради което прокарването им по показания в заповедта начин е
недопустимо съгласно нормативните изисквания. Изтъква се, че в заповедта е предвидено
отстояние от стъпката на стълба от 0,50 м, като е възможно в този участък
ширината на пътя да се намали, без обаче да се посочва какво ще е намалението и
дали същото ще прави възможно нормалното преминаване на превозни средства. Сочи
се, че предвиденият временен път преминава през изградената в ПИ 1974 подпорна
бетонова стена, както и че по пътя на трасето има много дървесни видове, които
трябва да бъдат изсечени. Твърди се, че съществува възможност за осигуряване на
достъп до имотите и по други варианти, които са много по-целесъобразни,
икономични и при които не се засягат съществуващите на място насаждения и
съоръжения. Отправя се искане за отмяна на заповедта и връщане на преписката на
Кмета на Община Варна за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло
чрез представител по пълномощие, като се настоява на нейната отмяна и за
присъждане на разноските по делото съобразно представен списък.
Ответникът – Заместник-кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбите
като неоснователни и недоказани. Счита издадената заповед за законосъобразна и
обоснована. Намира, че следва да бъде кредитирано експертното заключение,
изготвено от вещото лице инж. Р.П., като в условие на евентуалност заповедта
бъде изменена в графичната си част съгласно вариант първи на това заключение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна
в размер на 200 лева.
Заинтересованите страни – И.Д.М., М.Т. М , Е.С.Н.,
П.А.М. и В.Г.Й., в депозирана чрез упълномощен адвокат писмена молба и в
съдебно заседание по даване ход по същество оспорват жалбите като неоснователни
и молят за тяхното отхвърляне. Считат, че следва да бъде кредитиран вариант
едно на заключението по първата съдебно техническа експертиза, изготвено от
вещото лице Р.П., и молят издадената заповед да бъде потвърдена, като в
графичната й част бъде допуснато изменение съгласно посочения вариант на това
заключение. Отправят искане за присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите страни – М.З.М., А.А.Р. и В.А.С.,
не изразяват становище по подадените жалби.
Съдът, като прецени законосъобразността на
оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, и предявените с
жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление рег. № АУ044154ВН/28.05.2020 г.
(л.149) В.Г.Й., Е.С.Н., М.Т. М и В Б К отправят до Кмета на Община Варна искане за
прокарване на временен път до ПИ 700, ПИ ***, ПИ 712 и ПИ 1896 по КП на гр.
Варна, СО „Планова“. Към заявлението са
представени документи за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 40 от 20.08.2019 г., том II, рег. № 3748, дело № 240/2019 г.; нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141 от 25.03.2015 г., том I, рег. № 2550, дело № 94/2015 г.; нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49 от 23.08.1994 г., том XXXIV, нот. дело № 12542/94; нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 161 от 05.10.2017 г., том I, рег. № 1873, дело № 93/2017 г., и скици към
тях (л.151-161).
На 04.06.2020 г. е проведено заседание на
Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване
право на преминаване и прокарване на временен път (Комисията), назначена със
Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета на Община Варна (л.145). С решение по
т.4-8 от протокол № 4/04.06.2020 г. (л.142-144) е допуснато започване на
процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м до УПИ XVI-700, кв.67 (ПИ
1875), УПИ IX-***, кв.75 (ПИ 1896), УПИ IV-708,710, кв.75 (ПИ 1902) и ПИ *** по
КП на СО „Планова“ през ПИ 715, 714, 1309, 711 и 712, следвайки трасето на
предвидената по ПУП-ПУР улица. Посочено е, че при това трасе се засягат 68
кв.м. от ПИ 715, 21 кв.м. от ПИ 714, 15 кв.м. от ПИ 1309, 72 кв.м. от ПИ 711 и
31 кв.м. от ПИ 712.
Собствениците на имотите,
през които е предвидено да премине временният път, са уведомени за решението по т.4-8 от протокол № 4/04.06.2020 г.
с писмо рег. № АУ044154ВН-006ВН/19.08.2020 г. (л.131) и с писмо рег. №
АУ044154ВН-011ВН/04.09.2020 г. (л.110), в които е посочено, че на основание
чл.26, ал.1 от АПК в 7-дневен срок от тяхното получаване адресатите им могат да
направят писмено възражение до Община Варна, Дирекция „АГУП“, като изразят
становище или представят доказателства.
Постъпило е възражение
рег. № АУ044154ВН-010ВН/27.08.2020 г. (л.113-115) от И.К.О., Т.К.О. и „Опреви
ИТ“ ООД, собственици на УПИ IV-708,710, кв.75 (ПИ 1902), ПИ 711 (УПИ 1974), ПИ
711 (УПИ 1973), ПИ 714 и ПИ 715, в което се твърди, че на границата на ПИ 715,
върху частта, засягаща уличната регулация, има изградено съоръжение
(електрически стълб – жере), свързано с въздушен електропровод „Изгрев“ 110 kW, че се засягат заварени
строежи и дълготрайни декоративни дървета, както и че има много по-икономични
варианти от предвидения за прокарване на временния път.
Възражението е разгледано
на заседание на Комисията, назначена
със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета на Община Варна, проведено на
25.09.2020 г., която е взела решение по т.8-5 от протокол № 8/25.09.2020 г. (л.81-83)
във връзка с определеното трасе за временен път, минаващо в близост до ел.
стълб, тип жере, да се обяви на „НЕК“ ЕАД, а за описаните във възражението
подобрения и насаждения, попадащи в трасето на временния път, да се извърши
оглед на място, след което преписката да се докладва отново в Комисията.
С писмо рег. №
АУ044154ВН-014ВН/28.09.2020 г. (л.79) „НЕК“ ЕАД е уведомено за подаденото
Заявление рег. № АУ044154ВН/28.05.2020 г. и за решението на комисията по т.4-8 от протокол № 4/04.06.2020 г., като му
е указано, че на
основание чл.26, ал.1 от АПК в 7-дневен срок от неговото получаване дружеството
може да направи писмено възражение до Община Варна, Дирекция „АГУП“, като
изрази становище или представи доказателства.
С уведомление рег. №
АУ044154ВН-015ВН/08.10.2020 г. (л.77) Изпълнителният директор на „НЕК“ ЕООД,
уведомява Директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна, че не притежава вещни
права в ПИ 715 по КП на СО „Планова“, гр. Варна, както и върху изградения в
него стълб № 142 във връзка с рехабилитация на въздушен електропровод „Изгрев“
110 киловата, тъй като с Протокол № 71-2013 от 11.12.2013 г. на Съвета на
директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, в
качеството му на едноличен собственик на капитала на „НЕК“ ЕАД, и
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, е взето решение за преобразуване
чрез отделяне на имуществото на „НЕК“ ЕАД, свързано с дейността „пренос на
електрическа енергия“, по силата на което посочените вещни права са преминали
към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, считано от 04.02.2014 г., на която
дата решението за преобразуване е вписано по партидите на двете дружества в
търговския регистър.
Подадено е възражение
рег. № АУ044154ВН-016ВН/09.10.2020 г. от В.А.С. (л.75), собственик на ПИ 1309,
в което се сочи, че по трасето на предложения временен път има наличие на стълб
на електропреносната мрежа с високо напрежение, както и че съществуват и други
варианти за път до ПИ ***.
С решение по т.9-2 от
протокол № 9/09.10.2020 г. на Комисията, след разглеждане на постъпилите
възражения, е допуснато започването на процедура по прокарване на временния
път, чието трасе е променено, като началото на пътя, през ПИ 715, е изместено
на юг. Решението е мотивирано с извършения оглед на място, при който е
установено, че до изградената в УПИ VIII-711, кв.75 жилищна сграда има изграден
бетониран път с входна врата с ширина 4,80 м., а от южната страна на пътя има
ограда с подпорна стена и засадени кипариси покрай границата. На юг от оградата
има ел. стълб – жере, на разстояние 3,50 м. Прието е, че за да не се засягат
изградената ограда и декоративните дървета, по-удачно е временният път в
началото да се измести на юг между жерето и оградата, след което се навлезе в
обособената на основание чл.16 от ЗУТ общинска част пред УПИ IV-708,710, кв.75
и пътят продължи по предходно определеното трасе.
След уведомяване на
заинтересуваните лица в административното производство (л.71 и л.63) са
постъпили следните възражения:
-
възражение рег. №
АУ-44154ВН-018ВН/21.10.2020 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
(л.68), според което предвиденият временен път засяга основата на стълб № 142
на ВЕЛ 110 kW „Изгрев“, собственост на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, поради което е необходимо проектът да се преработи
така, че стълбът на ВЕЛ да попада извън предвидената по ПУП-ПУР улица;
-
заявление рег. №
АУ044154ВН-021ВН/02.11.2020 г. от В.А.С. и А.А.Р. (л.61), с което същите, в
качеството си на собственици, заявяват желанието си ПИ 1309, находящ се в
местност „Планова“, да бъде присъединен (включен) към парцелите (поземлените
имоти), които ще се обслужват от пътя (до които е пътят) и съответно като
ползвател на бъдещия временен път. В този смисъл се иска ПИ 1309 да бъде
добавен, като такъв и в заповедта, която би била издадена по чл.190, ал.1, ал.2
във връзка с ал.6 от ЗУТ;
-
възражение рег. №
АУ044154ВН-022ВН/03.11.2020 г. от И.К.О., Т.К.О. и „Опреви-ИТ“ ООД (л.54-57), в
което са наведени множество доводи, свързани с неотразяване в предложената
скица на настъпилите промени в имотните и регулационни граници, липса на
становище от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – собственик на учреденото
право на строеж и изграденото съоръжение, засягане на изградени геозащитни
съоръжения и дълготрайни декоративни дървета, наличието на по-икономични
варианти за трасето на временния път. Отказано е да бъде дадено съгласие за
прокарване на временен път през ПИ 1974, ПИ 715, ПИ 714.
С молба рег. № АУ044154ВН-023ВН/17.11.2020 г.
(л.52-53) заявителите В.Г.Й., Е.С.Н.,
И.Д.М., М.Т. М и П.А.М. изразяват
становище за неоснователност на подадените възражения.
С решение по т.10-2 от
Протокол № 10/12.11.2020 г. (л.47-49) на Комисията постъпилите възражения не са
уважени, като е посочено, че трасето на временния път следва уличната регулация
по ПУП-ПУР на СО „Планова“, като се засягат минимални части от поземлени имоти,
а частта пред УПИ IV-708,710, кв.75 е общинска
собственост и за нея няма да се плаща обезщетение. Отбелязано е, че при
отваряне на пътя следва да се предвиди отстояние от 0,50 м от стъпката на ел.
стълб, като е възможно в този участък ширината да се намали. Взето е решение за
изготвяне на заповед на Кмета на Община Варна на основание чл.190, ал.1, ал.2
вр. ал.6 от ЗУТ.
Решението е съобщено на
участниците в административното производство с писмо рег. №
АУ044154ВН-024ВН/03.12.2020 г. (л.43), като са приложени доказателства
(известия за доставяне) за връчването му (л.44-46).
На 10.12.2020 г., на
основание чл.190 ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ, е издадена процесната Заповед №
4425/10.12.2020 г., която е подписана от П П– Заместник-кмет на Община Варна,
съгласно Заповед № 5515/31.12.2019 г. на Кмета на Община Варна. В заповедта е
посочено, че съгласно ПУП-ПУР на СО „Планова“, одобрен с Решение № 3411-7, пр.
35/22,23 и 29.06.11 г. на Общински съвет – Варна (извадка от този план е
приложена л.87 и л.90 от адм. преписка), имотите, които временният път
обслужва, имат лице на улица с о.т. 461-462-463, като до ПИ *** има проектирана
задънена улица – тупик. Установено е, че за ПИ 700, *** стар, 710 и 708 има
издадени заповеди по чл.16, ал.1 от ЗУТ и частите от имотите, попадащи в улица
са общинска собственост – ПИ 9534. Изложени са мотиви, че най-икономично е да
се разшири обособеният път, като се засягат части от ПИ 715, 714, 1309, 711 и
712, следвайки трасето на предвидената по ПУП-ПУР улица. На скица изх. №
493/03.12.2020 г. (л.37), представляваща неразделна част от заповедта,
временният път е обозначен със зелени линии, а общинският път – с розови
защриховани линии.
Видно от приложените на
л.40 известия за доставяне заповедта е съобщена на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД на 14.12.2020 г., а на Т.К.О. и „Опреви_ИТ“ ООД – на 18.12.2020
година. На 23.12.2020 г. посочените лица подават жалби до Административен съд –
Варна, във връзка с които е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД са
представени доказателства, удостоверяващи правен интерес от обжалване на
Заповед № 4425/10.12.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, представляващи
нотариален акт за учредяване право на строеж № 184 от 06.12.2004 г., том І,
рег. № 2285, дело № 184 от 2004 г., Протокол № 71-2013 за решения на „Български
енергиен холдинг“ ЕАД – едноличен собственик на капитала на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
Приложение № А1 – недвижими имоти, които преминават от „НЕК“ ЕАД към „ЕСО“ ЕАД
(л.84-116 от делото), и справка на аналитична сметка 20422200 на активи,
собственост на „ЕСО“ ЕАД, МЕР – Варна (л.20 от делото).
Към доказателствата по
делото са приобщени представените от жалбоподателите Т.К.О., И.К.О. и
„Опреви-ИТ“ ООД геодезическа снимка на
обект: временен път до УПИ IX-***, кв.75, ПИ 712, УПИ XVI-700, ПИ 1309 и УПИ XIX-***, кв.67, през ПИ 715,
714,1309 и 9534, СО „Планова“, р-н „Младост“, община Варна, и приложените към
нея обяснителна записка, геодезически измервания, полярна геодезическа снимка
за обект ПИ 10135.3506.189, скица на част от ПУП – ПУР за СО „Планова“ изх. №
493/03.12.2020, ръчна скица, геодезическа снимка, както и документи,
установяващи наличието на проектантска правоспособност на лицето, извършило
заснемането на временния път (л.67-79 от делото).
По искане на жалбоподателите, е допуснато
изготвянето на съдебно техническа експертиза (СТЕ), според чието заключение
(л.129-132 от делото) с предвиденото трасе на
временния път по обжалваната заповед се засягат следните обекти на техническата
инфраструктура и трайни насаждения: бетонова стъпка (основа) на ел. провод 110
kW, с размери 3,25м/3,25м; масивна ограда, изградена на границата на имот
1974 и обозначена с точки №№: 1, 7, 8,9 и 10; ограда от бетонови колове и
оградна мрежа пред имот 1902 между точки №№: 1 и 2 попадаща в площта по чл.16 –
Община Варна; ограда от бетонови колове и оградна мрежа пред имот 1309 между
точки №№: 4, 6 и 5; ограда от бетонови колове и оградна мрежа пред имот 714
между точки №№: 2 и 3; един бадем, една липа, една вишна и една круша. Вещото
лице инж. Р.П. посочва, че денивелацията на терена позволява прокарването на
пътя, както е посочен в заповедта. Експертът е предложил два варианта за
прокарване на временния път, изчертани със сини линии съответно на комбинирана
скица № 3 (първи вариант) (л.135 от делото) и на комбинирана скица № 4 (втори
вариант) (л.136 от делото). Според първия вариант временният път преминава
покрай ж.р. стълб (фундамента) на разстояние 0,50м от него и намалена широчина
на пътя 2,63м, съгласно процесната Заповед № 4425/10.12.2020 г. на
Заместник-кмета на Община Варна. Вторият вариант за временен път предвижда
частично изменение на трасето на временния път, предложен с обжалваната Заповед
№ 4425/10.12.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, избягващ конфликтната
точка при фундамента на стълба. Изменението е по линията с №№:1, 2, 3, 4 в
дясната част от пътя през имот 714 и №№: 5 и 6 през имот 1309, като в останалата си част трасето на временния път,
определен със заповедта, не се променя. Експертът дава заключение, че съгласно графиката от скица № 493/03.12,2020
г., към Заповед № 4425/10.12.2020 г. частта от основата на стълба, която попада в
трасето на временния път, е с площ от 6,5 кв.м. (щрихована с червен щрих на
изготвената към експертизата комбинирана скица № 2, приложена на л.134 от
делото), а частта от сервитута на електропровода, която попада в трасето на
временния път, е с площ от 82,80 кв.м. (посочена с жълт фон на комбинирана
скица № 2).
В проведеното на 26 април
2021 година открито съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице
инж. Р.П. заявява, че отстоянието от инфраструктурното съоръжение – ел. стълб,
е спазено само в текстовата част на обжалваната заповед, но не е показано в
нейната графичната част. Посочва, че предложеният от СТЕ първи вариант
изпълнява условията на текстовата част на заповедта. Експертът пояснява, че временният път би минавал
между ел. стълб, който е на снимката на стр.3-горе от заключението (л.131 от
делото), и бетоновата ограда, като след приспадане на 0,5м отстояние от стълба
съгласно текстовата част на заповедта разстоянието между бетоновата ограда и
стъбла става 2,63м. Уточнява, че разминаването между скицата, представляваща
неразделна част от оспорената заповед, и първия вариант на заключението по СТЕ,
е само в конфликтната точка на основата на жере стълба. Заявява, че бетоновата
ограда не попада в трасето на временния път, а е на границата, като същата е
изградена по предвидената по проект улична регулация. Вещото лице разяснява, че
изготвеният от него втори вариант за временен път предвижда преминаване изцяло
през имот 714, защото в съседния имот 1238 има изградена жилищна масивна
сграда, от която не може да се намали отстоянието, а теренът на имот 714 е
абсолютно чист и няма нищо, което да бъде пречка за прокарване на временен път.
Посочва, че не съществува трети вариант за временен път. Според експерта,
въпреки че трасето на временния път по втория вариант е по-дълго, същият не е
толкова неикономичен, тъй като пътят представлява разширяване с 1,30м на
съществуваща пътека, а не се прокарва изцяло през имота на жалбоподателя.
Пояснява, че частта от пътя на запад от имот 700 до завоя не се променя при
втория вариант, а само се избягва конфликтната точка на жере стълба, който е
основен такъв – голям, тъй като там разстоянието е 2,63м и не може да преминат
пожарна или линейка, а поради изградената ограда по регулация не е възможно
пътят да се разшири на север. Вещото лице посочва, че по трасето на предложения
втори вариант на временен път няма съоръжения, които да бъдат засегнати.
Заявява, че около т.506 в началото на пътеката има основна шахта, която е на
път 9535, който не се засяга от временния път.
Заключението по СТЕ е оспорено от
жалбоподателите Т.К.О., И.К.О. и „Опреви-ИТ“ ООД, във връзка с което е
допуснато изготвянето на повторна СТЕ със същите задачи.
Съгласно изготвеното от инж. Р.Н. заключение
по повторната СТЕ (л.150-152 от делото) предвиденото трасе за прокарване на временния път
засяга следните инфраструктурни съоръжения и дървесни видове: бетонова
основа-фундамент на стомано-решетъчен стълб № 142 на въздушна електропроводна
линия (ВЕЛ) 110 kW с размери 4,70/4,70 м (прил. № 1 към повторната
СТЕ); ажурна ограда от телена мрежа с бетонови колове по имотна граница между
ПИ 714 и ПИ 715 с дължина 1,10м; по имотна граница между ПИ 714 и общинска
собственост по § 16 с дължина 1,60м.; дървесни видове – бадем, дрян, липа в ПИ
9534 общинска собственост; ажурна ограда от телена мрежа с бетонови колове по
имотна граница между ПИ 1902 и имот 9534 – общинска собственост, обозначена с
точки № 22 и 37 на ръчна скица (л.78 от делото); бетонова масивна стъпаловидна
ограда – подпорна стена, изградена по имотната граница на ПИ 1974; 7 броя
кипариси до оградата по имотната граница на пи 1974; декоративно езеро с външни
размери на водоплътната настилка 2,40м/5,80м и размери на водната площ
1,20м/2,50м с дълбочина около 60-70см; дървесни видове в ПИ 1974 – вишна, рози
10 броя, божури – 5 броя, круша; ажурна ограда от телена мрежа с бетонови
колове по имотната граница между ПИ 1309 и имот 9534 – общинска собственост,
обозначена с точки № 31 и 34 на ръчна скица (л. 78 от делото); дървесни видове
в ПИ 9534 – общинска собственост, между имоти 1896, 712 и 1875 до имот 1462 –
бадем, слива, череша, дюля.
Експертът посочва, че
предвиденото трасе за прокарване на временен път по обжалваната заповед не може
да се реализира по цялата дължина, поради това, че в обхвата на предвидения за
изпълнение временен път от о.т. 461 до о.т. 462 попада бетонова основа –
фундамент на стомано-решетъчен стълб №142 на въздушна електропроводна линия
(ВЕЛ) 110 kW с размери на стъпката на фундамента 4,70м/4,70м. Според
заключението по повторната СТЕ денивелацията на терена позволява прокарването
на пътя, както е посочен в заповедта.
За осигуряване на достъп
до ПИ 1309, ***, 712, 1875 и 1896 вещото лице инж. Р.Н. е представила три
варианта на скици от 1 до 3, приложени към повторната СТЕ (л.155-157 от
делото), при съобразяване на конфигурацията на терена, разположението на
имотите и възможността за достъп от различни места за всеки от тях, както и
минималните разстояния от стъпката на фундамента на ВЕЛ 142. Съгласно първия
вариант, при спазване на изискването от минимално хоризонтално разстояние от
фундамента на ВЕЛ, началото на временния път се измества на север от варианта
по Заповед № 4425/10.12.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна между т.1,
2, 3, 4, 16 и 17. Трасето на временния път по втория вариант започва от о.т.
506, като между т.1, 2, 3 и т.11 и 12 е разположено пропорционално от двете
страни на съществуваща пътека по имоти 1238, 714, УПИ ХIХ-*** и имот 1309, а
между т.3 и 4 северната линия на временния път пресича гореспоменатата пътека.
Според третия вариант по повторната СТЕ трасето на временния път между т.1, 2,
8, 3,4, 5, 6, 7 и 16 е същото като при първия вариант, а от т.6, 7 до т.16
северната линия на временния път преминава по уличната регулация за достъп до
имот 1309, УПИ XIX-***. Съгласно този вариант достъпът до УПИ XVI-700, имот 712
и УПИ IX-*** е предвиден от т.9 и т.10, започващи от съществуващ път 1463 –
общинска собственост, преминава от т.10, 11 и 12 по западна регулационна
граница на УПИ XVI-700, от т.9 до т.14 преминава през имот 1460, след което от
т.14, 13 и 12 минава по уличната регулация.
Експертът дава
заключение, че частта от основата на стълба, попадаща в обхвата на предвидения
временен път по обжалваната заповед, е с площ от 12,25кв.м. (прил. 1 към
повторната СТЕ – л.154 от делото).
При приемане на заключението в открито съдебно
заседание, проведено на 7 юни 2021 година, вещото лице Р.Н. пояснява, че при
предложения от нея първи вариант, при който временният път се измества на север
спрямо предвижданията по обжалваната заповед, биха се засегнали изградените в
имот 709 ниска подпорна стена по южната имотна граница на имот 709 и на изток –
входна врата, която има масивна и ажурна част. Уточнява, че това изместване на
север е необходимо, за да се спази минималното разстояние от 0,50 м от
фундамента на ел. стълб. Посочва, че в северозападната граница на имот 714, както и на самия път на
юг от имотна граница на имот 714, има ревизионна шахта, която не попада в
трасето на предвидения в заповедта път, и няма да се засегне от предложения от
експертизата втори вариант, тъй като тя е по на юг, по-близо е до уличната
регулация. Експертът прави уточнение, че при третия вариант много се удължава
временният път до достъпа на имот ***, като този вариант е алтернативен, тъй
като част от трасето преминава през имот 1462, който не е заинтересована страна по делото. Заявява, че
при изготвяне на втория вариант на временния път е съобразено отстоянието от
съществуващата в имот 1238 жилищна сграда, която няма да бъде засегната, тъй
като има достатъчно разстояние.
Заключението по
повторната СТЕ е оспорено от ответника, който счита, че предложените три
варианта не са съобразени с проектоуличната регулация и нарушават императивните
разпоредби на чл.190, ал.2 и ал.6 от ЗУТ, послужили като правно основание за
издаване на заповедта.
Заключението по
повторната СТЕ, във всичките му варианти, е оспорено и от заинтересованите
страни И.Д.М., М.Т. М , Е.С.Н., П.А.М. и В.Г.Й., според чиито процесуален
представител третият предложен вариант за временен път е абсолютно неприемлив,
тъй като е с два различни подхода и е нецелесъобразен, като посочва пътища,
които тепърва следва да бъдат изработени, доколкото макар да го има като план,
пътят до имот 1875 и 1896 не съществува на място. Сочи се, че вторият вариант
не е съобразен със съществуващата сграда в имот 1238 и с регулационната линия в
този имот, а с първия вариант необосновано се нарушава регулацията на имот 709.
Установените по делото факти налагат следните правни изводи:
Жалбите са подадени пред надлежен съд, в
предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателите на правен интерес от
оспорването, поради което производството е допустимо. Разгледани по същество,
същите са основателни по следните
съображения:
По силата на чл.190, ал.6 от ЗУТ, при липса на
съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните
пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и
конкретната хипотеза. Видно от представената Заповед № 5515/31.12.2019 г. на Кмета на Община Варна (л.82 от делото, л.42
от адм. преписка), същият е предоставил своите функции да издава мотивирани
заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища на П П–
Заместник-кмет на Община Варна, поради което последният е териториално и
материално компетентен да издава заповеди от рода на процесната. Налага се
извод, че Заповед № 4425/10.12.2020 г. е издадена от компетентен орган.
Обжалваният индивидуален административен акт е
издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК.
Всички,
развити от жалбоподателите, доводи изразяват по същество оспорване на
материалната законосъобразност на оспорената заповед, а при извършената от съда
служебна проверка не се установяват допуснати от административния орган
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
нейната отмяна.
Обжалваната заповед обаче е издадена
противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по смисъла
на чл.146, т.4 вр. чл.168, ал.1 от АПК.
Съгласно чл.193, ал.1, изречение първо от ЗУТ
временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания. Между страните по делото не се спори, че с Решение № 3411-7, пр.
35/22,23 и 29.06.11 г. на ОС – Варна е одобрен ПУП-ПУР на СО „Планова“, гр.
Варна, който е влязъл в сила, но не е приложен на място. Тоест, в случая за
процесната територия е налице проектоплан по смисъла чл.193, ал.1, изречение
първо, предложение второ от ЗУТ. Предвиденият съгласно процесната заповед
временен път следва трасето на уличната регулация по влезлия в сила ПУП-ПУР,
като е посочено, че при преминаването му през ПИ 715 по КП на СО „Планова“, гр.
Варна пътят е с ширина 3,50м в началото, след което следва да се предвиди
отстояние от 0,50м от стъпката на съществуващия в имота ел. стълб, като е
възможно в този участък ширината да се намали. Не е посочено с колко следва да
се намали широчината на временния път в частта на ел. стълб.
Видно от първия вариант на заключението по
изслушаната СТЕ след предвиждането на разстояние 0,50м от ел. стълб, както е
предвидено в процесната Заповед № 4425/10.12.2020 г. на Заместник-кмета на
Община Варна, широчината на временния път се намалява на 2,63м, която широчина
според вещото лице инж. Р.П. не е достатъчна за преминаване на линейка или на
пожарна кола. Съгласно чл.27, ал.4 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 3,5м. Това е минималната
широчина на пътя, предвидена и в нормите на ЗУТ (вж. чл.81, ал.1, изречение
първо, предложение първо от ЗУТ), и то по отношение единствено на задънени
улици, обслужващи до 4 урегулирани поземлени имота, каквато проектираният
временен път не представлява. След като нормативните изисквания на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане не позволяват наличието
на път с широчина по-малка от 3,5м, предвиденото в оспорената заповед, че в
участъка около ел. стълб широчината на временния път следва да се намали,
противоречи на действащите материалноправни разпоредби.
Посочената широчина на временния път в
участъка на ел. стълб – 2,63м, не отговаря дори на минималните изисквания на
Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.76, ал.1 от
този подзаконов нормативен акт оразмеряването на необходимо транспортно
пространство и определянето му за различните МПС се извършва, като към
основните размери на превозното средство се добавят разстояния за сигурност
съгласно приложение № 15, според което за преминаването на товарен
автомобил, съобразявайки минимално предвиденото разстояние за сигурност
съгласно таблицата в приложението (0,2м), е 2,95м, което е повече от широчината
на временния път в участъка на ел. стълб – 2,63м.
Действително разпоредбата на чл.190, ал.3,
изречение първо от ЗУТ регламентира съобразяването на временните пътища с
предвижданията на ПУП, но същата няма задължителен, а препоръчителен характер.
Това следва от употребения от законодателя израз „по възможност“, който сочи за
диспозитивност на нормата, която не изключва възможността временният път да не
следва трасето на новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по
извършените проучвания. И двете изслушани заключения – по СТЕ и по повторната
СТЕ, са категорични, че поради наличието в един от служещите имоти (ПИ 715) на ел.
стълб – тип жере, в случая временният път не може да следва трасето на уличната
регулация по ПУП-ПУР. Едното заключение (това по първоначалната СТЕ) в своя
първи вариант, съобразявайки текстовата част на заповедта и при спазване на
нормативно предвиденото минимално отстояние от фундамента от стълба, което е
0,5м (аргумент от Приложение № 1 към чл.6, ал.1 от Наредба № 8/28.07.1999 г. за
правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени
места), посочва, че намалената широчина на временния път в участъка около ел.
стълб е 2,63м, която не изпълнява законовите изисквания за минимална широчина
на път. Според първия вариант на заключението по повторната СТЕ при спазване на
изискването от минимално хоризонтално разстояние от фундамента на жере стълба,
началото на временния път се измества на север от варианта по Заповед №
4425/10.12.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, при което биха се
засегнали изградените в ПИ 709 ниска подпорна стена по южната имотна граница и
входна врата на изток. Съгласно чл.190, ал.3, изречение второ от ЗУТ временните
пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Нормата е императивна и
предвижда забрана за засягане на който и да е от предвидени обекти – сгради,
постройки (каквито безсъмнено са изградените в ПИ 709 подпорна стена и входна
врата) и дълготрайни декоративни дървета, като нейното нарушаване води до
материална незаконосъобразност на издадения административен акт. Освен това, в
случая не е допустимо засягането на изградената в ПИ 709 подпорна стена, която изпълнява функциите и
на ограда и съгласно изявлението на вещото лице инж. Р.П. съответства на
предвидената по проект улична регулация, поради което не може да бъде
премахната. Тоест, в случая не е наличен вариант за прокарване на временния път
в участъка около ел. стълб, който да е съобразен с императивните законови
разпоредби за широчина на пътя. Целта на сервитута за временен път е
осигуряване на достъп до господстващите имоти с транспортни средства, което в
случая не би било осъществимо по предвиденото в заповедта трасе на пътя предвид
намалената негова широчина в участъка на жере стълба.
Дори и одобреният със заповедта вариант за
временен път, който следва трасето на уличната регулация съгласно
предвижданията на влезлия в сила, но нереализиран, ПУП-ПУР, да е най-икономично
осъществим (както е приел органът), същият на първо място трябва да бъде в
съответствие с изискванията на закона. Това следва и от визирания в чл.6, ал.4
от АПК принцип на съразмерност, който изисква от две или повече законосъобразни
възможности органът при спазване на ал.1, 2 и 3 на същата правна норма да избере тази възможност, която е
осъществима най-икономично. Тоест, избор може да се направи само между
законосъобразни възможности, каквато избраната от административния орган в
разглеждания случай не е. Въпреки направените от жалбоподателите в хода на
административното производство възражения срещу трасето на временния път,
свързани с наличието на ел. стълб, административният орган не е обсъдил други
възможни варианти, а е възприел единствения предложен такъв от назначения от
него помощен орган (Комисията за определяне на трасе до имоти по процедури за
учредяване право на преминаване и прокарване на временен път). Комисията не е
уважила подадените възражения, аргументирайки се, че временният път следва
уличната регулация по ПУП-ПУР, като се засягат минимални части от поземлени
имоти (тоест преценявайки само икономичността, респ. целесъобразността), без да
съобрази, че предвиденият вариант е незаконосъобразен поради нарушаване на
посочените по-горе императивни законови и подзаконови разпоредби.
Същевременно и двете експертни заключения,
предлагат и други варианти за прокарване на временния път, предвиждащи частично
изменение на трасето, избягващи конфликтната точка при ел. стълб, с които не се
нарушават законовите изисквания за минимална широчина на пътя, както и нормата
на чл.190, ал.3, изречение второ от ЗУТ. Вторите варианти и на двете изслушани
по делото СТЕ съдържат предложение за прокарване на временен път между имоти 714, 1238, УПИ ХIХ-*** и имот 1309, където има съществуваща пътека, което изисква единствено
нейното разширяване, като по трасето на този вариант на временен път няма
съоръжения, които да бъдат засегнати. И двете вещи лица констатират наличие на
ревизионна шахта в близост до северозападната граница на имот 714, за която
обаче са категорични, че не се засяга от трасето на временния път по
предложения от експертизите втори вариант. По отношение на икономичността на
това предложение вещото лице инж. Р.П. в съдебно заседание заявява, че трасето
на временния път по втория вариант е по-дълго, но пътят представлява
разширяване с 1,30м на съществуваща пътека, а не се прокарва изцяло през имот
714. Независимо от по-дългото трасе и евентуално по-високият размер на
обезщетението, което следва да бъде заплатено на собствениците на служещите
имоти (вж. чл.191 от ЗУТ) спрямо допуснатият по оспорената заповед вариант на
временен път, за разлика от последния, вторият вариант, предложен от двете
експертни заключения, е съобразен с приложимите материалноправни норми.
Налице е и противоречие
между текстовата и графичната част на Заповед № 4425/10.12.2020 г. на
Заместник-кмета на Община Варна. В текстовата част на заповедта е посочено, че
широчината на временния път е 3,50м в началото, след което следва да се
предвиди отстояние от 0,50м от стъпката на ел. стълб, като е възможно в този
участък ширината да се намали. Това отстояние от 0,50м не е отразено на
скицата, представляваща неразделна част от заповедта, на която е посочена с
цифри ширина от 3,50м, като видно от изчертаното трасе в зелен цвят южната
граница на временния път не се намира на посоченото в текстовата част отстояние
от 0,50м от ел. стълб, а минава през него. Разминаването между текстовата и
графичната част на оспорения индивидуален административен акт се установява и
от вещото лице инж. Р.П., изготвила заключението по СТЕ, според която
отстоянието от инфраструктурното съоръжение – ел. стълб, е спазено само в
текстовата част на обжалваната заповед, но не е показано в нейната графичната
част. Противоречие се наблюдава и по отношение на посочената засегната площ от
ПИ 1974, която според текстовата част на заповедта е 31кв.м, а на графичната
част е посочена с цифри площ от 72кв.м. Процесната заповед представлява
волеизявление, което трябва да е еднозначно във всичките му части. Установените
несъответствия между графичната и текстовата част, свързани с широчината и
трасето на временния път, както и със засегнатата част от един от служещите
имоти, през които следва да премине пътят, е основание за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна.
По изложените съображения
за незаконосъобразност на обжалваната заповед същата следва да се отмени и
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по
подаденото заявление съгласно дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на правния
спор и своевременно направените искания, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на жалбоподателите следва да се присъдят извършените от тях
съдебно-деловодни разноски, които ответникът следва да бъде осъден да им
заплати. Доказаните разноски, направени от жалбоподателя „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД са общ размер на 450 лева, в т.ч. 50 лева – заплатена
държавна такса за образуване на делото, 200 лева – заплатен депозит за вещо
лице, и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.24,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателите Т.К.О., И.К.О.
и „Опреви-ИТ“ ООД са извършили разноски по делото в общ размер на 1220 лева, от
които 70 лева – заплатени депозити за държавни такси за образуване на делото,
500 лева – заплатен депозит за вещо лице, и 650 лева – заплатен адвокатски
хонорар. Претендираните от тези жалбоподатели разноски за изготвяне на
геодезическа снимка в размер на 250 лева не се покриват с понятието за разноски
по чл.143 от АПК, включващо държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, поради което не следва да им бъдат присъждани
като съдебно-деловодни разноски. Изготвянето на геодезическата снимка не е
възложено от съда във връзка с проведеното пред него производство и
процесуалния ред, определен от АПК, а по инициатива на жалбоподателите.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.172, ал.2 предложение второ вр. чл.173, ал.2 от АПК, настоящият
състав на Варненски административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4425/10.12.2020 г. на
Заместник-кмета на Община Варна, с която, на основание чл.190, ал.1 вр. ал.6 от ЗУТ, е разрешено на В.А.С. и А.А.Р. – собственици на ПИ 1309 по КП на СО
„Планова“, гр. Варна; П.А.М. – собственик на УПИ ХІХ-***, кв.67 по ПУП-ПРЗ,
идентичен на ПИ *** по КП на СО „Планова“, гр. Варна; М.Т. М и И.Д.М. – собственици на ПИ 712 по КП на СО
„Планова“, гр. Варна; Е.С.Н. – собственик на УПИ ІХ-***, кв.75 по ПУП-ПРЗ,
идентичен на ПИ 1896 по КП на СО „Планова“, гр. Варна, и В.Г.Й. – собственик на
УПИ ХVІ-700, кв.67 по ПУП-ПРЗ, идентичен на ПИ 700 по КП на СО „Планова“, гр.
Варна, прокарване на временен път с ширина 3,50м през имоти: ПИ 715 по КП на СО
„Планова“, гр. Варна, собственост на „Опреви-ИТ“ ЕООД и НЕК ЕАД с отстъпено
право на строеж за 16кв.м. по трасето на уличната регулация с ширина 3,50м в
началото, след което следва да се предвиди отстояние от 0,50м от стъпката на
ел. стълб, като е възможно в този участък ширината да се намали, общо засегната
площ 67кв.м.; ПИ 714, по КП на СО „Планова“, гр. Варна, собственост на
Опреви-ИТ“ ЕООД, като в източния и западния край на пътя има обособени чупки за
направа на завои и за навлизане в общински път, обособен на основание чл.16 от ЗУТ пред УПИ IV-708.710, кв.75 (ПИ 1902), общо засегната площ 24кв.м.; ПИ 1309 по КП
на СО „Планова“, гр. Варна, собственост на В.А.С. и А.А. Ставрева, общо засегната
площ 15кв.м.; ПИ 1974 по КП на СО „Планова“, гр. Варна, собственост на Т.К.О. и
И.К.О., общо засегната площ 31кв.м., след което пътят продължава през ПИ 9534 –
общинска собственост на основание чл.16 от ЗУТ.
ВРЪЩА преписката
на Заместник-кмета на Община Варна за ново произнасяне съобразно дадените в
мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цар Борис III“ № 201, сумата от 450
(четиристотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Т.К.О., ЕГН
**********, И.К.О., ЕГН **********,***, и „Опреви-ИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ № 41, сумата от 1220 (хиляда
двеста и двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: